23 октомври 2017 г.

еднообразие;

   До сега два подобни поста са се публикували в книжното блогърско общество - този на Ева, преди няколко месеца, и сега този на Теми (които съответно може да посетите с кликването върху имената им). Ако случайно сте живеели под камък и сте изпуснали "големият скандал", то ето за какво се говори накратко: еднообразие.
   Когато започвах блога си през 2013 имаше само още  4-5 блога за книги в моята таргет група; сега в групата на "Българските книжни блогъри" има 293  члена, като се предполага че всеки от тях има блог. За 4 години блоговете са се увеличили многократно - не знам дали стана мода или нещо подобно, но имайки предвид че съм чувала изказвания от сорта на "О, ами аз сега нямам много пари за книги... Хм, може и аз да си направя блог, за да ми изпращат издателствата нови заглавия" - хайде моля ви се, хора.
    Така че естествено че не ми стана готино нещо върху, което съм работила над три години, да бъде захвърлено ей така, само защото не съм харесала новата "най-популярна книга на българския пазар", за да може титлата "Най-популярна книжна блогърка" да получи някоя девойка, която чете само каквото ѝ изпратят и използва едни и същи пет прилагателни да описва прочетения (х) роман във всяко едно от ревютата си.
   Това доведе до обезценяване на мнението - за какво ми е да чета няколко ревюта на една и съща книга, като във всичките ще прочета еднакви неща. "Уникална, прекрасна, невероятен стил на писане, ангажиращи герои" - ясно ми е. За това и в един момент  стана така че имаше десетина човека, които публикуваха редовно в своите сайтове, е се завъртаха десетина еднотипни ревюта на една и съща книга - едно след друго, всеки ден. Останалите, които някак си (ужасено изражение) не четат със скоростта на светлината и не смогваха на всеки два дена да споделят ново ревю се задоволяваха с най-любимото ми нещо на света - таговете. Да, във YouTube те са много забавни, но като отговорите на блогър (у) са само за поредиците "Хари Потър", "Пърси Джаксън" и "Реликвите на смъртните"... и това във всеки блог - да, мерси, аз съм пас.
    И така, в тази въртележка от еднаквости, всяка малка проява на креативност си е чисто бунтарство; и бива развалена за точно няколко дни. Няма нищо лошо да се черпи вдъхновение от други блогъри - лично аз намирам музата, точно в някои от статиите, които чета, както в случая - но е безсмислено всичките тези плюс, минус триста човека да напишат публикация по образец на въпросната "оригинална", в период от три дни и дори да не споменат от кого са го видели.
   Общо взето ми писна - а явно и не само на мен. Защото от нещо, което обичам писането тук се превърна в бреме - не си мисля "О, каква хубава книга прочетох, искам да напиша ревю за нея", а "Хм, как бих могла да съчетая в един пост нещо, което ме интересува, НО И ще бъде прочетено от повече от двама души?". Някак си сама се бях ограничила в една рамка, че тук ще пиша само за книги, а в момента... не чета много - нямам време, заета съм, а и съм в reading slump. Това по-малко блогърка ли ме прави? (Надявам се не) Не ми се говори за книги, но черпя безкрайно вдъхновение от всичко наоколо и винаги ме сърбят пръстите да напиша следващия си пост. Но, като символично ново начало и оставянето на целият този "негативизъм" зад гърба ми, реших че това ще е последния ми пост тук. Както някои от вас знаят имам втори блог lluxita - където се надявам да с поделям повече за пътешествията си, за фотографиите си, за музиката, която слушам... а вече и за книги.

1 август 2017 г.

BookTube-A-Thon || Daily Updates

25 юли; 11:54 часа.
   Снощи завърших "Изгубеният герой" по план - надявах се да го направя по-рано през деня, но каквото - такова. Тази сутрин съвсем случайно ми попадна, че всъщност има и graphic novel По "Синът на Нептун" и реших че ще си спестя доста време като прочета него, вместо да препрочитам цялата книга (плюс това илюстрациите бяха великолепни!), но за жалост не го намерих никъде онлайн и малко или много се отказах. И все пак - ако някой го намери, може да ми го прати - няма да имам нищо против ;) (И ще го обичам вечно, ако трябва да съм честна!)

   Всъщност четенето ми в неделя вечерта се отложи, защото реших че ще прекарам часове в интернет и ще си търся книги за четене в BookTube и ще си свалям всяка интересна е-книга, която привлечеше погледа ми.... най-добре оползотворените 2 часа в живота ми. Но проблема е, че сега ме сърбят ръцете да прочета всичко, което е на четеца ми. Към момента май съм най-привлечена към "Romancing the Throne" на  Nadine Jolie Courtney -става дума за две сестри, които за пръв път са в едно и също училище; след като пансиона на Либи заплашва да провали шансовете ѝ в престижен университет тя решава да се присъедини към сестра си Шарлът в Sussex Park - място където Британският елит изпраща децата си. Шарлът се чувства длъжна да приобщи Либи към бързо разрастващия си социален кръг и така момичето се оказва заобиколено, от тийнейджъри, които ходят в Хонг Конг през ваканциите и "се чувстват също толкова добре играейки поло, колкото и на парти". А в този кръг е и принц Едуард - наследника на Британския трон.... е, и момчето, в което и двете сестри се влюбват...

    Знаааам, че звучи много клиширано и гадно с този любовен триъгълник, но реално ми е много интересно как ще се развият нещата. Така де, ако някой искаше препоръка за романтика....

    Това беше доста off-topic, но няма значение. реди малко завърших първата манга от поредицата "Magic Knight Rayearth" - попаднах на поредицата в едно от видеата на The Book Leo - една от любимите ми влогърки - по време на гореспоменатото търсене на препоръки и... си казах защо не и я прочетох. Не съм искрено трогната - става дума за три момиче, които... ами, трябва да спасят фантастичен свят за който нищо не знаят. Малко са глупави и го имаше онова неестественото "Познаваме се от три часа, вече сме най-добри приятелки!", но историята има потенциал, а артът е прекрасен! И да, може би ще продължа, но за сега не тръпна от вълнение.

    Сега чакам да захладнее малко, та да изляза навън и да си чета книжката - казвам книжката, защото не знам коя ще е "книжката", въпреки че май тайно се каня на "Chasers of the light". До тогава ще си чета "The King's Men" по план и ще се наслаждавам на прекрасното време вкъщи, под климатика.

Прочетени страници: 430

26 юли; 13:10 часа
   Точно по това време вчера започнах "конспирация за короната" на Майкъл Дж. Съливан, която беше книгата ми, която отговаря за предизвикателството 'Прочети книга за ден". Е, това не се случи - изминаха 24 часа от започването на книгата, а на мен ми остават още около осемдесет страници. Но няма значение - така или иначе тази точка вече е отметната с мангата, която прочетох вчера, а най-вероятно днес ще завърша и "Chasers of the light" (и започна).  Но да, както виждате доста от плановете ми за вчера се провалиха, тъй като бях напълно завладяна от книгата на Съливан. Става дума за двама приятели, които се славят като Ририя и са самостоятелна (т.е. не част от гилдия) група крадци. Те са считани за най-"добрите" в занаята и често са наемани от аристократи, за да им вършат мръсната работа.  Но освен че са арогантни и саркастични, те са хора с... много съмнителна морална система. И точно тя ги поставя в ситуация, в която те са натопени в убийството на краля. В замяна на, е, свободата и живота им, те са принудени да помогнат на принцесата и се оказват в средата на политически интриги и нов свят на магии и религии.

   Това звучи малко... тежко, но всъщност книгата се чете адски леко, има главно диалози - нещо, което особено много ми допада, тъй като не харесвам предългите описания на пейзажа. Пък и диалозите  са нещо съвсем друго със закачките на нашите крадци, Ейдриън и Ройс. С две ръце препоръчвам книгата - не е с най-оригиналната сюжетна линия, дори самият автор го признава, но несъмнено е един интересно изграден свят и ще се насладя на следващите книги от поредицата.




   Между другото - гореспоменатата книга - "Romancing the Throne" няма най-добрите ревюта в Goodreads, както се оказа и малко ми секна интереса, след като разбрах че... е, почти никой не я харесва, а сестринската връзка въобще не е добре представена. Но хей - ако на вас ви е интересно, пробвайте я. Имам я в epub формат, така че ако някой я иска - да ми пише.

   Иначе аз тъкмо обядвах, отивам да си пусна едно кафе (едва второто за деня) и продължавам с четенето.

Прочети страници: 644
27 юли, 00:29 часа 
   Какво правих, какво струвам, но моите уж кратки осемдесет странички се превърнаха в петчасово проточване на времето. Ще кажа само две думи - Piano Tiles (2), и още две - социални контакти - главната причина да не слейвам буктюбатона. Прекалено е зарибяваща играта. Знаете ли какво друго е много зарибяващо? Поредицата на Майкъл Дж. Съливан Откровенията на Ририя. Така или иначе нещо почнах ад се съмнявам в собствената си TBR купчинка, така че може и да добавя следващата книга от поредицата - Авемпарта. Която, да съм честна, звучи дори по-яка от първата. Сега осъзнах, че не съм дала никакви оценки на книгите, за които говоря, но в главата ми блогът и Goodreads са обвързани, с нещо повече от притурката в дясно. Та, "Изчезналият герой" на Рик Риърдън оцених с 4 звезди, тъй като го нямаше онзи "уау" момент в който се кикотя на готина шега, но същевременно се треса от притеснение за главните герои - това е нещо, на което (почти) само Рик Риърдън е способен и е чувство, което много ценя, ок? ок. Та мангата, която прочетох - "Magic Knight Rayearth" бе оценена с 3 звезди, защото беше... меех. Главните героини са малко глупави, но света който са изпратени да спасят е интересен и ми напомня на места, които феите в "Winx" посещаваха...Да, има някакъв потенциал, може би ще прочета и второто томче тази седмица и ще преценя дали ми харесва достатъчно, за да завърша поредицата (общо от 6 издания). И последно прочетеният роман - "Конспирация за короната". На него му дадох 4 звезди, "като ще имам да вземам". До последния момент си мислех да оценя книгата с 3 звезди, тъй като заобичах героите, а сюжетът бе достатъчно интересен, въпреки че бе и леко предвидим. Изграждането на света беше... незадоволително. Имаше много неща покрай църквата, религията и боговете, които не разбрах (ама то може да и защото четох тези сцени през пръсти, оппа) Но да - финалната сцена ми изпълни душичката и ме остави с една самодоволна усмивка на устата, че не можех да се накарам да смъкна оценката. Вярвам че преживяването с книгата е в пъти по-важно от реалното ѝ съдържание, така че... 

   Горе споменах променяне на купчинката за прочитане... Още се чудя какво да чета и какво да не чета, но сякаш не ме влече особено много към "Всичко, което не ви казах" и "More Than This". За "Six of Crows" още има някаква надежда, тъй като имам желание да чета за още кражби и големи схеми, но... имам усещане че утре по това време ще рева и ще се самосъжалявам след финала на "The King's Men", и все още не съм сигурна дали искам ад си причиня отново да се обсебя с някоя поредица...особено при положeние че уж трябваше да завършвам поредици тази години (което се случва, кълна се), но само в тази седмица, на този четатон започнах/ ще започна 3 нови... включително и "Героите на Олимп". Между другото съм хвърлила око и на книгите на Марк Лорънс, като очевидно ще започна с първата "Принцът на тръните", която си купих преди година (две?) и бях много развълнувана за нея навремето. Също така се каня на "Гласът на острието" от Джо Абъркромби, от която съм прочела първите 50 страници, но просто не бях в настроени за нея, когато я бях подхванала.... Не знам, ще се чуе като се реша какво да правя. Но дотогава това беше още една своенравна препоръка. Бих ви разказала за какво става дума в книгите, но не знам- знам само че трябва да са епични, кървави и с много antiheroes. Очевидно това е достатъчно да ме накара да похарча 20 лв... Горе споменах че Ейдриън и Ройс имат съмнителни морали, но сега аз почнах да се съмнявам в моите... 

Прочетени страници: 726

1 август; 15:47 часа
   От последния ъпдейт не съм имала достатъчно свободно време да пиша (или пък да чета Петък, 28 юли имах големи планове - навън валеше, а аз бях супер надъхана да чета... Е, тогава Жори ми се обади и час по-късно (в който аз разтребвах стаята си и никакво четене не беше извършено) седяхме у нас, играехме Симс и пихме червено вино. Но по едно време ми писна и аз се сетих че "Алеята на книгата" отваря тогава. Времето беше лошо и очаквах повечето шатри да са затворени (така и стана), но все пак отидохме. Имах убийствена нужда от кафе и храна, съответно повече от 3 часа бяха пропилени оползотворени на центъра; достатъчно за да се проясни времето и някои от издателствата да се престрашат да отворят шатрите си. В момент на смелост и неадекватно желание за харчене на пари, аз си купих книга от първата шатра, покрай която минах - вече съм горд собственик на "Кажи на вълците, че съм си у дома" от Карол Рифка Брънт. Тази книга я заглеждам още откакто почнах да чета по-усилено; винаги ме е привличала и точно същия ден бях прочела прекрасно ревю за нея... така че на практика беше невъзможно да не си я взема.
   Ок, това беше лирическо отклонение, няма значение. Същия ден, след като се прибрах крайно изморена осъзнах че няма да мога да завърша нищо днес. И после, с драматична музика в background-a, си помислих "А, дали?". Long story short, прочетох и следващия volume на "Magic Knight Rayearth". Следващите 2 дни четях "Дийн" на Лилиана Харт (превод на страницата на The Diary of a Book Junkie) в паузите между уроците ми по немски; с тази книга избрах да завърша предизвикателството "Прочети книга отвън". Тя, а и другите от поредицата, е доста кратка - 46 страници, но все пак си беше мъчение да стигна до края, защото наум спрягах глаголи и преговарях немската граматика. В крайна сметка не ми хареса особено - главно секс имаше и просто... просто я прочетох за бройката. Поради тази причина и се отказах да продължа с поредицата - можех да прочета втората книга за братята МакКензи, но знаех че няма да ми харесат и че няма смисъл, да чета нещо, колкото да имам 7 прочетени книги през седмицата. Същата вечер почнах "Нощния цирк" като се надявах да я завърша, защото идеята много ми допада и очаквах да се влюбя в книгата - Not the case; харесва ми, но мисля че прекалено високите очаквания малко ми развалиха преживяването. За сега я оставих на 270 страница, просто защото изпитвах странна нужда да чета "Six of crows" - адски много ми харесва, но върви много бавно и просто чакам да стана ултра епично, за да вляза във фаза, в която бясно прелиствам страници. 
    В крайна сметка,съм доволна от четатона - открих доста интересни заглавия, започнах нови поредици и най-важното - сега имам огромно желание да чета още повече! Не знам какво ще стане идната седмица, тъй като ми предстои изпит, пътувания и сума ти други неща, но...да видим. 
Прочетени страници: 1248

23 юли 2017 г.

BookTube-A-Thon 2017 || To be read

   Преди 3 години - през лятото на 2014 година - открих Booktube обществото и бях тоооолкова надъхана. Прекарах целият юни месец в гледане на клипчета и упорите изглеждах всяко публикувано видео в каналите на някои от най-известните ютюбъри "в жанра". Е, тогава се проведе първият BookTube-A-Thon, а аз участвах - така че се чувствам задължена да участвам и тази година (Not really, but bare with my dramatic self).  Разбира се всичко за четатона може да откриете в канала на BookTube-A-Thon, който се води от Ариел Бисет. -клик-
  Последните няколко дни ми се чете адски много и някак вярвам че за пръв път мога да завърша последното предизвикателство -а именно "Прочети седем книги".  Има няколко книги, които нямам търпени да завърша (защото и двете са преполовени към момента - вечерта на 23 юли) - а именно "Изчезналият герой" на Рик Риърдън, която поставя началото на прочитането на поредицата "Героите на Олимп", и "The King's Men" на Нора Сакавик - последната книга от поредицата All for the Game, която заплашва да се превърне в любимата ми поредица.  
 
   1. Прочети книга с човек на корицата - тази категория ще запълня с "Изчезналият герой". Както споменах нямам търпение да продължа с поредицата. (преди съм чела до втората книга от поредицата - "Синът на Нептун", но нищо не помня и сега ги препрочитам, защото искам да завърша поредицата) Вероятно ще мина повечето от оставащите ми 230 страници тази вечер, за да мога официално да я завърша в рамките на readathon-a на 24ти юли.

source;
   2. Прочети нашумяла книга - още тук започвам да изпитвам трудности; особено имайки предвид че рязко съм загубила интерес към повечето нашумели книги. Естествено мога чудесно да отхвърля и тази категория с някоя от книгите на Рик Риърдън, които сякаш винаги ще са популярни, но за сега мисля да заложа на "Six of Crows" на Лий Бардуго. Тя е авторка на любимата ми поредица - "Гриша", така че си купих новият ѝ роман още при излизането - по стечение на обстоятелствата той стана в пъти по-известен от трилогията ѝ. Също така някои от любимите ми влогъри и блогъри са die-hard фенове на книгата и нямам никакви съмнения, че ще ми хареса. (проблемът е че може да не съм в настроение за нея, защото съм аз и никога не спазвам tbr-и, оппа) 
source;
   3. Прочети книга за един ден - не е невъзможно. Иска ми се да прочета "Конспирация за короната" - първата книга от поредицата "Откровенията на Ририя" на Майкъл Дж. Съливан. Само при въвеждането на "fantasy book recommendations" в YouTube ми излязоха поне пет видеа в които книгата е хвалена безкрайно и несъмнено успя да привлече интереса ми. Книгите ги има в Читанка, така че смело си качих първата и се надявам искрено да стигна до нея през тази седмица.  Книгата е едва 306 страници и ако ми потръгне бих могла да я завърша за 24 часа, но тъй като не вярвам в себе си съм си подготвила и резервно четиво за тази категория - именно сборника в typewriter поезия, на Tyler Knott Gregson, "Chasrs of the light".

   4. Прочети книга с герой, който е много по-различен от теб - е, ето го и момента на истината. Чудех се къде точно да набутам "The King's Men", тъй като съм убедена, че можех да я използвам за поне 5 от седемте категории. Единственото нещо в което съм напълно сигурна е че ще завърша тази книга!
...
   Добре де, сигурна съм и в още нещо - че тази книга напълно ще ме съсипе. Готова съм, правя го доброволна и бих отделила всичките си сълзи за нея. Въпросът е че може най-вероятно ще ме остави с ужасен book hangover.

   Ок, забравих да кажа с какво героите са различни от мен - с всичко. Те са в отбор по екси, измислен от авторката спорт,  някои от тях имат различни сексуални ориентации от моята, а Ники е то Мексико, което го прави a person of colour (какъвто аз не съм).

source;
   5. Прочетете книга навън - очевидно мога да зачеркна това с някоя манга, комикс или дори друга книга с поезия тъй като е най-лесно. Така може и да стане, особено при положение че имам желание да прочета мангата Haikyuu! тъй като обожавам аниемто. Но за сега изборът ми в тази категория е "Всичко, което не ви казах" от Силест Инг. Книгата е доста популярна в Щатите, но тук не съм чула почти нищо за нея - но доколкото разбрах разглежда смъртта на едно шестнадесетгодишно момиче и как това повлиява на семейството ѝ.

source;
   6. Прочети книга, която си купил заради корицата - тук доста се чудих коя книга да избера, но в крайна сметка се спрях на "More Than This" на Патрик Нес - книгата не е купена само заради корицата, но абсолютно не знаех за какво става дума в нея, преди да си я купя. Името на автора и прекрасната твърда корица (която намерих за 3 паунда и просто нямаше как да не си купя) бяха напълно достатъчни. Бях започнала книгата миналото лято и ми доста ми харесваше, въпреки че не я завърших. Сега само. се чудя дали да я почна от начало или да продължа от там където я бях оставила, тъй като мисля че горе-долу си спомням за какво ставаше дума.

source;
Последната категория е вече спомената (а и заради всичките прочетени TBR постове, то сигурно знаете всички категории наизуст) и е да се прочетат седем книги. Все още има някакви надежди че това може и да се случи тази седмица - а с всички "резервни" книги, които съм подбрала бройката няма да е проблем за мен. Но понеже се познавам, очаквам в края на седмицата да съм прочела книги напълно различни от посочените тук - но за това и ще опитам да въвеждам някакви daily updates и да ви информирам как върви четенето ми през седмицата на BookTube-A-Thon. Вие участвали ли сте в "четатони" преди и какво мислите за тях?

2 юни 2017 г.

Сали Грийн във Варна?!

   Ако името Сали грийн не ви е познато, то най-вероятно сте живели под камък последните няколко години, защото от 2014 книгата ѝ "Полулош" - първата в трилогията "Полуживот" , книгата ѝ успешно е промотирана и върло подкрепяна от много фенове. Та, 2014 година е, отивам аз във Bookpoint до Катедралата (хората от Варна ще знаят) и там, супер яката продавачка, с огромно вълнение ми разказва за книгата. Помня, че не си я купих тогава - на 13 и само с джобните за деня, които не са надхвърляли 4 лв - но това може би беше една от първите книги, за която спестявах с огромно желание. И ето ни тук сега - четири години по-късно поредицата е завършена, а аз съм доволна, защото чакам третата книга да излезе на български от повече от година. нямах причина ад си купя книгата - беше минало достатъчно много време от прочитането на втората и не помнех какво се беше случило и освен това не тръпнах в очакване да разбера какво тепърва предстои.
    Но когато разбрах че Сали Грийн ще идва във Варна?! Във Варна; не само само в София, където обикновено идват малкото известни автори, които са поканени в България! Чувството беше прекрасно и много добре знаех, че ще присъствам на събитието, ще си купя всички книги ще съм достатъчно нагла да поискам автограф на всяка една от тях.


  Както си личи и от снимките, авторката беше изключително сладка, дружелюбна и дори малко притеснена. Срещата протече вълшебно - първо имаше част от "общи приказки" в която писателката обясняваше за вдъхновението ѝ, за приликите с реалния свят и любовта си към героите, които е създала. Заедно с нея говориха преводачка и "водеща", която мисля че беше някаква представителка на издателство "Колибри" (което издава книгите от поредицата "Полуживот") Водещата задаваше достатъчно много въпроси, за да поддържа разговора и после беше отделено време и за въпроси от публиката (и едно момиче спойлна брутално края на третата книга, чудничко).
   След краткото представяне и беседата се започна подписването - очаквах някакви убийствени опашки поне едночасово чакане, но нещата станаха доста бързо, въпреки че със сигурност не беше направено на два-на три. Сали Грийн дори помоли за отделен лист, където всеки, чието има е по-трудно за изписване, да го напише правилно, за да не допуска грешки при подписването. Също до колкото забелязах си говореше кратко с всички, снимаше се със всеки поискал и дори качи няколко снимки в Туитъра си. Супер лъчезарна беше в това отношение и ми направи страхотно впечатление.Както казах по-горе помолих да ми подпише всичките книги - като на всяка остави различно послание, но може би най-любимото ми е това в третата книга - "Wounded but not lost". Във втората беше "Stay positive", а това във първата още е в процес на разкриптиране.


  Но въпреки прекрасните емоции покрай срещата с любим за мен автор, доста повече бях трогната от срещата с някои от интернет приятелите ми - други блогъри или просто хора, с които сме се заговорили с книги. С Юли и Жана се видяхме за пръв път от много време, официално се запознах с Теди, а с Ели се се скатахме в едно ъгълче и обсъждахме колко сме срамежливи. Всъщност този последен разговор се състоя, защото много смело отидох и се запознах с Bookadore - големи пичове са, кво да кажа. Та да де, yohoo me, говоря с непознати!
И това беше - събитието свърши, отидохме да хапнем, разходихме се и после-кой откъдето. А сега завършвам поста неловко с двете общи снимки, които по-стечение на обстоятелствата са двете най-лоши.

тук не сме на фокус; за това и не си давам на апарата на хора

тук светлината е зле, ама другата опция беше да се снимаме пред WC-то.

22 май 2017 г.

The Coffee Book TAG

Май съвсем на скоро говорих за пълната си ненавист към таговете (въпреки че май беше в пост, който не видя бял свят), но напоследък се чувствам адски надъхана да започна отново да пиша в блога и да говоря за книги и всички тези чудесийки. Но както се подразбира от заглавието, очевидно ще правя таг - защо, след като не ги харесвам? Защото седя с отворен учебник пред себе си, а желанието да напиша нещо в блога ще убие перфектната ми диплома - следователно имам нужда от нещо бързо и лесно (в случая и вкусно). И тъй скоро видях тага в канала на Четат ли двама, а и всъщност кафето за мен е религия и сигурно 70% от течащата в мен кръв, така че...


1.Черно кафе: Посочи поредица, в която е трудно да се навлезе, но има постоянни фенове.

За мен това е "The Raven Cycle" на Маги Стийвотър. Всъщност съм чела първата книга от поредицата - мисля че беше преведена като "Пророчеството на гарвана". Въпросът е че всъщност много неща не разбрах, бях объркана и въобще не знаех какво се случва 60% от времето. Не знам дали беше заради лошия превод или защото просто не ѝ отдавах достатъчно внимание, но някак си съм убедена, че всъщност поредицата е брилянтна и много бих я харесала ако я прочета сега, с нов поглед над нещата. (и малко повече знание що е то лей линия).

2.Ментова мока: Посочи книга, която става по - популярна през зимата, или празничен период от годината.

Well, I believe you didn't saw that one coming, но "Хари Потър" - по мое мнение там са описани най-магичните зими и коледни празници и сякаш е перфектната книга, която да четеш докато навън вали сняг. 



3.Горещ шоколад: Коя е твоята любима детска книжка?

Може би най-най-най-най-любимата ми детска книжка е "Пипи Дългото Чорапче", към която наскоро преоткрих любовта си. Израснах с Пипи и като малка винаги мечтаех за своя собствена Вила Вилекула, господин Нелсън и петнист кон. Отделно, десетина години по-късно, тази wanna-be-Пипилота ще опита да препрочете любимата си детска книжка в оригинал - на немски! Пожелайте ми късмет!



4.Двойно еспресо: Посочи книга, която те е държала в напрежение от началото до края.
(сиреч, любимото ми кафе <3)


Тук трябва да кажа "Червен изгрев" на Пиърс Браун. Тази книга наистина ми "отвя шапката", особено последните 100-150 страници.  Бях на тръни през цялото време и тръпнех какво ще се случи по-нататък, а финалът толкова ме впечатли че побързах да започна втората! Вярвам че поредицата ще продължи също толкова добре и се очертава да е дори по-динамична, така че нямам търпение за всичките ваканции през май месец, та да мога да ѝ се отдам напълно.


5.Старбъкс: Посочи книга, която виждаш навсякъде. 

Поредиците на Сара Дж. Маас - сякаш през предните няколко месеца тя преживя бума на кариерата си, поне тук в България - чела съм до трета книга от "Стъкления трон" и съм прочела "Двор от бодли и рози" и от двете не съм... искрено впечатлена? Просто не ми се струват като нищо особено и изпитвам някакъв непукизъм към поредицата, но все пак се чувствам зле че не знам какво се случва в нея; та може би за това винаги ми бие на очи от лавицата, нечия етажерка или просто трите копия в библиотеката.  

6.Безкофеиново кафе: Посочете книга, от която сте очаквали повече.

Определено 'Пазителят" на Лоис Лаури. Очаквах книгата да ми разкрие магични светове и знание представено по деликатен начин, както и много екшън - подобно на трейлъра от филма - за сметка на това романа беше муден, без особено действие и с изключително нелогичен финал.

8.Перфектната комбинация: Посочи книга, която е едновременно горчива и сладка, но в крайна сметка абсолютно задоволителна

А сега де... Толкова се чудих коя книга да отбележа тук, но след като се старая да споменавам не само традиционните и по-нашумели книги - казвам "Alanna: The First Adventure" на Tamora

9. Зелен чай: Посочете книга или поредица с "тиха красота"

Това го интерпретирам като книга, в която въпреки че няма много действие, е безбожно красива. за мен това е "Anna and the French Kiss" на Стефъни Пъркинс, тъй като тя е книга, която автоматично извиква усмивката на лицето ми. Историята е супер сладко разказана на фона на красивия Париж и просто.... ме прави щастлива, това е.

10. Чай лате: Книга, която ви кара да си мечтаете за екзотични места.

Тук отговорът ми несъмнено е "Проклятието на тигъра" на Колийн Хоук. Стига де, говорим си за джунглата на Индия и тигри, които понякога се превръщат в индийски принцове. 

11. Ърл грей: Любима класика.

Не съм чела достатъчно класики, може би само детски - за това и ще посоча именно "Питър Пан" - една от най-любимите ми книги! 

   И това беше - много ми е странно да пиша тагове, не съм го правила от години, но честно казано това е най-лесният начин да ви информирам за всички прочетени книги през месеците, в които не бях толкова активна. Обмислям да направя Tag Tuesday, което говори само по себе си - всеки вторник да има тагове; в коментарите ми кажете какво мислите по въпроса.
(всеки достигнал края на поста получава любовта ми) 

8 април 2017 г.

Имам неща за казване; After by Anna Todd


  Това ревю въобще нямаше да го има, ако не беше двучасовото пътуване от Бургас до Варна в което размишлявах над идната седмица. Сега чета After на Ана Тод, която започнах, защото сякаш това е най-мразената книга, само и единствено след "50 нюанса сиво" и "Здрач". Исках и аз да разбера какво толкова ѝ е недодялано на книгата. И ето ме тук.
   Истината е че After не е лоша книга. Да, не е нищо особено. Да, стилът на писане е елементарен. Да, ненужно дълга е. Да, не е нищо особено - като масата new adult романи. Добра е за жанра си и доставя това, което се очаква от нея - лека, разтоварваща и не напряга повече от две от мозъчните ви клетки.
   Ако по някаква случайност не сте чули за феноменалния успех на After - всичко е започнало през 2013 когато Ана Тод е започнала да пише фенфикшъна "After" с идола от "One Direction" Хари Стайлс. Скоро съответно се появиха и фен преводи в alle.bg  и осъзнахме, всички тогавашни 'писатели" в платформата, колко мащабен е всъщност този фенфикшън. С милиони (???) фенове по света, творбата на Тод става толкова популярна че някак си, две години по-късно, видях книгите ѝ по книжарниците. Имената на героите са сменени - Хари Стайлс е Хардин Скот, другите момчета от британската група също са със сменени имена, но като цяло ако се разровите може да намерите всичките книги от поредицата онлайн - може би е свалена от Wattpad, където оригинално е била публикувана, но още циркулира из български фен сайтове. Каквото и да си говорим - щом този фенфикшън е събрал толкова популярност, значи е нещо повече от случайни думи напечатани на хартия. Авторката има безкрайните ми адмирации че е успяла да пробие, въпреки че всичко е започнало някак на шега.
    Това че ѝ симпатизирам обаче нищо не значи - книгите са толкова драматични, че мисля че и първата ще е достатъчна. Тя е 500+ страници, а към поредицата има още четири също толкова обемни томчета. Просто мисля че мога да отделя това време четейки в пъти по-стойностна литература. Но пък се оказа перфектна за миене на чинии, пране, пътуване и игране на Симс - пускам аудиокнигата и забравям за всичко останало (е, може би за всичко освен за драмата на героите ми в Симс).
   Историята е толкова изтъркана, но сякаш е от онези тропи за които мога да чета отново и отново - именно лошо момче - в лицето на Хардин Скот, и добро момиче. Теса е първа година в колеж и както се оказва новата ѝ съквартирантка - Стефани, е пънкарка, която купонясва всяка вечер, спи с когото си иска и (!) има притеснително количество пиърсинги. Навлизайки в компанията на Стефъни тя се сближава с Хардин - който преди всичко я дразни, закача се с нея и е в часа ѝ по английска литература, което прави лекциите ѝ ад. Но всъщност... Хардин не е толкова лош. Не направи нищо оскърбително през цялата книга. Не пие, не пуши, обича да чете и е мил. И защо е лошото момче? Защото има татуировки, спи с много момичета (въпреки че предупреждава всичките, че не иска нищо повече от секс от тях) и се "държи гадно"? Неговото гадно държание дори не ми влиза в категорията - той просто се закача, дразни, но никога не е груб. (За Бога, пускала съм шеги по-груби от цялостното му държание) Въпросът е че Теса е пълна тъпанарка. 
   Стереотипната читателка е тиха, свита, консервативна и... общо взето смотана. Както и всяко умно момиче. В което няма нищо лошо. Но в стремежа си авторката да създаде релевантна героиня, с която читателите ѝ да могат да се свържат, тя създава един плосък персонаж, без никакви възгледи. Често Теса се описва като смела и независима от Хардин, но всъщност всяка негова дума я наранява, още от самото начало - когато той я закачаше за дрехите, които носи, за факта че не е пила алкохол до сега и т.н. 

    Преди лягане обикновено си създавам малки сценки с героите от книгата, която чета в момента - и четейки "After" не можех да не си представя как обяснявам на Хардин, а и на самата Ана Тод, че момчетата не са двуизмерни и че не е невъзможно да обичам да чета и паралелно с това да ходя на купони. Да нося консервативни дрехи и да обичам алкохол. Всеки може да е каквото си поиска и образа е сто пъти по-нереален сега, отколкото ако Теса му се беше опълчила, беше му теглила една майна (по български) и му беше казала, че няма право да ѝ държи сметка.

  ***

   Поне месец след завършването на предния параграф, аз отново съм тук. Тогава още не бях завършила книгата, но това бяха нещата, които наистина ми направиха впечатление. Е, към днешна дата мнението ми не се е променило. Но съм длъжна да отбележа че въпреки всичко After успя да ме си настани под кожата, дотолкова че имаше моменти в които наистина симпатизирах на героите. Вярвам че никой не може да започне да пише и още с първата си творба да е безгрешен и въпреки че Тод е направила доста грешки, като например недостатъчното развитие на героите, щом книгата ѝ е толкова успешна, значи не е напразно - навярно е съсредоточена повече към фенгърл таргет групата, но въпреки това не мога да кажа само лоши неща. Всъщност историята беше доста добре развита - доста неща се случваха, които бяха последователни и ненапълно нелогични. Дори финала на книгата толкова ме изненада, че обмислих по-висока оценка. 

    В заключение, имайки предвид че прочетох книгата само за да мога да я хейтя с приятелки, всъщност не се оказа чак толкова лоша. Не бих казала че препоръчвам, но пък хей - ако искате да прочетете нещо набързо, в самолета или просто за поредната бройка ( с която сте изостанали) в Goodreads - това е книгата за вас!   

(Ехо, ако някой е обърнал внимание на заглавието, новата ми рубрика се казва "Имам неща за казване", в която ще пиша подобни сбити "ревюта", когато нмямам толкова много за споделяне, че да е пълноразмерно ревю. Ок, чао.)