8 април 2017 г.

Имам неща за казване; After by Anna Todd


  Това ревю въобще нямаше да го има, ако не беше двучасовото пътуване от Бургас до Варна в което размишлявах над идната седмица. Сега чета After на Ана Тод, която започнах, защото сякаш това е най-мразената книга, само и единствено след "50 нюанса сиво" и "Здрач". Исках и аз да разбера какво толкова ѝ е недодялано на книгата. И ето ме тук.
   Истината е че After не е лоша книга. Да, не е нищо особено. Да, стилът на писане е елементарен. Да, ненужно дълга е. Да, не е нищо особено - като масата new adult романи. Добра е за жанра си и доставя това, което се очаква от нея - лека, разтоварваща и не напряга повече от две от мозъчните ви клетки.
   Ако по някаква случайност не сте чули за феноменалния успех на After - всичко е започнало през 2013 когато Ана Тод е започнала да пише фенфикшъна "After" с идола от "One Direction" Хари Стайлс. Скоро съответно се появиха и фен преводи в alle.bg  и осъзнахме, всички тогавашни 'писатели" в платформата, колко мащабен е всъщност този фенфикшън. С милиони (???) фенове по света, творбата на Тод става толкова популярна че някак си, две години по-късно, видях книгите ѝ по книжарниците. Имената на героите са сменени - Хари Стайлс е Хардин Скот, другите момчета от британската група също са със сменени имена, но като цяло ако се разровите може да намерите всичките книги от поредицата онлайн - може би е свалена от Wattpad, където оригинално е била публикувана, но още циркулира из български фен сайтове. Каквото и да си говорим - щом този фенфикшън е събрал толкова популярност, значи е нещо повече от случайни думи напечатани на хартия. Авторката има безкрайните ми адмирации че е успяла да пробие, въпреки че всичко е започнало някак на шега.
    Това че ѝ симпатизирам обаче нищо не значи - книгите са толкова драматични, че мисля че и първата ще е достатъчна. Тя е 500+ страници, а към поредицата има още четири също толкова обемни томчета. Просто мисля че мога да отделя това време четейки в пъти по-стойностна литература. Но пък се оказа перфектна за миене на чинии, пране, пътуване и игране на Симс - пускам аудиокнигата и забравям за всичко останало (е, може би за всичко освен за драмата на героите ми в Симс).
   Историята е толкова изтъркана, но сякаш е от онези тропи за които мога да чета отново и отново - именно лошо момче - в лицето на Хардин Скот, и добро момиче. Теса е първа година в колеж и както се оказва новата ѝ съквартирантка - Стефани, е пънкарка, която купонясва всяка вечер, спи с когото си иска и (!) има притеснително количество пиърсинги. Навлизайки в компанията на Стефъни тя се сближава с Хардин - който преди всичко я дразни, закача се с нея и е в часа ѝ по английска литература, което прави лекциите ѝ ад. Но всъщност... Хардин не е толкова лош. Не направи нищо оскърбително през цялата книга. Не пие, не пуши, обича да чете и е мил. И защо е лошото момче? Защото има татуировки, спи с много момичета (въпреки че предупреждава всичките, че не иска нищо повече от секс от тях) и се "държи гадно"? Неговото гадно държание дори не ми влиза в категорията - той просто се закача, дразни, но никога не е груб. (За Бога, пускала съм шеги по-груби от цялостното му държание) Въпросът е че Теса е пълна тъпанарка. 
   Стереотипната читателка е тиха, свита, консервативна и... общо взето смотана. Както и всяко умно момиче. В което няма нищо лошо. Но в стремежа си авторката да създаде релевантна героиня, с която читателите ѝ да могат да се свържат, тя създава един плосък персонаж, без никакви възгледи. Често Теса се описва като смела и независима от Хардин, но всъщност всяка негова дума я наранява, още от самото начало - когато той я закачаше за дрехите, които носи, за факта че не е пила алкохол до сега и т.н. 

    Преди лягане обикновено си създавам малки сценки с героите от книгата, която чета в момента - и четейки "After" не можех да не си представя как обяснявам на Хардин, а и на самата Ана Тод, че момчетата не са двуизмерни и че не е невъзможно да обичам да чета и паралелно с това да ходя на купони. Да нося консервативни дрехи и да обичам алкохол. Всеки може да е каквото си поиска и образа е сто пъти по-нереален сега, отколкото ако Теса му се беше опълчила, беше му теглила една майна (по български) и му беше казала, че няма право да ѝ държи сметка.

  ***

   Поне месец след завършването на предния параграф, аз отново съм тук. Тогава още не бях завършила книгата, но това бяха нещата, които наистина ми направиха впечатление. Е, към днешна дата мнението ми не се е променило. Но съм длъжна да отбележа че въпреки всичко After успя да ме си настани под кожата, дотолкова че имаше моменти в които наистина симпатизирах на героите. Вярвам че никой не може да започне да пише и още с първата си творба да е безгрешен и въпреки че Тод е направила доста грешки, като например недостатъчното развитие на героите, щом книгата ѝ е толкова успешна, значи не е напразно - навярно е съсредоточена повече към фенгърл таргет групата, но въпреки това не мога да кажа само лоши неща. Всъщност историята беше доста добре развита - доста неща се случваха, които бяха последователни и ненапълно нелогични. Дори финала на книгата толкова ме изненада, че обмислих по-висока оценка. 

    В заключение, имайки предвид че прочетох книгата само за да мога да я хейтя с приятелки, всъщност не се оказа чак толкова лоша. Не бих казала че препоръчвам, но пък хей - ако искате да прочетете нещо набързо, в самолета или просто за поредната бройка ( с която сте изостанали) в Goodreads - това е книгата за вас!   

(Ехо, ако някой е обърнал внимание на заглавието, новата ми рубрика се казва "Имам неща за казване", в която ще пиша подобни сбити "ревюта", когато нмямам толкова много за споделяне, че да е пълноразмерно ревю. Ок, чао.) 



11 март 2017 г.

February Wrap-up

   Всеки който е следил блога ми знае че никога не пиша Wrap-up и TBR постове. Опитвах се в началото, но ми се струваше безсмислено - преди, когато още бях редовен блогър (сълзичка), качвах ревю на всяка прочетена книга, а всеки път като си поставех конкретни книги за следващия месец не прочитах нито една от тях. Но сега - когато никой не знае какво се случва с мен... май е удачно. Прочетох хиляди подобни поста до сега и всички са прочели едва седем книги, но за мен това са много - никога не съм чела особено бързо, Goodreads предизвикателството ми казва че дори съм напред, а аз се опитвам да завърша с 6.00 все пак.


    Започнах месеца с "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак, която вдъхнови една друга публикация (която сега е в процес на писане), накара ме да се замисля над някои неща и ме разби на парчета! Другата книга на автора - "Крадецът на книги" е известна на всички и сякаш тя винаги крадеше славата на по-малкото си братче, но за мен "Аз съм пратеникът" сякаш е дори по-прекрасна. Може би не съм разбрала напълно "Крадецът на книги", когато я четох преди 2 години, може просто и да не е била книгата за мен - но несъмнено Пратеникът докосна нещо съвсем различно в мен - със суровата си реалност и гаден хумор, както и всичко между тях. 

    След това завърших "Breathe" на Аби Глайнс съвсем случайно - от един сайт за аудиокниги се свързаха с мен и аз трябваше да избера какво да прочета. След много чудене просто пуснах книгата - бях я прочела някъде до средата и я бях зарязала - не толкова защото загубих интерес, а защото нямах време. Е, аудиокнигите се оказа решението на всичките ми проблеми - слушах по пътя за училище, докато миех чинии, докато тренирах...и един ден след урока ми по немски тя просто свърши. Часовете минаха толкова неусетно, а аз вече се бях привързала към всички герои. Глайнс специализира в писането на new adult романи, като поредицата ѝ "Sea breеze" - чиято първа книга е "Breathe", е съсредоточена в слънчевата Алабама и разглежда по отделно историите на  всички двойки от голяма група на приятели. Е, тази първа история беше за Сейди и Джакс - като той е известен рок музикант и тийн идол, а тя е... персонал в лятната му къща. От там нататък - каквото се очаква. Любов, семейна интрига, няколко кавги, ревнив най-добър приятел - все неща, които очаквах, но не можах да не обикна. Стилът на писане на авторката е толкова лек и приятен, описанията ѝ са прекрасни! Така че ето ме мен - обичайки всички от поредицата, само за тази една първа книга. Но нещата не можеха да останат така, нали?!

   За това и, естествено, следващата прочетена (по-скоро прослушана) книга беше "Because of Low" - втора книга от гореспоменатата поредица. Нея заобичах дори повече и от първата, тъй като се разказваше за мъжа, който открадна сърцето ми в първата книга - Маркъс, един от най-добрите приятели на Сейди. Тази книга беше много по-драматична в семеен аспект, тъй като и двамата герои имаха много проблеми с роднините си. Сякаш тази книга беше по-съсредоточена върху човешки отношения във всякакви аспекти, отколкото само на някаква любовна история.

   И който е прочел поста ми за Books and Songs #6 (или просто предните 20 реда) може да се досети че следващата прочетена книга също е на Аби Глайнс и е именно "Until Friday Nights" - книга която започнах с идеята да науча малко повече за американския футбол, но се оказа нещо повече от това. разказва историята на Маги - момиче, което спира да говори след като е свидетелка на нещо ужасно, и Уес - момче, което бавно губи баща си и намира утеха единствено в новото нямо момиче в града. Като цяло не беше лоша книжката, просто малко ми напомняше на "Морето на спокойствието" и... не ме докосна кой знае колко, но пък хей, беше приятна

И завършвам поста с две стихосбирки - "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?" на Константин Трендафилов и "No Matter The Wreckege" на Сара Кай. Първата исках да прочета още откакто излезе, но сега (20 книжки поезия по-късно) въобще не ми направи впечатление. Имаше и някои добри попадения, но сякаш останалото беше пресилено и беше писано специално, за да се хареса - за мен имаше леко изкуствено звучене и просто не предизвика някакво "уау" в мен, както се надявах. Втората книжка вече наистина ми хареса - отне ми доста време да я прочета, малко мудна ми идваше, но иначе думите бяха подбрани по красив начин и авторката разказа историята си великолепно - говореше за момчетата, които е обичала, за брат си, за семейството -прекрасно беше!
    




  И май е това за февруари. Този пост най-накрая достига финалния си вид на единадесети март и мога да се похваля с още пет прочетени книги - "Shadow and Bone" на Лий Бардуго, която е първата книга от любимата ми поредица - Гриша.  Има поне две ревюта на книгата в блога, както и е спомената милион и един пъти - наистина ми е много драга. Сега, след като я прочетох в оригинал, я обикнах дори повече - отбелязвах всеки цитат, размишлявах над нещата с нов поглед. като цяло беше невероятно, особено факта че успя да ми въздейства също толкова много колкото и при първият прочит преди около 3 години. След нея и прочетох три от новелите към книгата, тези които се явява 0.1 - The Demon in the Wood, която разказва за живота на Тъмнейший като дете,  0.5 - The Witch of the Duva, която е част от сборника "Фолклорни приказки от света на Гриша" и беше доста интересна, въпреки че не беше нищо особено, и 1.5 - The Tailor, която беше за Женя и беше толкова красива и невероятно. Обичам света на Гриша изключително много! За това и сега бавно (ама наистина бавно) чета "Six of crows" до която искам да се докопам от както излезе преди година. 


  Един следобед прочетох и "All The Things I Never Said" на Mae Krell, към която имам смесени чувства - хем ми хареса много, хем ми се стори малко пресилена в опитите си да бъде артистична. Също така авторката е на едва 14 и засяга много сериозни теми, което ми попречи да взема книгата на сериозно. Също така съм изслушала завидно количество от "After" на Анна Тод и дори имам започнато ревю, защото ми остави достатъчно силно впечатление. Така че да се надяваме че няма да ми се наложи да посветя всяка свободна минута на учебниците тази седмица и че ще мога да го завърша. 
 
  Това беше от мен. С пожелание за хубава неделя и никаква смърт в Симс ;) 

8 февруари 2017 г.

Contemporary Books and Songs (#6)

   Напоследък съм малко пристрастена към аудиокнигите, а в частност - към слушането на contemporary романи. За аудиокнигите ще говоря в бъдеща публикация, би сега ми оставя да говоря за прочетеното. Никога не съм знаела как да описвам книгите от съвременния жанр, защото никоя не е чааак толкова специална - обикновено са просто забавни и разтоварващи. За това сега ще ги препоръчам по възможно най-лесния и развлекателен начин - с музика!
(2 часа след като съм написала този увод осъзнавам че съвсем скоро е Св. Валентин и можех да ползвам "празника" като тема на публикацията) 














Възнамерявах песента към "Заедно на път" да е String of Light на Van Stee, но нямаше как да оставя линк от YouTube към нея. Но може спокойно да я намерите в Spotify - клик!


27 януари 2017 г.

Първият TBR, който планирам да завърша.

  Още от както получих подаръците си за Коледа (пари в пликче) правих планове кои книги ще си купя. Но още от ранен декември ме тресеше една жажда за "нещо повече" - нещо повече от блудкава романтична история, нещо повече от глубав тийнейджърски роман, нещо повече във всеки аспект - нещо, което ще провокира мисловна дейност, книга, която ще завладее цялото ми съществуване и ще промени коренно мнението ми за всичко (малко като разговорите с най-добрият ми приятел). Та, ако това е нещо, което вече сте чували - благодаря че сте чели поне един от скорошните ми постове! Покрай края на срока и всичко останало спрях да мисля за въпросните книги, които искам да си купя, но онзи ден си седнах на дупето и си събрах финалния списък - махнах от количката си в e-zona "Хари Потър", "Магнус Чейс" и всичко подобно на което щях да се наслаждавам точно една седмица. Посветих се на събирането на заглавия, които могат да се превърнат в стойностни за мен - какво в крайна сметка си купих ще видите в бъдещ book haul, но за сега - импровизирана TBR купчинка.
   Оставам на страна книгите, които вече притежавам, повечето точно от онези тийнейджърските - надявам се най-вече да завърша повечето поредици измежду рафтовете ми, както и може би най-накрая да се отдам на творчеството на Джордж Р. Р. мартин и Дж. Р. Р. Толкин. Някои от по-интересните заглавия, които смятам да завърша тази година са "Баба праща поздрави и се извинява", "Мъглите на Авалон", "Принцът на тръните", "Богат, беден", "Червен изгрев" (и вероятно и следващата от поредицата - "Златен син"), поредиците "Академия за вампири" и "Кръвни връзки" (обожавам (обожавамобожавамобожавам) Сидни и Ейдриън и най-накрая трябва да завърша поредицата!, но за да стиган до нея съм си възложила първо да завърша Академията), реших да дам втори шанс и на "Създадена от дим и кост", да довърша поредиците "Скълдъри Плезънт" и "The Raven Cycle", да се добера до "Цветът на магията" на Пратчет и "Името на вятъра" на Ротфус. После и до всичко, което притежавам от брандън Сандерсън, а за финал - ще приключа с препрочитането на "Игрите на глада" и ще си купя (собствено) копие на "Пипи Дългото чорапче", защото днес си пуснах филмчето и реших че заслужавам да препрочета любимата си детска книга десет години по-късно.

А сега към непознатото:
"Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигур - случайно попаднах на трейлъра за филма и веднага провокира интереса ми. 
"Момчето в раираната пижама" на Джон Бойн - защото обичам да си причинявам болка
"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни, за която преобърнах цяла Варна, само защото Ева ми я препоръча, а с Кати вече се бяхме уговорили да я прочетем заедно през междусрочната.

"Човек на име Уве" на Фредерик Бакман; защото съм си поставила за цел да прочета всичко на Бакман, което бъде издадено у нас; не съм чула нито едно лошо мнение за която и да е от книгите му. 
"Любов"на Елиф Шафак - понеже Жори каза че ще ме накара да преосмисля значението на думата "Любов"
"Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян, която просто изглежда красива.
"Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт
"Различен клас" на Джоан Харис
"Изкуството да се състезаваш в дъжда" на Гарт Стайн, защото кученце.
"The Lioness Qurtet" на Тамара Пиърс
"I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън; защото тя има най-поетичния и красив стил на писане, на който съм попадала.
"The Foxhole Court" на Nora Slavic
До каквото се добера на V. E. Sshwab - в частност "Vicious" и "A Darker Shade of Magic"
"Момичето от влака" на Паула Хоукинс; защото бях много развълнувана за филма, но не ме пуснаха.
"Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс
"Лавина" и "Глухарчето" от Блага Димитрова. Както и "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков. Българските автори заслужават подкрепа.
"Нощният цирк" на Ерин Моргенстърн, която би трябвало да е просто магична.
"Нищо" на Яна Телер
"More Than This" на Патрик Нес
"Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий, "1984" на Джордж Оруел, "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри", "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър, "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд и "За мишките и хората" на Джон Стайнбек - малко от  класиките, които мисля че ще ми допаднат. Може би и нещо на Кърт Вонегът.
Заедно с "Пипи дългото чорапче", която споменах в началото се надявам и да прочета някои от другите книги на Линдгрен - примерно "Роня, дъщерята на разбойника". От детските книжки също се надявам отново да прочета за "Приключенията на Том Сойер/ Хъкълбери Фин"
"Детски и домашни приказки на братята Грим"
"Питър Пан в алено" от  Джералдин Макохран
"Extremely Loud and Incredibly Close" от Jonathan Safran Foer; вдъхновила един от любимите ми филми.
"Aristotle and Dante Discover The Secrets of the Universe" на  Benjamin Alire Sáenz
"American Gods" на Нийл Геймън; скоро ще излиза и сериал
Говорейки за сериали - дано да прочета поне първата книга от "A Series of Unfortunate Events" нас Лемъни Сникет; тиражът в България е напълно изчерпан, но се надявам някак си да се сдобия с преведените книги. 

И за сега май е това. На последно място, искам да преживея:
"203 предизвикателства за пътешественици" от Мария Ангелова. Но искрено ме съмнява това да стане едва през 2017 година. Но за никъде не бързам...


9 януари 2017 г.

Годината в книги

(Днес сме 11 януари и аз сега решавам да довърша новогодишния си пост. Не съдете)

   Октомври(ноември?) когато започнах отново да пиша в блога, почнах една публикация с "Книги, които са ми направили впечатление" - с такова заглавие, именно защото не бях прочела някои от тях. Още не съм. Но сега ще говоря за тях в частност, за тези които успяха да се отпечатат в съзнанието ми през 2016 година.

  Започвам я рачешката, с "451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри, която завърших снощи и вече несъмнено е сред любимите ми книги. Една от книгите, за които ще разкажа след малко, ме вдъхнови да чета по-"дълбоки" книги - нещо съвсем различно от библиотеката с young adult романи, които бях насъбрала. На едно литературно четене един младеж прочете откъс от любимата си книга- - именно творбата на Бредбъри, и още тогава ме заинтригува. Сега, с манията си по книги, които са "нещо повече" отново се присетих за Гай Монтег и пожарникарите. Е, сега е една и от моите любими книги и мога да цитирам цели пасажи без проблем.

   Още от както навлязох в Booktube Обществото преди няколко години един конкретен комикс ми привлече вниманието - всички говориха за "Saga" на Brian K. Vaughan и Fiona Staples, и сякаш никой никога не казваше нещо отрицателно за комиксите. Е, аз виждам как не биха се харесали на някои хора - понякога сякаш всичко идва в повече -странните същества, множеството plot twist-ове... Но аз не съм един от тези хора и напълно обожавам "Saga"! Самите илюстрации за безкрайно красиви, а историята е завладяваща - разказана е от гледаната точка на малката Хейзъл - детето на Марко и Алана, любовници от две различни раси, които воюват от както свят светува. През броевете виждаме вселенските пътувания на семейството, виждаме как Хейзъл пораства и виждаме всички хора (и същества), които успяват по някакъв начин да се докоснат до семейството. (преди малко забелязах, че като пиша за книги в подобни списъци рядко разказвам за какво се разказват. Ами пробвах, не съм добра в това - моля, просто прочетете Saga и ми пишете, за да фенгърлстваме)
  


  Като завърших "Carry On" в Goodreads написах, че романът заслужава 6/5 звездички, просто защото знам, че ще ми остане любим дълго време - така и стана. Реално съм препрочитала любими моменти от книгата прекалено често и е една от малкото книги, които помня изключително добре - обикновено забравям какво се е случило. Нямам какво повече да кажа - май съм си изляла всичко тук.

   Най-много оценявам книгите, които са ме изкарали от reading slumps - две такива тази година бяха "Гневът и зората" и "Ангелско нашествие" - докато първата ме остави напълно безмълвна и запленена (дотолкова че да прочета всички новели към нея и да проклинам Сиела, че втората книга още не е преведена), то "Ангелско нашествие" просто беше точно това от което се нуждаех тогава - малко разнообразие в YA жанра, но достатъчно позната, за да не ме отвее тотално - имам и ревю, в което може да прочетете повече. (shameless self promo). А пък Ева е казала всичко, което аз имам за казване по "Гневът и зората", за това прочетете ревюто ѝ (защото е страхотна!) Ето още малко вдъхновение - клик.

   Подобно на "Ангелско нашествие" - книга, която не беше нещо особено, но заобичах е "Гондолата на времето" на Ева Фьолер.  И честно - тя фигурира в списъка главно защото ни събра с Кати, която сега много ценя.


  Говорейки за Кати, с нея навлязохме в една доста разпалена дискусия за "Илиада" и покрай това ѝ споменах за "The Song of Achilles" - книгата, която беше завзела света ми тогава. Романът разглежда историята на Патрокъл и Ахил, още от както са деца, но е толкова много повече от това. Всъщност, аз все още не съм я завършила, но със сигурност е една от най-увлекателните книги до които съм се докосвала и не я докосвам от чист страх, че няма да мога да пипна друга книга (или дори да изляза от къщата) след емоционалната травма.
 
   

Тази година много се "зарибих" по поезия - изчела съм около 15 томчета с поезия, но тези, които най се отличиха са "Whiskey Words and a Shovel II" на R.H.Sin и "The princess saves herself in this one" на Amanda Lovelace - препоръчвам ги със всяка фибра на тялото си. Не мисля че подходящ начин да ревюираш поезия, но това са най-красивите думи, събрани на хартия.

    Последна, но не на последно място - книгата с която започнах годината: "Please Ignore, Vera Dietz" на A.S.King -  невероятна, поразяваща и всички други подобни прилагателни! Разби света ми на хиляди парченца, накара ме да чувствам 1001 емоции и ме разби тотално. Дори има специално отредено място в scrapbook-a ми. Мисля, че специфичния стил на писане на A.S.King направи книгата хиляди пъти по-добра и нямам търпение да прочета нещо друго нейно - но темите засегнати във всичките ѝ книги определено не са леки и трябва да си в определено настроение, за да се впуснеш в тях.

   
 Honourable mentions: "I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън, която не беше прочетена през 2016, единствено и само заради мързела ми. Уникален стил на писане, много поетичен и описателен... Не знам, беше особено, но беше прекрасно и ме накара да се чувствам едно такова топло и гъделичкащо отвътре, както само наистина добрите книги ме карат да се чувствам. Нещото, което ме накара да подхвана романа, всъщност е това видео на Момо - мисля, че поемата, която е създала за героите от книгата е невероятна и бих се радвала, ако я чуете.

    Същата работа с "More Than This" на Патрик Нес - много ми харесваше, бях в слъмп, не съм я завършила, много искам.

  И това е. Ето го краят. Ако си стигнал до тук - браво, възхищавам ти се! Та - постът е много по-дълъг от обикновено и това е защото реших малко да попроменя стила си - наскоро осъзнах колко много се е променил изказа ми, но как сякаш не го допускам в писането си - надявам се това да стане, искам да пиша малко по-свободно и... не знам как да го опиша, просто мисля че има някаква разлика. 2017, иха. Един приятел каза, че "ще е нашата година, защото 2017 е просто число и ние сме прости". 2017 ми звучи хубаво. Целта ми в Goodreads e 69 - най-вероятно няма да я изпълня. Личната ми е цел е да завърша повечето поредици, които съм почнала и да чета повече книги, които ме карат да се замисля - в такова настроение съм напоследък. Пък ще видим к'во ще стане.

    



21 декември 2016 г.

Коледен Книжен Маратон

   Още от началото на месеца се подготвям за книжните маратони - Коледните празници са идеален повод да се сгушиш с някоя книга и да почетеш. Явно това си е мислила и Briana Knows, Когато писа в групата и пита дали искаме да си направим втори маратон, подобен на БКМ - който беше това лято. Та с общи усилия измислихме датата и предизвикателствата за ККМ - Коледния Книжен Маратон. Той започва от 23 декември - последния ден в училище, който така или иначе не очертава да е много пълноценен - до 29 декември - някъде по средата на ваканцията.

  Ето какво съм избрала за предизвикателствата тук:
  1. Книга на коледна тематика - изключително оригинална точка. от дни рова из Goodreads, търсейки си коледна книга, която ще ми е интересна, но не намирам. Чудя се много на "Любовта ми подари", но мисля че няма да съм в такова лигаво романтично настроение. Също у нас имам "Кутийка от Тифани", която знам че се развива по Коледа, но отново е прекалено романтична за това студено време. Общо взето - май нямам идея какво ще прочета тук. Най-накрая може и да се сгуша с "Коледна песен" на Дикенс - класика в жанра.
  2. Книга, която ти е била подарена - тук смятах да избера "The Fifth Elephant" на Тери Пратчет, която ми е подарък за рождения ден, но след един задълбочен разговор с Кати и двете осъзнахме, че си търсим по - "извисени" четива и реших че може би Тери Пратчет, колкото и да го обичам, не отговаря точно на това описание. Кати спомена, че "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак ѝ е една от любимите книги, а в същия този момент аз осъзнах, че тя също ми е подарък и е достатъчно добра за новооткрития ми изтънчен вкус.
  3. Книга с коледни цветове на корицата - знаете ли кое има много коледни цветове? Учебникът ми по Литература. Колкото и да ми се чете, май наистина тази ваканция ще наблегна на учебниците повече отколкото на книгите. Но май в крайна сметка тук ще посоча "Червен изгрев" - най-червената книга на рафта ми. Вярно, пише цветовЕ, но мисля че и това е достатъчно.
  4. Книга, с романтична/любовна тематика - не.
  5. Книга, с която ще изглеждате най-tumblr до камината - лично моята си  категория. Споменах го на шега и взе че се хареса като предложение. За това ето на - истинска категория само и единствено за естетиката, която книгата създава. Тук си избрах "451 по Ференхайт" в онова красиво издание с оранжевия триъгълник. В сборника има и други творби на Бредбъри и мисля че това ще перфектната книга да се потопя в творчеството му. 
"оранжевия триъгълник"
 Има и още две допълнителни категории  - "Книга по избор" и "Книга от жанр, който не си чел до сега", но не смятам да се надхвърлям. Ако успея да прочета гореспоменатите книги за седмица ще е добре, а ако ми остане време за още нещо - направо чудесно. Но не мисля да се ограничавам в предизвикателства.