8 февруари 2017 г.

Contemporary Books and Songs (#6)

   Напоследък съм малко пристрастена към аудиокнигите, а в частност - към слушането на contemporary романи. За аудиокнигите ще говоря в бъдеща публикация, би сега ми оставя да говоря за прочетеното. Никога не съм знаела как да описвам книгите от съвременния жанр, защото никоя не е чааак толкова специална - обикновено са просто забавни и разтоварващи. За това сега ще ги препоръчам по възможно най-лесния и развлекателен начин - с музика!
(2 часа след като съм написала този увод осъзнавам че съвсем скоро е Св. Валентин и можех да ползвам "празника" като тема на публикацията) 














Възнамерявах песента към "Заедно на път" да е String of Light на Van Stee, но нямаше как да оставя линк от YouTube към нея. Но може спокойно да я намерите в Spotify - клик!


27 януари 2017 г.

Първият TBR, който планирам да завърша.

  Още от както получих подаръците си за Коледа (пари в пликче) правих планове кои книги ще си купя. Но още от ранен декември ме тресеше една жажда за "нещо повече" - нещо повече от блудкава романтична история, нещо повече от глубав тийнейджърски роман, нещо повече във всеки аспект - нещо, което ще провокира мисловна дейност, книга, която ще завладее цялото ми съществуване и ще промени коренно мнението ми за всичко (малко като разговорите с най-добрият ми приятел). Та, ако това е нещо, което вече сте чували - благодаря че сте чели поне един от скорошните ми постове! Покрай края на срока и всичко останало спрях да мисля за въпросните книги, които искам да си купя, но онзи ден си седнах на дупето и си събрах финалния списък - махнах от количката си в e-zona "Хари Потър", "Магнус Чейс" и всичко подобно на което щях да се наслаждавам точно една седмица. Посветих се на събирането на заглавия, които могат да се превърнат в стойностни за мен - какво в крайна сметка си купих ще видите в бъдещ book haul, но за сега - импровизирана TBR купчинка.
   Оставам на страна книгите, които вече притежавам, повечето точно от онези тийнейджърските - надявам се най-вече да завърша повечето поредици измежду рафтовете ми, както и може би най-накрая да се отдам на творчеството на Джордж Р. Р. мартин и Дж. Р. Р. Толкин. Някои от по-интересните заглавия, които смятам да завърша тази година са "Баба праща поздрави и се извинява", "Мъглите на Авалон", "Принцът на тръните", "Богат, беден", "Червен изгрев" (и вероятно и следващата от поредицата - "Златен син"), поредиците "Академия за вампири" и "Кръвни връзки" (обожавам (обожавамобожавамобожавам) Сидни и Ейдриън и най-накрая трябва да завърша поредицата!, но за да стиган до нея съм си възложила първо да завърша Академията), реших да дам втори шанс и на "Създадена от дим и кост", да довърша поредиците "Скълдъри Плезънт" и "The Raven Cycle", да се добера до "Цветът на магията" на Пратчет и "Името на вятъра" на Ротфус. После и до всичко, което притежавам от брандън Сандерсън, а за финал - ще приключа с препрочитането на "Игрите на глада" и ще си купя (собствено) копие на "Пипи Дългото чорапче", защото днес си пуснах филмчето и реших че заслужавам да препрочета любимата си детска книга десет години по-късно.

А сега към непознатото:
"Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигур - случайно попаднах на трейлъра за филма и веднага провокира интереса ми. 
"Момчето в раираната пижама" на Джон Бойн - защото обичам да си причинявам болка
"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни, за която преобърнах цяла Варна, само защото Ева ми я препоръча, а с Кати вече се бяхме уговорили да я прочетем заедно през междусрочната.

"Човек на име Уве" на Фредерик Бакман; защото съм си поставила за цел да прочета всичко на Бакман, което бъде издадено у нас; не съм чула нито едно лошо мнение за която и да е от книгите му. 
"Любов"на Елиф Шафак - понеже Жори каза че ще ме накара да преосмисля значението на думата "Любов"
"Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян, която просто изглежда красива.
"Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт
"Различен клас" на Джоан Харис
"Изкуството да се състезаваш в дъжда" на Гарт Стайн, защото кученце.
"The Lioness Qurtet" на Тамара Пиърс
"I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън; защото тя има най-поетичния и красив стил на писане, на който съм попадала.
"The Foxhole Court" на Nora Slavic
До каквото се добера на V. E. Sshwab - в частност "Vicious" и "A Darker Shade of Magic"
"Момичето от влака" на Паула Хоукинс; защото бях много развълнувана за филма, но не ме пуснаха.
"Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс
"Лавина" и "Глухарчето" от Блага Димитрова. Както и "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков. Българските автори заслужават подкрепа.
"Нощният цирк" на Ерин Моргенстърн, която би трябвало да е просто магична.
"Нищо" на Яна Телер
"More Than This" на Патрик Нес
"Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий, "1984" на Джордж Оруел, "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри", "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър, "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд и "За мишките и хората" на Джон Стайнбек - малко от  класиките, които мисля че ще ми допаднат. Може би и нещо на Кърт Вонегът.
Заедно с "Пипи дългото чорапче", която споменах в началото се надявам и да прочета някои от другите книги на Линдгрен - примерно "Роня, дъщерята на разбойника". От детските книжки също се надявам отново да прочета за "Приключенията на Том Сойер/ Хъкълбери Фин"
"Детски и домашни приказки на братята Грим"
"Питър Пан в алено" от  Джералдин Макохран
"Extremely Loud and Incredibly Close" от Jonathan Safran Foer; вдъхновила един от любимите ми филми.
"Aristotle and Dante Discover The Secrets of the Universe" на  Benjamin Alire Sáenz
"American Gods" на Нийл Геймън; скоро ще излиза и сериал
Говорейки за сериали - дано да прочета поне първата книга от "A Series of Unfortunate Events" нас Лемъни Сникет; тиражът в България е напълно изчерпан, но се надявам някак си да се сдобия с преведените книги. 

И за сега май е това. На последно място, искам да преживея:
"203 предизвикателства за пътешественици" от Мария Ангелова. Но искрено ме съмнява това да стане едва през 2017 година. Но за никъде не бързам...


9 януари 2017 г.

Годината в книги

(Днес сме 11 януари и аз сега решавам да довърша новогодишния си пост. Не съдете)

   Октомври(ноември?) когато започнах отново да пиша в блога, почнах една публикация с "Книги, които са ми направили впечатление" - с такова заглавие, именно защото не бях прочела някои от тях. Още не съм. Но сега ще говоря за тях в частност, за тези които успяха да се отпечатат в съзнанието ми през 2016 година.

  Започвам я рачешката, с "451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри, която завърших снощи и вече несъмнено е сред любимите ми книги. Една от книгите, за които ще разкажа след малко, ме вдъхнови да чета по-"дълбоки" книги - нещо съвсем различно от библиотеката с young adult романи, които бях насъбрала. На едно литературно четене един младеж прочете откъс от любимата си книга- - именно творбата на Бредбъри, и още тогава ме заинтригува. Сега, с манията си по книги, които са "нещо повече" отново се присетих за Гай Монтег и пожарникарите. Е, сега е една и от моите любими книги и мога да цитирам цели пасажи без проблем.

   Още от както навлязох в Booktube Обществото преди няколко години един конкретен комикс ми привлече вниманието - всички говориха за "Saga" на Brian K. Vaughan и Fiona Staples, и сякаш никой никога не казваше нещо отрицателно за комиксите. Е, аз виждам как не биха се харесали на някои хора - понякога сякаш всичко идва в повече -странните същества, множеството plot twist-ове... Но аз не съм един от тези хора и напълно обожавам "Saga"! Самите илюстрации за безкрайно красиви, а историята е завладяваща - разказана е от гледаната точка на малката Хейзъл - детето на Марко и Алана, любовници от две различни раси, които воюват от както свят светува. През броевете виждаме вселенските пътувания на семейството, виждаме как Хейзъл пораства и виждаме всички хора (и същества), които успяват по някакъв начин да се докоснат до семейството. (преди малко забелязах, че като пиша за книги в подобни списъци рядко разказвам за какво се разказват. Ами пробвах, не съм добра в това - моля, просто прочетете Saga и ми пишете, за да фенгърлстваме)
  


  Като завърших "Carry On" в Goodreads написах, че романът заслужава 6/5 звездички, просто защото знам, че ще ми остане любим дълго време - така и стана. Реално съм препрочитала любими моменти от книгата прекалено често и е една от малкото книги, които помня изключително добре - обикновено забравям какво се е случило. Нямам какво повече да кажа - май съм си изляла всичко тук.

   Най-много оценявам книгите, които са ме изкарали от reading slumps - две такива тази година бяха "Гневът и зората" и "Ангелско нашествие" - докато първата ме остави напълно безмълвна и запленена (дотолкова че да прочета всички новели към нея и да проклинам Сиела, че втората книга още не е преведена), то "Ангелско нашествие" просто беше точно това от което се нуждаех тогава - малко разнообразие в YA жанра, но достатъчно позната, за да не ме отвее тотално - имам и ревю, в което може да прочетете повече. (shameless self promo). А пък Ева е казала всичко, което аз имам за казване по "Гневът и зората", за това прочетете ревюто ѝ (защото е страхотна!) Ето още малко вдъхновение - клик.

   Подобно на "Ангелско нашествие" - книга, която не беше нещо особено, но заобичах е "Гондолата на времето" на Ева Фьолер.  И честно - тя фигурира в списъка главно защото ни събра с Кати, която сега много ценя.


  Говорейки за Кати, с нея навлязохме в една доста разпалена дискусия за "Илиада" и покрай това ѝ споменах за "The Song of Achilles" - книгата, която беше завзела света ми тогава. Романът разглежда историята на Патрокъл и Ахил, още от както са деца, но е толкова много повече от това. Всъщност, аз все още не съм я завършила, но със сигурност е една от най-увлекателните книги до които съм се докосвала и не я докосвам от чист страх, че няма да мога да пипна друга книга (или дори да изляза от къщата) след емоционалната травма.
 
   

Тази година много се "зарибих" по поезия - изчела съм около 15 томчета с поезия, но тези, които най се отличиха са "Whiskey Words and a Shovel II" на R.H.Sin и "The princess saves herself in this one" на Amanda Lovelace - препоръчвам ги със всяка фибра на тялото си. Не мисля че подходящ начин да ревюираш поезия, но това са най-красивите думи, събрани на хартия.

    Последна, но не на последно място - книгата с която започнах годината: "Please Ignore, Vera Dietz" на A.S.King -  невероятна, поразяваща и всички други подобни прилагателни! Разби света ми на хиляди парченца, накара ме да чувствам 1001 емоции и ме разби тотално. Дори има специално отредено място в scrapbook-a ми. Мисля, че специфичния стил на писане на A.S.King направи книгата хиляди пъти по-добра и нямам търпение да прочета нещо друго нейно - но темите засегнати във всичките ѝ книги определено не са леки и трябва да си в определено настроение, за да се впуснеш в тях.

   
 Honourable mentions: "I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън, която не беше прочетена през 2016, единствено и само заради мързела ми. Уникален стил на писане, много поетичен и описателен... Не знам, беше особено, но беше прекрасно и ме накара да се чувствам едно такова топло и гъделичкащо отвътре, както само наистина добрите книги ме карат да се чувствам. Нещото, което ме накара да подхвана романа, всъщност е това видео на Момо - мисля, че поемата, която е създала за героите от книгата е невероятна и бих се радвала, ако я чуете.

    Същата работа с "More Than This" на Патрик Нес - много ми харесваше, бях в слъмп, не съм я завършила, много искам.

  И това е. Ето го краят. Ако си стигнал до тук - браво, възхищавам ти се! Та - постът е много по-дълъг от обикновено и това е защото реших малко да попроменя стила си - наскоро осъзнах колко много се е променил изказа ми, но как сякаш не го допускам в писането си - надявам се това да стане, искам да пиша малко по-свободно и... не знам как да го опиша, просто мисля че има някаква разлика. 2017, иха. Един приятел каза, че "ще е нашата година, защото 2017 е просто число и ние сме прости". 2017 ми звучи хубаво. Целта ми в Goodreads e 69 - най-вероятно няма да я изпълня. Личната ми е цел е да завърша повечето поредици, които съм почнала и да чета повече книги, които ме карат да се замисля - в такова настроение съм напоследък. Пък ще видим к'во ще стане.

    



21 декември 2016 г.

Коледен Книжен Маратон

   Още от началото на месеца се подготвям за книжните маратони - Коледните празници са идеален повод да се сгушиш с някоя книга и да почетеш. Явно това си е мислила и Briana Knows, Когато писа в групата и пита дали искаме да си направим втори маратон, подобен на БКМ - който беше това лято. Та с общи усилия измислихме датата и предизвикателствата за ККМ - Коледния Книжен Маратон. Той започва от 23 декември - последния ден в училище, който така или иначе не очертава да е много пълноценен - до 29 декември - някъде по средата на ваканцията.

  Ето какво съм избрала за предизвикателствата тук:
  1. Книга на коледна тематика - изключително оригинална точка. от дни рова из Goodreads, търсейки си коледна книга, която ще ми е интересна, но не намирам. Чудя се много на "Любовта ми подари", но мисля че няма да съм в такова лигаво романтично настроение. Също у нас имам "Кутийка от Тифани", която знам че се развива по Коледа, но отново е прекалено романтична за това студено време. Общо взето - май нямам идея какво ще прочета тук. Най-накрая може и да се сгуша с "Коледна песен" на Дикенс - класика в жанра.
  2. Книга, която ти е била подарена - тук смятах да избера "The Fifth Elephant" на Тери Пратчет, която ми е подарък за рождения ден, но след един задълбочен разговор с Кати и двете осъзнахме, че си търсим по - "извисени" четива и реших че може би Тери Пратчет, колкото и да го обичам, не отговаря точно на това описание. Кати спомена, че "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак ѝ е една от любимите книги, а в същия този момент аз осъзнах, че тя също ми е подарък и е достатъчно добра за новооткрития ми изтънчен вкус.
  3. Книга с коледни цветове на корицата - знаете ли кое има много коледни цветове? Учебникът ми по Литература. Колкото и да ми се чете, май наистина тази ваканция ще наблегна на учебниците повече отколкото на книгите. Но май в крайна сметка тук ще посоча "Червен изгрев" - най-червената книга на рафта ми. Вярно, пише цветовЕ, но мисля че и това е достатъчно.
  4. Книга, с романтична/любовна тематика - не.
  5. Книга, с която ще изглеждате най-tumblr до камината - лично моята си  категория. Споменах го на шега и взе че се хареса като предложение. За това ето на - истинска категория само и единствено за естетиката, която книгата създава. Тук си избрах "451 по Ференхайт" в онова красиво издание с оранжевия триъгълник. В сборника има и други творби на Бредбъри и мисля че това ще перфектната книга да се потопя в творчеството му. 
"оранжевия триъгълник"
 Има и още две допълнителни категории  - "Книга по избор" и "Книга от жанр, който не си чел до сега", но не смятам да се надхвърлям. Ако успея да прочета гореспоменатите книги за седмица ще е добре, а ако ми остане време за още нещо - направо чудесно. Но не мисля да се ограничавам в предизвикателства.

7 ноември 2016 г.

Books & Songs #5

   Разбира се, очевидно трябваше да отпразнувам завръщането в блогър с Books & Songs - правя такава рубрика общо взето от създаването на блога преди повече от две години и е един от най-любимите ми постове за писане. Този път не съм влагала много мисъл в избора на книги - реших, че ще разнообразя и в момента виждате книгата за която първоначално съм си помислила като съм чула песента.

 
 
 

 

 

 

 

 

 

 





    Ок, някои книги са малко случайни и може би няма да намерите връзката... Но пък се надявам поне самите песни да са ви харесали. Единствено Wide Awake свързвах с друга книга - A Court of Mist and Fury, но тъй като съм чела само първата от поредицата се задоволих с нея. Това беше за днес, ако имате някакви други предложения за песни към книгите ги споделете в коментарите.

5 ноември 2016 г.

Ангелско нашествие - Сюзан Ий

   "Ангелско нашествие" е една много много много много специална книга. Историята ми с романа на Сюзън Ий започва още преди няколко години, когато тъкмо навлизах в BookTube Обществото. Виждах прекрасната корица на "Angelfall" навсякъде, но идеята да прочета книга на чужд език беше толкова далечна за мен. Днес си разглеждах четеца и намерих е-книгата там - оказва се, че е една от първите, която съм си свалила, но очевидно не съм ѝ обърнала внимание защото файла все още стои непрочетен. В началото на година издателство Емас бяха обявили издаването на романа и аз бях много щастлива и макар вече да бяха в онзи застой, за който говорих толкова много в предния си пост, не се сдържах да си купя книгата.
   Започнах я преди около две седмици, примерно, и веднага бях погълната в света на зли ангели и пост-апокалипстичен ужас. За жалост нямам много време и за тези две седмици прочетох точно 54 страници. Но съдбата на героите продължаваше да ме човърка отвътре и по време на кратката ваканция по случай 1 ноември успях да завърша книгата за отрицателно време. За това и ми стана толкова близка на сърцето - след месеци без да се докосвам до книга, Сюзън Ий беше единствената, която успя да разпали страстта ми отново.



   "Ангелско нашествие" е една нетипична история за апокалипсиса. Лошите герои са ангелите - нещо, което определено е извън нормата, особено след като ангелите са представяни като добри и свети същества във Библията. Те нападат Земята без някаква очевидна причина и само за няколко седмици успяват да разрушат повечето главни центрове в Америка. Пенрин, сестра ѝ Пейдж и майка ѝ са обитавали стария си апартамент от нападението до сега, но Пенрин (която го играе главата на семейството) е решила, че мястото вече не е безопасно. Ресурсите са малко и хората са готови да се избият за пакетче спагети, а дори и за по-малко. Когато тръгват по улицата, криейки се между колите, Пенрин и семейството ѝ знаят че са наблюдавани. Младото момиче очаква някой да ги нападне с цел грабеж, но попада на нещо дори по-страшно - нападение на ангели. Докато очакват някой от ангелите да ги забележи зад скривалището им ситуацията бързи се изменя. Изглежда че ангелите не са дошли да опустошат поредния град - всъщност те притискат свои побратим ангел към земята и отрязват безмилостно крилата му. Тогава човешкото семейство става свидел на цялата ангелска ярост в пълната ѝ светлина - ангелът с отрязаните крила започва битка с останалите и въпреки раните си несъмнено успява да покаже надмощие. По време на битката, мечът му е изхвърлен настрани - близо до Пенрин. Без оръжието си ангелът бързо е притиснат отново към земята. Нещо прихваща Пенрин и тя решава, че ангелът заслужава помощта ѝ - тя се промъква до острието му и му го хвърля. Останалите ангели, раздразнени от тази ѝ постъпка решават да отмъкнат сестра ѝ. В суматохата майкаѝ е изчезнала и Пенрин отново остава сама. В крайна сметка решава, че ангелът ще ѝ бъде полезен - докато е в безсъзнание го натоварва на инвалидната количка на сестра си, опакова крилата му и решава, че след като се събуди ще може да го изнудва да я заведе в гнездото на ангелите в замяна на крилете му.  От тук нещата започват да се развиват по-бързо и Пенрин и ангелът се изправят пред много трудности, които сякаш заплашваха все повече и повече с всяка страница.
   Може би най-любимото ми нещо в книгата е хаоса. Във всички други антиутопии виждаме вече един новосъздаден свят - кастите във "Дивергенти", Игрите на глада и т.н. Тук раната е прясна. Действието се развива само шест седмици след нападението на ангелите - шест седмици в които хората все още не са осъзнали какво се случва напълно, все още не са имали възможността да създадат нещо ново. Просто хора с първичните си инстинкти - сякаш по навик прибират ключовете на колите си, не забравят смартфоните си и пазят парите си въпреки, че банкнотите и електрониката отдавна са загубили своята стойност.

    Пенрин е едновременно типичната YA героиня и нещо съвсем оригинално. Последните години стана доста популярно момичетата да са хапливи, нетактични и най-важното - борбени. В което няма нищо лошо, уважавам "Girl Pоwer" и т.н., просто в един момент става досадно героинята дори да не си е помисляла да удари някого, а в следващия момент да се окаже най-забележителната боркиня за времето си. Пенрин беше взимал уроци по самозащита, беше пресметлива и рядко знаеше какво да направи. Тя имаше една цел - да спаси сестра си и за нея нямаше значение как ще я постигне, стига да го направи. Сега като се замисля може и да е точно толкова типична колкото и всички останали. Но явно и аз съм също толкова типична понеже обожавам Пенрин и в момента тя е второто ми аз. И все пак - връзката читател-герой, често пресилва малко някои неща.
  
Като малка мечтаех да стана Пепеляшка, но май съм се превърнала в злата вещица.
Все пак Пепеляшка не е живяла в постапокалиптичен свят, превзет от отмъстителни ангели. "

 Не обичам да говоря в детайли за героите - споменавам Пейдж, защото наистина я харесвам и нямам нищо против да съм в мислите ѝбезцелено с часове (страници). Естествено и другите герои от книгата ми харесаха, но много по-силно впечатление ми прави изграждането на отношенията между тях. Пенрин и Рафи (ангелът с отрязаните криле) са доста интересно дуо и всеки техен диалог е златен и пълни душата ми с толкова много радост. Несъмнено се превърнаха в едно от OTP-та ми и със нетърпение очаквам да разбера какво ще стане между тях. Също много ми хареса отдадеността на Пенрин към семейството - въпреки, че не е близка с майка си, а от сестра ние разкрито недостатъчно, Пенрин бе готова да направи всичко за тях двете. От tumblr Разбирам и че някои от второстепенните герои ще придобият по-голяма роля в следващата книга - още нещо, което чакам да проследя с нетърпение.
   Нетърпение, нетърпение, нетърпение. Само това чувате, защото това прави Сюзан Ий - със сигурност стилът ѝ на писане не блести с някакви качества пред многото други, но винаги успява да те държи в очакване. Въпреки че завърших книгата преди дни не мога да спра да мисля за съдбата на Пенрин и Рафи и какво ще се случи нататък. И това не е илюзията на някакъв plot twist в края - всъщност финала на книгата беше точно такъв какъвто трябваше да бъде и бих излъгала ако кажа, че не го бях очаквала. Но авторката използва това си качество през цялото време - държи читателя на нокти какво ще се случи и дори търсенето на храна в изоставено имение пробужда съмнения в теб.

 "(...) Но има риск да ги изправи на кладата. - Рафи започва да шепне, сякаш говори на себе си: - Огънят обаче може да бъде изкусителен."

 Също изключително интересен е библейския произход на "лошите". В повечето съвременни книги много тропи са взаимствани от митологията - нещо, което открих след есе по темета. За това разглеждането на Библията по този начин е доста интересно за читателя. Като човек, който наистина не разбира от религия смея да кажа, че ми беше изключително интересно да науча за архангели, нефилими и херувими. Може би информацията не е на 100% достоверна, но наистина беше поднесена по един доста интересен начин и мисля, че е чудесна алтернатива. Но освен това са включени и съвременни виждания над религията - има ангели атеисти! Бог е толкова далеч от тях, колкото е и от хората. Искрено се надявам това да се засегне по-обширно в следващите книги, а защо не и главните ни герои да се изправят пред самия "Господ". Или съответно обратното - тъй като виждаме доста паднали ангели/ангели от подземното царство??? - не отхвърлям и възможността за близка среща със Станата. Но ми остава само да гадая...
   "Ангелски свят" ме чака и смятам да отделя този уикенд на нея. Ако по някаква случайност още не сте прочели "Ангелско нашествие" - то какво чакате? Времето е перфектно за нея - светът е толкова приветстващ - само чака да се сгушите на топло под юргана и да четете, слушайки как вятъра навън вие.