5 септември 2014 г.

Сянка и Кост - Лий Бардуго

Име: Сянка и кост
Автор: Лий Бардуго
Страници: 312
Издателство: Егмонт
Цена: 12.90
Дата на започване: 3 септември, 2014
Дата на завършване: 5 семптемри, 2014
Свърших книгата буквално преди 10 минути и ще съм изключително неадекватна, защото последните 10 страници бяха mindblowing  и още ми е трудно да мисля.





  Та, бях почвала книгата няколко пъти преди и все се ядосва, че нищо не разбирам. Просто се случи. Сегашния път не беше различен, но продължих съвсем малко напред и без особено обяснение, нещата ми се проясниха. Макар, че още не знам какво значат точно половината опотребени думи, но имам въображение, което се оказа не далеч от истината (Google-нах всичко, което ме интересуваше)
   Та, историята се разказва от гледна точка на Алина - сираче, което сега работи за Първа армия. Не знам на колко години е, но смятам, че ще е към 20/21. Да, Алина си има спокоен живот, картограф чирак е и рабира се, трябваше нещо огромно да и се случи. Предпазвайки най - добрия си приятел тя разкрива силата си и се оказва, че е Призоваваща на Слънцето (не спойлвам, това и от резюмето се разбира) и тя тръгва към Гриша да стане част от Елита (това звучи подозрително много като ревюто ми на Изборът) И, Боже, какви неща му се случиха на момичето. Понякога си мечтая за приключения, но понякога искам просто да чета за брутални такива.
   Първото нещо, което си записах за опорна точка определено беше израстъка в характера на Алина. Наистина се впечатлих, тя се промени страшно много от началото на книгата до края и. Наистина се насладих на целия процес и определено мога да кажа, че се чудих заедно с нея как да се измъкне от някой проблем. Откровено заобичах нея. И други герой.
   И под други герои разбирам Женя. Не Тъмнейший, не Мал, не някой друг главен герой. Не, един от любимите ми герой е Женя. Тя е толкова забавна и красива. И дарбата и? Просто... впечатлена съм силно от такива герои. Мисля, че всяка книга си ги има. Някак странични, но страхотни.
  И макар, че казах, че Тъмнейши не ми е любим герой още имам надежди за него. Знам, че всички лоши герой до края на поредицата са станали добри, заради любов или нещо друго. Но силно се надявам той да си остане същия. Мисля, че ще е по - интересно, но след като трилогията вече е завършена не е като да имам дума *не, че иначе щях да имам*
  Най - важното - Русия. Мечта ми е да ида в Русия и след като дейсвието се развива на руска земя прави всичко много по - вълнуващо. И честно, ако още веднъж историята започнеш от Калифорния, или Сиатъл, или Чикаго, или Лондон, щях да полудея.
  Long story short, епично е. Една от най - добрите фантастики, които някога съм чела. Адски леко четиво, но същевременно ще те остави буден до 3 през нощта, четейки. Ако графика ми не бе натоварен най - вероятно бих я прочела на едно седене. Силно препоръчвам.
Оценка: 5/5
Цитати от книгата: *които за вас най - вероятно няма да значат нищо, но..*
- Най лошото на всяко желание е, че ни прави слаби.
- Съжалявам, че ми отне толква време да те забележа Алина, но сега не виждам нищо друго.
- Не очаквай от мен да бъда справедлив. Това не е от силните ми качества.
И няколко плейлиста, които си пасват идеално с книгата:

a call so sublime
the sun summoner and  the black heretic
Shadow and Bone
fine, make me your villain


25 август 2014 г.

The Emoji Tag

Изглежда това е много известно сред чуждестранните блогъри. И реших да го направя, защото ми се стори забавно. Не, това не звучи някак ретарднато. Та, тага е много прост. Отваряш чата си и преглеждаш, кои са най - използваните/любимите ти имоджита. И ги свърваш с книга или герой.



Ta, това е едно от най - използваните ми емоджита. не знам, защо го използвам, просто се случва. Някой ми казва нещо супер сериозно - пращам му извънземно емоджи. Някой ми казва  нещо смешно, пращам  му извънземно емоджи. Защото... защото обичам да дразня хората, да, струва ми се правилно. И книгата която свързвам с това няма да е научна фантастика, което най - вероятно е напълно грешно. Свързвам я с "Лабиринтът, невъзможното бягство", защото като Тереса се появи беше точно като извънземното - мълчеше като пукел, усмихваше се зловещо, гледаше те с големите си очи и беше супер досадна. И после бум. *Не ме разбирайте погрешно, обичам Тереса*


Това го използвам изключително много и то под предтекст "Ъмм, разбира се", "Duhh", "Слуват се и такива неща" и ми напомня невероятно много на Хърмаяни Грейнджър, защото тя винаги е като "Защо дори питаш?" "Разбира се, че е възможно да взема всичките часове" и... просто емоджито крещи Хърмаяни. SorryNotSorry.



Това реално е най - сладкото нещо. Използвам го или когато нещо е толкова смешно, но е забранено *като хиленето в час* или когато съм "Не! Ти току що не го направи" И бях с реакция като втората през почти цялата "Скарлет" Просто...да.



Това го използвам когато съм като "въййй" *Заради Бургас, предполагам* или "Какво току що прочетох?" и бях така когато прочетох спойлерите за "Предани" още не съм готова да я прочета, но когато разбрах края лицето ми буквално беше такова и си повторих 999999999999 пъти "Не плачи, Ани. Не!"


 И накрая това, което по принцип използвам за нещо смешно или за саркастичен ужас *Една кифла ми каза: Счупих си нокътя и получи цяла гвардия от такива личица* Но сега ще го използвам като чиста уплаха за героите и го свързвам с "Полу - лош" където усещах болката на героя прекалено силно.
 Поздрави хх.

5 август 2014 г.

Алея на книгата 2014 - Ден I *или поне беше преди да го проточа до безкрай*


31 юли, 00:23, вкъщи съм и ми се спи
   След като цяло лято съм навсякъде освен вкъщи, най - накрая се прибирам за две седмици. И, каква изненада ме очакваше само - Алеята на книгата във Варна започва на 1 август. В този момент бях изключително доволна, че не харчих много на лагера си и че ми бяха останали някакви излизашни пари, които  реших да опозотворя по най - добрия начин - като си купя книги естествено. Плана беше да се взема две книжки, които съм си набелязала отдавна, но след като чух за Алята реших да се сдържа. Защото там определено щеше да има доста хубави сделки. Миналата година примерно си взех двете книги от поредицата "Подборът" за 7 лева. Двете. А попринцип само едната струва около 15 лева. Та, оговорих се с причтелки да се видим в 11 на  началото на въпросната алея и днес майка ми реши да сподели, че отваряла в 18 часа. И все пак се разрових и на евента във Фейсбук пише, че почва от 10 сутринта, както се и надявам да е, защото определено не исках да се връщам там по - късно, най - малкото защото ми е далеч.
  Да, просто имах нужда да споделя тази малка предистория.
31 юли, 17:23, тъкмо се прибрах и не ми се спи
  Реших да изляза с една приятелка на центъра и изненада, изненада, няколко от сергиите от Алеята бяха отворени. Мисля, че само една от тях продаваше *и аз нищо не си харесах, разбира се :/* но все пак беше много вълнуващо, че е отворено. Мисля, че изпаднах в пет - минутен екстаз. После осъзнах, че съм гладна и с приятелката ми се измъчихме докато намерихме място където имаше нещо без месо. После с Андрея си направихме фалшиви татуси, за които ако желаете може да видите повече тук. Та заради тази ми прищявка обеднях с 5 лева, които са поне 1 книга. Истинска мъка. Ще спра да дудна, защото ставам досадна. Насладете се на отвоерната къщичка пред ФК, която столквах и снимах поне 10 пъти.
П.П. Може ли просто да се кефим колко як е трейлъра на "50 нюанса сиво" *особено при положение, че не съм чела книгата*. Даже се надъхах да започна поредицата. И саундтрака от трейлъра е толкова... :з :з :з :з :з
Наслаждавайте се!















1 август, 2014
Както обикновенно станах към 10 сутринта и трябваше да се оправя скоростно, защото срещата ми бе от 11, на центъра, а аз живея надалеч. Понеже очевидно нямах време за сутрешен джогинг реших, че ще вървя до там, защото минавам разстоянието за има няма двадесет минути. Но когато стана без 10 реших, че нямам избор и трябваше да взимам автобус. Който 1) Имаше климатик 2) Спря ме на спирката точно в 10:59. И от общината стигнах до МакДоналдс за рекордно време. и понеже имах среща с четири момичета, когато само две от тях се появиха направо сияех, че не съм последна. Малко по - късно Юли - третата която чакахме се появи, а Миша - четвъртата - ми писа, че ще закъснее. И понеже не се сдържахме решихме да разгледаме без Миша. Повечето издателства от къщичките обаче бяха неизвестни и пердлагаха книги, които с ами безинтересни. Та, спряхме се на Бард, но реших, че нямат някакви грандиозни намаления и нищо не си купих. После окото ни се спря на Кръгозор, които за моя изненада имаха страхотни книги. Едната беше "Пророчеството на гарвана", която чакам от толкова време да преведат, защото все не я намирам на английски. Беше с намаление от 14лв. на 10лв. Другото, което ми хвана окото бе "Малка кутийка от Тифани" и се сетих, че ми е познато от някъде. Когато се светнах, че едно момиче от стария ни "групов" блог и бе правило ревю реших да споделя със Юли, защото и тя беше част от въпросния блог. Разбира се, докато говорих се оказа, че Юли не е до мен. Та, огледахме и другите витрини и 10 минути и 17 лева по - късно, аз щастлива си носих торбичката с "Пророчеството тук*   . И понеже Миша имаше рожден ден на следващия ден, отидохме од книжарницата във ФК-то и й купихме "Създадена от дим и кост" и "Дни на кръв и звездна светлина", на нормална цена, защото Егмонт имат съвсем малка секция, която предлага само книгите на Джон Грийн. Та, някой е чел Създадената, моля да ми каже дали е хубава.
на гарвана" и "Малка кутийка Тифани" *която Юли забеляза и ми каза, че е била в блога -.- а блога може да видите
3 август, 2014
След прекалено дълго обикаляне на моловете с майка ми, най - накрая се добрахме до Алеята. И ще го давам на кратко. Веднага се отбихме при Бард и аз щастливо се сдобих с "В обгорели земи" втората книга от трилогията "Лабиринтът" и "Домът на Мис Перигрин за чудати деца", която Джеси от jessethereader в YouTube направо обожава. Може да проверите канала му, защото е просто очарователен. После мама набързо се отби при Емас и си взе книгата за Имератрица Сиси, защото не разбрала много за нея във Виена, а бях я споменавала прекалено често. Обаче Импрератрица Сиси отиде на моя рафт и познайте кой ще я прочете първи.
   После почти всеки ден посещавах Алеята или заради някое интервю с автор или просто защото съм прекалено яка да си чета вкъщи и отивах в "читалнята" на открито там. Един ден дори "поработих" малко за Кръгозор, защото хората вече ме познаваха и решиха, че няма да им се пречкам. И продадох две книги на едни момчета, като преди това единия подхвърли на другия "Какво, сега да не си купиш книга?" Страхотна съм, знам. Поздрави :)
 

22 юли 2014 г.

Books and songs #1


Също нова поредица която започвам. Идеята дойде след като реших да съчетая две от любимите ми неща - музика и книги. За всяка от избраните книги ще добавям песен която има нещо подобно в текста си или просто ми напомня на книгата.

 Предимствата да бъдеш аутсайдер - Стивън Чбоски
 Dead Hearts by Stars


 Има ли нужда дори да обеснявам? Дори да не сте чели книга ( и да не сте гледали филма) няма как да не сте разбрали за какво става дума. Защото нека си признаем - Логан Лерман и Емма Уотсън.
The 100 - Kass Morgan
Radiocative by Imagine Dragons (cover by Lindsey Stirling and Pentatonix)




 Книгата я няма преведена, но пък сериала е качен във всички сайтове за торенти. Казвам го, защото сериала е много... реалистичен. Всичко е много близо до книгата и дори смея да кажа, че сериала ми харесва повче.
Колкото до песента... Престъпници, които са живели на космическа станция са изпратени на Земята, която е пълна с радиация. Наистина ли има нужда да се обеснявам?
Изборът - Киара Кас
A World Alone bu Lorde


Просто изглежда като Изборът.
Обсидиан - Дженифър Л. Арментраут
 Chit Chat - Hannah Georgas


















Кейти и Деймиън. Това е всичко, което ще кажа.
Хари Потър - Дж. К. Роулинг
 Everybody Wants To Rule The World by Lorde



















Смятам, че песента улецетворява цялата проедица, но като че ли най ми напомня на "Даровете на смъртта" Просто изглежда много.... като смъртен дар.... *Ан се опитва да се шегува. Challenge failed*
Пазителят - Лоис Лаури
  Colours  by Hot Sushi Club


















След като книгата разказва за свят в който никой не вижда цветове и после се появява оттрепка, кяото го прави мисля, че песента е подходяща.
Сапфирено - синьо (книга #2 от поредицата "Скъпоценните камъни") - Керстин Гир
 Little Lion Man by Mumford and Sons


 
















Няма да се обеснявам, защото всичките ми причини са един гигантски спойл.
 Истината за завинаги - Сара Десен
 Nothing Without You by Dylan Gardner
















Вече откровено ме мързи, просто проверете ревюто на Истината за завинаги.

20 юли 2014 г.

Currently reading

Тази седмица съм на лагер, което по някакъв начин значи, че определено няма да чета много. Особено при положение, че стоене до три сутринта ще е някак задължително.
Взимам си двете книги и дасе надяваме ще завърша поне едната.
1. Оникс - Дженифър Л. Арментраут (очевидно съм се качила на този Обсидиан влак и нямам намерение да слизам)
2. Заедно на път - Сара Десен (да си призная взимам я просто защото е най - тънката книга на рафта ми.... Sorry NotSorry)

  Също вчера попаднах на една е-книга, заради която просто зарязах всичко и се принудих да я започна и за трите глави, които прочетох бе просто невероятно. Книгата е The Unbecoming of Mara Dyer от Мишел Ходкин (не, няма я преведена на български). И напрегнах всичките си усилия и се заковах за първоначалното си решение (да не взимам лаптопа си на лагера) и изоставих Мара. Пък и реших, че е някак по - тъмно и... страшно (?) четиво. И реших, че не искам да се напрягам и ... И няма да чета за Мара Дайър (очевидно). И все пак силно препоръчвам да погледнете книжката (ако нямат епроблем с чуждия език де)

Week Wrap - up

1. Крадеца на книги - Маркйъс Зюсак
2. Истината за завинаги - Сара Десен *ревюто ми е почти готово и ще е качено идната седмица.*
3. Стъкленияъ трон - Сара Дж. Масс
4. Рубиненочервено - Керстен Гир
5. Сапфиреносиньо - Керстин Гир
(?) 6. Обзалагам се, че не може да се сетите. Познайте де.
Да, Смарагдовозелено - Керстин Гир (Макар, че съм прочела 3/4 от него се надявам до края на вечерта да дочета книгата, защото е епична. И е епична на третия си прочит.)
Вие какво прочетохте тази седмица?

Истината за завинаги - Сара Десен

Име: Истината за завинаги
Автор: Сара Десен (макар че продължавам да се обеждавам, че фамилията и е Десън)
Издателство: Егмонт
Цена: 9,90
Дата на започване: 15 юни, 2014
Дата на завършване: Нека кажем 16 юни (макар, че я завърших минути след полунощ и това е някак объркващо и нечестно)
П.П. Това не е българската корица (you don't say) но на всички ви се иска да е.


Мейси, главната героиня, не се отливача по нищо от всяко второ момиче в книгите.
[+] мъртъв (загубен) родител, в случая бащата
[+] проблеми с останалия родител
[+] невероятно, мило, перфектно гадже
[+] по - невероятен, по - мил, по - перфектен гадняр зарди който ще зареже гаджето.

  Колко оригинално знам. Самата идея никаква я няма и единственото, което очаквах да се случи бе Уес ( "по" гаджето) и Мейси да се целунат. И това всъщност се случи някъде 5 страници преди края, което някак много ме ядоса, но пък бях "ауууууу" в продължение на 5 минути докато го четох.
   Макар да не се случваше много, историта бе разказана забавно и леко. Просто стила на писане беше... дори не мога. Сара Десън притежава магията да направи и най-скучните неща интересни. Героите обаче не бяха скучни въпреки скучните си качества. Уес бе скулптур. А частите на скулптурите му бяха буклуци. Колко яко е това? Братът на Уес - Бърт беше обсебен от края на Света, което не е толкова яко, но е нещо. Кристи - приятелката на Мейси - пък беше белязана. В буквалния смисъл - преживяла катастрофа като малка. Всеки герои си имаше нещо, кеото го правеше специален и как бяха изградени характерите им и всичко... просто наистина невероятно.
   Та, едно от главните неща е играта, която Уес и Мейси играят - Иситна. И това е игра.. в която ти задават въпрос... и трябва да отговирш истината *надига вежди* Впечатлени сте от обеснението ми, нали? И с тази игра си се опознават и се залюбват и аввв :з
*The FEELS*
Нямам какво повече да кажа просто защото или ще е спойлер или просто няма да има никакъв смисъл.


17 юли 2014 г.

Скитница - Стефани Майър

Име: Скитница
Автор: Стефани Майър
Издателство: Сиела
Цена: 18,00 лв.
Брой страници: 678
Дата на започване: 10 юли, 2014
Дата на завършване: 12 юли, 2014





 Всичко е изградено в един футуристичен свят , когато извънземните са превзели планетата Земя. Много малко хора останали след нанасянето на чуждоземците и те просто... бягали от тях. Книгата се разказва от гледната точка на душа (a.k.a. извънземно същество) - Скитницата, което прикрепено към тяло домакин - Мелани, която е останала човека 20 години.  Когато Скитницата влиза в тялото се изненадва, защото Мелани все е още е в тялото. И от там следват всякакви проблеми и проблеми и проблеми.


Искам да кажа, че бях гледала филма преди да прочета книгата и знаеха горе - долу за какво иде реч, но, ох Боже, книгата беше толкова по - добра. И съм длъжна да кажа, че Здрач не показва колко добра писателка е Стефани Майър - Скитницата го прави. И въпреки, че е доста голяма книга не исках да я оставям *което беше леко трудно при положение, че трудно я вдигах... като истинско вдигане... от рафта* Всичките тези обрати и... ох, колкобеше бита. В филма я удариха 2/3 пъти, пък тук насилие зад всеки ъгъл.... буквално.

    Всеки герой бе изграден така добре. Всеки. И да виждам как се променят пред очите ми беше просто невероятно. Можех да видя част от себе си във всеки герои, просто бяха толкова истински. И забавни. Дори не съм си и мечтала да се смея на толкова "сериозна" книга, но се смях с глас на места. А на други... ревах. Със сълзи. Като бебе. Смятам, че това ме разчувства дори повече от "Вината в нашите звезди" която на практика разчувства всички.

  Любимата ми част обаче май бяха връзките. И не любовните (много сладки и страхотни и аххх....) връзки, а приятелството. Първо - Мелани и Уанда. (Скит) просто... ако аз имах някакво смирено нещо, което дори не знае какво е омраза, в главата си сигурно щях да полудея. И то сигурно щеше да полудее. Но те изградиха тази страхотна връзка на която само мога да завиждам. Второ - Джейми (братът на Мелани) и Уанда (Скит). Дори не мога... Просто останах невероятно впечатлена от начина по който Уанда (Скит) се привърза към момчето, отделно от Мелани. И когато тя обесняваше как Джейми не различава Мелани от Уанда просто...Просто чувствата.

  Просто искам да я грабна отново веднага и да я препрочета. Толкова ми хареса!
Ревах като бебе последните 200 страници и не съжалявам за нищо от това!
Неща, които не харесах:
Определено е само едно и то е превода. Не съм чела книгите на английски, но имаше някои грешки, които дори не мога да опиша. Първо името - The Host значи нещо като тялото домакин в което се вмъква душата. Не е Скитница. И името на "Скитницата" трябва да е "Уандарър" което очевидо е Скитница. (Това може да е спойл) Но все пак когато отива при хората те и измислят галено име, а именно Уанда. Но преводачите са решили да го направят Скит, защо не? (частта със спойла свърши) Ами онова момиче? Бе се събудило с нещо като амнезия и Уанда (Скит) се опитваше да налучка името и, но след като се предаде почна да говори за лято и въпросната жена се размърда. И очевидно отговаряше на името Съмър (което в превод е Лято) и перводачите са решили да го направят Лято. Защото има име Лято в българската култура, разбира се.
   Крайна оценка: 4.8/5 само заради превода.
   Препоръчвам на: Всеки достатъчно смел да изчете 700 страници
P.S. Само да вметна, че Иън е съпругът ми затова дори не си помисляйте да го докоснете.
       

16 юли 2014 г.

Fan Art #1

   Това е новата поредица, която започвам и общо взето говоря за определен фен - арт по някои от любимите ми книги. Ако не сте чели дадена книга препоръчвам да не четете, за да не пъдете спойлнати.
Поредицата "Дивергенти"
Не знам дори какво чувствам към това... длъжна съм да кажа, че просто го обожавам и съм някак влюбена в самата конструция. Имам предвид виенското колело и "отломките" На града от нас. Трис на покрива на централата. И гарваните и... всичко.

Нека... Нека просто се любуваме на страхотната графика и такива неща.
#THEFEELS

Имам само няколко думи: Сцената с ножа. Наистина за мен това е една от главните части и наистина смятам, че от там започнахала много неща. Много ми харесва лицето тук. Просто... дори не мога. Когато я видях се смях в продължение на 20 минути, а после се разплаках просто заради някакво чувство на носталгия или нещо подобно. Не разбирам защо кожата на тялото и е някак в различен цвят, но понеже и толкова не мога да направя ще спра дотук.




Поредицата "Изборът"
Преправата на корицата е просто невероятна. Модела е хубав и цветовете много ме радват. Мисля, че го казвам а милионен път, но дори нямам думите да го опиша. Изглежда, че е правено с акварел и... съм изненадана колко ми е трудно да опиша нещо. 
   Та това е Америка - от чиято гледна точка е разказана книгата - и чакйте.... фамилията и е Сингър. СИНГЪР! И въпреки изключително смотаните си имена героинята реално е много свястна.
  И да, това е просто страхотно. 










Та, това е сцената в която Америка се оебснява в любов на принц Максън и в който най - вероятно ще заживеят щастливо. Тя ще получи короната, ще си пее по цял ден и ще си има Максън (който е очарователен във всеки смисъл на думата) само за себе си. 
   Това са само догадки след като се предполага, че това е част от поселдната книга, която са решили да преведат чак септември месец в България (защо не?) и от 2 месеца си измислям всевъзможни сценарии за край на трилогията.










Бих искала да поговоря за още фен - артове, но след като пътувах 7 часа и писах това нищо и никакво... нещо в продължение на 4 часа просто нямам силата на духа да продължавам.
P.S. Много съжалявам, че не съм споменала чии са артовете. Снимките съм ги теглила отадавна, много преди дори да съм знаела какво е блог *добре де, не толкова отдавна* и не съм мислела, че се нуждая от имена и подобни. 

14 юли 2014 г.

Currently reading

1. "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак *като част от BookTube-A-Thon,  отговаряйки на предизвикателствата "Книга с илюстрации" и "Книга превърната във филм"*
2. "Как да убиеш присмехулник" от Харпър Ли
3. "Истината за завинаги" от Сара Десен *което също е част от BookTube-A-Thon, като отговаря на на предизвикателството "Жанp, от който сте чели най - малко през годината", а за мен това са именно съвременната романтика*

11 юли 2014 г.

Обсидиан - Дженифър Л. Арментраут


 Име: Обсидиан (книга #1 от поредицата Лукс)
Автор: Дженифър Л. Арментраут
Издателство: Егмонт
Цена: 9,99 (до 15 юли може да намерите книгата със списание БРАВО на цена 4,99) *Не, няма продуктово позициониране!Не!*
Дата на започване: 6 юли, 2014
Дата на завършване: 7 юли, 2014



Книгата следва тийнейджърка на име Кейти ( на 16 - 17 години), която след смъртта на баща си се мести в Западна Вирджиния, в град (ако може да се нарече така) който реално погледнато има 2 улици на кръст. Съседа на Кейти (както и любовния интерес в книгата)  Деймиън е прекалено странен, прекалено арогантен, прекалено страхотен.... прекалено неземен. Аз не го считам за спойлер (след като книгата е жанр "научна фантастика") но ако не искате да знаете какъв се оказва Деймиън може да пропуснете идните няколко изречения. Деймиън е извънземен. Много секси, страхотен извънземен. И заедно с това следват много проблеми, които явно следят Кейти по петите. Прекалено буквално.


   Самия замисъл на историята е много интересен и с нетърпение чакам да прочета и идните книги, но стила на писане ми бе някак чужд. Беше забавно да се чете така, наистина много лесно и всичко мина сякаш на филм. Някак прекалено детско написано, но има своя чар в това, няма да съм критична. Харесаха ми разговорите и то много! Като писател знам колко е трудно да се поддържа разговор и тази книга много ме зарадва с диалозите си. Нa моменти дори съм се смяла с глас.


   Като цяло наистина лека книжка, чете се бързо. Давам и 5/5, главно заради Деймиън.
Препоръчвам на: момичета, тийнейджърки.

Някакво тъпо начало, предполагам

Здравейте! Може да знаете по нещо за мен от стария ми блог, който се бе формирал в Tumblr, но воденето на блог там е прекалено неудобно и някак потискащо. Затова се премествам в Blogger с нова сила. Малко за мен - името ми е Ани и... е, да бъдем честни обичам да говоря за книги. Обичам да чета и обичам да споделям с някой ентусиазма си от дадена книга, но повечето ми приятели не са толкова запалени читатели.
   Смятам да спазвам график, който общо взето ще е нещо такова:
Понеделник - Ще споделям книгите, които чета в момента
Вторник - Ревю на някоя книга
Сряда (възнамерявах да напиша Третък) - смятам да правя нешо по - интересно, промерно някой "таг" или някоя забавна игра. *Виждам неодобрението през екрана като си представяте какво забавно нещо може да има общо с книгите*
Четвъртък - ако ме мързи или ако няма  за какво да говоря нищо няма да правя, но иниаче може би някое кратко ревю.
Следващите дни сигурно няма да се занимавам, а неделята ще обявявам книгите, които съм прочела.
   Надявам се да не съм ви много досадна и дъа....