17 юли 2014 г.

Скитница - Стефани Майър

Име: Скитница
Автор: Стефани Майър
Издателство: Сиела
Цена: 18,00 лв.
Брой страници: 678
Дата на започване: 10 юли, 2014
Дата на завършване: 12 юли, 2014





 Всичко е изградено в един футуристичен свят , когато извънземните са превзели планетата Земя. Много малко хора останали след нанасянето на чуждоземците и те просто... бягали от тях. Книгата се разказва от гледната точка на душа (a.k.a. извънземно същество) - Скитницата, което прикрепено към тяло домакин - Мелани, която е останала човека 20 години.  Когато Скитницата влиза в тялото се изненадва, защото Мелани все е още е в тялото. И от там следват всякакви проблеми и проблеми и проблеми.


Искам да кажа, че бях гледала филма преди да прочета книгата и знаеха горе - долу за какво иде реч, но, ох Боже, книгата беше толкова по - добра. И съм длъжна да кажа, че Здрач не показва колко добра писателка е Стефани Майър - Скитницата го прави. И въпреки, че е доста голяма книга не исках да я оставям *което беше леко трудно при положение, че трудно я вдигах... като истинско вдигане... от рафта* Всичките тези обрати и... ох, колкобеше бита. В филма я удариха 2/3 пъти, пък тук насилие зад всеки ъгъл.... буквално.

    Всеки герой бе изграден така добре. Всеки. И да виждам как се променят пред очите ми беше просто невероятно. Можех да видя част от себе си във всеки герои, просто бяха толкова истински. И забавни. Дори не съм си и мечтала да се смея на толкова "сериозна" книга, но се смях с глас на места. А на други... ревах. Със сълзи. Като бебе. Смятам, че това ме разчувства дори повече от "Вината в нашите звезди" която на практика разчувства всички.

  Любимата ми част обаче май бяха връзките. И не любовните (много сладки и страхотни и аххх....) връзки, а приятелството. Първо - Мелани и Уанда. (Скит) просто... ако аз имах някакво смирено нещо, което дори не знае какво е омраза, в главата си сигурно щях да полудея. И то сигурно щеше да полудее. Но те изградиха тази страхотна връзка на която само мога да завиждам. Второ - Джейми (братът на Мелани) и Уанда (Скит). Дори не мога... Просто останах невероятно впечатлена от начина по който Уанда (Скит) се привърза към момчето, отделно от Мелани. И когато тя обесняваше как Джейми не различава Мелани от Уанда просто...Просто чувствата.

  Просто искам да я грабна отново веднага и да я препрочета. Толкова ми хареса!
Ревах като бебе последните 200 страници и не съжалявам за нищо от това!
Неща, които не харесах:
Определено е само едно и то е превода. Не съм чела книгите на английски, но имаше някои грешки, които дори не мога да опиша. Първо името - The Host значи нещо като тялото домакин в което се вмъква душата. Не е Скитница. И името на "Скитницата" трябва да е "Уандарър" което очевидо е Скитница. (Това може да е спойл) Но все пак когато отива при хората те и измислят галено име, а именно Уанда. Но преводачите са решили да го направят Скит, защо не? (частта със спойла свърши) Ами онова момиче? Бе се събудило с нещо като амнезия и Уанда (Скит) се опитваше да налучка името и, но след като се предаде почна да говори за лято и въпросната жена се размърда. И очевидно отговаряше на името Съмър (което в превод е Лято) и перводачите са решили да го направят Лято. Защото има име Лято в българската култура, разбира се.
   Крайна оценка: 4.8/5 само заради превода.
   Препоръчвам на: Всеки достатъчно смел да изчете 700 страници
P.S. Само да вметна, че Иън е съпругът ми затова дори не си помисляйте да го докоснете.
       

Няма коментари:

Публикуване на коментар