16 юли 2014 г.

Fan Art #1

   Това е новата поредица, която започвам и общо взето говоря за определен фен - арт по някои от любимите ми книги. Ако не сте чели дадена книга препоръчвам да не четете, за да не пъдете спойлнати.
Поредицата "Дивергенти"
Не знам дори какво чувствам към това... длъжна съм да кажа, че просто го обожавам и съм някак влюбена в самата конструция. Имам предвид виенското колело и "отломките" На града от нас. Трис на покрива на централата. И гарваните и... всичко.

Нека... Нека просто се любуваме на страхотната графика и такива неща.
#THEFEELS

Имам само няколко думи: Сцената с ножа. Наистина за мен това е една от главните части и наистина смятам, че от там започнахала много неща. Много ми харесва лицето тук. Просто... дори не мога. Когато я видях се смях в продължение на 20 минути, а после се разплаках просто заради някакво чувство на носталгия или нещо подобно. Не разбирам защо кожата на тялото и е някак в различен цвят, но понеже и толкова не мога да направя ще спра дотук.




Поредицата "Изборът"
Преправата на корицата е просто невероятна. Модела е хубав и цветовете много ме радват. Мисля, че го казвам а милионен път, но дори нямам думите да го опиша. Изглежда, че е правено с акварел и... съм изненадана колко ми е трудно да опиша нещо. 
   Та това е Америка - от чиято гледна точка е разказана книгата - и чакйте.... фамилията и е Сингър. СИНГЪР! И въпреки изключително смотаните си имена героинята реално е много свястна.
  И да, това е просто страхотно. 










Та, това е сцената в която Америка се оебснява в любов на принц Максън и в който най - вероятно ще заживеят щастливо. Тя ще получи короната, ще си пее по цял ден и ще си има Максън (който е очарователен във всеки смисъл на думата) само за себе си. 
   Това са само догадки след като се предполага, че това е част от поселдната книга, която са решили да преведат чак септември месец в България (защо не?) и от 2 месеца си измислям всевъзможни сценарии за край на трилогията.










Бих искала да поговоря за още фен - артове, но след като пътувах 7 часа и писах това нищо и никакво... нещо в продължение на 4 часа просто нямам силата на духа да продължавам.
P.S. Много съжалявам, че не съм споменала чии са артовете. Снимките съм ги теглила отадавна, много преди дори да съм знаела какво е блог *добре де, не толкова отдавна* и не съм мислела, че се нуждая от имена и подобни. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар