4 януари 2015 г.

The DUFF(Designated Ugly Fat Friend) by Kody Keplinger

Име: The DUFF (Designated Ugly Fat Friend)
Автор: Kody Keplinger
Станици: 280
Дата на започване: 31 декември, 2014
Дата на завършване: 1 януари, 2015

Боже, заобичах тази книга. Искрено съм впечатлена. И знам, че дразня много хора, които още чакат книгата да бъде преведена на български, но смятам, че превода ще е тук скоро, защото попринцип превеждат доста книги преди екранизацията им да излезе.

В буквален превод "Designated Ugly Fat Friend" ще значи "Обособен Грозен Дебел Приятел". Това звучи много по-гадно на български, gosh. Но все пак, Duff (СГДП) е етикет, който се дава на онзи приятел в групата, който е по-малко атрактивен от другите и който ги кара да изпъкват. Бианка Пайпър определено не се интересува от такива неща като външния си вид или мнението на хората. И все пак, когато Уесли Ръш - типичния известен спортист- и казва, че е така наречения Дъф, нещо я жегва. От там нататък всичко е бейзъкли шит. В смисъл, не книгата, ами живота на Бианка. Има проблеми с родителите и приятелите си. И единственото логично решение е Уесли. Всичко започва с целувка, но после си стават и friends with benefits. (не, не го считам за спойлер). И да. Звучи много бозаво от моята уста, но идеята е наистина невероятна.
   И книгата не е някаква chick-flick съвременна романтика. Всъщност бих казала, че е много повече. Смятам, че всеки има нужда да я прочете, защото главната героиня има много комплекси, но еволюира до степен, че тя почва да приема тези комплекси като част от себе си, та дори ги заобичва. И като гледам как младото поколение се държи със себе си, наистина смятам, че може да се извлече някаква поука от това.
  Това беше първата ми книга за годината и хич, не съжалявам. Даже мисля, че ме зареди с едни такива положителни мисли, че цялата ми година ще е наред. А пък и бианка е толко аз. Имам предвид, аз вероятно бих постъпила по друг начин в подобна ситуация, и също и виках колко е глупава през 80% от книгата, но все пак - много аз.
 Дадох на книгата пет от пет звезди, не защото беше нещо много невероятно, а защото ме изпълни с това удовлетворение от четенето и едно такова сладко чувство, ниско в корема. Определено си заслужи петте звезди.
 А сега да поговорим за трейлъра. О, Боже, трейлъра.

Като само трейлър си е прекрасен. Много сладък и girly. Но като трейлър на филмова адаптация не струва. Ни най - малко. 1) Актьорите. Единствената която одобрявам е Mae Whitman, защото Бианка е точно такава. И може би пича, който играе Уесли, но още ми е съмтилен. Другите са боклук. Бела Торн, примерно. Проверих в imbd и се оказва, че тя ще играе Мадисън. Но в книгата няма Мадисън. Както и куп други герои, които са вкарали. 2) Историята. Карат го да изглежда сякаш Бианка иска помощ от Уесли, за да стане красива и популярна. Hell no! Уверявам ви, че до края на книгата си остава същата. И определено не ходят да пазаруват заедно бельо. Не. 3) Уесли не е глупав. Не го късат по Химия. Даже е умен. В смисъл много умен. Но го направете тъпак, k (ана се ядосва)

И сега, колкото за традицията, ще добавя няколко яки цитата. (мързи ме да ги превеждам, така че ще ги оставя на английски)

“First:
"Wesley Rush doesn’t chase girls. They chase him.”

Then:
“You’re right. Wesley Rush doesn’t chase girls, and I’m not chasing you”

But in the end:
"Wesley Rush doesn’t chase girls, but I’m chasing you" ♥”



“Spanish, huh?" he said, glancing down at the scattered papers as he grabbed them. "Can you say anything interesting?"
"El tono de tu voz hace que queria estrangularme." I stood up and waited for him to hand over my papers.
"That sounds sexy," he said, getting to his feet and handing me the stack of Spanish work he'd swept together. "What's it mean?"
"The sound of your voice makes me want to strangle myself."
"Kinky.”



“Thanks,” Toby said. “And if Wesley breaks your heart, I promise to . . . well, I would say I’d kick his ass, but we both
know that’s physically impossible.” He frowned down at his skinny arms. “So I’ll write him a strongly worded letter.”

 “Just when I think you might have a soul, you say shit like that.”

“I was the Duff. And that was a good thing. Because anyone who didn't feel like the Duff must not have friends. Every girl feels unattractive sometimes. Why had it taken me so long to figure that out? Why had I been stressing over that dumb word for so long when it was so simple? I should be proud to be the Duff. Proud to have great friends who, in their minds, were my Duffs.”


И също за традицията, няколкото сладки микса, които имаше в 8tracks.



P.S. Да, официално се развръщам, очаквайте, по поне един пост на седмица. Както тук, така и в другия ми блог, чийто линк е долу.




Няма коментари:

Публикуване на коментар