19 февруари 2015 г.

Fangirl на Рейнбоу Роуъл(fuck you, Егмонт - това са три гласни една до друга-ТРУДНО Е!)

    Преди Монси да почне да се дразни, че пак ще правя ревю на книга, която  не е преведена, искам да кажа, че е на бебешки английски. Единственото, което трябва да знаеш е от fangirl речника - като ship, canon и fanfiction. Мисля, че няма човек, който да не знае за какво става дума в тази книга, но все пак - Кат е първа година в колеж заедно с близначката си Рен. Рен иска да прекара първата си година страхотно и да се запознае с нови хора, за това отказва да бъде в стая със сестра си. Новата и съквартирнтка е Рийган (която е толкова гадна, че почти я чувствам като себе си). А Рийган е пълната противоположност на Кат - ходи по купони, води различни момчета в общежитието им и пуши. Кат от друга страна е тиха и неловка. И пише гей фенфикшън, за героите Баз и Саймън от поредицата Саймън Сноу, която е като Хари Потър, но не е, защото Хари Потър реално съществува в света на книгата. Това с фенфикшъна ми напомни за времето когато аз пишех фенфикове. Чак ми стана мъчно. Сега обмислям дали да не почна Соланджело/Дари фенфикшън. Пфф, пак се разсеях. Но да, това е главната идея, следим Кат в продължение на една година и разглеждаме всичките трудности през които едно осемнадесетгодишно момиче може да премине.


    Бях харесала идеята още като някоя от любимите ми буктюбърки я държа пред камерата. Много я исках и си я поръчах през декември, като смятах веднага да я започна. Очевидно не я започнах веднага, но пък бях супер развълнувана за нея. И колко пъти съм я почвала- не е истина. Решавала съм, че ще я чета, но после съм като "не, не, не съм в настроение за това". Избутах през първа глава един ден и веднага станах в настроение за това. Рейнбоу Роел (няма да приема превода на Егмонт, не!) има супер увлекателен стил на писане и думите се лееха като мед. *Shut out за Мария, която също чете книга на Рейнбоу Роел, само че е Елинор и Парк и смята, че това е най-реалната любовна история, кяото е чела*


  Кат ми беше много близка. Знам, че казах, че съм като Рийган, но същевременно съм и като Кат - предпочитам да остана у дома и да чета/пиша отколкото да изляза и да бъда социална. Правеше някои глупави неща и казваше някои неща, които не мога да възприема един осемнадесетгодишен човек да каже, но все пак много я харесах. Много ми хареса как през книгата тя продължаваше да надгражда себе си и да пораства като човек. Беше велико да проследя това.
  Леви... Мога да говоря много за Леви. Беше сладък и забвен и мръсник и всичко и ааааа. Много обичам такива герои- герои които не са пасивно еднакви, а като всеки един човек, правят гафове, казват глупави неща и правят каквото трябва, за да постигнат нещо. Той определено стана едно от Fictional гаджетата ми. И смятам, че те и Кат са скъсали, не знам защо.
   Също много харесвах приятелството му с Рийган. беше много сладко, че въпреки връзката си са останали приятели.
   Рен. Не харесах Рен. Беше ужасна сестра. Беше много ужасна сестра. Само това ще кажа.

  Смятах да говоря и за Рийган, със цялата си sassiness, но реших, че няма нужда.Всеки трябва да изпита Рийган сам, защото тя е от тези герои, които или мразиш или обичаш (annotation: аз обичам Рийган)

   Саймън Сноу. Дойдохме си на думата. Както споменах, Кат пише фенфикшън по въпросната поредица за Саймън Сноу, и между главите имаше части или от нейния фик или от оригинланите книги. И това беше общо взето защо живеех. Имаше моменти когато бях по- заинтерсована от Саймън и Баз, отколкото от Кат. Сега имам нужда от тези книги да съществуват. And I may or may not have read a bunch of Simon Snow fanfics (този ми е любимия - клик!) И нека бъдем развълнувани, фенфикшъна на Кат - Carry On ще бъде издаден като реална книга...в реалния свят. Схванахте, нали? (п.п. Обичам Пенелопе- една от главните героини в Саймън Сноу, която не виждаме толкова често, но пък когато се появи е невероятна. И Баз. Баз е бонбонче. Баз е мен и аз съм Баз.)



   Добре пак се връщам на онези тъпи разговори, което споменах, но просто не се сдъжам. Цитирам:
"Искам да те докосна"
"Какво докосване"
"Искам пръстите ми върху лицето ти"
или нещо такова. Не помня точно, но беше абсурдно. Разбирам, че за нея секса е голяма работя и.... добре де, всичко е голяма работа, но това е абсурдно. Стана ми смешно само като си го представих. Не казвам, че всички трябва да са ракрепостени и/или уличници, но все пак. Тези разговори буквално ми бъркаха в червата. Само заради тях (и заради факта, че Саймън ми беше по-интересен от самата книга) дадох на книгата 4.5/5 звезди. Въпреки всичко беше страхотна книга... А и глупавите разговори не са чак толквоа лоши...

П.П. сега понеже имам нужда от нещо като Хари Потър (Саймън Сноу) реших да взема "железния изпит", защото много хора я сравняват с Хари Потър. който я е чел, моля, да каже нещо за нея!
П.П.1. Не, не прекалих с картинките!


3 коментара:

  1. ливай ми е бебчето и го обичам адски много и с рейган са ми brotp for life. а аз рен много я харесвам, не знам защо. :д
    и всъщност тези глупави разговори бяха частите, които най-много харесах, защото звучаха реални, а не като в повечето книги всичко да е перфектно и секси и бла бла. add some humane stuff in there.

    ОтговорИзтриване
  2. Вече имам физическа нужда да прочета тази книга. Много сладко ревю!
    П.П. Не съм чела Хари Потър все още, но пък Железният изпит е доста интересна. Поклон пред Касандра и Холи за това, че написаха книга с дванадесет годишни герои /няма влюбвания и подобни, засега/.

    ОтговорИзтриване
  3. Бях влюбен в книгата!Обожавам героите,обожавам как книгата се развива...обожавам всичко!Рейган е сродна душа!
    П.п Знаеш ли кога ще излезе "carry on"?Ще умра от нетърпение !

    ОтговорИзтриване