26 март 2015 г.

В морските дълбини на Дженифър Донъли.


"В морксите дълбини" е една от тези книги които те държат на ръба на мястото ти и те карат да стоиш до три след пулонощ и да не пишеш домашните си за училище. Хваща от първата глава, в която виждаме как йелите-речни вещици пеят пророчеството си, около надигащото се зло. Както се оказва това е сън, присънил се на 6 русалки от различни краища на света-от реки, океани и морета. Сера, главната героиня - наследница на на подводното кралство Миромара, мисли че всичко това е било прост кошмар, но когато нападат майка й и убиват баща и, тя е принудена да повярва в една по-различна реалност. Смята, че всичко е по политически причини, но фактите показват друго - за това, с леко песимистична нагласа, тя и най-добрата и приятелка - Нийла, тръгват да търсят йелите.

Като гледах постовете на Егмонт и анимацията от песента на Беа Милър - Open Your Eyes, много се развълнувах за книгата и си я взех веднага щом излезе. Даже направих куиза в сайта на книгата и той ми показа, че аз съм Астрид (което в последствие се оказа много вярно, почти сме еднакви). Както и да е, въпроса е че имах доста високи очаквания и книгата дори ги задмина.

Отзад пише, че е за деца над 11, но начина на писане е толкова лек и приятен, че и дете и възрастен би го обикнал. Имаше много изречения от сорта на "Протагонистът излезе навън" и "Протагонистът беше тъжен", но те не бяха натрапчиви както при някои книги, а дори правеха всичко някак по-завършено и благозвучно.

От момента в който попаднахме в подводния свят се влюбих в него. Всичко е изградено много интересно - с невероятна предистория, с раковини в ролята на книги и с домашни любимци октоподи.

Всъщност Серафина израства много в книгата и това ми хареса изключително много. Започва като несигурна тийнейджърка, със същите проблеми като на всеки шестнайсетгодишен човек, независимо че е на път да наследи короната на майки си. Тя е несигурна, смята че никога не е достаъчно добра и за да довършим всичко - момчето кеото обича, а доскоро смята че и той я е обичал, се оказва напълно различен човек от този, който помни. Но в края на книгата сякаш е преродена в един напълно различен човек. По-сигурна е в себе си, даже бих я нарекла силна. Определено още изпитва емоции като страх и несигурност, но смятам, че това прави образа и много по-реален.

Както бях споменала по-горе, има всякакви видове - следователно и раси -  в книгата. Заобичах факта, че никой не се интересуваше от етноса на някой и не беше като "не, ти си различен, няма да те доближавам.". Не беше проявен и сексизъм, което също е хубаво - даже жените управляват всичко. Но това не значи автоматично, че мъжете са подценени. Като цяло може да се извлече доста  от книгата, което да те накара да мислиш различно (по хубав начин) или да те накара да се радващ, че вече го правиш.

Радвам се че героините бяха проницателни, защото като се досетех преди тях какво се случва не чаках 100 страници да отгатнат вече очевидното, което е хубаво, защото хем действието се развива бързо, хем не си мислиш "Боже, главната героиня е най-тъпия човек на земята" (или риба в морето, поне в случая)

Магичната система беше доста.... интересна. Русалките притежават нещо като дарбата на сирените в повечето митологии. Казано най-просто -вместо да изговарят заклинанията си, те ги пеят, което ги прави по-силни. И факта, че наричат хората терагоги е доста интересен. Чудя се дали има нещо зад това название или си е просто дума. Няма значение, вече 'Ох, че си терагог" се прибавя към списъка ми с "Начини да обидиш някой, който не е част от фендъма ит."

Книгата завърши с най-ужасния cliffhanger. Още съм изумена и през главата ми минават милион въпроси, чийто отговор искам да открия скоро. Чувтвото е същото както когато ти си под ръка на белот и имаше цяла ръка от една боя, но ти трябва девятката, която искаш да вземеш с валето. "Търся и искам да намеря!" (благодаря ви приятели, че играете карти с мен и ми давата възможност да използвам такива сравнения и цитати)

Имаше няколко parallels, които открих и смятам, че ще са ви смешни и на вас.

"Моят избор- бе прошепнал . - Моят.Не техният. Мога само да се надявам, че и аз съм твоят избор." - Ъмм, извинявай, ти да не си Огъстъс Уотърс.

"Следвайте костите" - "Защо никога не е нещо като: "Следвайте пепрудките", но не, защо да не следваме паяците"- благодаря ти, Рон, правиш всичко spider related смешно (включително фобията на Крум от тях)

"Почивай сега, смела русалке." (беше написано на някакъв език, който смятах за речен, но преди една минута разбрах, че е румънски. Това беше изписано на речния език (руминския):
Odihneşte-te acum, curajos.) - което ми напомни на "Стоте" където земляните изпращат жертвата си с "Твоята битка приключи" на тяхния си землянски език. Само феновете на книга/сериал с различен език биха разбрали (кахъм, игра на тронове, кахъм)

Имаше и няколко цитата, които много ми харесаха, ето някои от тях:

"Патица, русалка....едно и също" на което се смях повече от необходимото и все пак продължавам да го намирам за забавно.

"Разбираше се по-добре със сомовете отколкото с хората" - виждам как ако бях герой от книгата, щях да съм този.

"Животът наистина е конкурс за красота. И на мен ми писна да участвам в него. Писна ми да бъда усмихната, красива малка принцеса, която се съгласява с всичко. Сега имам по-важен конкурс - за оцеляването на Серулия. Наградата беше живтот, а загубата бе равна на смърт"

"Няма нищо по-истинско от сънищата"- особено от тези в които Питър Пан ме навестява или пък онези в които Хагрид идва да ме закара в Хогуортс.

"-Искаш да отрежа още няколко ръце от чудовището?
-Не детето ми...
-Хубаво, защото хич не беше лесно.
-Искам да отрежеш главата му. " - troll *loling emoji*

"Kaжи на Аби Мрънкалото, че ще го накажат в ъгъла, ако потопи още един остров" - ето защо Астриг е най-добрата. И ето защо аз съм нея. Защото чувството ми за хумор е почти толкова страхотно колкото и нейното.

Добре, оказаха се доста по-малко цитати, особено след като гледах да не споделям тези, които ще ви спойлнат. Аз, от своя страна, имам милион и една теории и просто имам нужна от следващата книга. И имам нужда от повече Астрид. I mean shitty jokes and good hair is all I
need in life.

П.П. Връщам се към традицията с плейлистите след всяко ревю - за тази мисля, че най-подходящата песен е The forest на Mirah, както и тези плейлисти - клик!



Няма коментари:

Публикуване на коментар