14 април 2015 г.

Полулош на Сали Грийн.

Тъй като от издателство Колибри бяха невероятно мили и ми изпратиха Полу див за ревю, реших преди нея да препрочета първата част от трилогията - а именно Полу лош. Бях чела книгата лятото на 2014 и още имам чернова, направи ми толкова силно впечатление, че даже съм искала да и направя ревю, но поради непонятни за мен причини не съм го публикувала.

Книгата ми я препоръча Елена, една от много работнички по книжарниците, които познавам, и тя ме обеди с думите : "Това е много по-тъмна версия на Хари Потър!" Стана ми изключително интересно, но не разполагах с парите за книгата, но още на следващия ден баща ми ми  я купи, защото му разказах за нея.

   Предполагам жанра на книгата се води ърбан фентъзи, защото вещиците са се смесили с хората (Безцветните). След като хората са Безцветни, най-вероятно сте се досетили, че вещиците и магьоснигите си имат цветово обзначение също - Бели и Черни. Като Белите са добрите, а Черните са лошите (no shit, sherlock). Което ми беше много странно, защото всички магьосници имат еднакви способности, а се делят на Бели и Черни само заради предците си - в първата книга не се задълба много в тази тема, но мисля, че по-нататък ще бъде по-сериозна и ще има доста развитие около нея. Но да се върнем към историята - Натан е полу Бял, полу Черен - баща му е най-великият Черен магьосник - Маркус, а майка му е Бяла от почитано семейство. Така Натан прекарва цялото си детство в нападки от всички, дори от собствените си роднини, за това кой е. Прекарва повечето си време по разпити и оценявания, но остава необозначен. Заради произхода си му се случват доста ужасни неща,  и като казвам ужасни имам предвид ужасни. Не бих пожелала подобно нещо и на най-лошия си враг.

Що се отнася до стила на писане на Сали Грийн - всички отдават прекалено много значение на второто лице в което пише в дадени моменти от книгата, но аз смятам, че се бе справила много добре с него и наистина подчертаваше историята, а пък и лично аз не съм срещала подобно нещо досега. Но като цяло стилът на писателката е лек и приятен, главите са кратки и изчерпателни - пише някак простовато, обеснява нещата както са - с няколко изречения. Сякаш четях един от онези много искрени хора, точно като мен самата, които просто ще ти кажат всичко в очите, независимо колко е лошо.

"Те са методични. Обмислям внимателно всеки въпрос,
но  не отговарям на нито един.
И аз съм методичен."

Много харесах героите - Натан беше поредния trashy guy, но изглежда към тях имам слабост, признавам си. Но той същевременно беше миличък и показа, че колкото и гадости може да ти се случат е възможно да останеш мил и човечен. Изкарах го като тотално клише, а той може би е, но да го виждам как расте, как начина му на мислене се променя през годините (защото историята го проследява от много ранна възраст до седемнадесет), беше тотално невероятно и не мога да искам повече от него.

Роднините му - и главно баба му и Арон- играха огромна роля в живота му и бяха наистина интересни герои, бих искала да разбера малко повече и за двама им. Като цяло всички герои бяха много реални и даже познавах подобни персонажи, което беше доста комично на моменти, ко трябва да бъда честна.
Освен Аналис. Не, че не я харесвам - даже ми беше симпатична докато беше дете, но пораствайки стана досадна и въведе Натан в прекалено много драма. Това момиче е същинска Drama queen, "чисто Бяла" и досадна както нищо друго. И лошото е, че е любовния интерес и няма изглед скоро да се разкара...или поне трайно. Защо не остави Гейбриъл и Натан, глупачката. (мисля, че стана очевидно коя връзка подкрепям)

Говорейки за Гейбриъл - черен магьорник, французин и е бейсъкли сент. клеър-а на книгата. Без Гейбриъл нямаше да е забавно. Да дойде да ми направи на мен закуска.


"Човекът пред мен се обръща, сграбчвам го и опирам ножа в гърлото му.
Поезията в действие."

Като цяло много силно впечатление ми направи колко реално беше всичко. Защото децата пробват цигари, целуват се на по 13/14 години и не е странно едно седемнадесет годишно момче да си мисли за голи жени и за секс. В повечето книги е някакъв голям похот и прегрешение, когато порастнал човек изпита нещо такова, но автори - това не е истинския свят, моля ви се, де! Та, поздравления Сали Грийн, че изтъкна колко лошо поколение сме!

"Смяташ ли да живееш толкова дълго, че да умреш от рак на белите дробове?"

  Както казах по-горе, книгата е по-тъмна версия на Хари Потър. Освен аспекта с магичните училища, магичните системи са доста еднакви. И има подобно чувство, да си го кажем направо. Никога, нищо няма да доближи Хари Потър, но сякаш тази книга е взела онази тъмна частичка от този магичен свят и го е доразвила - сякаш живот, изграден върху азкабан със смъртожадни за герои. 

  Отнесох се, идеята ми беше че въпреки  тази близоста със Магичния свят от Хаари Потър, книгата е невероятно оригинална, вероятно като нищо друго, което сте чели преди. Цялата книга, всичките ми чувства към нея, са един голям паралел! Сложни теми разказани с такъв прост и лек тон. Неверояни герои, които ме дразнят и ужасни герои, които обичам.



  Може би точно от това се нуждаех. Бях в читателски застой почти месец и тази книга успя да ме извади от него, а тези книги, които успяват да го направят заслужват петте ми звезди от воле. Препоръчвам я на всеки - книжката се чете на един дъх, изключително бърза в действията си и невероятно увлекателна. Не знам какво повече мога да кажа, освен, че я обичам и че ме изтезава душевно и просто исках да рева на края и - без определена причина. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар