17 април 2015 г.

Не Пускай Ножа на Патрик Нес.


за ето тези красотийки говорих
Отпред, на корицата на тази книга, трябва да има етикет, който да гласи "ВНИМАНИЕ! Може да причини сериозни емоционални щети!".

Виждала бях книгата милион пъти във YouTube каналите на буктюбърите, сякаш всеки притежаваше тази книга, но не я беше прочел. Което в последствие се случи и с мен - след като е очевидно, доста популярна книга, си я купих веднага щом я видях, че и на намаление при това (!). И стоя на рафта ми повече от година...Трябва да похваля (или проклинам) падналото ми се предизвикателство то TBR бурканчето ми - "прочети книга, която стои на рафта ти от векове". Взех "Не пускай ножа" с голяма неохота, нямах никакво желание да чета тази книга, освен, за да разбера какво значат красивите изрисувани (изписани) страници в нея. Започнах я бавно, но ми бяха нужни точно 16 страници, за да вникна в света и да го заобичам.


и за тези.
   Колкото по-малко знаете за книгата отначало толкова по-добре. За това ще споделя само това, което аз самата знаех. Тод Хюит е момче, което след един месец ще навърши тринадесет години и ще се превърне в мъж. В този свят всеки има своя си Шум, който е просто досадното бучене на мислите ти...и понякога може да е много...шумен. Всички в Прентистаун имат Шум и нямат лични мисли. Докато един ден Тод не открива място, което е напълно тихо.




"Така че някое от всички невъзможни неща явно е възможно и се е случило"


Като отдаден читател съм свикнала да се досещам за някои неща преди героите от книгата да го направят, но тук това така и не се случи. Докато четях смятах, че съм наясно със всичко и
тогава - БУМ!- и аз не знам какво да мисля. Толкова много пъти си казах "Защо не се сети по-рано?" и се удрях по главата, че чак ми се струва прекалено.

Имам чувстовото, че преписах цялата книга, водейки си бележки и записвайки някои от най-любимите ми цитати. Дори не мога да се сетя едно нещо, което не харесах в тази книга. Дори и нещо да ме е дразнело на момента, то бързо променям мнението си и започвам да го мразя (по хубавия начин) или да го обичам до болка. Болка, която е голяма част от книгата, всъщност.


"Пътят никога не е бързият начин да стигнеш някъде"


Стилът на писане на Патрик Нес е много...интересен. хем пише леко и не те напряга, хем ме караше да рева с крокодилски сълзи - не поради някаква конкретна причина, можех да се разплача и докато Тод стоеше на полето, просто стилът му на писане е толкова красив, че ми се плаче. Това не се случвало никога  досега и не знам да се радвам ли или да се отчайвам. Всеки случай Патрик Нес определено ми стана един от най-любимите автори, само с тази първа негова книга и сега интензивно събирам другите му творби.

"Сигурно не е толкова успокоителна дума, особено когато с нея почва изречението сигурно умираш"

   Четях книгата изключително бавно, наслаждавах и се. Дори не усетих кога съм се привързала толкова към героите, не и докато не се оказах свита на топка, ревяща над тях. А тогава даже не бяха мъртви. Тази поредица ми лъха на смърт. Усещам как последната книга ще остави дупка в сърцето ми, защото "всички, които обичам са умрели".

  Обещах си да не говоря за героите, защото те сами по себе си са спойлер, но искам да отбележа колко интересно бяха изградени. нямаше конкретни описания за нищо. Не знаем как изглежда Тод, не знаем как изглежда кучето му... не знаем никой как изглежда. Има някакви отрицателни описания като "Тя нямаше дълга коса и нямаше големи гърди", но нищо по-конкретно от това. За разлика от това - пейзажните описания бяха пълни и толкова реални, че сякаш можех да ги докосна. И ,ПАТРИК НЕС, КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ ПИШЕ ТАКЪВ КРАЙ, УЖАСЕН СИ!


"Но може би да продължиш напред, означава първо да се върнеш малко назад."

Искам също да отбележа, че макар главния герой да е дете, книгата далеч не е детска  и не бих я дала на малко дете да я прочете, защото тази книга си играеше с емоциите ми по най-отвратително прекрасния начин, защото плакох, смях се, клатех се от страх и си изгризах ноктите от нерви по героите.

Очевидно много харесах книгата бих и дала 6/5 звезди ако можех. Но понеже тя е от онези книги, които просто трябва да прочетете - без да знаете нищо за тях, без никакви очаквания, без нищо - ще прекръсна ревюто тук. И ако аз не съм достатъчна да ви убедя - Рик Риърдън харесва книгата. И най-прекрасната песен, която може да има като саунтрак е Pull me down на Mikky Ekko. Когато направят филмова адаптация ще държа тази песен да е там! 


  Искам да отделя момент колко е пребито копието ми. Като го купувах не ми пречеше, че е с намачкана корица - нали беше евтино, но сега имам чувството, че някой ми е смачкал сърцето като гледам как е прегъната корицата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар