23 април 2015 г.

Полудив на Сали Грийн


Много мислех как да сформирам това ревю и реших в крайна сметка да е кратичко, защото все пак това е втората книга от поредицата.

Първо искам да благодаря наиздателство Колибри, които бяха прекалено мили и ми изпратиха тази книга.

Ако можех да забравя книгите и да ги прочета на ново бих била прекалено щастлива. От една страна, защото света, който Сали Грийн е изградила е вълнуващ и бих искала да откривам особеностите му, отново и отново. От друга страна просто искам да забравя всичките лоши неща, за тях не бих се върнала. Първата книга определено не е за хора със слаби сърца, но втората просто издълбава рана в сърцето ти. Нещата се движеха нормално-имаше много, което се случваше и действията бяха бързи, но сякаш беше лежерно. Имам предвид, че го четях сякаш нищо не се случваше - героят беше спокоен и спокойствието му се предаде на мен. и тогава БУМ (КОЙ ЗАВЪРШВА ТАКА КНИГАТА СИ, САЛИ ГРИЙН?) и всичко беше толкова напрегнато, че щях да се разрева от нерви. Което не се случи...разревах се от яд, от тъга и от радост и после като осъзнах, че ще чакам още сума ти време, докато получа последната книга от трилогията, заплаках дори по-силно.

   Сали Грийн определено знае как да си служи с думите и бързо се насочва към челните места на личните ми класации.

  Във втората книга от трилгоията Полуживот виждаме същите герои, с някои нови допълнения -кой от кой по-интересен. Не намерих никой, който да намразя - само се привързах към някои герои по-силно. И намразих други дори по-силно (кахъм, Аналис, кахъм).  Много съм щастлива, че Сали Грийн е с отворен ум 1. защото, както споменах и в ревюто си за Полулош, прави героите си много реални и не се води по някакъв пресилен образ за добрите (или лошите) и невинни (гадняри) хора. Представяше хората, а главно тийнейджърите, такива каквито сме - импулсивни, не знаем какво искаме и сме объркани и 2. защо имаше LGBT герои, а това не се среща в много книги.събедете се хора, 2015 година сме и трябва да спрем да сме такива съдещи гадняри.


 

 Не предлагам да четете, ако не си падате по вулгарните личности, защото:
1. Главния герой псува много. А и не само той.
2. Хората убиват. Главния герой убива
3.И после не съжаляват. Трябвало е да се направи и са го направили.
4. Тази част представя лошата страна на този свят, всъщност, на всеки свят.

Наистина това продължение на Полулош, набляга повече на тъмната страна на нещата. Показва какво се случва по време на война и как отчаяната жажда за живот кара хората да правят нечувани неща. Контраста с първата книга е огромен и очевиден, тази е в пъти по-тежка - като излъчване, като действиея, като всичко.

Ако искате епична книга за вещици и магии - бъдете мои гости - но ако искате нещо разтоварващо, то не е това. Книгата ме остави емоционално нестабилна, особено с последните си редове. (Забележка: забранявам на всеки, уважаващ себе си читател, да чете последната страница на тази книга.)Long story short, книгата е върховна, оценката ми е 5/5 звезди, ако още не сте си взели поне първата книга от поредицата, какво още чакате?


  


Няма коментари:

Публикуване на коментар