13 май 2015 г.

Възраждането на Атлантида (Книга #1 от поредицата "Воините на Посейдон") от Алиса Дей

Лека, забавна и интересна, тази книга беше всичко от което се нуждаех, докато се стресирах за приближаващите ми изпити. Нямам много време да чета, но всяка вечер щом отворех страниците на "Възраждането на Атлантида" попадах в един нов свят, който ме засмукваше и ме държеше будна до три сутринта.



   Още с първите глави виждаме какъв кич е цялата история - подводно царсто, вампири и шейпшифтъри. Колко вълнуващо! Сякаш авторката се е опитала да вземе по нещо от всеки известен тийн роман и го е добавила към първоначално брилянтната си идея за Атлантида.



  Историята се върти около върховния принц на Атлантида - Конлан, който е прекарал седем години в плен на крлаицата на вампирите Анубиса - и Райли, обикновена социална работничка, която се случи да е същество, изчезнало преди десет хилядолетия от лицето на Земята. Тя е акнаша (емпат) - което значи, че може да усеща емоциите на другите и също така да предава своите собствени в съзнанието и душите на хората. Попринцип атлантите имат способността да пердават мислите си един на друг, но никога и емоциите, за това върховният принц приема емпата като заплаха. Това обаче не му пречи да бъде силно пирвлечен от нея....лошото е, че не е единствения.

 "Няма заплаха. Или за да бъда по точен, заплахата смята да си вземе вана с мехурчета"



Като високопоставена особа Конлан има нужда от елитната си лична стража - седем изключително силни и безкруполни мъже, които наричат себе си "Воините на Посейдон". Доколкото знам има книга за всеки един от воините + една за върховния жрец Аларик. Имам си лични любимци от воините (Джъстис и Вен) и съм невероятно развълнувана за техните истории.

„... а тялото му бе мократа мечта на всяка нимфоманка”

 

 Книгите са в new-adult жанра, което позволява....е, повече секс и по-малко училище. Честно казано заобичах книгата главно заради сексуалните шегички. И сексуалното напрежение. Обичам "връзки" в които действието е от сорта на "Мразя го. Но, Боже, той е секси". А поради някаква страна причина, всеки един от воините е изключително привлекателен. Защо веднъж не се случи така, че главните герои да са пълни тролове?



"И също да намеря дяволски добро обяснение на факта, че я искам гола и под себе си. В леглото ми. Тук на плажа Където и да е. Просто да е по-скоро."



  Романса не е главното в книгата, което ми хареса. Мразя като главните герои се влюбят и после историята се върти само около това кой каква жертва ще направи за другия. Тук не беше така - Райли отстояваше своето, а Конлан поддържаше съвестно постта си и се занимаваше допълнително с мисията си. И  все пак още от първата си среща те осъзнават, че са създадени един за друг и че ще са вечно влюбени and all that stupid stuff. Лично това не беше моята чаша чай, но ако си падате по insta love, то книжките ще ви харесат дори повече.

“Докато Куин и Аларик напускаха стаята, Конлан бе връхлетян от момент на прозрение. Осъзна, че Куин е хванала Аларик в капана на емпатската си мрежа толкова здраво, колкото и Райли бе уловила него. Но някой морски създания се оплитаха и удавяха в мрежи. И Аларик изглеждаше като едно от тях.”





Стилът на писане, всъщност, ми хареса изключително много. Даже успях да пренебрегна нелепата употреба на толкова много фантастични същества. Алиса Дей бе успяла някак да съчетае елементите на историята чудесно, висчко се случваше в брилянтна последователност и всяка нова глава те хвърляше в дълбоки размисли за следващата.

А превода?! Стандарта ми за добър превод отдавна спадна особено след един "клетъчен телефон", но тази книга ми върна надеждата в българските оревидачи. Димитрия Петрова се е заела със задачата да преведе книгата и тази жена има пълните ми адмирации. Какво по хубаво от книга без клетъчни телефони ( и маскари и грешно изписани имена на героите и авторите)


Накрая книгата взе само 4/5 звезди, но ме остави с трепкащ интерес  и със сигурност ще подхвана продължението ѝ – „Пробуждането на Атлантида”, която е за Вен, а както разбрахме по-горе, аз обичам Вен. Книгите имат още какво да ми покажат, а аз нямам търпение да прекарам идния месец, потопена в този така интересен, макар и малко претруфен, свят.

Искам да благодаря на издателство Тиара Букс, за предоставената възможност!

3 коментара:

  1. Ооо, категорично най, ама най-готиното ревю, което съм чела за тази книга! Просто на всяко изречение кимах с глава: "О, да. Абсолютно. Ама точно така си е!" и при критиките, и при хвалбите.

    П.П. Love all the tags. Може ли да отмъкна няколко?

    И като цяло изобщо не е честно от страна на света и съдбата да ти открия блога след полунощ, при условие че имам упражнения в 7.30 утре :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, как ме зарадва! Таговете можеш да ги отмъкнеш, задължително ми прати линк като ги намериш! fun fact: точно преди да напиша моето рею за книгата, прочетох твоето и кимах с глава.
      П.П. Не си единствената, която сравнява героите от книги с аниме герои.

      Изтриване
    2. Squeeee, наистина? *приритва щастливо*
      Много се чудех откъде да започна, 30-дневното много ме изкуши, но се оказа, че е за май - и съм изтървала половината... Засега стартирах със Scavanger Hunt-а, но и всички други съм си ги отделила в бойна спам готовност :D
      http://topchochanbooks.blogspot.com/2015/05/book-scavanger-hunt-tag.html

      Обаче наистина ще ме провалиш (и те обичам за това :D ) - не само, че онази вечер стоях, докато не стигнах до ревюто на "Скитница", ами и през линковете, на хората, които са те тагвали, сега имам поне още десет нови блога за разучаване и следене XD

      Изтриване