9 юни 2015 г.

Законът на безсмъртните на Джули Кагава

Джули Кагава отдавна привлече интереса ми и дори си качих другата и поредица на
електронната книга, но така и не стигнах до четенето и. Бях доста скептично настроена към тази книга, главно защото не съм огромен почитател на вампирските романи. Всъщност бях изненадана повече от приятно и си обещавам да не подценявам подобен роман.


Историята се развива в един футуристичен свят, където вампирите са излезли от тъмните си дупки са завладели света. Или поне така си мислят всички. Ню Ковингтън е град, завзет от вампирите, където всеки гражданин трябва да дарява кръв всяка седмица и получава малки дажби  храна всеки месец, които едва стигат. Доста хубаво звучи, нали? Алисън Секемето е сираче и живее с група "клошари" с официално название "Нерегистрирани". Те нямат право на дажби храна и са принудени да тършуват из улиците на града, за да преживеят. Една нощ Али попада на златна мина - мазе пълно с консерви, чиста вода и нови дрехи. Запасите биха стигнали за цялата група в продължение на месец. На следващата вечер те се връщат да приберат храните, но ги нападат Бесни, едни симпатични неживи същества, и всички умират (доста весела история) Алисън обаче е късметлийка и нашият любим, мистериозен вампир идва и я превръща. Всъщност не е толкова клиширано, реално Канин (вампирът превърнал Алисън) я обучава за битки, учи я как да използва вампирските си способности и т.н. Те обаче трябва да поемат по различни пътища, което ми късаше сърцето навремето, защото много ги харесвах заедно. Али е принудена да тръгне сама из тъмните дебри на света, без определена цел, освен това да се нахрани. Тя попада на група хора, които пътуват само нощем в търсене на града Едем, който е още под човешко управление и е непокварен. Колко удобно за нея. И естествено, понеже това е ходеща кръвна банка, тя решава да се присъедини към тях.

"Да умра човек или да живея като кръвопиец?"

Всъщност историята е много повече, и аз може би написах резюмето по възможно най - демотивиращ начин, но гарантирам, че книгата е страхотна. Имаме си няколко герои, които карат замрелите ни сърца да бият (кахъм, Зийк, кахъм) и няколко битки, които ще ни карат все повече и повече да заравяме лице в книгата, уж да влезем вътре.

Изключително много ми хареса как историята не е захаросана - още в първата глава две деца са обесени, а после авторката остава доста кървави петна между страниците. Всичко е така, както най-вероятно би било ако подобно нещо реално се случи.

"В ноктестата си ръка той стискаше клон...само че той имаше пет пръста, а от него висяха дрипави останки от ръкав."

Стилът на писане беше един такъв особен, леко лиричен и много лек. Хич не ме затормозяваше въпреки, че прочетох книгата за десет дни. Въпреки, че книгата не ми нанесе емоционални щети, всичко беше написано толкова чувствено. Тук е мястото да кажа, tumblr е зло и съдържа всички спойлери на света! Спойлнах живота си. Смятам, че можех да заобичам книгата дори повече, ако вече не знаех какво ще стане в нея (че и в следващите от поредицата)

Героите бяха страхотно изградени и толкова истински. Имам чувството, че се повтарям и го казвам във всяко ревю, но явно само на добри романи случвам. Алисън беше същински модел за подръжание - смела, умна и готова на всичко за тези които обича. Също беше прототип на
авторката, което много ми се понрави - тоест имаше азиатски черти, беше нисичка, с черна коса и т.н. Все по-рядко забелязвам автопортрети от страна на авторите и е едно такова хубаво, че Джули Кагава всъщност е предприела това. Зийк беше тотална противоположност на кръвопийката- лъча светлина в края на тунела. Изключително много се зарадвах на оптимизма му и вярата му в доброто, въпреки, че осъзнаваше в какъв безскрупулно жесток свят живее.

През цялото време си мислех колко много книгата си прилича със "Скитницата" на Стефъни Майър - не толкова по сюжет, просто ти носи едно такова усещане. Със сигурност това стана една от любимите ми книги и нямам никакво търпение за втората книга. Изключително ми е интересно как ще се развият нещата, защото края беше малко ала-Тъмнейший  и ме остави с отворена уста, чудейки се какво да правя с живота си (нищо ново под слънцето). Джули Кагава определено ми се издигна в очите и може би дори ще започна другата и поредица - Iron Fey, защото уж "Законът на безсмъртните" била слабата и поредица. Това може би значи, че в края на другата ме чака разбито сърце.
И понеже съм много готина и тотално обсебена посветих едно бебе-плейлистче на книгата, защото имаше само четири в любимия 8tracks - клик!

Благодаря безкрайно много на издателство ProBooks за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар