17 юли 2015 г.

Белязана на Елизабет Ноутън.

В последно време хич не съм активна, но си имам много удачна причина. Отидох малко при баба и дядо и зарязах всички технологии, отдавайки се на книжна почивка. Прочетох две книжки на плажа и започнах трета, доста обемиста, но това няма значение. Започнах "Белязана" още вкъщи, с малко недоверие към книгата. Бях скептично настроена и хич не очаквах да ми хареса, главно защото е фентъзи роман в adult жанра, а те повечето са с еднакви плоски сюжети. Тази обаче се откроява с интересна и динамична история и свежи герои. По някаква ирония на съдбата книгата пасна идеално с душевното ми състояние и не мога да си представя да е прочета на различно място от плажа.

Ще оставя оригиналното резюме на книгата, нещо което нямам тенденцията да правя, но не смятам че мога да се изразя по-добре...
Обвързан със задължения, смъртоносен и безпощаден, тъмнокосият Терон е лидерът на Аргонавтите – елитна група от воини, обречени да защитават света на безсмъртните от заплахите на подземния свят.
Още в мига, в който той влезе в клуба, Кейси знаеше, че този мъж е различен. Такива като него в реалния свят просто не съществуваха - с дълги до раменете коси, мускулесто тяло и хищнически маниер, под който прозираше опасност и греховност. И той търсеше нещо. Нея.

Тя беше тази, белязаната със знака.
Кейси трябваше да умре, за да може неговият народ да продължи да живее и да съществува. Терон има за задача да я отведе в своя свят. Но дори 200-годишният потомък на Херкулес не е достатъчно силен, за да устои на изумрудените ѝ очи и естествена привлекателност.
Скоро войната с чудовищата от подземния свят щеше да започне и Терон разбира, че трябва да пожертва онова, което желае най-много от всичко...
 


И това само по себе си не звучи много "интересно и динамично" ще кажа, че има и демони от Тартар и буу-хуу магии с които Терон внушава различни (от реалността) неща на Кейси. И някакви огромни plot twists, които никога не бих очаквала в подобен роман. В крайна сметка, аз го направих да си звучи като всяка втора паранормална история в жанра, но обещавам че тази си струва! По принцип не уважавам нищо от сферата на осъвременените преразкази на митологиите, освен тези на Рик Риордън, но пък свалям шапка на авторката. Стилът и на писане беше толкова лек и приятен, че направо прелетях през книгата. Елизабет Ноутън е изградила героите си много реални и много... имащи-мнения-по-различни-теми. Много ми е омразно, когато главната героиня и любовния интерес в дадена книга е проста като галош и не може да отстоява мнението си, което не беше случая тук.

Пък и преводът беше страхотен! Забелязала съм, че по-малките издателства като Еклиптик, издаващите книгата, не залагат толкова на корици и прочее, но преводите им са фантастични, докато в по-големите зад красивите корици се крият много грешки (като любимият ми "клетъчен телефон")

Супер щастлива съм, че реално се сблъсках с тази книга и имам чувството, че само повтарям колко е хубава, без да се обосновавам особено, но тя е една от онези книги, които просто харесваш. Никога не бих си я купила ако я видя в книжарницата, но пък сега преосмислям изцяло възгледите си към  романите "за възрастни". Чак ме е яд като прочета някоя такава хубава книга, обаче тя не е никак известна и не мога да си говоря с никой за нея. За това призовавам всичките си блогър приятел (читатели) да си я вземат, да я прочетат и да ми пишат, за да можем да се кефим заедно. Определено романа си заслужава и ще чакам с нетърпение следващата книга.

Благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар