24 август 2015 г.

Имало едно време... на Островът на изгубените.


"Островът на изгубените" е една мрачна приказка за времето след щастливия край. Някога чудили ли сте какво се е случило с всичките герои от приказките, след последната страница? Е, Мелиса Де Ла Круз показва точно това, като набляга на живота на бившите злодеи. А защо бивши? Защото преди 20 години всички те били заточени на остров, обграден от вълшебен купол, който изолира магията.

  Хващам се, че все повече и повече ми харесват книги ала-Монстър Хай и други подобни преразкази на известни приказки. И за това "Островът на изгубените" не ме разочарова.

"– Това не са просто „някакви истории“ – заяви тя тогава. –  Те са царства. Светове. Те са перспективи и мнения, които ти няма как да познаваш, от животи, които не си живял. Тези истории са по-ценни от която и да е златна монета и по-важни от който и да е банкет!"

  Главни герои са четири от децата на най-коварните злодеи на всички времена. Мал - дъщеря на Злодеида - е отличничка(двойкаджийка) в Дракон-хол, училището да злодеи. Джей - син на Джафар - е изкусен крадец и редовно се сдобива с нова стока за магазина на баща си, от джобовете на случайни минувачи. В свят на безкруполност, Джей и Мал са най-близкото до приятели, което могат да си позволят.  Иви - дъщеря на Злата Кралица - е била прокудена, заедно с майка си, в студена пещера, заради едно злополучно парти по случай рождения и ден. Десет години по-късно майка и решава, че изгнанието им е приключило и "принцесата" тръгва на училище. Карлос - син на Круела Де Вил - е взискателен ученик или по жаргон - зубър.  Често е тъпкан от другите ученици , заради по-дребния си ръст. Той и Иви бързо се сприятеляват под общо враг - нападките на другите ученици.

  И всички тях ги обединява едно нещо - безкрайно са малтретирани от родителите си. Винаги се чудят, защо злодеите предпочитат скъптър/кула злато/огледало/гардероб с кожи пред собствените си деца. Винаги се тревожат,  че няма да успеят да удовлетворят родителите си. Че не са достатъчно добри зли.

"Тя изтича надолу.
– Какво става?
–  А,  нищо,  просто  се  опитваме да изчезнем  от погледа на майки и бащи, за да не ги разочароваме отново – каза Карлос."

  Това си е доста сериозна тема, а Мелиса Де Ла Круз умело поставя проблема в детската книжка. Много изкусно успява хем да не се впуска в километрични описания, хем да представи заобикалящата обстановка.

Има няколко глави и от името на Бен - принцът, а скоро и владетеля, на САЩ (Съединени Аудронски щати), където всички добри герои са се остановили след щастливия си край. Неговите глави вдъхват свежест, на иначе мрачната обстановка от острова.

  Като цяло не мога да се оплача от "Островът на изгубените" - книгата се чете на един дъх и те оставя с онова приятно чувства в гърдите. Препоръчвам ако искате нещо разтоварващо или ако усетите предстоящ читателски застой. Но ако търсите нещо, което ще ви отвее ума, не обещавам, че ще го намерите измежду страниците на този роман.

Всъщност "Островът на изгубените" е предисторията за новия Дисни филм - "Наследниците". Филмът е вече по тракерите,  а книгата излиза на 29 август.
Благодаря на издателство ЕГМОНТ за възможността да прочета книгата

Няма коментари:

Публикуване на коментар