30 декември 2015 г.

Най - добрите и най - разочароващите книги за 2015.

  В началото на годината си поставих предизвикателство в Goodreads да прочета 69 книги. Някъде ноември месец обаче осъзнах, че тази цел няма да ми е по силите, поради причината, че не бях докосвала книга вече два месеца, и я намалих на 60 книги Е, сега е края на годината и съм прочела 65 книги - въпреки двата месеца на читателски застой. Не мога да съм по-доволна от себе си! Смело мога да заявя, че 2015 беше страхотна година в книжен аспект, но освен най-добрите ми попадения, ми се стори редно да отдам малко внимание и на най-лошите.

  Не подреждам заглавията, в никаква класация, разглеждам ги в хронологичния прочит.

Най-добри книги за 2015.

Първата ми книга за 2015, а същото така и първата на чужд език и първата на новата ми (тогава) електронна книга. Като цяло и бях хвърлила око от доста време и освен забавна и сладка, книгата засягаше някои доста сериозни теми и в края ме научи главно да се обичам - такава каквато съм.
Плаче ми се като чета това ( и не само - всички по-стари) ревю - но все пак. Клик!
 Мисля, че не фигурира нито един списък за тази година без Брандън Сандерсън. Заобичах света на Мъглороден тъй лесно, че се преборих с тази тухла за отрицателно време, въпреки че ми беше едва втората книга на чужд език. Не знам защо (знам защо - спойлери) но все не ми достигаше мотивацията да се захваната с втората част от трилогията, но искрено се надявам да поправя тази грешка през 2016.
Пак с калпавите ревюта, Боже, надявам се поне да има някакъв прогрес - клик!
 Всеки път като трябва да назова книга, която ще ти стопли сърцето първо се сещам за "Целувка за Ана". Дори не мога да го опиша, просто обичам всичко в тази книга - от клишираната (ама много клиширана, повярвайте ми) история до невероятния стил на писане на Стефъни Пъркинс. През годината често си препрочитах отбелязаните моменти, колкото да си приповдигна настроението. Въобще не съм очаквала подобна книга да ме завладее така.
 Хах. Ха. Хаха. Реве ми се всеки път като видя тази корица.
Най-прекрасния край на най-прекрасната трилогия, любовта ми към света на Гриша е нечовешки силна. Мога цял ден да се оплаквам от развръзката накрая, случилото се с определени герои и развитието на някои връзки, но в края на деня, ще я обичам до мозъка на костите си.
Клик!

 "Не пускай ножа" беше емоционална криза напечатана на хартия. Всеки, който комуникира с мен, докато четях книгата може да потвърди - историята и до ден днешен ме преследва и въпреки, че съзнавам, че абсолютно нищо не се е случило, стилът на писане на Патрик Нес просто ме накара да я обичам. Винаги е трудно да говориш за книги, които са ти повлияли много, за това и ще спра тук. Клик!

 "Полудив" ми е много скъпа книга поради две причини:
1) Това е първата книга, която получих за ревю от издателството
2) Това е продължението на книгата, която запали по четенето. Като се има предвид hardcore четене и спестяване от парите за обяд за нови книги и фендъми и чувства и аааа... Не съжалявам за нищо, доу.
Ревюто ми може да прочетете тук.
"Законът на безсмъртните" показва вампирите във съвсем различна перспектива. Бях силно впечатлена от реалността на ситуациите, увлекателния стил на писане и.. всичко. Няма нищо за което мога да се оплача от книгата. Бях хвърлила око на книгите на Джули Кагава (едни със феи. The iron нещо-си) от доста време, но се радвам, че тази ми беше първата на авторката. Надявам се през 2016 да завърша поредицата и да се добера до Talon. Моля, помогнете ми - даже в електронен формат не мога да я открия!
Ако някой се интересува - цък.

Имах доста ниски очаквания за "Въглен в пепелта" - освен, че хич не ми звучеше интересно, беше и суууупер нашумяла в Booktube обществото и бях решила, че е прехвалена. Но на Алеята на книгата, дебютният роман на Сабаа Тахир беше с изключително голяма отстъпка и просто не се сдържах. Гледаше ме тъжно от рафта месец, два и най-накрая я подхванах - за едно пътуване до Бургас. Когато се прибрах я оставих точно до Хари Потър (а.к.а близо до сърцето ми). Най-вероятно не го очаквахте и не съм написала нещо със същия контекст вече 12496153956 пъти, но - харесах абсолютно всичко в книгата! Освен Хелене, но няма пълно щастие. Но иначе абсолютно всичко, бебето ми. 

Тази книга защити дългогодишното ми приятелство с Мария (bff-то, за непросветлените). Очаквах нещо Хари Потър-ish и с такава нагласа започнах книгата. Всъщност книгата наистина имаше такова усещане първите няколко глави, но Магистериума бързо ме развълнува с тайните си. Добре де, развълнува е някак пресилено.... доста пресилено. Хич не ме интересуваше какво ще се случи, мислех си че всичко съм предвидила правилно и Мария (гореспоменатото бести и спойлващ #1) потвърди.  следващия момент стоях с празен поглед, вперен в стената, и исках отговори! Може ли просто да поговоря с някого за този plot twist??


Най-разочароващи книги за 2015. 

 Мога да говоря с дни как не харесвам "Лунните хроники". Крес всъщност не беше чак толкова лоша, но на нея бях оставила и най-беглите си надежди - очаквах всичката врява покрай поредица да се оправдае покрай последната излязла част (тогава. Сега чакам Зима, ехо, Егмонт?!) Но уви, пак трябваше да прелиствам отегчено страници и да подбелвам очи. Всъщност смятам, че можеше нещата да са къде-къде по-добре, ако книгата не беше 500 страници и се случваше нещо съществено. Общо взето - чисто протакване на действието или по български - разтягане на локуми.
 Тук работата е друга - всъщност наистина харесвам книгата. Просто я подхванах с нагласата, че ще е по-добра от сериала, а той е феноменален. Романът и екранизацията обаче имат съвсем малко сходни черти - дори някои от героите не са същите. Книгата беше добра, просто не по начина, който очаквах.

 Мисля, че всички ще ме мразят, но най-искрено не харесах тази книга. Очаквах нещо епично, нещо феноменално и получих.. блах. Светът и всичко около него са невероятно изградени и авторката има наистина страхотен стил  писане, но любовната история развали всичко за мен. Може би някой ден, евентуално, ще продължа с поредицата, но не ми е фикс идея. От друга страна бих се радвала да прочета нещо друго на Лейни Тейлър.
Всички /ама всички - български и чуждестранни влогъри, блогъри, ВСИЧКИ/ примираха по Дийн Холдър, по смелата Скай, по великолепната история и по страхотния стил на писане. Колийн Хувър май е кралицата на new adult романчетата, но тази книга беше толкова нелепа, че чак е смешно. Няма абсолютно нищо логично и колкото повече го мисля, толкова по-малко ми харесва. Ужасният превод също имаше огромна роля в нехаресването ми.  
С поредицата на Сара Дж. Маас имаме love-hate връзка. Както може да видите в Goodreads всички книги са оценени с четири или пет звезди. Винаги поставям оценките си относително скоро, след като съм прочела книгата. Завладяна от света на Селена Сардотиен и от емоционалния завършек на третата част - тази книга няма по-ниска оценка. Но колкото повече премислям поредицата, толкова по-надценена ми се струва и за сега не намирам нищо особено в нея. Със сигурност ще продължа съвестно да следя поредицата и всичко около нея, но вътрешно ще знам, че никога няма да я обикна така както ми се иска. Нека запазим минута мълчание.
 The Nine Lives of Chloe King ми беше най-най-най- любимият сериал преди няколко години и помня колко съсредоточено претърсвах мрежата, за да намеря фен превод на книгите. Най-накрая го намерих и изчетох всичко публикувано на един дъх и помня, че бях  напълно завладяна (и най-вероятно с покачил се диоптър) от света. Наскоро гледах сериала отново и ми се прииска да прочета книгите вече с друга нагласа - а и нищичко не помнех, освен един конкретен разговор за надуване на балони. Както и да е, първата книга е кратичка и поставя началото на приключенията на Клоу, дори не е разкрита главната идея на поредицата до края и, но все пак бях някак разочарована. Надявам се следващите книги да са по-добре.
 Като заклет фен на Марвел още щом видях книгата си я купих (странно при положение, че бях на бензиностанция, на път обратно от лагера към Варна, и още двеста човека се бореха за място на опашката. Ама както бързо я купих стоя година и половина на рафта ми. И заслужено. Въпреки невероятно красивите илюстрации и снимките прикачени отзад, книгата е нещо, което и първокласник би могъл да напише. Беше по-скоро като енциклопедия - със сухи факти, подхвърляни от тук, от там.
Тук отново случая е специален - книгата ме разочарова, но това не значи, че не я харесах. Мъкна следващата от поредицата " Въстаническата пролет" в чантата си от няколко седмици и все и се каня, но почти не ми остава време за четене. Доста подробно изразих мнението си в ревюто, а смятам че ако пак почна да се обяснявам, ще се разпаля ненужно и накрая ще си легна в четири сутринта, скапана.

1 коментар:

  1. 'дим и кост' става по-епична от първа книга нататък. между другото, при мен е точно обратното - първа книга си я обичам (безмерно много) заради любовната история, бавното темпо, с което се развива действието и вътрешните борби на героинята, а втора и трета книга ми стоят скрити в един шкаф, защото ми призлява, като се сетя колко сериозна става историята оттам нататък и не искам да ги гледам. :D

    ps. този линк може и да те зарадва.

    ОтговорИзтриване