1 декември 2015 г.

Морето на спокойствието на Катя Милей.

   "Морето на спокойствието" е един разтърсващ роман, който плаши с реалната обстановка в която са поставени героите. Минаха дни от както прочетох книгата, но аз още не мога да си събера мислите напълно, защото тази книга ме опустоши. Определено се нареди сред любимците ми, не само за изминалия месец или дори година, а може би за цял живот.

"Дневната светлина няма да те предпази от нищо. Лошите неща се случват постоянно; те не чакат да мине вечерта."

   Не знам какво ще е най-подходящото резюме за тази книга. Опитвам се да съм оригинална, да преразкажа историята така, че да привлече читателите на блога ми, но се страхувам, че бих издала прекалено много информация за книгата дори да спомена имената на главните герои (Настя и Джош, между другото). Ще оставя оригиналното резюме, въпреки че и то е някак недостатъчно, но същевременно - прекалено.
    Бившата талантлива пианистка Настя Кашников иска две неща: да завърши гимназия без никой да разбере за миналото ѝ и да накара момчето, което ѝ отнема всичко – самоличността ѝ, духа ѝ, волята ѝ за живот – да си плати. Историята на Джош Бенет не е тайна – всеки човек, който е обичал, му е отнет, докато навършва седемнадесет години и никой не му е останал. Сега всичко, което желае Джош, е да бъде сам и хората му го позволяват, защото, когато името ти е синоним на смърт, всеки е готов да ти осигури личното пространство. Всеки, с изключение на Настя – мистериозното ново момиче в училище, което започва да се появява и няма да си отиде, докато не проникне във всеки аспект от живота му. Но колкото повече той я опознава, в толкова по-голяма загадка се превръща тя. Докато връзката им укрепва и въпросите без отговор се трупат, Джош започва да се пита, дали някога ще научи тайните, които тя крие, и дали наистина иска да ги узнае.

"Това е хубаво, защото най-тъмните ми тайни вероятно биха събудили кошмарите ѝ"
  
   Книгата ме интересува от много време, прекрасната корица все ме привличаше, но сякаш никога нямах време за нея, докато един ден не пристигна в пощенската ми кутия. Поради ред обстоятелства не можех да я прочета веднага, но когато го направих се оказа възможно най-подходящото време. Имам чувството, че като затворих последните страници на книгата бях една идея по-умна, преживяла тежестта на цял един друг живот. 

"Една карта на смъртта може да е повече от достатъчна, за да се измъкна от пропусната задача или да предизвикам чувство у някое момиче, но аз разполагам с цяло тесте в този момент и вероятно мога да се размина с почти всичко"

   Силата в думите на Катя Милей е феноменална. Всичко бе казано съвсем на място, никога прекалено и недостатъчно. Баланса в писането и просто ми доставяше духовно удовлетворение. Самият стил на писане е изключително лек и приятен, въпреки сериозните теми, които са засегнати между страниците на романа. без проблем прочетох повече от сто страници за час, което е нещо като личен рекорд, защото по принцип чета доста бавно. Не можех да се откъсна от книгата до момента в който главата ми не паднеше на кориците и се събудех секунди по-късно, заради  неудобната поза//рязкото движение (не, не се шегувам, една сутрин се събудих на бюрото). Мисля, че имах нужда от тази книга, защото ми върна радостта от четенето и мога да се похваля с още две прочетени книги след нея - повече от прочетеното за септември и октомври взети заедно. 

 "Точно тогава разбирам какво ми дава и това не е просто един стол. Покана е, посрещане, знание, че тук съм приета. Той не ми дава място, където да седя. Дава ми място, на което да принадлежа."

   Но освен нежните думи, май най-много ми допадна достоверността на героите и като цяло на всеки образ изграден между страниците. В много книги гимназията е много идиализиран образ, но "Морето на спокойствието" всъщност отразява, че не е напълно така. Доста подигравки се изсипват върху Настя, заради провокативното и облекло и "надменното" и поведение, а може би и просто поради факта, че е нова ученичка и някак естествено да се закачат с нея. Независимо от това тя намира приятели, както винаги ще се случи в такова широко обкръжение от най-различни личности, в лицата на най-известното момче в училището- Дрю и най-невзрачното такова - Джош. Споделените тайни, решенията на проблемите и всичко, което би следвало от едно приятелство. нещата с Джов обаче са по-пипкави и не след дълго (само около 300 страници) избухва една прекрасна любов. Всичко става постепенно, просто в един момент те толкова свикват да са един около друг, всичко което правят един за друг е естествено за тях и интимната връзка е просто следващата стъпка за тях.

"- Не, но въпреки това ти вярвам - казва тя о тръгва към алеята.
 - И се предполага, че и аз трябва да ти вярвам? - отвръщам аз на гърба ѝ.
(...)
 - Не е необходимо да ми вярваш. Аз не държа никоя от тайните ти."
 
    Но любовната история, училището и партита не е всичко към което е съсредоточен романа. Има нотка на мистерия и криминална драма, която те държи в напрежение също толкова умело колкото главната история. До самия край на историята си държан в непрестанно напрежение за
онзи момент, променил живота на Настя - понякога може и да забравиш за това, може би дори и да не се интересуваш, но когато мистерията е разкрит оставаш задъхан и с насълзени очи.

"И веднага щом това се случи, бях извадена със сила от водата, захвърлена и разбита на хиляди парчета, които не можех да събера отново. Не знам къде отидоха всички. Имаше толкова много липсващи, че тези, които останаха, не си пасваха."

   Аз лично се привързах изключително много към тъмният и болезнен сюжет. Напомни ми, че всички имаме нужда някой да ни спаси от време на време. Никога няма да мога да обясня защо книгата ми стана толкова скъпа, нито пък защо ми хареса чак толкова, при положение че не си падам по подобни истории кой знае колко, но е така. Общо взето бих препоръчала книгата на всекиго, просто защото. Това е една от книгите, които мъкнеш навсякъде със себе си в продължение на месеци след като си я прочел и просто я навираш в лицата на хората с яростен вик "ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕШ ТАЗИ КНИГА!". Все пак някой трябва да е съпричастен към болката ти.

Благодаря безкрайно много на издателство Тиара Букс за предоставената възможност!

2 коментара:

  1. Обожавам ти ревютата, а за това нямам думи! В момента съм в настроение за подобни на засегнатите в тази книга теми. Мисля, че най-сетне се реших да я купя следващия път, когато вляза в книжарница. <3

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно ревю! Просто нямам търпение да си взема книгата.

    ОтговорИзтриване