20 декември 2015 г.

Паднали Кралства на Морган Роудс

   Фентъзи поредицата на Моргън Роудс е доста популярна в щатите и с огромен ентусиазъм очаквах превода и, но както се оказа първата книга "Паднали кралства" е била преведена още през 2012 от MBG BOOKS. Имах огромни очаквания за книгата след всичко хубаво, което съм чела за нея, но за жалост те не бяха оправдани.

    На първо място, корицата - обожавам американските корици и тези малко ме... подведоха. Но си имат своя чар. Единственото, което не ми се нрави е, че на всичките книги пише "Част еди-коя-си от трилогията "Паднали кралства". Всъщност книгите ще са шест, а четвъртата излезе съвсем скоро.
  
   Колкото и да е хвалена, книгата не е нито толкова блестяща, колкото всички я изкарват, нито толкова оригинална. Всичко (освен може би последните 20 страници, в тях имаше някакви малки обрати, които предизвикаха мнима изненада у мен) беше изключително предвидимо. Използвани са някои от най-изтърканите тропи във фентъзи романите - принцът с проблеми с баща си, плахата, несигурна и религиозна принцеса, която носи огромна сила, бунтовника, който ще направи всичко в името на отечеството си и момичето, което от плахо и несигурно се превръща в най-могъщата и т.н. Не, че има нещо лошо в тези тропи - често те винаги успяват да ни завладеят. Но този път не успях да се почувствам близка с никой от героите, нито пък бях суууупер заинтересована. Четях книгата отгоре-отгоре и прескачах доста редове.
 
   Определено историята е водена от героите - не се случи почти нищо за тези 300 страници,
 светът беше изграден съвсем бегло - нищо не бе разкрито за него. "Тази страна е бедна, другите са богати. Това е. Оправяй се сама." Това не ми се понрави особено.
      
"В Паелсия нямаше средна и висша класа, само различни степени долна."

    Понеже това, няма как да анализирам нещо повече от героите. Главната история се върти около четирите действащи лица - Магнус и Лусия от Лимерос, Клеона от Ауранос и Джонас от Паелсия. Всеки от тях има определена мисия и я следва съсредоточена през хода на събитията, но в края на книгата всички герои се оказват заплетени в мрежите на владетелите и се налага да се разделят с всичко познато.

В земите на Митика войната е само отдавнашен спомен - забравена по подобие на смятаната някога за ежедневие магия. Но мирът неспирно вехне. Едно прибързано убийство бързо се превръща в повод за изблик на натрупалото се напрежение, подклаждано от алчност, мъка, мизерия и завист. Три земи - аскетичен Лимерос, охолният Ауранос и бедната Паелсия - се вкопчват в конфликт, който ще промени съдбите на поданиците им завинаги. Поне на онези от тях, които останат живи.

Две млади принцеси мимо волята си попадат в центъра на всичко: сияйната Клеона от Ауранос и абаносовата Лусия от Лимерос. Те ще се изправят срещу смърт, невъзможна любов, интриги и предателства, а вярата им в магията ще бъде поставена на изпитание. Във всичко това се замесва и един обикновен младеж от Паелсия, който няма да се спре пред нищо, за да отмъсти за смъртта на брат си...


    Най-малко любмият ми персонаж - Лусия - е слабохарактерна и свръхемоционална, но за сметка на това е орисина с най-силната магия виждана от хилядолетия насам. Покорна на баща си, на краля си, тя просто хленчи за всичко и се надява някой да я спаси.
 
     Магнус - братът на Лусия и престолонаследникът на Лимерос е доста по-.... сложен герой. От както се помни той изпитва романтични чувства към сестра си и доблестно се опитва да ги  подтисне, въпреки че те изваждаха най-доброто у него. Магнус е типичния герой, който знаеш че няма правилните морали и че най-вероятно е лош, но въпреки това го обичаш. Не го обикнах толкова колкото бих искала, но все пак очаквам много от него, особено след драстичната промяна у него, която определено ме накара да го харесам повече.


"Открил съм, че слуховете притежават голямо сходство с перата. И двете не се отличават с особена тежест."

     Джонас беше... интересен. Харесваше ми колко е находчив и как бе готов да отмъсти за смъртта на брат си. Действаше първосигнално и рядко поспираше, за да обмисли действията си. Не знам, смятам, че може да стане страхотен герой, но и че също така авторката може да го превърне в тотален боклук.

"Не казвам, че това копеле не трябва да си плати с кръв. А че тази кръв не трябва да е твоята."
"Без значение дали го осъзнаваш или не, мъката ти и желанието ти за мъст са те накарали да се съюзиш със скорпиони.Внимавай да не те ужилят."
    И последна, но не и по-важност Клео, която се превърна в любимата ми героиня. С нищо не изпъква от всички мои любими персонажи, но определено ми беше фаворитката в "Паднали кралства". Харесваше ми каква цел си е поставила - да намери нещо в което не вярва, само за да спаси обичните си. Освен това тя беше твърдоглава и упорита, отказваше нещо да не стане по начина, който искаше. Определеният и край не ми се понрави особено, но благодарение на интернет знам някое и друго нещо относно персонажа и в следващата книга и съм заинтригувана да видя как ще продължи да се развива.

"О, Клео. Имаш късмет, че си красива. Така множеството ти недостатъци остават недогледани"
 "Ти не просто живееш, Клео. от теб се носи песента на самия живот."
   Всъщност, второстепенните герои ми бяха къде-къде по-интересни. Лорд Арон, който е винаги пиян и умопомрачаващо безразсъден, Николо и Мира, най-добрите приятели на принцеса Клеона, Теон, охранителят на Клео, Корвин, владетелят на Ауранос, Базилиъс - вожда на Паелсия и може би най-добре изграденият образ от всички крал Гай - владетел на Лимерос, още познат като Кървавият крал. Всички те са изключително важни за историята и съм силно впечатлена колко тайни криеха много от тях.

  Огромна част от сюжета играеха и Бдителите, макар и изобразени само като легенди и истории, които се разказват на децата преди лягане. Това беше най-осезаемата част от изграждането на Митика, тъй като религията, различна във всяко от кралствата, се уповаваше на тези митове. Говори се, че те се безсмъртни същества, които живеят в Светилището-райска земя, която замира. Фикс идея на всички бдители е да открият Сродниците - вълшебни камъни, които съдържат магията на елементията - единственото нещо, което би могло да спаси тъй обичното им райско кътче.

"Дори раят би могъл да се превърне в затвор, ако стените бъдат зърнати"

   Въпреки, че първата част на поредицата не ме впечатли с нищо съм напълно наясно с факта, че това е книгата, която се предполага да установи героите и обстановката, за да предразположи читателя. Стилът на Морган Роудс ми допадна - пише леко и забавно, и си служи главно с диалози. Няма скучни, километрични описания и нищо не е представено (точка) прекалено натрапчиво. Искам, не искам - историята на Митика ще ме преследва докато не завърша и последната излязла книга - за това и веднага се захващам с "Въстаническата пролет". Определено няма да е първата книга, която бих препоръчала, но смятам, че си заслужава и към този момент има надежда за развитие. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар