29 април 2015 г.

Book Combo Tag

Видях, че Кая ме е тагнала, така че трябваше да изпълня дълга си на човек, почитащ таговете и да го направя.

1.Кои двама автори бихте искали да обединят авторските си умения в една обща книга? -Откакто прочетох "Не Пускай Ножа" на Патрик Нес, смятам, че той и Сали Грийн/Тахара мафи ще направят една наистина красива книга, която ще разтърси емоциит еми из основи.
2.Коя е любимата ви съвместна работа между автори?-Не съм чела много съвместни работи на автори, но от прочетеното любима със сигурност ми е поредицата "Хрониките на Спайдъруик" от Холи Блек и Тори ДеТерлизи

3.Ако можехте да комбинирате две истории и да ги направите на една обща книга, кои щяха да бъдат те и какво щеше да стане заглавието им? - след много съсредоточено гледане на рафтовете ми реших, че ще излезе страхотна книга (или поредица), ако книгите от Мъглороден се съберат с книгите за Пърси Джаксън. Епичност level: 9999999999999. нека някой просто да си представи колко щеше да е яко, ако мъглородните и мъгливите идваха да се бият заедно с полубоговете, или ако Мъглородните се оказваха герои на някоя митология...Просто го обмислете за момент. Поердицата би се казвала "Последните Мъглородни на Олимп". Звучи ми стабилно.

4.Кои двама герои от различни книги, бихте събрали заедно? - Ако говорим за връзка, бих събрала Гуендолин от "Рубиненочервено" (въпреки безспирната ми любов към връзката и с Гидеън) и Дейвид от "Грозните" на Скот Уеастърфийлд. Просто смятам, че ще са много сладки заедно и ох с:

5.Кои два свята от различни книги, бихте искали да видите заедно в един епичен свят? - Би било невероятно яко, ако цялата магична система се вземе от поредицата "Гриша" и да се смеси или с "Малазанска книга на мъртвите" на Стивън Ериксън, или със "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас.

6.Коя поредица ще се радвате да видите събрана в една книга? - искам да видя 'Лунните хроники" да стават една голяма книга, защото действието се развива за най-много месец и както всички знаят, мнението към тези книжки не е много розово и смятам, че ще стане една прекрасна цяла книга, като се махнат някакви глупави моменти (като цялата книга "Скарлет")

7. Кой тагвате? Който иска да направи тага, но най-вече тагвам Лоли, Юли и Габриела.

28 април 2015 г.

Birthday - Collective-February,March,April Book haul

На 13 април имах рожден ден и понеже ми се насъбраха доста книги исках да ги споделя с вас. Но както се оказа, не съм правила haul-ове от февруари месец, и понеже не си купувам чааааак толкова много книги, реших да започна направо от тогава.
Преди всичко искам да се изфукам с новите си красиви книгоразделителчета - едно от тях ми беше подарък за рождения ден и се оказа, че майката на приятелкатами ги изработва, за това си поръчах още няколко. Това с чаените чашки е на Жейна, но се надявам, че тя няма нищо против да го споделя с вас.

Книгите няма да са в някакъв точно определен ред, защото хал хабер си нямам коя кога точно съм я купувала, но оипсанията под снимките най-вероятно ще обеснят.
това е най-първата книга, която съм получавала за ревю, така че реших,че е удачно да започна с нея
баща ми ми подари нйа-прекасното нещо за рождения ден, не мислех,ч е мога да го обичам повече.

подаръкът ми от Юли
и този от Мария (правят ми намеци да завърша проедицата)
random fact: докато съм си купувала тази книга Милко Калайджиев е минал до нашата маса
спечелих някакаква награда и очаквах "В морските дълбини", но пристигна това.
много ми се четеше като я купувах, ама съм я зарязала на 213 страница
хората си накупиха шоколад от Белгия, а аз си купих книга
не искам да виждам тази книга никога повече, мирише на сълзи -clickity click!
ето и реално копие на "В морските дълбини", купено от Бургас от прекрасната ми среща с Жейна с:
Купено също от Бургас, от същото приключение със Жейна-втората най-трудна за откриване книга на света е!
в настроение за класики съм, а тези на колинс са по 5.50 лв и са изключително красиви
обичам джейн еър прекалено много.
това беше подарък за мама за 8ми март, понеже обиожава книгата, но аз си го присвоявам.
георги господинов е всичко, което искам в живота!
бях на пробен, минах да поздравя една приятелка, кяото работи в книжарница, книгата беше намалена и до там - нямаше как да устоя.
много исках да прочета книгата и докато си търсех нещо с което да упозотворя ваучера от ориндж, тя ми изкочи пред очите и просто трбяваше да я имам.
първата, петата и шестата са ми подарък, защото всички знаеха, че събирам поредицата (и я препрочитам)
Един ден, както си бях на библиотечен съвет, ми звъннаха по телефона. пратих сума ти SMS-и, наа които не получих отговор и след като накрая вдигнах се оказа, че имат пратка, която трябва да приема. Човекът ме чакал, аз съм чакала човекът, но "щом не е учил ще стане пощальон и ще чака" Оказа са, че това са книгите, които издателство Артлай и издателство Еднорог са ми пратили, за което съм безкрайно благодарна.

страх ме е да я пипам, защото е прекалено красива
обичам сериала, заедно с мама го гледахме преди. А като тя видя книгата отсъди: Аз ще я прочета първа
това звучи прекалено брутално и  Мария ще го buddy read-ваме
всеки път като видя тази книга водя дилемата дали я искам толкова много, така че когато я видях в пакета бях на върха на щастието.
а картата (и илюстрациите) в нея са най-красивото нещо на света
За следващите три, и последни, книги може да разберете малко повече в дейли поста ми.

сетих се да я снимам, след като беше облепена с множество бележки
единадесети ми е любимия достор, така, че просто трябваше да я имам
book haul-овете изискват жертви
Но пък милите ми приятели ми спечелиха маймунка за рождения ден, така че сега тя е пазител на книгите ми.
кажете здрасти на Манчи


23 април 2015 г.

Полудив на Сали Грийн


Много мислех как да сформирам това ревю и реших в крайна сметка да е кратичко, защото все пак това е втората книга от поредицата.

Първо искам да благодаря наиздателство Колибри, които бяха прекалено мили и ми изпратиха тази книга.

Ако можех да забравя книгите и да ги прочета на ново бих била прекалено щастлива. От една страна, защото света, който Сали Грийн е изградила е вълнуващ и бих искала да откривам особеностите му, отново и отново. От друга страна просто искам да забравя всичките лоши неща, за тях не бих се върнала. Първата книга определено не е за хора със слаби сърца, но втората просто издълбава рана в сърцето ти. Нещата се движеха нормално-имаше много, което се случваше и действията бяха бързи, но сякаш беше лежерно. Имам предвид, че го четях сякаш нищо не се случваше - героят беше спокоен и спокойствието му се предаде на мен. и тогава БУМ (КОЙ ЗАВЪРШВА ТАКА КНИГАТА СИ, САЛИ ГРИЙН?) и всичко беше толкова напрегнато, че щях да се разрева от нерви. Което не се случи...разревах се от яд, от тъга и от радост и после като осъзнах, че ще чакам още сума ти време, докато получа последната книга от трилогията, заплаках дори по-силно.

   Сали Грийн определено знае как да си служи с думите и бързо се насочва към челните места на личните ми класации.

  Във втората книга от трилгоията Полуживот виждаме същите герои, с някои нови допълнения -кой от кой по-интересен. Не намерих никой, който да намразя - само се привързах към някои герои по-силно. И намразих други дори по-силно (кахъм, Аналис, кахъм).  Много съм щастлива, че Сали Грийн е с отворен ум 1. защото, както споменах и в ревюто си за Полулош, прави героите си много реални и не се води по някакъв пресилен образ за добрите (или лошите) и невинни (гадняри) хора. Представяше хората, а главно тийнейджърите, такива каквито сме - импулсивни, не знаем какво искаме и сме объркани и 2. защо имаше LGBT герои, а това не се среща в много книги.събедете се хора, 2015 година сме и трябва да спрем да сме такива съдещи гадняри.


 

 Не предлагам да четете, ако не си падате по вулгарните личности, защото:
1. Главния герой псува много. А и не само той.
2. Хората убиват. Главния герой убива
3.И после не съжаляват. Трябвало е да се направи и са го направили.
4. Тази част представя лошата страна на този свят, всъщност, на всеки свят.

Наистина това продължение на Полулош, набляга повече на тъмната страна на нещата. Показва какво се случва по време на война и как отчаяната жажда за живот кара хората да правят нечувани неща. Контраста с първата книга е огромен и очевиден, тази е в пъти по-тежка - като излъчване, като действиея, като всичко.

Ако искате епична книга за вещици и магии - бъдете мои гости - но ако искате нещо разтоварващо, то не е това. Книгата ме остави емоционално нестабилна, особено с последните си редове. (Забележка: забранявам на всеки, уважаващ себе си читател, да чете последната страница на тази книга.)Long story short, книгата е върховна, оценката ми е 5/5 звезди, ако още не сте си взели поне първата книга от поредицата, какво още чакате?


  


20 април 2015 г.

The Book Courtship Tag

Вече дори не премислям дали да направя тага като някой ме тагне. Тeхните желенаия са заповед за мен. Надявам се на всички да им е толкова интересно да четат тагове, колкото на мен ми е да ги пиша. Благодаря искрено на Кая, че ме тагна с:



1.Първоначално привличане - Книга, която сте купили, заради корицата - "Стъкления трон" на Сара Дж. Маас. Бях проверила за какво става дума в книгата, но я купих главно заради страхотната корица.


2.Първи впечатления - Книга, която сте си купили, заради резюмето -нещо подобно се случи с БЗМЦ на Майкъл Грант, но не си я купих сама - заръчах на един приятел да ми я купи за рождения ден. За съжаление още не съм прочела книгата.



3.Сладки приказки - Книга, която е написана много добре - "Не пускай ножа" на Патрик Нес


4.Първа среща - Първа книга от поредица, която ви е накарала да искате да прочетете останалите книги от поредицата - "В морските дълбини" на Дженифър Донъли



5.Телефонни разговори до късно през нощта - Книга, която ви е държала будни цяла нощ -аз попринцип съм на нощен режим (спа цял ден, щъкам цяла нощ) и винаги чета тогава, но помня, че като бях малка бях останала да прочета "Последната битка" (книга седма от Хрониките на Нарния) до към 12 часа, а това си беше късно тогава.



6.Винаги в ума ми - Книга, за която не можете да спрете да мислите -"A Game of Thrones" н а Джордж Р. Р. Мартин - чета я бавно, но общо взето само тя ме интересува.

7.Физически контакт - Книга, която ви харесва как ви кара да се чувствате - обедена съм, че физически контакт значи "на пипане" -  "на пипане" много харесвам  "The Name of the Wind" защото е матирана и релефна. За книга, която ме кара да се чувствам добре - всичките на Стефъни Пъкинс и Сара Десън.



8.Среща с родителите - Книга, която бихте препоръчали на семейството си и приятели -поредиците "Пърси Джаксън и Боговете на Олилмп" и "Героите на Олимп", защото имам чувството, че всеки може да намери нещо общо с героите и на всеки може да му хареса...Пък и някои от най-добрите ми пирятели, които не четат, са чели поредиците и ги обичат.



9.Размисли за бъдещето - Книга или поредица, която знаете, че ще препрочитате много пъти за в бъдеще -"Мъглите на Авалон" на Марион Зимър Брадли. Чела съм поредицата няколко пъти и планирам да я препрочета още много пъти. Даже наскоро започнах отново първия том.
 10.Споделете любовта си: Кого тагвате? - който иска е свободен да направи тага, но най-вече тагвам Гери, Ева и Габриела 

17 април 2015 г.

Не Пускай Ножа на Патрик Нес.


за ето тези красотийки говорих
Отпред, на корицата на тази книга, трябва да има етикет, който да гласи "ВНИМАНИЕ! Може да причини сериозни емоционални щети!".

Виждала бях книгата милион пъти във YouTube каналите на буктюбърите, сякаш всеки притежаваше тази книга, но не я беше прочел. Което в последствие се случи и с мен - след като е очевидно, доста популярна книга, си я купих веднага щом я видях, че и на намаление при това (!). И стоя на рафта ми повече от година...Трябва да похваля (или проклинам) падналото ми се предизвикателство то TBR бурканчето ми - "прочети книга, която стои на рафта ти от векове". Взех "Не пускай ножа" с голяма неохота, нямах никакво желание да чета тази книга, освен, за да разбера какво значат красивите изрисувани (изписани) страници в нея. Започнах я бавно, но ми бяха нужни точно 16 страници, за да вникна в света и да го заобичам.


и за тези.
   Колкото по-малко знаете за книгата отначало толкова по-добре. За това ще споделя само това, което аз самата знаех. Тод Хюит е момче, което след един месец ще навърши тринадесет години и ще се превърне в мъж. В този свят всеки има своя си Шум, който е просто досадното бучене на мислите ти...и понякога може да е много...шумен. Всички в Прентистаун имат Шум и нямат лични мисли. Докато един ден Тод не открива място, което е напълно тихо.




"Така че някое от всички невъзможни неща явно е възможно и се е случило"


Като отдаден читател съм свикнала да се досещам за някои неща преди героите от книгата да го направят, но тук това така и не се случи. Докато четях смятах, че съм наясно със всичко и
тогава - БУМ!- и аз не знам какво да мисля. Толкова много пъти си казах "Защо не се сети по-рано?" и се удрях по главата, че чак ми се струва прекалено.

Имам чувстовото, че преписах цялата книга, водейки си бележки и записвайки някои от най-любимите ми цитати. Дори не мога да се сетя едно нещо, което не харесах в тази книга. Дори и нещо да ме е дразнело на момента, то бързо променям мнението си и започвам да го мразя (по хубавия начин) или да го обичам до болка. Болка, която е голяма част от книгата, всъщност.


"Пътят никога не е бързият начин да стигнеш някъде"


Стилът на писане на Патрик Нес е много...интересен. хем пише леко и не те напряга, хем ме караше да рева с крокодилски сълзи - не поради някаква конкретна причина, можех да се разплача и докато Тод стоеше на полето, просто стилът му на писане е толкова красив, че ми се плаче. Това не се случвало никога  досега и не знам да се радвам ли или да се отчайвам. Всеки случай Патрик Нес определено ми стана един от най-любимите автори, само с тази първа негова книга и сега интензивно събирам другите му творби.

"Сигурно не е толкова успокоителна дума, особено когато с нея почва изречението сигурно умираш"

   Четях книгата изключително бавно, наслаждавах и се. Дори не усетих кога съм се привързала толкова към героите, не и докато не се оказах свита на топка, ревяща над тях. А тогава даже не бяха мъртви. Тази поредица ми лъха на смърт. Усещам как последната книга ще остави дупка в сърцето ми, защото "всички, които обичам са умрели".

  Обещах си да не говоря за героите, защото те сами по себе си са спойлер, но искам да отбележа колко интересно бяха изградени. нямаше конкретни описания за нищо. Не знаем как изглежда Тод, не знаем как изглежда кучето му... не знаем никой как изглежда. Има някакви отрицателни описания като "Тя нямаше дълга коса и нямаше големи гърди", но нищо по-конкретно от това. За разлика от това - пейзажните описания бяха пълни и толкова реални, че сякаш можех да ги докосна. И ,ПАТРИК НЕС, КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ ПИШЕ ТАКЪВ КРАЙ, УЖАСЕН СИ!


"Но може би да продължиш напред, означава първо да се върнеш малко назад."

Искам също да отбележа, че макар главния герой да е дете, книгата далеч не е детска  и не бих я дала на малко дете да я прочете, защото тази книга си играеше с емоциите ми по най-отвратително прекрасния начин, защото плакох, смях се, клатех се от страх и си изгризах ноктите от нерви по героите.

Очевидно много харесах книгата бих и дала 6/5 звезди ако можех. Но понеже тя е от онези книги, които просто трябва да прочетете - без да знаете нищо за тях, без никакви очаквания, без нищо - ще прекръсна ревюто тук. И ако аз не съм достатъчна да ви убедя - Рик Риърдън харесва книгата. И най-прекрасната песен, която може да има като саунтрак е Pull me down на Mikky Ekko. Когато направят филмова адаптация ще държа тази песен да е там! 


  Искам да отделя момент колко е пребито копието ми. Като го купувах не ми пречеше, че е с намачкана корица - нали беше евтино, но сега имам чувството, че някой ми е смачкал сърцето като гледам как е прегъната корицата.

14 април 2015 г.

Полулош на Сали Грийн.

Тъй като от издателство Колибри бяха невероятно мили и ми изпратиха Полу див за ревю, реших преди нея да препрочета първата част от трилогията - а именно Полу лош. Бях чела книгата лятото на 2014 и още имам чернова, направи ми толкова силно впечатление, че даже съм искала да и направя ревю, но поради непонятни за мен причини не съм го публикувала.

Книгата ми я препоръча Елена, една от много работнички по книжарниците, които познавам, и тя ме обеди с думите : "Това е много по-тъмна версия на Хари Потър!" Стана ми изключително интересно, но не разполагах с парите за книгата, но още на следващия ден баща ми ми  я купи, защото му разказах за нея.

   Предполагам жанра на книгата се води ърбан фентъзи, защото вещиците са се смесили с хората (Безцветните). След като хората са Безцветни, най-вероятно сте се досетили, че вещиците и магьоснигите си имат цветово обзначение също - Бели и Черни. Като Белите са добрите, а Черните са лошите (no shit, sherlock). Което ми беше много странно, защото всички магьосници имат еднакви способности, а се делят на Бели и Черни само заради предците си - в първата книга не се задълба много в тази тема, но мисля, че по-нататък ще бъде по-сериозна и ще има доста развитие около нея. Но да се върнем към историята - Натан е полу Бял, полу Черен - баща му е най-великият Черен магьосник - Маркус, а майка му е Бяла от почитано семейство. Така Натан прекарва цялото си детство в нападки от всички, дори от собствените си роднини, за това кой е. Прекарва повечето си време по разпити и оценявания, но остава необозначен. Заради произхода си му се случват доста ужасни неща,  и като казвам ужасни имам предвид ужасни. Не бих пожелала подобно нещо и на най-лошия си враг.

Що се отнася до стила на писане на Сали Грийн - всички отдават прекалено много значение на второто лице в което пише в дадени моменти от книгата, но аз смятам, че се бе справила много добре с него и наистина подчертаваше историята, а пък и лично аз не съм срещала подобно нещо досега. Но като цяло стилът на писателката е лек и приятен, главите са кратки и изчерпателни - пише някак простовато, обеснява нещата както са - с няколко изречения. Сякаш четях един от онези много искрени хора, точно като мен самата, които просто ще ти кажат всичко в очите, независимо колко е лошо.

"Те са методични. Обмислям внимателно всеки въпрос,
но  не отговарям на нито един.
И аз съм методичен."

Много харесах героите - Натан беше поредния trashy guy, но изглежда към тях имам слабост, признавам си. Но той същевременно беше миличък и показа, че колкото и гадости може да ти се случат е възможно да останеш мил и човечен. Изкарах го като тотално клише, а той може би е, но да го виждам как расте, как начина му на мислене се променя през годините (защото историята го проследява от много ранна възраст до седемнадесет), беше тотално невероятно и не мога да искам повече от него.

Роднините му - и главно баба му и Арон- играха огромна роля в живота му и бяха наистина интересни герои, бих искала да разбера малко повече и за двама им. Като цяло всички герои бяха много реални и даже познавах подобни персонажи, което беше доста комично на моменти, ко трябва да бъда честна.
Освен Аналис. Не, че не я харесвам - даже ми беше симпатична докато беше дете, но пораствайки стана досадна и въведе Натан в прекалено много драма. Това момиче е същинска Drama queen, "чисто Бяла" и досадна както нищо друго. И лошото е, че е любовния интерес и няма изглед скоро да се разкара...или поне трайно. Защо не остави Гейбриъл и Натан, глупачката. (мисля, че стана очевидно коя връзка подкрепям)

Говорейки за Гейбриъл - черен магьорник, французин и е бейсъкли сент. клеър-а на книгата. Без Гейбриъл нямаше да е забавно. Да дойде да ми направи на мен закуска.


"Човекът пред мен се обръща, сграбчвам го и опирам ножа в гърлото му.
Поезията в действие."

Като цяло много силно впечатление ми направи колко реално беше всичко. Защото децата пробват цигари, целуват се на по 13/14 години и не е странно едно седемнадесет годишно момче да си мисли за голи жени и за секс. В повечето книги е някакъв голям похот и прегрешение, когато порастнал човек изпита нещо такова, но автори - това не е истинския свят, моля ви се, де! Та, поздравления Сали Грийн, че изтъкна колко лошо поколение сме!

"Смяташ ли да живееш толкова дълго, че да умреш от рак на белите дробове?"

  Както казах по-горе, книгата е по-тъмна версия на Хари Потър. Освен аспекта с магичните училища, магичните системи са доста еднакви. И има подобно чувство, да си го кажем направо. Никога, нищо няма да доближи Хари Потър, но сякаш тази книга е взела онази тъмна частичка от този магичен свят и го е доразвила - сякаш живот, изграден върху азкабан със смъртожадни за герои. 

  Отнесох се, идеята ми беше че въпреки  тази близоста със Магичния свят от Хаари Потър, книгата е невероятно оригинална, вероятно като нищо друго, което сте чели преди. Цялата книга, всичките ми чувства към нея, са един голям паралел! Сложни теми разказани с такъв прост и лек тон. Неверояни герои, които ме дразнят и ужасни герои, които обичам.



  Може би точно от това се нуждаех. Бях в читателски застой почти месец и тази книга успя да ме извади от него, а тези книги, които успяват да го направят заслужват петте ми звезди от воле. Препоръчвам я на всеки - книжката се чете на един дъх, изключително бърза в действията си и невероятно увлекателна. Не знам какво повече мога да кажа, освен, че я обичам и че ме изтезава душевно и просто исках да рева на края и - без определена причина. 


13 април 2015 г.

Springtime Beauty Book Tag

Вероятно си мислите, че умрях - защото досега псуках постове ежедневно, а сега сае загубих за повече от седмица, но бях при баба - без компютър - и ми беше едно такова пролетно и хубаво. И все пак - порових се (ходих) в интернета и видях, че сега нашумя този таг, който както изглежда само аз още не съм направила. За това, ето на- за добре дошла(и) ви предоставям таг:

1-Книга, която ме изпълва с надежда - не знам доколко надежда, но "Не пускай ножа" -дава ми надеждата за един нов свят, макар и доста несимпатичен за главния герой.

2-Автор, от когото бих искала да прочета повече книги- Патрик Нес (не съм обсебена), Стефъни Пъркинс, Лий Бардуго и Стивън Ерксън.

3-Герой, който е като глътка свеж въздух- Много искам да кажа някой от "Не пускай ножа", защото всички са страхотни, но няма! За това пък ще кажа Нетан (нейтън) от Полулош, защото той е толкова очарователен и бад ас едновременно.

4-Корица, напомняща ми за пролетта- корицата на "Огнената наследница" с това зеленичкото или тази на четвъртата книжка от спайдъруик, която не се сещам как се казваше, но Long story short - елфи и зелено е идеята ми за пролет.

5-Любима кратка книга- Една книжка на отмъстителите, която май си няма точно име...или комикса ми на Спайдърмен в издание от 2009, купен преди няколко седмици.

6-Кои поредици се надявам да прочета тази година- повече са поредиците, които бих искала да завърша, но бих се радвала да започна "Нощна сянка", "Мъглите на Авалон", "Steelheart", "The 100" и "A Song of Ice and Fire"

7-Любими пролетни цветя- fun fact: най-любимото ми цвете е лале, и понеже е пролетно днес всички донесаха - на мен и на мама - лалета и сякаш съм в рая!

Както казах - всички вече с анаправили тага, освен Камси и Монси, които май са изоставили блога си, но ако някой случайно е пропуснал този таг - да заповяда!

6 април 2015 г.

Поредицата Гриша (или най-ефективния начин да разкъсаш душата си на парчета)

Събирах емоциите си два дни, за да се насиля да напиша това ревю, но може би чувствата ми към поредицата са като тези към Нарния или Хари Потър и просто думите не могат да ги опишат. Оставяйки последната книга почувствах промяна-тя беше там, в тежката ми въздишка и в сълзите в очите ми. Усещам колко се промених - растях заедно с героите, страдах заедно с тях и се радвах заедно с тях. "Сянка и Кост" - дебютния роман на Лий Бардуго - поставя началото на този нов и прекрасен (или не чак толкова) свят. Представете си картинката - книгата е в красива торбичка, подарена ми за 12 ми рожден ден, заедно с Рубинено-червено от Миша, която както изглежда е започнала две от сега лобимите ми поредици. Бладоря, Миша! Но да се върнем към красивата торбичка с книгите - нито Сянка и Кост, нито Рубинено-червено ме бяха привлекли с нещо. И двете имаха едни нетолкова красиви корици и резюмета, които ми звучаха блудкаво и не бях хич заинтерсована от тях. За това ги забутах в най-тъмния игъл на малката си, тогава, библиотечка. Година по-късно, аз вече съм заобичала Рубинено-червено и съм прочела следващите книги от поредицата, и си казвам "Колко ли зле може да е тази, все пак не звучи толкова тъпо, а пък и очевидно Миша има страхотен вкус". И почвам я аз, много ентусиазирана.... и я захвърлих в нервни викове. Дори не се шегувам - бях прочела едва двадесет страници от книгата и вече я ненавиждах-света ме объркваше, всичките термини ме дразнеха, защото не ги разбирах. Зарязах книгата и отказвах да мисля за нея.

Месеци по-късно аз вече бях обвързана в блогърския живот и с редовното четене, по-щастлива от всякога. Всичките бук влогърки и блогърки, които следях обожавах тази поредица и аз си казах, отново, "Защо не?". Отново всичко ми беше много глуповато и объркано, но продължих, може би до около петдесетата страница и изведнъж ми просветна. Сякаш съм била неосъзната част от вече изградената представа за света на Равка. И сега мога да говоря на "равкански" свободно, благодаря ти Лий Бардуго. За жалост открих едни много полезни таблички с информация месеци след като прочетох книгите, иначе щях да си спестя много нерви. Предлагам да бъдат преведи и да се лепнат на последните страници от книгите, като в "Мъглороден", примерно.

Това стана повече история, отколкото ревю, но няма значение - книгата ми направи изключително силно впечатление, толкова силно, че даже написах ревю за нея (което отказвам да изтрия, защото ми носи топли чувства и което може да видите -тук - и не се смейте!). Наистина не мога да опиша какво съм мислила за книгата, точно сега, в този момент - паметта ми е ужасна. Но мога да ви запозная с тази така обична история - мисля, че е време:


Историята се разказва от Алина - сираче, временно работещо като картограф за Първа Армия. Не са споменати години, никъде, но предполагам, че е на около 18/19, тъй като жанра се води YA (young adult). Алина е съвсем обикновена, грозноватичка и без приятели...освен Мал, момчето с което е израстнала в имението на Керамзин-отгледани от Ана Куя. Двамата са приятели от деца - играели са заедно в поточето, криели са се из антиките на лорд Кермазин и са били неотлъчно един до друг. Постъпването в Армията е просто следващото приключение за тях, но след като Мал е назначен като следотърсач той вече няма толкова време за старата си приятелка. Но те, очевидно, не са си безразлични, защото когато минават през Безморие (долина на тъмнина и едни много приятни създаниенца, които ще те одерат жив и могат да бъдат победени само от слънчева светлина, каквато няма в долината) и Мал е в непосредствена опасност Алина се оказва най-силната Гриша(а и единствената) която може да призовава слънчева светлина, спасявайки всички от волкрите (гореспоменатите приятни същества). Новопоказаната и сила я отвежда право при Тъмнейший - най-силния Гриша за неговото време, единствен по рода си - с дарба да призовава тъмнината и мрака. Той взима Алина със себе си в Малкия Дворец, където да може тя да развива силите си, като в последствие седне до него на "трона". Но...нещата не се развиват както очакваното, иакоискатедаразберетекаквоподяволитесеслучватрябвадапрочететекнигата.

нямаше как без снимка на Николай.
Тогава веднага бях грабнала втората книга от поредицата - "Престол и Щурм", но я зарязах към средата поради незнайни за мен причини (особено при положение, че Николай тъкмо се бе появил). Сега, реших отново да я подхвана и историята отново ме засмука. Трудно е да кажа каквото и да е, без да издавам спойлери. Приключението на главните ни герои продължава, но между тях се вмества и Николай Ланцов (който не е част от любовен триъгълник, както звучи) и той е най-брилиантния герой на света и в тефтера ми с бележки 90% от цитати са негови и ли за него. Мал и Алина ме дразнеха в тази книга. Тъй де, като бяха заендо
. Не, чакай, задраскай това, Мал ме дразни винаги. В първата книга ми беше meh, но във втората не го харесвах отвърдено. Освен Николай има и няколко други нови пресонажи, които взимаха голяма роля в книгата, но най-много искам да говоря за Зоя, която участваше и в първата книга, но не беше с толкова главна позиция. Много харесвах Зоя - тя беше саркастична и злобан и красива и.... е, честно малко ми напомня на Нили. Но освен това тя беше силна и смела, и мисля, че никой не го оценява, заслепен от Алина, Мал и Николай. Дайте малко любов на Зоя! (която исках да се събере с някой, но уви)

И стигаме до грандиозния финал, който ме държеше на ръба на мястото ми и ме караше да рева - първоначално, заради нещо случило се, а в последствие защото осъзнавах колко съм близо до края на книгата. Общо взето -грозна картинка. Емоциите ми бяха по-разпиляни отколкото мислите ми в този пост. И всъщност се спойлнах-спойлнах се за истинските имена на Тъмнейший, което само по себе си беше друг спойлер, Но после-един следобед, докато си взимах душ(любимото ми място да размишлявам над спойлерите, които съм прочела през деня)-реших да размишлявам над наученото и развих съвсем друга теория, която беше реалния спойлер (макар да бях малко далеч от реалността, но имам предвид имах абсолютно същата идея, само, че по-....древна(?)) Благодаря ти, ум! Да се върнем към омразата ми към Мал - тя продължи и в тази книга, но последните стотина страници вече го обичах, незнайно защо. Може би заради първичната му натура, която се проявяваше като е близо до смъртта. Няма значение, на финала просто ревях за Мал. Ревях за Алина, за Зоя, за Харшо, за Багра, та дори и за Тъмнейший, който е най-добрия злодей, който можеш да обичаш. И нека отделя момент на любимата си връзка - две момичета на Гриша, които бяха повече от очарователни. Лесбийските (това звучи лошо) връзки са точно толкова добри колкото гей връзките и ако намирате гейовете за сладки, а лесбийките (продължава да звучи лошо) за отвратителни, или обратното-не говорете повече с мен. Никога.

Общо взето, не мога да съм по-удовлетворена от някоя поредица. Това е всичко, което искам в живота. Сeга просто искам да ида до Русия, където гришанските ми способности ще се отключат, ще помета всичко и ще създам един различен свят. (и анти-мундани спрей, в чест на Лоли, която изтърпя всичките ми фази на обожание, ужас и емоционални кризи, докато четях книгата).

П.П. Като за финал, сикам да отбележа, че Лий Баргудо е, вече, една от любимите ми авторки и може да ми завиждате, защото имам първите няколко глави от новата и книга, която излиза на 29 септември.