31 май 2015 г.

May Book Haul

Първо, не искам да се фукам с книгите. Лично аз харесвам да гледам/да чета видеа или блогпостове от този тип, а също така обичам да ги правя. Не карам никого насила да ми чете постовете, следователно ако сте нещо недоволни, просто излезте.

Този месец си закупих само три книги + една, която бях поръчала през април, но дойде в началото на май. Повечето книги закупих с парите, останали от рождения ми ден, всъщност.

мисля, че я получих още на първи май. нямам търпение да я прочета!
отдавна се зазяпвам по книгата, а факта, че е любима на Гери ме подтикна да си я взема.
много исках да си купя нещо от книжарницата, но понеже беше по-бедна нямах много избор. Накрая грабнах тази книга, защото идеята ми се стори интересна. Няколко дни по-късно Кая публикува ревю и сега много искам да я прочета!
нямаше как да не си я взема като я видях, защото я няма налична в никой сайт и в никоя от по-големите книжарници.
Тази книга ми беше подарък от баща ми. Разгледал библиотеката ми и видях, че нямам четвъртата и петата книга от поредицата, та решил да ми вземе "Огненото сърце".

Петъка (???) получих пратка от издателство Ибис и вътре имаше четири книги, което ме изненада много приятно. Благодаря изключително много!

пичът от корицата не е Ейдриън и искам да знам кой е.
като десета книга, от поредица, на която дори не съм завършила първата книга, "хрониките на Магнус Бейн" ще трябва да изчакат поне месец.
първо видях книгата в блога на Ники, а после ми попадна и трйлъра към сериала и се развълнувах хипер много. Дори започнах книгата и е изключително интересна до момента.
по това време на годината ми се дочитат "скъпоценните камъни", но мисля, че тази година ще ги заменя с "Гондолата на времето", тъй като е в подобен жанр.


 На няколко пъти ходих до пощата да взимам пратки, всяка една от които ме направи адски щастлива. Особено като книгите ми са хубаво опаковани.

клик.

клик.

клик.
И последно, но не и на последно място-получих пратка от издателство ProBooks, с която хората имаха много проблеми тъй като нямаха телефонния ми номер, а аз все бях по задачи. Баща ми прибра пакета, а аз налетях на книгата почти веднага. Най-хубавите 500 страници наскоро.



May Book Photo Challenge: Day XXXI

Имам чувството, че през май месец не съм прочела и една книга. Много се зарадвах като осъзнах, че съм прочела цели четири книги, нищо че изоставам доста с предизвикателството. Покрай изпитите нямах почти никакво време да чета, но смятам че си е заслужавало, тъй като се представих добре.

Та, започнах месеца с продължението на "В морските дълбини" - "Гъбелната вълна". Леко четиво, като цяло много ми хареса. Само се издразних, че историята се въртеше само около две от главните героини.


 После гледах да понамаля купчината си с книги за ревю, която расте ежедневно. Успях да прочета само три от тези книги. Ако искате да видите по обстойно мнение за всяка от книгите кликнете на заглавията: "любов по време на глобалното затопляне", "Възраждането на Атлантида" и "Проклятието на тигъра"


30 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XXVII, XXVIII, XXIX and XXX

Случвало ми се е да събирам два дни в един пост, но четири вече е личен рекорд. Изминалата седмица нямах почти никакво време. Излизах от вкъщи в деве сутринта, прибирах се към осем вечерта и веднага заспивах. Днес станах в десет и се наспах за пръв път от много време. Но никой не се интересува от това, за това просто ще мина към книгите:
 На 27 трябваше да покажа книга, която е спечелила награда и за тази категория избрах "Oстаналите" на Том Перота, която си заслужава всяка една награда. Прочела съм около 100 страници от книгата и ми харесва изключително много!



На 28 предизвикателството гласеше "book soulmate" и не можа да разбера дали става дума за сродна душа от книга или за сродна душа по отношение на книги. Няма значение помолих Мария да се снима с книга (и чаках снимката до късните нощи, иначе поста щеше да е готов още вчера) и тя ме изненада със снимка на Мъглороден, което само доказва любовта ни и сродно-душатността ни!

в последствие осъзнах, че сме "докато четеш книгата" и "след като прочетеш книгата"

Вчера трябваше да снимам книгата си сред дърветата, но защото съм над закона (и защото съм прекалено мързелива да изляза от вкъщи) ви показвам снимка на книга с дърво на корицата. Получавам точки за креативност, нали?


А за днес трябва да посоча книга, която съм получила безплатно. Явно това е разпространена практика в чужбина, но на мен ми се е случвало само веднъж. За годишнината на хермес в книжарниците им имаше "промоция" за кяото, ако направиш покупка над 20 лева получаваш безплатна книжка от няколко подбрани издания на издателството. Тогава си харесах "Към Бъдещето, към бъдещето" на никола Енчев, но още не съм я прочела.



26 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XXVI

Понеже вчера ме просветлиха, че предизвикателството с чашата е било по-скоро да снимам чаша с книгата си, за това ето на: книга със страхотна завръзка и следобедно кафе (даже в същата чаша)


25 май 2015 г.

Marry, Kiss, Cliff

Реших, че искам да направя вяска една от игрите с "буркан" и понеже marry, kiss, cliff e една от любимите игри, които играем със съучениците ми, реших тя да е първата, която ще направя. Малко попромених правилата-пуснах Randomizer на телефона ми и преброих всичките си прочетени книги. И после просто пуснах числата да се въртят, като отделих 18 книги (за 6 рунда). Отварях всяка книга на случайна страница и първото име, което видя е това, което участва в играта. Да започваме!

Първата книга, която ми се падна бе "Воините на Посейдон" от Алиса Дей. Отворих на тридесет и някоя страница и първото име, което ми попадна пред погледа бе Вен. Харесвам Вен. Следващата книга, която отворих бе "Сапфирено-синьо". Отворих на страница 212 и първото име, което видях, точно в началото на страницата, беше Синтия. Третостепенна героиня, която ми бе трудно да си припомня, точно два реда на Гидиън. И после грабнах "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър, и само се надявах да ми се падне Ронан. Обаче попаднах на друг любим герой, а именно на Дик (a. k. a. Ганзи)

Лесен избор - ще се омъжа за Вен, ще целуна Ганзи, а Синтия ще умре, защото и без това не я помня.
Тук вече направих грешката и се доверих на две близки числа 60 и 62, на които попаднаха "Кръвно обещание" от Ришел Мийд и Дмитрий, изкаран от 213 страница, и "Златна лилия" и Ейдриън от 310 страница. После се появи и книга на Сара Десен, за жалост тази която най-малко харесвам, именно "Заедно на път". Поради липсата на много герои, хич не се учудих, че ми се падна Или от страница 123.
Изборът тук също е изключително лесен - ще се омъжа за Ейдриън, ще целуна Дмитрий, а Или ще умре. 
На номер седем намерих "Стъкления трон" и там попаднах на Каол Уестфол. После числата избраха "Законът на безсмъртните", книгата която чета в момента и понеже не исках да се спойлвам инцидентно, реших да отворя на някоя от вече прочетените 200 страници. Нещата се случиха така, че като избор ми се предложи Лукас, който планирам да убия (защото и без това умира 10 страници след появяването си в книгата). После извадих "Град от кости" изпод кюпа книги, с бегла надежда за Джейс, но получавам Клеъри. Което тотално променя нещата, защото ще се оженя за Каол, ще целуна Лукас предсмъртно, а Клеъри инцидентно ще падне от скала (хич не я харесвам)

Умрях от щастие като ми се падна "Не пускай ножа", но не умрях на щастие, когато човекът който ми се падна беше Бен. Замириса ми на сълзи като прочетох името му. Махди от "В морски дълбини" реши да се присъедини към купона ( по-скоро партито, наскоро Георги ми обясни разликата), а Вин от "Мъглороден" реши, че ще е полезна.

Мислих много над тази тройка, но накрая реших да се омъжа за Махди (защото е принц), да целуна Вин и да убия Бен. Съжалявам Бен, обичам те! Обстоятелствата ме принудиха.
Хари Потър ме посрещна с Бил Уизли, Елитът ме приветства с принц Максън, а Скитницата ми предложи Иън. Този избор ме убива.

Ще се омъжа за Бил, защото е Уизли, а Узили е детската ми мечта, ще целуна Иън, защото е страхотен и ще ми се наложи да убия Максън, защото никога не съм го харесвала кой знае колко. meh.



И последно, но не и на последно място се срещам с Кишан от "Проклятието на тигъра", Единадесетия диктор от "Doctor Who" и принц Каспиан от "Принц Каспиан (no shit, sherlock)

Със сигурност ще се омъжа за Доктора, но не искам да убивам никого то другите. Хмм, принц Каспиан е детската ми любов, за това смятам за добро решение да се откажа от скорошното си влюбване в Кишан и да целуна него.





May Book Photo Challenge: Day XXV



Още щом за пръв път видях предизвикателството, се чудех що за глупост е? Какво общо биха имали книгите с чашите? Не знам, но покорно снимах една от любимите си чаши. Плюс това, че героят на чашата ми е от книга (манга)

24 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XXIV

За днес трябва да посоча книга tearjerker, или иначе казано-такава, която ме е накарала да плача. Книгата, която ме е разбила емоционално напълно е "Хари Потър и даровете на смъртта". Ревях в 7/8 от книгата. Но понеже вече съм показвала книгата (не че някой не я е виждал) и защото всички плачат на Хари Потър, ще споделя "Не Пускай Ножа", защото тя ме разби емоционално най-скоро.

23 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XXII and XXIII

Искам да се похваля, защото вчера (на 22 май) имах изпит по математика и смятам, че се справих страхотно с него. Но после се отдадох на заслужена почивка и прекарах целият ден, до към девет вечерта с приятели и за това не ми остана възможност да пиша и поради тази причина съчетавам днешния и вчерашния пост (въпреки, че го поствам след 22:00, чаках апаратът ми да се зареди)

Вчерашната ми задача бе да посоча класика и показвам именно това копие на "Белия зъб" и "Дивото зове". Купих си книжлето от една антиквария във Виена, но още не съм прочела това копие. и двете книги са едни от любимите ми и планирам скоро да ги препрочета.



А за днес трябва да почоса аудиокнига, но не притежавам такава. Слушала съм няколко онлайн - "Синът на Нептун", защото бях прекалено развълнувана и не можех да чакам да си взема книгата, "Love, Rosie" която е с най-ужасните говорящи и се наканих да си я купя и "Хари Потър и Даровете на смъртта", защото във видеото, което ще споделя по-долу, има поставен един цитат на Дъмбълдор и ми се дослуша. 


21 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XXI

За днес трябва да посоча един poc (person of color) герой,  но веднага щом прочетох какво се очаква от мен забравих всички такива герои. Единствено се сещам за Кенджи от "Разбий ме" и момчето от "Лабиринтът: Невъзможното бягство", чието име очевидно не помня.
Ъпдейт от минута по-късно - погледнах TBR и прочетените за месеца купчинка и видях "Проклятието на тигъра", където главният герой е индиец и "Синът на Нептун", където имаме тъмнокожата Хейзъл и Франк с неговите китайски корени.

20 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XX

Един от най-често задаваните ми въпроси е "Очилата ти диоптрични/истински ли са?" Изглежда вече е модерно да се разхождаш с очила, в повечето случаи без стъкла, и да си много хипстър и готин. Ако някой се чуди - да, наистина нося очила. Преди време трябваше да се сбогувам с хубавите си Хари Потър очила, но съм много доволна от тези. Падали са милион пъти, даже са преживяли няколко челни удара, но са си още окей.

тези ги нося по-рядко, но са очила, така че...

19 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XIX

Днес имам да покажа списание, но тъй като имам, сигурно, точно две списания закътани някъде, ще пропусна. Това официално е най-безполезният ми пост. Но пък ето една яка снимка с новата ми тениска на Слидерин с:

Проклятието на тигъра от Колийн Хоук

"Проклятието на тигъра" е една от онези книги за които знаеш със сигурност какво ще се случи, но не искаш никой да ти казва. Още с виждането на корицата, историята в книгата се бe заформила в главата ми, но след като Юли реално ми разказа за какво става дума, потвърждавайки предположенията ми, ми стана едно такова вътрешно. За това не бих желала да споделям нищо повече от това, което резюмето казва. А именно, че Kелси е обикновено седемнадесетгодишно момиче. Търсейки си лятна работа, тя попада в малък цирк, където намира нови приятели - включително и белия тигър Дхирен. Сто страници по-късно мистериозния господин Кадам предлага на Келси работа, засягаща тигъра,а именно да го съпроводи до Индия, където ще е новия му дом. (За по-любопитните ще добавя, че (Дхи)Рен всъщност е принца на стара индийска империя и е бил прокълнат да бъде тигър)

Пиша ревюто си за трети път, само резюмето си харесвам. Не знам как да облека мислите си в думи. Завършвайки книгата, първата мисъл, която премина през главата ми бе "Какво по дяволите?", а следващата "Имам нужда от втората книга!". "Проклятието на тигъра" ми донесе едно такова приятно и радващо душата чувство. Както като препрочетеш любимата си книга. Книгата ми донесе спокойствие, през изпълнените с нерви дни, донесе драма в скучното ми ежедневие и ми донесе приключения, докато стоях на дивана с чаша кафе. Надмина всичките ми очаквания, които така или иначе бяха много високи, и сега стои гордо между "Хари Потър" и "Хрониките на Нарния", на рафта с любимите ми книги.


Забравих да кажа, че в основата на книгата виждаме доста от Индийската митология, което намерих за 1) страшно интересно и 2) екзотично. Тъй де, начела съм се на преразкази или паралели с гръцката митология. Имала съм и опит с някои други митологии, главно заради Рик Риърдън и учителката ми по български от пети клас, но никога преди не бях се срещала с индийската. Това изключително много ми се хареса, обожавам да научавам нови неща! 

  Колийн Хоук пише леко и завладяващо. Първите 100 страници от книгата и са без абсолютно никакво действие, но пък ги отгръщах с такъв интерес и желание, че чак сама се учудих. Попринцип винаги намирам някакъв малък кусур, за който да се уловя, хващала съм се да се дразня и на най-любимите си книги, но тук не успях. Хареса ми колко просто и ненатрапчиво бе разкрито всичко за новия свят, пък и не само за него.


   Не ми хареса обаче факта, че главната героиня се пирмиири със съдбата си толкова бързо. Ако някой дойде при мен и ми каже, че всички легенди, които знам, са истина и че трябва да развалям проклятия от тигри, щях определено да се попритесня.

 Но дотам с оплакванията ми за героите. Те всъщност бяха много реални и ... нормални. Бих могла да си представя такива хора наистина, дори се виждам в различни отношения с тях. Келси щеше да ми е най-добра приятелка, защото обича да чете /добави други фактори за приятелство тук/ А Рен щеше да е момчето в което съм влюбена от детска възраст. Ето, готова, звучи ми като план!

     Това е една от онези книги, които искаш всеки да прочете, но същевременно искаш историята да остане само твоя. Сигурно на всичките ми приятели им е писнало от мен, защото говорех за книгата потоянно. И когато обедих едно момиче да започне книгата просто се чувствах длъжна да я гледам лошо цял ден.

   Мисля, че сега е момента, в който трябва да спомена колко прекрасна е корицата на книгата! Вярно, трябва да ценим вътрешното, но как се устоява на прекрасно животно с блестящи очи, имам предвид те наистина блестят.

    Напоследък, явно попадам все на добри преводачи, но никой не може да ме опровергае, казвайки ми, че превода на тази книга не е брилянтен. Предполагам наистина е трудно да се превежда книга с фантастични елементи, но оценявам поне факта, че имената са  преведени правилно. Това ми позволи да следя всеки възможен таг за поредицата в социалните мрежи и да се иззявя като типична фенка. Което пък ми показа, че поредицата не е достатъчно популярна. Дайте й малко любов!

    Дадох на книгата 5/5 звезди, напълно заслужени според мен. Ако си търсите леко четиво, което ще ви развълнува и ще ви кара да стоите до късно вечер (рано сутрин) за да прочетете "още една глава" - то тичайте към книжарнците! "Проклятието на тигъра" беше едно страхотно преживяване и не съжалявам за нито един ненаучен урок. С нетърпение чакам да залепя ръчичките си за втората книга "Търсенето на тигъра".

П.П. Този път ми липсват цитати, защото не си водих бележки и поглъщах всичко от книгата. За това пък имам изобилие от снимки.

Благодаря безкрайно много за предоставената възможност на издателство intense.

17 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XVIII

Днешната задача е да посоча книги, които авторите сами са издали. Не съм много запозната, повечето книги, които притежавам са издадени преведени от издателства и си нямам дори най-малка представа кой автор сам се публикува. Само съм чувала, че Дженифър Л. Арментраут се самоиздава, за това просто ще вметна тук, че може да проверите поредицата и Covenant, която е в пъти по-добра от Лукс.
снимката не е моя!

May Book Photo Challenge: Day XVII

Двете ми най-любими мета на света са книжарницата Сиела във фестивалния комплекс и училищната библиотека. Посещавам и двете по-често отколкото би трябвало, но не мога да се сдържа. Намерила съм много приятели и в книжарницата, и в библиотеката, а няма по-хубаво нещо от четящи приятели. Но тъй като нямам снимка на книжарницата, защото никога преди не съм се сещала да снимам в нея - ето една крийпърска снимка от библиотеката, защото да снимам случайни неща беше в пъти по-интересно от това да си пиша есето.

16 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XVI

За днес трябва да посоча любимата си двойка от книга, което се оказа доста трудна задача. Още от вчера обмислям отговора си и накрая сведох всичко до топ 3 двойки. Първата (която надделява съъъъъъъъъъвсем мничко над другите) е Джили - Джеймс и Лили - от Хари Потър. Имаше един момент в който бях наистина обсебена от тях, но сега просто ми носят едно такова сладко и топло чувство. Пък и обичам всеки възможен плейлист в 8tracks с техен таг.

Втората двойка, кяото ще спомена е Пърси и Анабет. Има ли въобще, някой, който не ги харева?! Дори нямам думи да опиша любовта си към любовта им. За това пък ето сладък фен-арт.

Fun fact: мислех, че това са Кларк и Белами от "the 100" когато си качвах картинката
И сега, може би една не толкова известна двойка, Тод и Виола от "Не пускай ножа". От много отдавна не се бях тръшкала така за двама герои и не съм си мислила постоянно "Хайде де, признайте си че се харесвате!" Радвам се, че Патрик Нес идва и ми разбива всичките рутини и навици (и чувства).



15 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XIV and XV

Вчера нашите решиха да идем тримата на кино и двете с мама, като безнадежни романтички, искахме да гледаме "Най-дългото пътуване". Въпроса беше, че имаше една единствена прожекция от 22:10 часа. Следователно, нямах никакво време да се помайвам след училище, а като се прибрахме беше прекалено късно и не ми се пишеше. (Филма е страхотен, препоръчвам го с две ръце!) Сега съм тук и ще наваксам с роедизвикателството. Вчерашното гласеше да избера героиня с моето име. Никога не съм срещала героиня с име Йоана или пък нещо производно от преводите, но тъй като повечето ми пирятели ме наричат Ана, мога да мина и с това. мисля, че изборът ми е леко очевиден, но просто търсех причина да вметна Целувка за Ана в тези постове.
A днешното предизвикателство е да посоча книга, от която съм очаквала повече. Избирам Fangirl на Рейнбоу Роуел, за която имах огромни очаквания, а накрая книгата беше просто мех. Хареса ми, но не я заобичах и определено не е любимата ми книга. Но пък с нетърпение очаквам Carry On.


13 май 2015 г.

Възраждането на Атлантида (Книга #1 от поредицата "Воините на Посейдон") от Алиса Дей

Лека, забавна и интересна, тази книга беше всичко от което се нуждаех, докато се стресирах за приближаващите ми изпити. Нямам много време да чета, но всяка вечер щом отворех страниците на "Възраждането на Атлантида" попадах в един нов свят, който ме засмукваше и ме държеше будна до три сутринта.



   Още с първите глави виждаме какъв кич е цялата история - подводно царсто, вампири и шейпшифтъри. Колко вълнуващо! Сякаш авторката се е опитала да вземе по нещо от всеки известен тийн роман и го е добавила към първоначално брилянтната си идея за Атлантида.



  Историята се върти около върховния принц на Атлантида - Конлан, който е прекарал седем години в плен на крлаицата на вампирите Анубиса - и Райли, обикновена социална работничка, която се случи да е същество, изчезнало преди десет хилядолетия от лицето на Земята. Тя е акнаша (емпат) - което значи, че може да усеща емоциите на другите и също така да предава своите собствени в съзнанието и душите на хората. Попринцип атлантите имат способността да пердават мислите си един на друг, но никога и емоциите, за това върховният принц приема емпата като заплаха. Това обаче не му пречи да бъде силно пирвлечен от нея....лошото е, че не е единствения.

 "Няма заплаха. Или за да бъда по точен, заплахата смята да си вземе вана с мехурчета"



Като високопоставена особа Конлан има нужда от елитната си лична стража - седем изключително силни и безкруполни мъже, които наричат себе си "Воините на Посейдон". Доколкото знам има книга за всеки един от воините + една за върховния жрец Аларик. Имам си лични любимци от воините (Джъстис и Вен) и съм невероятно развълнувана за техните истории.

„... а тялото му бе мократа мечта на всяка нимфоманка”

 

 Книгите са в new-adult жанра, което позволява....е, повече секс и по-малко училище. Честно казано заобичах книгата главно заради сексуалните шегички. И сексуалното напрежение. Обичам "връзки" в които действието е от сорта на "Мразя го. Но, Боже, той е секси". А поради някаква страна причина, всеки един от воините е изключително привлекателен. Защо веднъж не се случи така, че главните герои да са пълни тролове?



"И също да намеря дяволски добро обяснение на факта, че я искам гола и под себе си. В леглото ми. Тук на плажа Където и да е. Просто да е по-скоро."



  Романса не е главното в книгата, което ми хареса. Мразя като главните герои се влюбят и после историята се върти само около това кой каква жертва ще направи за другия. Тук не беше така - Райли отстояваше своето, а Конлан поддържаше съвестно постта си и се занимаваше допълнително с мисията си. И  все пак още от първата си среща те осъзнават, че са създадени един за друг и че ще са вечно влюбени and all that stupid stuff. Лично това не беше моята чаша чай, но ако си падате по insta love, то книжките ще ви харесат дори повече.

“Докато Куин и Аларик напускаха стаята, Конлан бе връхлетян от момент на прозрение. Осъзна, че Куин е хванала Аларик в капана на емпатската си мрежа толкова здраво, колкото и Райли бе уловила него. Но някой морски създания се оплитаха и удавяха в мрежи. И Аларик изглеждаше като едно от тях.”





Стилът на писане, всъщност, ми хареса изключително много. Даже успях да пренебрегна нелепата употреба на толкова много фантастични същества. Алиса Дей бе успяла някак да съчетае елементите на историята чудесно, висчко се случваше в брилянтна последователност и всяка нова глава те хвърляше в дълбоки размисли за следващата.

А превода?! Стандарта ми за добър превод отдавна спадна особено след един "клетъчен телефон", но тази книга ми върна надеждата в българските оревидачи. Димитрия Петрова се е заела със задачата да преведе книгата и тази жена има пълните ми адмирации. Какво по хубаво от книга без клетъчни телефони ( и маскари и грешно изписани имена на героите и авторите)


Накрая книгата взе само 4/5 звезди, но ме остави с трепкащ интерес  и със сигурност ще подхвана продължението ѝ – „Пробуждането на Атлантида”, която е за Вен, а както разбрахме по-горе, аз обичам Вен. Книгите имат още какво да ми покажат, а аз нямам търпение да прекарам идния месец, потопена в този така интересен, макар и малко претруфен, свят.

Искам да благодаря на издателство Тиара Букс, за предоставената възможност!

12 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XIII

Днешното цел е да посоча книга с интересна тема. Всъщност това е разтегливо понятие и мога да използвам абсолютно всичко, което е с просто оригинална идея като "Властелинът на пръстените" или "Хрониките на Нарния" и т.н. Но съм чувала, че Forbidden на Tabitha Suzuma има доста интересна (и тежка) тема, която никъде не е разглеждана по-обстойно. Лично аз съм започвала книгата и още с началото си тя напряга читателя и го хвърля в дълбоки размисли. Бях решила, че имам нужда от нещо по-весело в онзи момент, но със сигурност ще прочета книгата скоро!
снимката е взета от tumblr!

May Book Photo Challenge: Day XII

За днес трябва да споделя книга, която не съм завършила. Всъщност много често ми се случва да зарязвам книги заради други книги - дали защото първата не ми е привлякла интереса или защото втората го е привлякла повече, но се случва често. Но най-зарязваната ми книга е "През вселената" на Бет Ревис. Започвала съм книгата четири пъти и всеки път я зарязвах. Най-много съм стигала до стотната страница, и не че не беше интересно-всъщност историята наистина ме завладя и ми е много любопитно какво ще се случи. Нямам конкретна причина, но всичко, което съм прочела от книгата ми харесва и смятам, че ако се напъна да прочета цялата книга, ще успея да и се насладя.

(може би подсъзнателно не искам да я чета, защото втората и третата още не са преведени, а ще ги искам веднага)

излъгах - стигнала съм била до 129 страница последния път. Защо по дяволите не съм си довършила главата?

11 май 2015 г.

May Book Photo Challenge: Day XI

Днешното предизвикаетлство гласи цветя и тъй като си нямам ни най-малка идея какво да правя с това "цветя" ето няколко хубави снимки на книги с цветя: