2 ноември 2015 г.

Обещание на Карина Хали.

Не мога да не свържа тази книга с най-прекрасните ми спомени. Започнах я много обнадеждаващо в началото на септември месец и останах очарована от факта колко близка се намирам до героите, от прекрасния стил на писане и малките забавни шегички, на които се подхилквах тайно в автобуса. 100 страници по-късно се запознах с най-прекрасните хора в живота ми (<з) които ми крадяха цялото време и докато четях книгата (ако десетина страници на ден могат дори да се нарекат четене) създавах спомени. За това и книгата сега има сантиментална стойност за мен и като я погледна ми става едно такова хубаво.

   Но пък и без всичките тези сантиментални причини, книгата е страхотна. Историята се върти около двама най-добри приятели - Линдън и Стефани, които на 25 годишна възраст са вече уморени от неуспешни връзки и забежки. За това решават да въпросното обещание, което променя живота им - ако до тридесетата си година те са все още необвързани, ще се оженят. Идеята за брак се струва много нереална и на двамата, но пък не остава незабелязано, че изпитват чувства, по-силни от приятелските, още от самото начало. Първите няколко глави проследяват рождените им дни, както и няколко неуспешни опита в любовта и приятелството. Но когато и двамата са на по тридесет години и са сериозно обвързани, нещата започват да стават интересни.

"- Боже мой! Никога не съм яла по-вкусни яйца!
  - Само най-доброто от най-добрия - хваля се.
  - Не ми казвай, че ти си ги снесъл." 

   Всички герои бяха толкова реалистични, дори второстепенните персонажи, така че Карина Хали заслужава пълните ми адмирации. И не само героите - цялата атмосфера е прекалено реална - сексуални подхвърляния между приятели, ужасно държание, вулгарност, напивания и секс за по една нощ - все неща, които съвременните автори сякаш забравят и всичките им герои са пасивни и добрички.

"В представите си често забравям за доброто поведение. Те са нещо като страница в пинтерест, на която двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, се подвизават сексапилни разсъблечени мъже."

  Много истини са казани между страниците на "Обещание", подметнати с толкова прости изрази, сякаш обяснени на дете. Карина Хали облича мислите ми в думи и го прави толкова добре!

"Защото с отминаването на времето ми става ясно, че животът не е пътуване по права линия. Понякога трябва да направиш крачка назад, после две напред и да отскочиш встрани. Като се замисли човек, е нещо като изкривяване на времето и пространството."

  Чела съм много книги за най-добри приятели, които изведнъж се влюбват и почти винаги е от глупаво, по-глупаво. "Обещание" не остава по-назад, но факта, че чувствата винаги ги е имало, а не са се повили изведнъж, някак издига книгата над останалите. Като цяло любовната история можеше да бъде поднесена по много други начини, които може би щяха да ме удовлетворят много повече, но и така съм доволна. Но пък малките неща от ежедневието ме спечелиха - неуместно подхвърлените сексуални шеги, препратки съм книги и сериали и книги, размислите над живота под душа и т.н.

"- Чакам те на дивана.
  - Много се надявам, че ще си облечен...
  - Нищо не обещавам. "

Като цяло "Обещание" беше едно прекрасно приключение из Сан Франциско (който разгледах от хеликоптера на Линдън), прекрасна музика, която сякаш беше като намек "Аз съм саундтрака към тази глава, пусни ме" и израстването на една вулгарна,малко нереалистична, но прекрасна връзка между двама най-добри приятели. Препоръчвам с две ръце, особено ако искате бързо четиво, което ще и измъкне от лошото настроение (и от евентуалния reading slump, който е надвиснал над всичките ми четящи приятели. )

Благодаря на издателство Софтпрес за предоставената възможност.