30 декември 2015 г.

Най - добрите и най - разочароващите книги за 2015.

  В началото на годината си поставих предизвикателство в Goodreads да прочета 69 книги. Някъде ноември месец обаче осъзнах, че тази цел няма да ми е по силите, поради причината, че не бях докосвала книга вече два месеца, и я намалих на 60 книги Е, сега е края на годината и съм прочела 65 книги - въпреки двата месеца на читателски застой. Не мога да съм по-доволна от себе си! Смело мога да заявя, че 2015 беше страхотна година в книжен аспект, но освен най-добрите ми попадения, ми се стори редно да отдам малко внимание и на най-лошите.

  Не подреждам заглавията, в никаква класация, разглеждам ги в хронологичния прочит.

Най-добри книги за 2015.

Първата ми книга за 2015, а същото така и първата на чужд език и първата на новата ми (тогава) електронна книга. Като цяло и бях хвърлила око от доста време и освен забавна и сладка, книгата засягаше някои доста сериозни теми и в края ме научи главно да се обичам - такава каквато съм.
Плаче ми се като чета това ( и не само - всички по-стари) ревю - но все пак. Клик!
 Мисля, че не фигурира нито един списък за тази година без Брандън Сандерсън. Заобичах света на Мъглороден тъй лесно, че се преборих с тази тухла за отрицателно време, въпреки че ми беше едва втората книга на чужд език. Не знам защо (знам защо - спойлери) но все не ми достигаше мотивацията да се захваната с втората част от трилогията, но искрено се надявам да поправя тази грешка през 2016.
Пак с калпавите ревюта, Боже, надявам се поне да има някакъв прогрес - клик!
 Всеки път като трябва да назова книга, която ще ти стопли сърцето първо се сещам за "Целувка за Ана". Дори не мога да го опиша, просто обичам всичко в тази книга - от клишираната (ама много клиширана, повярвайте ми) история до невероятния стил на писане на Стефъни Пъркинс. През годината често си препрочитах отбелязаните моменти, колкото да си приповдигна настроението. Въобще не съм очаквала подобна книга да ме завладее така.
 Хах. Ха. Хаха. Реве ми се всеки път като видя тази корица.
Най-прекрасния край на най-прекрасната трилогия, любовта ми към света на Гриша е нечовешки силна. Мога цял ден да се оплаквам от развръзката накрая, случилото се с определени герои и развитието на някои връзки, но в края на деня, ще я обичам до мозъка на костите си.
Клик!

 "Не пускай ножа" беше емоционална криза напечатана на хартия. Всеки, който комуникира с мен, докато четях книгата може да потвърди - историята и до ден днешен ме преследва и въпреки, че съзнавам, че абсолютно нищо не се е случило, стилът на писане на Патрик Нес просто ме накара да я обичам. Винаги е трудно да говориш за книги, които са ти повлияли много, за това и ще спра тук. Клик!

 "Полудив" ми е много скъпа книга поради две причини:
1) Това е първата книга, която получих за ревю от издателството
2) Това е продължението на книгата, която запали по четенето. Като се има предвид hardcore четене и спестяване от парите за обяд за нови книги и фендъми и чувства и аааа... Не съжалявам за нищо, доу.
Ревюто ми може да прочетете тук.
"Законът на безсмъртните" показва вампирите във съвсем различна перспектива. Бях силно впечатлена от реалността на ситуациите, увлекателния стил на писане и.. всичко. Няма нищо за което мога да се оплача от книгата. Бях хвърлила око на книгите на Джули Кагава (едни със феи. The iron нещо-си) от доста време, но се радвам, че тази ми беше първата на авторката. Надявам се през 2016 да завърша поредицата и да се добера до Talon. Моля, помогнете ми - даже в електронен формат не мога да я открия!
Ако някой се интересува - цък.

Имах доста ниски очаквания за "Въглен в пепелта" - освен, че хич не ми звучеше интересно, беше и суууупер нашумяла в Booktube обществото и бях решила, че е прехвалена. Но на Алеята на книгата, дебютният роман на Сабаа Тахир беше с изключително голяма отстъпка и просто не се сдържах. Гледаше ме тъжно от рафта месец, два и най-накрая я подхванах - за едно пътуване до Бургас. Когато се прибрах я оставих точно до Хари Потър (а.к.а близо до сърцето ми). Най-вероятно не го очаквахте и не съм написала нещо със същия контекст вече 12496153956 пъти, но - харесах абсолютно всичко в книгата! Освен Хелене, но няма пълно щастие. Но иначе абсолютно всичко, бебето ми. 

Тази книга защити дългогодишното ми приятелство с Мария (bff-то, за непросветлените). Очаквах нещо Хари Потър-ish и с такава нагласа започнах книгата. Всъщност книгата наистина имаше такова усещане първите няколко глави, но Магистериума бързо ме развълнува с тайните си. Добре де, развълнува е някак пресилено.... доста пресилено. Хич не ме интересуваше какво ще се случи, мислех си че всичко съм предвидила правилно и Мария (гореспоменатото бести и спойлващ #1) потвърди.  следващия момент стоях с празен поглед, вперен в стената, и исках отговори! Може ли просто да поговоря с някого за този plot twist??


Най-разочароващи книги за 2015. 

 Мога да говоря с дни как не харесвам "Лунните хроники". Крес всъщност не беше чак толкова лоша, но на нея бях оставила и най-беглите си надежди - очаквах всичката врява покрай поредица да се оправдае покрай последната излязла част (тогава. Сега чакам Зима, ехо, Егмонт?!) Но уви, пак трябваше да прелиствам отегчено страници и да подбелвам очи. Всъщност смятам, че можеше нещата да са къде-къде по-добре, ако книгата не беше 500 страници и се случваше нещо съществено. Общо взето - чисто протакване на действието или по български - разтягане на локуми.
 Тук работата е друга - всъщност наистина харесвам книгата. Просто я подхванах с нагласата, че ще е по-добра от сериала, а той е феноменален. Романът и екранизацията обаче имат съвсем малко сходни черти - дори някои от героите не са същите. Книгата беше добра, просто не по начина, който очаквах.

 Мисля, че всички ще ме мразят, но най-искрено не харесах тази книга. Очаквах нещо епично, нещо феноменално и получих.. блах. Светът и всичко около него са невероятно изградени и авторката има наистина страхотен стил  писане, но любовната история развали всичко за мен. Може би някой ден, евентуално, ще продължа с поредицата, но не ми е фикс идея. От друга страна бих се радвала да прочета нещо друго на Лейни Тейлър.
Всички /ама всички - български и чуждестранни влогъри, блогъри, ВСИЧКИ/ примираха по Дийн Холдър, по смелата Скай, по великолепната история и по страхотния стил на писане. Колийн Хувър май е кралицата на new adult романчетата, но тази книга беше толкова нелепа, че чак е смешно. Няма абсолютно нищо логично и колкото повече го мисля, толкова по-малко ми харесва. Ужасният превод също имаше огромна роля в нехаресването ми.  
С поредицата на Сара Дж. Маас имаме love-hate връзка. Както може да видите в Goodreads всички книги са оценени с четири или пет звезди. Винаги поставям оценките си относително скоро, след като съм прочела книгата. Завладяна от света на Селена Сардотиен и от емоционалния завършек на третата част - тази книга няма по-ниска оценка. Но колкото повече премислям поредицата, толкова по-надценена ми се струва и за сега не намирам нищо особено в нея. Със сигурност ще продължа съвестно да следя поредицата и всичко около нея, но вътрешно ще знам, че никога няма да я обикна така както ми се иска. Нека запазим минута мълчание.
 The Nine Lives of Chloe King ми беше най-най-най- любимият сериал преди няколко години и помня колко съсредоточено претърсвах мрежата, за да намеря фен превод на книгите. Най-накрая го намерих и изчетох всичко публикувано на един дъх и помня, че бях  напълно завладяна (и най-вероятно с покачил се диоптър) от света. Наскоро гледах сериала отново и ми се прииска да прочета книгите вече с друга нагласа - а и нищичко не помнех, освен един конкретен разговор за надуване на балони. Както и да е, първата книга е кратичка и поставя началото на приключенията на Клоу, дори не е разкрита главната идея на поредицата до края и, но все пак бях някак разочарована. Надявам се следващите книги да са по-добре.
 Като заклет фен на Марвел още щом видях книгата си я купих (странно при положение, че бях на бензиностанция, на път обратно от лагера към Варна, и още двеста човека се бореха за място на опашката. Ама както бързо я купих стоя година и половина на рафта ми. И заслужено. Въпреки невероятно красивите илюстрации и снимките прикачени отзад, книгата е нещо, което и първокласник би могъл да напише. Беше по-скоро като енциклопедия - със сухи факти, подхвърляни от тук, от там.
Тук отново случая е специален - книгата ме разочарова, но това не значи, че не я харесах. Мъкна следващата от поредицата " Въстаническата пролет" в чантата си от няколко седмици и все и се каня, но почти не ми остава време за четене. Доста подробно изразих мнението си в ревюто, а смятам че ако пак почна да се обяснявам, ще се разпаля ненужно и накрая ще си легна в четири сутринта, скапана.

26 декември 2015 г.

All I Want for Christmas Book Tag


Аз отново закъснявам ужасно много с таговете, но какво пък. Мерси на Юли, че ме е тагнала.

1. Кой герой искаш Дядо Коледа да остави под елхата ти?

   Пърси Джаксън - без съмнение. Напомня ми на един от най-добрите ми приятели и се обзалагам, че ще се разбираме чудесно. 

2. Кой герой би искал/а да целунеш под имел?

   Този въпрос стартира украсяването на харема ми с имели. Но най-скорошното ми попадение е Хенри Уинтър.Бих го целунала навсякъде по всяко време. 

3. Напиши твоя коледен списък за Дядо Коледа, кои ще бъдат твоите топ 5 книги в него?

1) Зима на Мариса Майър
2) Six of crows - Leigh Bardugo
3) Glass Sword - Victoria Aveyard
4) Queen of Shadows - Sara J. Maas
5) Homecoming - Kass Morgan.

4. Тайна е, че Дядо Коледа е в Хогуортс, какво най-много искаш да получиш?

   Lowkey мечтая за Уизли пуловер откакто съм на 7.

5. Получаваш да прекараш един ден с героите и филмовите актьори от един фендъм, кой ще избереш?

   Героите от Хари Потър и актьорите от Игрите на глада, без съмнениел Или обратното, също ме устройва.

6. Кое измислено животно би искал/а да заеме мястото на Рудолф и което да срещнеш на покрива си?

   Гаргойлът от трилогията "Скъпоценните камъни" - няма да предприема изписването на името му.

7. Каниш 10 героя на твоето новогодишно парти, кои ще избереш?

1) Ейдриън Ивашков - душата на компанията.
2) Пърси Джаксън - накъде без един полубог да ни забавлява.
3) Ана и 4) Етиен - супер сладки са и ще създадат добро настроение.
5) Синдер - интересна ми е, а също така може да се отзове ако нещо се повреди.
6) Магнус Бейн - ще блесне като коледна звезда,
7) Клоуи от "The Nine Lives of Chloe King" - просто я харесвам изключително много.
8) Сам от "Ways to Live Forever" - заслужава поне един купон, който да запомни.
9) Кал от "Железният изпит" - вярно, няма да може да се разкърши много, много, но е голям образ.
10) Мал от "Островът на изгубените" - една злодейка повече никога не е излишна.

8. От кой герой ще излезе добър Дядо Коледа (не е задължително само външния вид, личността също се брои)?

 
    Мисля, че Сноу ще е страхотен с червения костюм, но за жалост хич не е толкова добродушен, колкото белобрадия старец. Може би някой като Лиам от "The Darkest Minds" ще излезе добър Дядо Коледа тъй като и двамата са изключително мили и щедри.


Мисля, че вече вси„ки са правили тага, но който не е - да се чувства поканен!

20 декември 2015 г.

Паднали Кралства на Морган Роудс

   Фентъзи поредицата на Моргън Роудс е доста популярна в щатите и с огромен ентусиазъм очаквах превода и, но както се оказа първата книга "Паднали кралства" е била преведена още през 2012 от MBG BOOKS. Имах огромни очаквания за книгата след всичко хубаво, което съм чела за нея, но за жалост те не бяха оправдани.

    На първо място, корицата - обожавам американските корици и тези малко ме... подведоха. Но си имат своя чар. Единственото, което не ми се нрави е, че на всичките книги пише "Част еди-коя-си от трилогията "Паднали кралства". Всъщност книгите ще са шест, а четвъртата излезе съвсем скоро.
  
   Колкото и да е хвалена, книгата не е нито толкова блестяща, колкото всички я изкарват, нито толкова оригинална. Всичко (освен може би последните 20 страници, в тях имаше някакви малки обрати, които предизвикаха мнима изненада у мен) беше изключително предвидимо. Използвани са някои от най-изтърканите тропи във фентъзи романите - принцът с проблеми с баща си, плахата, несигурна и религиозна принцеса, която носи огромна сила, бунтовника, който ще направи всичко в името на отечеството си и момичето, което от плахо и несигурно се превръща в най-могъщата и т.н. Не, че има нещо лошо в тези тропи - често те винаги успяват да ни завладеят. Но този път не успях да се почувствам близка с никой от героите, нито пък бях суууупер заинтересована. Четях книгата отгоре-отгоре и прескачах доста редове.
 
   Определено историята е водена от героите - не се случи почти нищо за тези 300 страници,
 светът беше изграден съвсем бегло - нищо не бе разкрито за него. "Тази страна е бедна, другите са богати. Това е. Оправяй се сама." Това не ми се понрави особено.
      
"В Паелсия нямаше средна и висша класа, само различни степени долна."

    Понеже това, няма как да анализирам нещо повече от героите. Главната история се върти около четирите действащи лица - Магнус и Лусия от Лимерос, Клеона от Ауранос и Джонас от Паелсия. Всеки от тях има определена мисия и я следва съсредоточена през хода на събитията, но в края на книгата всички герои се оказват заплетени в мрежите на владетелите и се налага да се разделят с всичко познато.

В земите на Митика войната е само отдавнашен спомен - забравена по подобие на смятаната някога за ежедневие магия. Но мирът неспирно вехне. Едно прибързано убийство бързо се превръща в повод за изблик на натрупалото се напрежение, подклаждано от алчност, мъка, мизерия и завист. Три земи - аскетичен Лимерос, охолният Ауранос и бедната Паелсия - се вкопчват в конфликт, който ще промени съдбите на поданиците им завинаги. Поне на онези от тях, които останат живи.

Две млади принцеси мимо волята си попадат в центъра на всичко: сияйната Клеона от Ауранос и абаносовата Лусия от Лимерос. Те ще се изправят срещу смърт, невъзможна любов, интриги и предателства, а вярата им в магията ще бъде поставена на изпитание. Във всичко това се замесва и един обикновен младеж от Паелсия, който няма да се спре пред нищо, за да отмъсти за смъртта на брат си...


    Най-малко любмият ми персонаж - Лусия - е слабохарактерна и свръхемоционална, но за сметка на това е орисина с най-силната магия виждана от хилядолетия насам. Покорна на баща си, на краля си, тя просто хленчи за всичко и се надява някой да я спаси.
 
     Магнус - братът на Лусия и престолонаследникът на Лимерос е доста по-.... сложен герой. От както се помни той изпитва романтични чувства към сестра си и доблестно се опитва да ги  подтисне, въпреки че те изваждаха най-доброто у него. Магнус е типичния герой, който знаеш че няма правилните морали и че най-вероятно е лош, но въпреки това го обичаш. Не го обикнах толкова колкото бих искала, но все пак очаквам много от него, особено след драстичната промяна у него, която определено ме накара да го харесам повече.


"Открил съм, че слуховете притежават голямо сходство с перата. И двете не се отличават с особена тежест."

     Джонас беше... интересен. Харесваше ми колко е находчив и как бе готов да отмъсти за смъртта на брат си. Действаше първосигнално и рядко поспираше, за да обмисли действията си. Не знам, смятам, че може да стане страхотен герой, но и че също така авторката може да го превърне в тотален боклук.

"Не казвам, че това копеле не трябва да си плати с кръв. А че тази кръв не трябва да е твоята."
"Без значение дали го осъзнаваш или не, мъката ти и желанието ти за мъст са те накарали да се съюзиш със скорпиони.Внимавай да не те ужилят."
    И последна, но не и по-важност Клео, която се превърна в любимата ми героиня. С нищо не изпъква от всички мои любими персонажи, но определено ми беше фаворитката в "Паднали кралства". Харесваше ми каква цел си е поставила - да намери нещо в което не вярва, само за да спаси обичните си. Освен това тя беше твърдоглава и упорита, отказваше нещо да не стане по начина, който искаше. Определеният и край не ми се понрави особено, но благодарение на интернет знам някое и друго нещо относно персонажа и в следващата книга и съм заинтригувана да видя как ще продължи да се развива.

"О, Клео. Имаш късмет, че си красива. Така множеството ти недостатъци остават недогледани"
 "Ти не просто живееш, Клео. от теб се носи песента на самия живот."
   Всъщност, второстепенните герои ми бяха къде-къде по-интересни. Лорд Арон, който е винаги пиян и умопомрачаващо безразсъден, Николо и Мира, най-добрите приятели на принцеса Клеона, Теон, охранителят на Клео, Корвин, владетелят на Ауранос, Базилиъс - вожда на Паелсия и може би най-добре изграденият образ от всички крал Гай - владетел на Лимерос, още познат като Кървавият крал. Всички те са изключително важни за историята и съм силно впечатлена колко тайни криеха много от тях.

  Огромна част от сюжета играеха и Бдителите, макар и изобразени само като легенди и истории, които се разказват на децата преди лягане. Това беше най-осезаемата част от изграждането на Митика, тъй като религията, различна във всяко от кралствата, се уповаваше на тези митове. Говори се, че те се безсмъртни същества, които живеят в Светилището-райска земя, която замира. Фикс идея на всички бдители е да открият Сродниците - вълшебни камъни, които съдържат магията на елементията - единственото нещо, което би могло да спаси тъй обичното им райско кътче.

"Дори раят би могъл да се превърне в затвор, ако стените бъдат зърнати"

   Въпреки, че първата част на поредицата не ме впечатли с нищо съм напълно наясно с факта, че това е книгата, която се предполага да установи героите и обстановката, за да предразположи читателя. Стилът на Морган Роудс ми допадна - пише леко и забавно, и си служи главно с диалози. Няма скучни, километрични описания и нищо не е представено (точка) прекалено натрапчиво. Искам, не искам - историята на Митика ще ме преследва докато не завърша и последната излязла книга - за това и веднага се захващам с "Въстаническата пролет". Определено няма да е първата книга, която бих препоръчала, но смятам, че си заслужава и към този момент има надежда за развитие. 

6 декември 2015 г.

Winter is Coming Book TAG

   Два поста в един месец? Дори в една седмица?! Повярвайте ми, и себе си изненадвам. Предполагам най-накрая успях да привикна с училищния си график и след като отново почнах да чета активно, явно му дойде времето и да се върна към редовното публикуване. Все гледам да излезе някой таг, защото много обичам да ги правя, но никой не ме беше тагвал доста дълго време //сълза//. Този път обаче Мели се присети за мен, благодаря и много, следователно ще открия сезона с този зимен таг.

Сняг: Красиво е когато всичко е затрупано с него, но след това започва да се топи.
 Книга/Поредица, която сте харесвали в началото, но по средата вече сте изгубили интерес.

"Реликвите на смъртните" - всъщност историята винаги ми е била що годе интересна и всичкия този world-building непрестранно ме привлича, но заради много спойлери и още куп причини, които са непонятни за мен, май няма да премина отвъд втората книга в поредицата - 'Град от пепел". Поне не и в близкото бъдеще.

Снежинка: Нещо красиво и винаги различно.
Изберете книга, която се отличава от всички останали книги, които сте чели.

По принцип съм на мнение, че всяка книга е оригинална сама по себе си, но още не мога да се отърся от история на "Не пускай ножа" - никога не съм срещала нещо подобно!
 
Снежен човек: Винаги е забавно да направите един със семейството си.
Книга, която е подходяща за цялото семейство. 

Всеки от семейството ми е чел поне една книга за Пърси Джаксън през години, но н ай-новата ни мания е "Игра на тронове". Докато сериала още вървеше се събирахме цялото семейство и гледахме новите епизоди. Баща ми е малко обезкуражен от размера на книгата, но е готов да се пробва, а мама вече е на последната.


Коледа:
Книга, която носи радост и ви е накарала да се стоплите отвътре, докато сте я чели.

Винаги на този въпрос отговарям с "Целувка за Ана", която до този момент е единствената книга, която ме е накрала да "пърхам от щастие" от началото до края. Но благородно след нея се нареждат  "Love, Rosie" , "Losing it" и "Морето на спокойствието".

Дядо Коледа: Той носи чудесни подаръци.

Желана от вас книга, която искате да получите за Коледа.

Още от миналата година съм хвърлила поглед на "My true love gave to me" и мисля, че ще е перфектния завършек на коледата ми.

Целене със снежни топки: Понякога може да боли когато те ударят.
Книга, която ви е накарала да изпитате силна емоция като тъга или гняв.

Хахаха, какво е това емоции. Кой изпитва тъга за книги?! Кой се ядосва на героите?! Та, това е толкова глупаво. Хахахахаха. :) :) :) :) :) :) :)
(Мъглороден)
:) :) :) :) :) :) :) :)

Пързаляне: Всички го обичахме, когато бяхме малки.
Книга, която сте харесвали когато сте били деца.

Като бях малка много исках да стана мускетар(ка). Любимото ми филмче беше за тримата мускетари (които бяха някакви мишки????) и след много мрънкане хванах мама да ми купи книгата и да ми я прочете. От тогава съм минала през всякакви съкратени версии и отделни части, но едва миналата година се добрах до огромния том на Дюма.

Измръзване: 
Книга, която ви е разочаровала.
 



Имах страшно високи очаквания за "Фенка" на Рейнбоу Роуел, но книгата просто не беше нищо особено за мен. Задължително обаче, ще прочета "Carry Оn" - фенфикшъна на Кат, от който ни бяха представяни части в книгата. Бях силно заинтересована към Саймън Сноу и няма да пропусна отделната книга само за него!

Елен: Нещо, което ни е скъпо.
Книга, която има сантиментална стойност за вас.


Поредицата "Полуживот" и в частност "Полудив", защото беше първата книга, която получих от издателство.


Някои навици трудно умират - пак съм последна с таговете. Но ако има някой, който още не го е направил - да се чувства поканен.

1 декември 2015 г.

Морето на спокойствието на Катя Милей.

   "Морето на спокойствието" е един разтърсващ роман, който плаши с реалната обстановка в която са поставени героите. Минаха дни от както прочетох книгата, но аз още не мога да си събера мислите напълно, защото тази книга ме опустоши. Определено се нареди сред любимците ми, не само за изминалия месец или дори година, а може би за цял живот.

"Дневната светлина няма да те предпази от нищо. Лошите неща се случват постоянно; те не чакат да мине вечерта."

   Не знам какво ще е най-подходящото резюме за тази книга. Опитвам се да съм оригинална, да преразкажа историята така, че да привлече читателите на блога ми, но се страхувам, че бих издала прекалено много информация за книгата дори да спомена имената на главните герои (Настя и Джош, между другото). Ще оставя оригиналното резюме, въпреки че и то е някак недостатъчно, но същевременно - прекалено.
    Бившата талантлива пианистка Настя Кашников иска две неща: да завърши гимназия без никой да разбере за миналото ѝ и да накара момчето, което ѝ отнема всичко – самоличността ѝ, духа ѝ, волята ѝ за живот – да си плати. Историята на Джош Бенет не е тайна – всеки човек, който е обичал, му е отнет, докато навършва седемнадесет години и никой не му е останал. Сега всичко, което желае Джош, е да бъде сам и хората му го позволяват, защото, когато името ти е синоним на смърт, всеки е готов да ти осигури личното пространство. Всеки, с изключение на Настя – мистериозното ново момиче в училище, което започва да се появява и няма да си отиде, докато не проникне във всеки аспект от живота му. Но колкото повече той я опознава, в толкова по-голяма загадка се превръща тя. Докато връзката им укрепва и въпросите без отговор се трупат, Джош започва да се пита, дали някога ще научи тайните, които тя крие, и дали наистина иска да ги узнае.

"Това е хубаво, защото най-тъмните ми тайни вероятно биха събудили кошмарите ѝ"
  
   Книгата ме интересува от много време, прекрасната корица все ме привличаше, но сякаш никога нямах време за нея, докато един ден не пристигна в пощенската ми кутия. Поради ред обстоятелства не можех да я прочета веднага, но когато го направих се оказа възможно най-подходящото време. Имам чувството, че като затворих последните страници на книгата бях една идея по-умна, преживяла тежестта на цял един друг живот. 

"Една карта на смъртта може да е повече от достатъчна, за да се измъкна от пропусната задача или да предизвикам чувство у някое момиче, но аз разполагам с цяло тесте в този момент и вероятно мога да се размина с почти всичко"

   Силата в думите на Катя Милей е феноменална. Всичко бе казано съвсем на място, никога прекалено и недостатъчно. Баланса в писането и просто ми доставяше духовно удовлетворение. Самият стил на писане е изключително лек и приятен, въпреки сериозните теми, които са засегнати между страниците на романа. без проблем прочетох повече от сто страници за час, което е нещо като личен рекорд, защото по принцип чета доста бавно. Не можех да се откъсна от книгата до момента в който главата ми не паднеше на кориците и се събудех секунди по-късно, заради  неудобната поза//рязкото движение (не, не се шегувам, една сутрин се събудих на бюрото). Мисля, че имах нужда от тази книга, защото ми върна радостта от четенето и мога да се похваля с още две прочетени книги след нея - повече от прочетеното за септември и октомври взети заедно. 

 "Точно тогава разбирам какво ми дава и това не е просто един стол. Покана е, посрещане, знание, че тук съм приета. Той не ми дава място, където да седя. Дава ми място, на което да принадлежа."

   Но освен нежните думи, май най-много ми допадна достоверността на героите и като цяло на всеки образ изграден между страниците. В много книги гимназията е много идиализиран образ, но "Морето на спокойствието" всъщност отразява, че не е напълно така. Доста подигравки се изсипват върху Настя, заради провокативното и облекло и "надменното" и поведение, а може би и просто поради факта, че е нова ученичка и някак естествено да се закачат с нея. Независимо от това тя намира приятели, както винаги ще се случи в такова широко обкръжение от най-различни личности, в лицата на най-известното момче в училището- Дрю и най-невзрачното такова - Джош. Споделените тайни, решенията на проблемите и всичко, което би следвало от едно приятелство. нещата с Джов обаче са по-пипкави и не след дълго (само около 300 страници) избухва една прекрасна любов. Всичко става постепенно, просто в един момент те толкова свикват да са един около друг, всичко което правят един за друг е естествено за тях и интимната връзка е просто следващата стъпка за тях.

"- Не, но въпреки това ти вярвам - казва тя о тръгва към алеята.
 - И се предполага, че и аз трябва да ти вярвам? - отвръщам аз на гърба ѝ.
(...)
 - Не е необходимо да ми вярваш. Аз не държа никоя от тайните ти."
 
    Но любовната история, училището и партита не е всичко към което е съсредоточен романа. Има нотка на мистерия и криминална драма, която те държи в напрежение също толкова умело колкото главната история. До самия край на историята си държан в непрестанно напрежение за
онзи момент, променил живота на Настя - понякога може и да забравиш за това, може би дори и да не се интересуваш, но когато мистерията е разкрит оставаш задъхан и с насълзени очи.

"И веднага щом това се случи, бях извадена със сила от водата, захвърлена и разбита на хиляди парчета, които не можех да събера отново. Не знам къде отидоха всички. Имаше толкова много липсващи, че тези, които останаха, не си пасваха."

   Аз лично се привързах изключително много към тъмният и болезнен сюжет. Напомни ми, че всички имаме нужда някой да ни спаси от време на време. Никога няма да мога да обясня защо книгата ми стана толкова скъпа, нито пък защо ми хареса чак толкова, при положение че не си падам по подобни истории кой знае колко, но е така. Общо взето бих препоръчала книгата на всекиго, просто защото. Това е една от книгите, които мъкнеш навсякъде със себе си в продължение на месеци след като си я прочел и просто я навираш в лицата на хората с яростен вик "ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕШ ТАЗИ КНИГА!". Все пак някой трябва да е съпричастен към болката ти.

Благодаря безкрайно много на издателство Тиара Букс за предоставената възможност!