21 декември 2016 г.

Коледен Книжен Маратон

   Още от началото на месеца се подготвям за книжните маратони - Коледните празници са идеален повод да се сгушиш с някоя книга и да почетеш. Явно това си е мислила и Briana Knows, Когато писа в групата и пита дали искаме да си направим втори маратон, подобен на БКМ - който беше това лято. Та с общи усилия измислихме датата и предизвикателствата за ККМ - Коледния Книжен Маратон. Той започва от 23 декември - последния ден в училище, който така или иначе не очертава да е много пълноценен - до 29 декември - някъде по средата на ваканцията.

  Ето какво съм избрала за предизвикателствата тук:
  1. Книга на коледна тематика - изключително оригинална точка. от дни рова из Goodreads, търсейки си коледна книга, която ще ми е интересна, но не намирам. Чудя се много на "Любовта ми подари", но мисля че няма да съм в такова лигаво романтично настроение. Също у нас имам "Кутийка от Тифани", която знам че се развива по Коледа, но отново е прекалено романтична за това студено време. Общо взето - май нямам идея какво ще прочета тук. Най-накрая може и да се сгуша с "Коледна песен" на Дикенс - класика в жанра.
  2. Книга, която ти е била подарена - тук смятах да избера "The Fifth Elephant" на Тери Пратчет, която ми е подарък за рождения ден, но след един задълбочен разговор с Кати и двете осъзнахме, че си търсим по - "извисени" четива и реших че може би Тери Пратчет, колкото и да го обичам, не отговаря точно на това описание. Кати спомена, че "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак ѝ е една от любимите книги, а в същия този момент аз осъзнах, че тя също ми е подарък и е достатъчно добра за новооткрития ми изтънчен вкус.
  3. Книга с коледни цветове на корицата - знаете ли кое има много коледни цветове? Учебникът ми по Литература. Колкото и да ми се чете, май наистина тази ваканция ще наблегна на учебниците повече отколкото на книгите. Но май в крайна сметка тук ще посоча "Червен изгрев" - най-червената книга на рафта ми. Вярно, пише цветовЕ, но мисля че и това е достатъчно.
  4. Книга, с романтична/любовна тематика - не.
  5. Книга, с която ще изглеждате най-tumblr до камината - лично моята си  категория. Споменах го на шега и взе че се хареса като предложение. За това ето на - истинска категория само и единствено за естетиката, която книгата създава. Тук си избрах "451 по Ференхайт" в онова красиво издание с оранжевия триъгълник. В сборника има и други творби на Бредбъри и мисля че това ще перфектната книга да се потопя в творчеството му. 
"оранжевия триъгълник"
 Има и още две допълнителни категории  - "Книга по избор" и "Книга от жанр, който не си чел до сега", но не смятам да се надхвърлям. Ако успея да прочета гореспоменатите книги за седмица ще е добре, а ако ми остане време за още нещо - направо чудесно. Но не мисля да се ограничавам в предизвикателства.

7 ноември 2016 г.

Books & Songs #5

   Разбира се, очевидно трябваше да отпразнувам завръщането в блогър с Books & Songs - правя такава рубрика общо взето от създаването на блога преди повече от две години и е един от най-любимите ми постове за писане. Този път не съм влагала много мисъл в избора на книги - реших, че ще разнообразя и в момента виждате книгата за която първоначално съм си помислила като съм чула песента.

 
 
 

 

 

 

 

 

 

 





    Ок, някои книги са малко случайни и може би няма да намерите връзката... Но пък се надявам поне самите песни да са ви харесали. Единствено Wide Awake свързвах с друга книга - A Court of Mist and Fury, но тъй като съм чела само първата от поредицата се задоволих с нея. Това беше за днес, ако имате някакви други предложения за песни към книгите ги споделете в коментарите.

5 ноември 2016 г.

Ангелско нашествие - Сюзан Ий

   "Ангелско нашествие" е една много много много много специална книга. Историята ми с романа на Сюзън Ий започва още преди няколко години, когато тъкмо навлизах в BookTube Обществото. Виждах прекрасната корица на "Angelfall" навсякъде, но идеята да прочета книга на чужд език беше толкова далечна за мен. Днес си разглеждах четеца и намерих е-книгата там - оказва се, че е една от първите, която съм си свалила, но очевидно не съм ѝ обърнала внимание защото файла все още стои непрочетен. В началото на година издателство Емас бяха обявили издаването на романа и аз бях много щастлива и макар вече да бяха в онзи застой, за който говорих толкова много в предния си пост, не се сдържах да си купя книгата.
   Започнах я преди около две седмици, примерно, и веднага бях погълната в света на зли ангели и пост-апокалипстичен ужас. За жалост нямам много време и за тези две седмици прочетох точно 54 страници. Но съдбата на героите продължаваше да ме човърка отвътре и по време на кратката ваканция по случай 1 ноември успях да завърша книгата за отрицателно време. За това и ми стана толкова близка на сърцето - след месеци без да се докосвам до книга, Сюзън Ий беше единствената, която успя да разпали страстта ми отново.



   "Ангелско нашествие" е една нетипична история за апокалипсиса. Лошите герои са ангелите - нещо, което определено е извън нормата, особено след като ангелите са представяни като добри и свети същества във Библията. Те нападат Земята без някаква очевидна причина и само за няколко седмици успяват да разрушат повечето главни центрове в Америка. Пенрин, сестра ѝ Пейдж и майка ѝ са обитавали стария си апартамент от нападението до сега, но Пенрин (която го играе главата на семейството) е решила, че мястото вече не е безопасно. Ресурсите са малко и хората са готови да се избият за пакетче спагети, а дори и за по-малко. Когато тръгват по улицата, криейки се между колите, Пенрин и семейството ѝ знаят че са наблюдавани. Младото момиче очаква някой да ги нападне с цел грабеж, но попада на нещо дори по-страшно - нападение на ангели. Докато очакват някой от ангелите да ги забележи зад скривалището им ситуацията бързи се изменя. Изглежда че ангелите не са дошли да опустошат поредния град - всъщност те притискат свои побратим ангел към земята и отрязват безмилостно крилата му. Тогава човешкото семейство става свидел на цялата ангелска ярост в пълната ѝ светлина - ангелът с отрязаните крила започва битка с останалите и въпреки раните си несъмнено успява да покаже надмощие. По време на битката, мечът му е изхвърлен настрани - близо до Пенрин. Без оръжието си ангелът бързо е притиснат отново към земята. Нещо прихваща Пенрин и тя решава, че ангелът заслужава помощта ѝ - тя се промъква до острието му и му го хвърля. Останалите ангели, раздразнени от тази ѝ постъпка решават да отмъкнат сестра ѝ. В суматохата майкаѝ е изчезнала и Пенрин отново остава сама. В крайна сметка решава, че ангелът ще ѝ бъде полезен - докато е в безсъзнание го натоварва на инвалидната количка на сестра си, опакова крилата му и решава, че след като се събуди ще може да го изнудва да я заведе в гнездото на ангелите в замяна на крилете му.  От тук нещата започват да се развиват по-бързо и Пенрин и ангелът се изправят пред много трудности, които сякаш заплашваха все повече и повече с всяка страница.
   Може би най-любимото ми нещо в книгата е хаоса. Във всички други антиутопии виждаме вече един новосъздаден свят - кастите във "Дивергенти", Игрите на глада и т.н. Тук раната е прясна. Действието се развива само шест седмици след нападението на ангелите - шест седмици в които хората все още не са осъзнали какво се случва напълно, все още не са имали възможността да създадат нещо ново. Просто хора с първичните си инстинкти - сякаш по навик прибират ключовете на колите си, не забравят смартфоните си и пазят парите си въпреки, че банкнотите и електрониката отдавна са загубили своята стойност.

    Пенрин е едновременно типичната YA героиня и нещо съвсем оригинално. Последните години стана доста популярно момичетата да са хапливи, нетактични и най-важното - борбени. В което няма нищо лошо, уважавам "Girl Pоwer" и т.н., просто в един момент става досадно героинята дори да не си е помисляла да удари някого, а в следващия момент да се окаже най-забележителната боркиня за времето си. Пенрин беше взимал уроци по самозащита, беше пресметлива и рядко знаеше какво да направи. Тя имаше една цел - да спаси сестра си и за нея нямаше значение как ще я постигне, стига да го направи. Сега като се замисля може и да е точно толкова типична колкото и всички останали. Но явно и аз съм също толкова типична понеже обожавам Пенрин и в момента тя е второто ми аз. И все пак - връзката читател-герой, често пресилва малко някои неща.
  
Като малка мечтаех да стана Пепеляшка, но май съм се превърнала в злата вещица.
Все пак Пепеляшка не е живяла в постапокалиптичен свят, превзет от отмъстителни ангели. "

 Не обичам да говоря в детайли за героите - споменавам Пейдж, защото наистина я харесвам и нямам нищо против да съм в мислите ѝбезцелено с часове (страници). Естествено и другите герои от книгата ми харесаха, но много по-силно впечатление ми прави изграждането на отношенията между тях. Пенрин и Рафи (ангелът с отрязаните криле) са доста интересно дуо и всеки техен диалог е златен и пълни душата ми с толкова много радост. Несъмнено се превърнаха в едно от OTP-та ми и със нетърпение очаквам да разбера какво ще стане между тях. Също много ми хареса отдадеността на Пенрин към семейството - въпреки, че не е близка с майка си, а от сестра ние разкрито недостатъчно, Пенрин бе готова да направи всичко за тях двете. От tumblr Разбирам и че някои от второстепенните герои ще придобият по-голяма роля в следващата книга - още нещо, което чакам да проследя с нетърпение.
   Нетърпение, нетърпение, нетърпение. Само това чувате, защото това прави Сюзан Ий - със сигурност стилът ѝ на писане не блести с някакви качества пред многото други, но винаги успява да те държи в очакване. Въпреки че завърших книгата преди дни не мога да спра да мисля за съдбата на Пенрин и Рафи и какво ще се случи нататък. И това не е илюзията на някакъв plot twist в края - всъщност финала на книгата беше точно такъв какъвто трябваше да бъде и бих излъгала ако кажа, че не го бях очаквала. Но авторката използва това си качество през цялото време - държи читателя на нокти какво ще се случи и дори търсенето на храна в изоставено имение пробужда съмнения в теб.

 "(...) Но има риск да ги изправи на кладата. - Рафи започва да шепне, сякаш говори на себе си: - Огънят обаче може да бъде изкусителен."

 Също изключително интересен е библейския произход на "лошите". В повечето съвременни книги много тропи са взаимствани от митологията - нещо, което открих след есе по темета. За това разглеждането на Библията по този начин е доста интересно за читателя. Като човек, който наистина не разбира от религия смея да кажа, че ми беше изключително интересно да науча за архангели, нефилими и херувими. Може би информацията не е на 100% достоверна, но наистина беше поднесена по един доста интересен начин и мисля, че е чудесна алтернатива. Но освен това са включени и съвременни виждания над религията - има ангели атеисти! Бог е толкова далеч от тях, колкото е и от хората. Искрено се надявам това да се засегне по-обширно в следващите книги, а защо не и главните ни герои да се изправят пред самия "Господ". Или съответно обратното - тъй като виждаме доста паднали ангели/ангели от подземното царство??? - не отхвърлям и възможността за близка среща със Станата. Но ми остава само да гадая...
   "Ангелски свят" ме чака и смятам да отделя този уикенд на нея. Ако по някаква случайност още не сте прочели "Ангелско нашествие" - то какво чакате? Времето е перфектно за нея - светът е толкова приветстващ - само чака да се сгушите на топло под юргана и да четете, слушайки как вятъра навън вие.

4 ноември 2016 г.

20 август

   На тази дата качих последния си пост тук. Доста неща са се случили от 20 август до сега - повече от два месеца по-късно. Много неща се случиха и сякаш нямах време за четене. До края на ваканцията пътувах, а като се прибрах във Варна бях заета да наваксвам със социалния си живот - излизах в 10 сутринта и се прибирах в 10 вечерта - буквално дори нямах сили за четене вечер. После започна учебната година и вече не беше липса на желание - беше чиста и физическа невъзможност да чета. Само учех и тренирах - всеки ден. Още го правя - решила съм да залегна сериозно над учебниците тази година и за сега оценките ми са добри съм горда от себе си колко систематично си уча уроците. Тренировките също не са нещо лошо, но когато си втора смяна и си принуден да ги правиш след часовете - от 7:30 до към 10, накрая на деня наистина си убит.
   Но бавничко нещата започнаха да се оправят. Зачетох се отново, по стечения на обстоятелствата в Илиада. Да разнообразявам скучните описания на Омир си хванах и друга книга и така за няколко дни имам нови три завършени книги. Поднових си целта в Goodreads, която беше 70-75-80 книги (цел която отдавна се превърна в непостижима) на 45 книги, които мисля че ще успея да завърша дори тази седмица. Започнах с дочитането на книгите на бюрото ми - нещо като своеобразна TBR купчинка. Първо приключих с "Ангелско нашествие" - която всъщност беше книгата, която ме измъкна от този "тъмен период", но за нея повече в ревюто, което ще пусна тази вечер или утре. После завърших и дневникът на Мая ван Уейгънън - "Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" от който съм... доволна. Радвам се, че успях отново да върна книгите си в графика си - взимам си книгата в автобуса, чета във фитнеса (защото понякога не ни пускат преди 8 и имам около половин час за убиване на диванчето) и вмъквам по глава между уроците.
   Мисля че октомври месец някъде се присъединих към PTPI организацията, която има клон във Варна и вече мога да се похваля с една сравнително успешна кампания. Като цяло това също заема доста голяма част от времето ми, но ми харесва изключително много. Освен това не загърбвам съвсем социалния живот и преди срещите на PTPI най-вероятно може да ме намерите навън с приятели. Който следи и другият ми блог сигурно е видял дейли постовете, които също се надявам да продължа да правя, защото от последните два месеца излезе още нещо позитивно - започнах отново да снимам.

Очевидно този пост беше едно голямо лирическо отклонение от цялостната тематика на блога, но мисля че е важно и ще го оставя. В момента разработвам няколко идеи и се надявам възможно най-скоро да достигнат и до вас.  
Много любов за всички четящи това!

20 юли 2016 г.

Гондолата на времето - Ева Фьолер

   Лятото е време за релаксиране, но в случая на книжния червей това често означава упорито четене под парещото слънце, докато сте на море или на басейн. И наистина, обстановката около вода и пясък е изключително разполагаща и сякаш близо до водата Ви идват силите да прочетете повече от 100 страници за час (защото тайно божествения ви родител е Посейдон). Е, точно това се случи с мен и "Гондолата на времето" от Ева Фьолер. Рядко ми се случва да прочета книга за един ден, камо ли пък и пълен роман ( а не някой със стотина странички), но тази остана приятна изненада. Още с началото си историята е поднесена интересно и забавно и ако не знаеше, че става въпрос за пътуване във времето от корицата, то сигурно би се залъгал, че ще продължиш да четеш за приключенията на Ана и Матиас из Венеция.

     Явно има нещо в германските автори, издавани у нас - пишат за пътуване във времето и го правят по изключително забавен начин. Най-известната поредица за пътуване във времето, сред тийнейджърите, безспорно е "Скъпоценни камъни" на Кирстен Гир, за това и подходих с известен скептицизъм към "Гондолата". Но Ева Фьолер напълно е развихрила въображението си! Двете поредици почти нямат допирни точки. Ако и вие като мен сте си мислели, че това ще е някоя жалка реплика, то веднага към най-близката книжарница и с "Гондолата" в ръка! (може би дори и с втората...)

    Действието се развива в прекрасната Венеция, където Ана и семейството ѝ са на почивка. Някак много освежаващо е да четеш за нещо различно от Америка или Англия - Италия е някак мистериозна и екзотична. Авторката е вложила много труд (а най-вероятно и пътуване до Венеция) за да може с такава точност да описва различните канали и различните палацо, както и целият етикет на тогавашната култура. В други ревюта прочетох много преувеличени коментари как книгата съдържала много повече исторически факти от учебниците по История, но в интерес на истината нямаше толкова много исторически ( и фактологически точни) събития, колкото изключително богата културна картина на Италия през 1499 година.



    Чрез героите си, всъщност, Ева Фьолер остава най-голям отпечатък. Ана е онова разглезено градско момиче, или поне би била през 2009, тъй като постоянно се шляе наоколо и най-скъпото  притежание е нейният айпод.  Сега може би Ана би сметната за дори скучновата, но пътувайки във времето тя трябваше да се сбогува с айфона си (както и с банята и шокалада) и не спря да мрънка за това. Което изключително много ми хареса! В книгите все виждаме изключително смели образи, които веднага щом нещо страшно/паранормално се случи включват бойния режим и сякаш нищо никога не достига до тях. Ана беше изключително истинска във всяко едно отношение, и дори в лицето на опасността тя си каза "Ужасно много ме е страх, но ще го направя, защото така искам!"Освен това имаше едно изключително особено чувство за хумор, което доста ми допадна. Тъй като книгата е разказана от нейна гледна точка ми беше изключително лесно да се докосна до света, тъй като нищо от заобикалящата среда не беше спестено. Дори ходенията до тоалетна и ужасната миризма на XV век.

    Себастиано, другият главен герой, а и любовният интерес, от друга страна ми се стори... недостатъчен. Сякаш присъствието му беше съвсем бегло, макар и осезаемо важно, до последните стотина страници. Но това е без значение - определено ми допадна като образ - дяволски красив, леко циничен, но всъщност мил и директен. Харесах връзката им с Ана, защото не беше прекалено прибързана, а и всичките им проблеми не се изпариха магически след като се целунаха. YA книгите са склонни да се въртят главно около любовната история, но тук нямаше такова нещо. Едно "Оппа, май почвам да го харесвам" и до там. Това също много ми хареса - наистина не обичам блудкави романи със сладникави (и безпочвени) любовни истории.

   Но душата на историята несъмнено бяха второстепенните герои - Матиас, Клариса и Мариета напровиха прикленията на Ана из Венеция (през 2009 и 1499) в пъти по-лесни и интересни. Много цветни и различни, Матиас е типичният аутсайдер - дебелото срамежливо момче, Клариса е сестрата по съдба на Ана- преживяла е същото като нея и до някаква степен и е ментор във венецианския живот през XV век и Мариета, куртизанка с голяма сърце (и дори по-голяма къща), която винаги беше готова да помогне.



    Друг много интересен аспект за сюжета беше бариерата - магически "редактор" който променя думите ти така, че да пасват на съответната епоха и не позволява такива, които ще разкрият бъдещето да бъдат изречени. Като се замислиш е изключително логично да съществува. Би настанала пълна анархия, ако в XV век хората се разхождат с айфони, заради грешката на някакво глупаво и несъобразително момиче, което случайно е попаднало 510 години назад във времето. Бариерата си беше герой сама по себе си, създавайки много комични ситуации, главно с любимия на всички чели книгата "нужник". Във връзка с всички въпроси за пътуването във времето които някога сте имали - "Гондолата на времето" отговаря на някои от тях, като дори обяснява някои от парадоксите.

   Общо взето, книгата не е произведение на изкуството. Не ме остави напълно разтърсена, не промени начина ми на виждане на някои неща, може да се каже, че изобщо не ми е повлияла. Но ми хареса. За няколко часа просто бях изгубена в света на Ева Фьолер и нищо друго не ме интересуваше. Книгата е от онези леките, които четете не за да научите нещо или да се потопите в съвсем непознат свят, вглъбявайки се напълно в героите - "Гондолата на времето" се чете чисто за удоволствието от четенето. Лека, забавна и неангажираща - перфектно четиво за това лято, а втората излезе скоро на българския пазар.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност. 

17 юли 2016 г.

BookTube-A-Thon 2016 TBR





 Много обичам BookTube-A-Thon-a! Ще участвам за трета поредна година и просто нямам търпение! Предната седмица се състоеше Българският книжен маратон, който (се опитай да) покрих подробно в седмични публикации. Смятам да направя същото и за този четатон. Подготвих се още когато излязоха предизвикателствата в канала на събитието ( клик!). Предполагам това е сто и първия подобен пост, който четете, но ако още не сте разбрали - BookTube-A-Thon-ът е събитие, което тази година ще се проведе от 18 до 24 юли и е с цел наваксване с четенето и изпълняване на забавни видео- и снимкови предизвикателства.

Та, таз годишните предизвикателства са:
1. Прочети книга с жълто на корицата и 2. Прочети книга на един от любимите си автори.

Купих си книгата преди доста време и мисля че най-накрая ѝ дойде времето. Обичам "Не пускай ножа" на Патрик Нес, а на скоро прочетох и "A Monster Calls" следователно очаквам с нетърпение да разбера какво се крие зад "More Than This", надявам се да не остана с лоши чувства и към тази книга на Нес (също се надявам и да не съм емоционална развалина след нея.)

3. Чети книга само след залез слънце.


Още като чух за предизвикателството то ми се стори изключително интересно! Както наскоро обявих в един мой пост - много ми харесват книжките с поезия напоследък -четат се бързо и за изключително интересно. За това реших да отметна това предизвикателство с нещо, което знам че ще мога да прочета бързо и ще ми хареса.

4. Прочети книга, която си открил чрез BookTube


















Както виждате съм избрала две книги - "The Sisterhood of the Travelling Pants" си я набелязах още преди около две седмици, защото бях в някаква мания за чик-лит романчета. Изгледах много видеа, но най-харесвам тези на Зоу, а тя не спира да говори за поредицата на Ан Брашърс. От друга страна "The Raven Boys" нашумя още през 2014, когато и я видях на българския пазар ( и буквално изписках от вълнение). Бях си поставила книгата за цел в предизвикателството "Книга по избор" за БКМ, защото много ми се четеше, но така си и останах на стотната страница. Още не съм решила коя от двете книги да прочета, много зависи от настроението ми, но не мисля че ще е проблем да прочета и двете (в някой много амбициозен случай).


5. Прочети книга по-стара от теб и 6. Прочети книга и гледай филма по нея.



Отново - с един куршум, два заека. Започнах "Велият Гетсби" преди време, но така и не я довърших. Е, сега ѝ е времето, а филма с Лео ДиКаприо по всичко сочи, че ще ми допадне доста.

7. Прочети седем книги.
Най-вероятно няма да стане, но ако стигна до там - все ще се намери нещо за четене.

   Е, това беше TBR-ът ми за този четатон - пожелавам си късмет, както и на всички други участващи. Утре по това време (00:39) сигурно пак ще седя пред лаптопа, ще слушам Shawn Mendes и ще пиша първия ъпдейт.

БКМ - последни дни.

    Наистина се опитах с дейли постовете, но наистина нямам много възможност да пиша тук, в Бургас - гледам да прекарвам вечерите си със семейството и сядам на лаптопа само по късните часове на нощта (като този) и само тогава имам възможност да пиша. Но за сметка на това чета доста. Много ме е яд колко часове от тази седмица пропилях в спане, но ходенето на плаж всяка година ме изненадва с това колко е уморяващо - зарязала съм всякакви тренировки и съвсем се разглезвам - баба ми готви, водят ме на море и чета ли чета. Мога така цял живот, ако трябва да съм честна.
    Четвъртъкът със сигурност беше най-вълнуващия ден от седмицата като цяло - успях да се видя с Ева! За втора поредна година тя идва на море и успяваме да се засечем в Бургас. Който ни има във Facebook или Instagram знае, че сме се видели (и че буквално си направихме стотина снимки) и като цяло не мога да съм по-радостна, че прекарах 4 часа с нея, вместо с книга.



   Много обич за Ева! Чак в автобуса, на път за вкъщи, се сетих, че не съм я изпратила подобаващо, а просто разсеяно казах "Чао!" и пресякох улицата (все чакахме следващия зелен светофар...). И всичко това с надеждата, че ще се видим отново тази седмица - бяхме се уговорили с още 2 блогърки да се видим, но и на двете с Ева ни беше лошо в този ден и пропуснахме. От тогава се разлагам вкъщи.

   Четвъртък вечерта (петък сутринта) довърших "Безликите" на Дарек Ланди и тази книга само потвърди любовта ми към поредицата. надявам се възможно най-скоро да се сдобия със следващите книги!

    За плажа в събота си взех "Гондолата на времето" на Ева Фьолер и там успях да отхвъря петдесетина страници от романа - изненадващо много ми хареса! Но за жалост, както споменах горе, ми стана лошо и прочетох още съвсем малко преди окончателно да сложа край на деня и да си легна. За сметка на това днес бях във вихъра си - дочетох книгата! Изключително доволна съм - лека, хумористична и силно приключенска. Но повече за това в ревюто ми...

   В крайна сметка завършвам БКМ с 4 прочетени книги, към 600 страници и с изключително мили спомени! Надявам се маратонът да се състои и догодина, тъй като ми е много мил - аз, Теди и Илияна измислихме доста от категориите и работихме като екип! Благодаря на Бриaна, че ни мотивира и сплоти - като цяло се получи едно доста интересно събитие!

(Като казах събитие - в Бургас се организира "С книга на плажа" от 20 до 24 юли, който се интересува - тук е Facebook групата. Ако имате възможност наминете и ако случайно се засечем - кажете по едно здрасти с: )

13 юли 2016 г.

БКМ - Ден 2 и 3

    Пълен провал. Н-и-щ-о. Не правя абсолютно нищо. Поради тази причина нямаше и публикация снощи - вече към 12 бях напълно отчаяна и въобще не се надявах да наваксам с четенето или нещо. Всичко на всичко прочетох тридесетина страници от "The Raven Boys" въпреки че си бях дала като цел поне да стигна до момента в който Ганзи нарича Блу Джейн (защото не помня много подробностите около тази сцена). Ама за жалост до късната вечер не бях стигнала до там и почнах да правя някакви много амбициозни планове за следващия ден (т.е. днес). Но нещо ми просветна след епизода на "София-ден и нощ" и до 3 сутринта стоях и четях поезия. Книжките с поезия са чудесни - четат се бързо, интересни са (особена слабост имам към онези изключително глупави и уж сантиментални поемки, които 100% ще са в нечий инстаграм - примерно "Нощта е действие" и "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?", които много исках да прочета, но не ги намерих онлайн) и можеш да прочетеш десет за ден. В моя случай две за вечер... Прочетох "Трагедии след залез слънце" на Алксандър Радонов, която харесах изключително много. Нямаше поеми, които не харесах, само такива които ми бяха безразлични. Открих, че най ми допадат кратките поеми, които с пет думи казват всичко, което има за казване - прости и често цинични - повечето на Радонов бяха точно такива. Същата вечер разгледах списъка си с препоръчани поети и се спрях на Иван Димитров и стихосбирката му "Поет на портрет" и прочетох по-голямата част от нея същата вечер, като оставих двете последни (и чудовищно дълги поеми) за сутринта. Отново - най ми харесаха кратките и цинични поеми като "нямам приятелка", "някои джамии в Истанбул" и "любовта е куче", но в крайна сметка останах приятно изненадана и от "литературен монах (поема)" и "бъллгария", които са онези две чудовищно дълги поеми - въпреки, че ми отне, както ми се стори, часове да ги завърша си бяха доста добри.

   За днескашния ден се надявах и да прочета "Безликите" - третата книга от поредицата на Дарек Ланди "Скълдъгъри Плезънт", тъй като се чете бързо и е вече преполовена, така или иначе. Обаче цяла сутрин мързелувах, а после стягах багаж и някак просто четенето не ми беше приоритет. Не иска да мъкна и тази книга (не че в крайна сметка не я взех) но не успях да намеря книгата никъде онлайн, така че.... просто си взех по-голяма чанта (взех си осем книги, баба ще ме бие с тях).Надявах се поне в автобуса да почета - все пак прекарах два часа там, но пък някак си щастливата музика и променящият се пейзаж през прозореца не ми оставиха възможността да пипна книга (не и преди летището - т.е. на около 5 минути от спирката ми). Сега гледам "София-ден и нощ", до преди малко стоях и си говорих с баба и дядо, утре съм на плаж, ще се виждам с Евка - живота ми е перфектен в момента! Епизода свършва след малко (в момента дават напрегната сцена между Рая и Дани, дано да го разкара) и после ще поета ощемалко и утре ще чета още колкото мога и се надявам да завърша маратона с успех - вече, с преоткритата ми страст към поезията, мисля че имам шанс да прочета 7 книги.

Общо прочетени страници: Към 250

11 юли 2016 г.

БКМ - Ден първи!

   Днес беше интересен ден... Снощи бяхме на гости със семейството ми - гледахме първенството у семейни приятели и се прибрахме късно - нещо, което със сигурност не ни зарадва когато с мама станахме в осем и половина. Трябваше да отида до училище към 9 (15 минути почетох докато стане време) и там се засякох с един близък приятел, с когото прекарахме час на мазни банички милинки и айрян. За това са истинските приятели. Имах още малко работа в квартала - изпипвах последните детайли за кутията от giveaway-a - и в крайна сметка се прибрах към 11. Тук-там, пак нещо се заплеснах в интернет (препоръчвам с две ръце филма Jongens). Най-накрая пак захванах книгата - The Raven Boys на Маги Стийвотър, впрочем - и отметнах около 50 страници. Много съм горда то тоя факт - по принцип чета доста бавно.
   Аз обаче съм малка параноя - от 4 започнах да се подготвям за уговорката си в 6. Ани, която спечели кутията от Giveaway-a се оказа от Варна, та се бяхме разбрали да се видим - радвам се, че си допаднахме, въпреки че първоначално беше доста неловко и имаше много неконтролируемо хилене от моя страна. Общо взето мисля, че си изкарахме добре щом прекарахме два часа заедно. За тези, които се интересуват от подаръчната кутия - с майка ми се отказахме от тая идея ( за сметка на това Четат ли двама пуснаха своите BOPS), но все пак ще споделя какво сложих в нея:
  • "Изтръгнати от корен" на Наоми Новик
  • Тефтерче
  • Ръчно изработен книгоразделител
  • Свещ 
  • Flower crown
  • Няколко пакетчета чай - лични мои фаворити
  • Цветни самозалепящи се листчета - главно с цел отбелязване на цитати
    Както виждате всичко беше някак във "флорална" тема (тефтерчето беше с цвете, а свещта също имаше подобна свежа миризма) и всичко това защото на корицата има бяла роза и доколкото разбрах тя символизира част от историята. Останалите неща са общо взето "essential"-ите ми за четене. Надявам се все пак наистина да ѝ е харесал подаръка! Обиколихме почти целия град и естествено нямаше как да не се спра през книжарницата. Като някакво гномче с дебитна карта съм - очите ми светнаха и исках да награбя всичко. Абсолютна никаква представа нямам защо реших, че имам нужда от "Червената пирамида" в живота си, но явно имам нужда от нея. Ок? Ок. А колкото до "The Perks Of Being a Wallflower" е една от любимите книги на близка приятелка и като цяло винаги съм била заинтересувана в историята на Чарли, Патрик и Сам - просто не стигнах отвъд гледането на филма. В едно от предизвикателствата за Summer Biannual Bibliothon, Момо - една от любимите ми бууктюбърки - включи романа и отново разпали интереса ми! - клик. Също от предизвикателствата много ми хареса това в което е спомената "I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън, така че скоро може и нея да подхвана... Като нищо - няма бариери за разпален читател с електронна книга и wi-fi връзка.



  Та, прибрах се от срещата с Ани към осем и половина и изгледах един епизод на Scream Queens, колкото да ми се отспи малко (пък и си бях купила бирени фъстъци по-рано, чак е срамно да ги изям без сериал). После беше фемили тайм - тоест с мама ядохме салата и гледахме "София-ден и нощ". Сега е 02:01 и поне половин час майсторях този шедьовър. Още не ми се спи напълно, следователно се надявам да почета още малко. И да...


Ден първи: 
Прочетени страници: 83
Общо: 83

10 юли 2016 г.

Български Книжен Маратон pt.2 - TBR (който най-вероятно няма да спазя)


source;

   Обичам четатоните, но сякаш никога нямам а) средствата или б) търпението да завърша кой да е от тях с повече от 2 прочетени книги. Тази година всичко се нареди чудесно, защото аз съм с 10 книги назад с предизвикателството си, а следващите 2 седмици са двата ми любими маратона - БКМ, който помогнах да организирам и BookTube-A-Thon-a, Който просто е толкова глобален, че няма как да не те изпълни със състезателен дух и добро настроение. Пътувам за Бургас вторник или сряда, което значи, че ще съм при баба и дядо в продължение на две седмици и нищо странично няма да ме занимава. Планирам тези следващи две седмици да прекарам в активно четене и освен това *drum rolls* всекидневно споделяне на резултатите в блога. Из цял BookTube има ъпдейти за различни маратони - така че защо да не го прехвърля и към блог обществото. Планирам да разглеждам всеки ден от маратоните по отделно или няколко наведнъж, ако нищо особено не се е случило - ще видим. Но съм много надъхана да успея да почета малко, въпреки slump-a в който съм и да наваксам с публикациите.

    Който следи блога ми от началото знае, че съм ужасна с TBR списъците. В момента в който отбележа нещо като TBR, и особено като напиша публикация за това, то най-вероятно няма да го прочета за посоченото време - било то месец, предизвикателство или маратон. Не си давам някакви големи надежди - не съм избрала книга за всяка категория, не вярвам че ще прочета повече от 4 книги. И все пак - ако това се случи - все ще измисля нещо.

1. Книга, чието действие се развива около море/океан.
    За тази категория избрах "Безликите" - третата книга от поредицата "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди. Стигнала съм сигурно до средата и мисля, че е време да я довърша. Действието се развива в Дъблин,а къщата на Стефани е на самия бряг с морето. 

2. Книга от български автор.
      Тук избрах „Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков. Миналата година част от първия му роман - "На изток от запада" ми се падна на матурата и въпреки недоволството към текста като такъв за преразказване, все пак бях заинтересована от творчеството на автора. Чух много хубави неща за книгата, а и преди 2 седмици си я купих с твърди корици в момент на слабост, така че... 
 
3. Книга, чиято корица съдържа български мотиви (цветовете на трибагреника, роза, лъв…).
Nope, без теб.

4.  Книга, чието действие се развива в Европа.
    Гранде-публикацията ми събра много преглеждания, но все пак нищо не замества истинското ревю. Ще чета "Гондолата на времето". Much excited.

5. Книга от автор, чиито инициали съвпадат с тези на известен българин.
      Не.

6. Книга по избор.
    Онзи ден много ми се дочете "The Raven Boys", така че защо не...

7. Книга, в която се споменава България.
    Очевидно ще го препокрия със "Щъркелите и планината".


Не обичам подобни постове. Не обичам да ги чета, не обичам (а и очевидно не знам как) да ги пиша. Просто не се получава. Аз и TBR-ите не сме нещо. Все пак, ако някой се интересува какво ще чета, here you are. 

5 юли 2016 г.

Български Книжен Маратон 2016

   Както може би сте разбрали от 11 до 17 юли се организира Българския книжен маратон (по инициатива на Брияна и още няколко блогърки, споменати в нейната публикация). Последните седмици сме прекарали в обсъждане на идеи за страницата на събитието (клик!) и преговаряне с хостовете, но сега всичко най-накрая е готово и с радост ви съобщавам, че обявявам последните две (допълнителни) категории.

    Първата е доста проста - книга по избор. Това предизвикателство беше с цел да се остави малко свобода на читателите и да не правим събитието толкова обвързващо. Ако сте със по-състезателен характер може да се хванете да прочете някоя тухла за един ден (Гледам към Ева, която успя да прочете "Игра на тронове" за ден). Втората категория, много подобна на една от главните, изисква да се прочете книга, в която е спомената България. Въпреки, че държавата ни е малка, много автори задълбават в проучванията си и поне удостояват съществуването ѝ.

   Ако се чудите какво да подберете за тази категория имам няколко предложения. България е бегло спомената в "Рубинено-червено" на Кирстен Гир и в "Битката за лабиринта" - книга четвърта от поредицата на Рик Риърдън "Пърси Джаксън и боговете на Олимп". Говорих с една приятелка и тя каза че България е спомената и в "Кръвни връзки", което е чудесна причина да започнете поредицата. Порових се из Интернет и разбрах, че България е спомената също и в "Последната игра" на Джеймс Фрей, "Лабиринтът: Невъзможното бягство" на Джеймс Дашнър, "Останалите" на Том Перота и  в "Ангелология" на Даниел Трусони. Но ако никоя от тези книги не хваща окото Ви, то винаги може да прочетете някой роман от български автор, тъй като повечето от тях се развиват тук, а така и с една книга покривате две категории.

   Всички останали категории може да видите при:

   Ако имате желание да участвате може да се включите и във Facebook групата.

23 юни 2016 г.

Победители!!!

   Много се извинявам, че поста закъснява, но вчера докато теглех победителите нещо се случи и нямах възможността да седна на компютъра, нито пък да заснема процеса на избиране на наградените (записвах имената на всеки в участие за дадена книга и пусках Randomnizer-a на телефона си да избера номера на победителя.) В крайна сметка сметка печелившите са:

Печели "Седем години копнеж" на Силвия Дей. Честито!

Печели "По-кротко, лейди!" на Сюзан Елизабет Филипс. Честито!


Печели "Бялата кралица" на Филипа Грегъри! Честито!

Печели "Заточен" От Питър Лайни! Честито!
Печели 'пророчеството на гарвана"! Честито!
Печели празничната кутия!
 Който види името си и познае коментара си, нека да ми пише - всичките ми социални мрежи са вдясно :) Ако до края на седмицата някой от печелившите не се е свързал с мен, ще изтегля нов победител. Надявам се всички да са доволни от получените награди и дано няма сърдити! Изключително много благодаря на всички, които се включиха, наистина много ме зарадвахте с милите си коментари и пожелания!

(Искрено се извинявам, че публикацията е толкова кратка и претупана, както казах - имах малко проблеми.)

12 юни 2016 г.

My Bookmark Collection.

   Има хора, които могат да сложат всичко между страниците на книгата си - могат дори да подгънат страниците, за да отбележат до къде са стигнали. Е, аз не съм от тези хора. От малка искам да ми е красивичко и пригледно, и макар че когато трябва извънредно да напусна художествения свят слагам каквото ми попадне като подбелязка, винаги държа всичко да е изрядно. За това често подбирам книгоразделителя с който ще чета книгата по цветове и т.н. Което въобще не е толкова пипкав процес, кълна се. Знам как изглежда всеки от (близо осемдесетте ) ми разделителя и знам къде точно се намира в бурканчето, където ги събирам. Но наскоро се сдобих с доста нови подбелязки и реших да преподредя колекцията си - а защо не и да я споделя с вас?!
 Първата категория, която имам е с кориците на книги. Повечето съм взела от книжарницата, защото как ще изпусна възможността да си взема от всичко. Просто невъзможно. Освен тях имам доста отбелязки, които са вървели заедно с книгата (главно от книгите на издателство ИБИС) но тях запазвам в томовете.
 Следват тези от книжарници, които не изобразяват някоя конкретна книга, а са просто рекламни. Повечето ги събирам от Алеята на книгата и от онлайн поръчки - несъмнено любимите ми са от Bookdepository. Заслужава си да направиш поръчка от там само заради хубавите подбелязки)





 И сега - тези, които са ми най-скъпи на сърцето. Първото ми по-голямо пътуване беше до Виена, Австрия. От там спонтанно си купих 3 разделителчета и от тогава ми стана традиция да си купувам по едно (или няколко) от всяко място, което посетя. В близките месеци събрах от Прага, Флоренция и още едно от Виена. Надявам се тази ми колекция да продължи да се увеличава!




Тези изключително красиви неща, които виждате са дело на майката на една приятелка (линк към страницата ѝ). Всичко започна като въпросната приятелка ми подари един от разделителите са рождения ден, а на мен толкова ми харесаха, че не след дълго се бях сдобила с още пет. А после и с още няколко.... Дори купувах за приятелки. Тези подбелязки са ми най-любимото нещо в света, честно. Пухчетата им дори гъделичкат!

 

7 юни 2016 г.

Защо да прочетете.... + Giveaway.

   На 11 юли блога ми става на 2 години. Сега като се замисля, две години хич не са много, но все пак съм изключително горда то себе си, че успях да поддържам сайта си толкова време. Мисля, че това е едно от нещата в които съм била най-постоянна! Признавам, не винаги успявах да напиша по 20 поста на месец или нещо друго - но това рядко бе проблем за мен. Важно ми беше (а и все още е) ако ще поствам нещо то да е качествено, а не колкото да отбия номера ( за това сега снимам на ново три поста). Но има едно нещо за което несъмнено съжалявам през годините - работих с толкова много издателства, а разочаровах много от тях! Нали разбирате, понякога просто ти идва в повече, нямаш време за четене или просто ти се чете нещо друго. Но минаваха месеци, години и аз все още не съм прочела някои от книгите пратени ми за ревю. С някои се получи така че вече не представляват никакъв интерес за мен. Но други просто имаха ефекта "задължителна/ученическа литература" върху мен - все още искам да ги прочета, но заради "натиска" от издателството (всъщност напълно отсъстващ, адски съм благодарна, че никой не е тръгнал да ми се кара).

   В крайна сметка, че е време да отделя време да рекламирам книгите, които са ми били изпратени с такава цел. на някои може да очаквате ревюта в близкото бъдеще, тъй като въпреки всичко гледам да смалявам купчинката с книги за ревюта възможно най-бързо.


   Първата книга за която ще говоря е "Гондолата на времето". Факта, че издателство "Ибис" са рискували, издавайки немска книга (тоест такава, която не е изключително популярна сред най-обширното книжно общество - именно американското). Всъщност романът звучи много като друга немска книга - "Рубиненочервено" на Кирстен Гир - и двете произведения засягат неочаквано пътуване във времето и изключително привлекателен младеж, който е експерт в тази област. Като цяло, на пръв прочит (see what I did there) поредицата ми изглежда изключителна лека и забавна - такава, която можеш да прочетеш за един следобед на фотьойла на баба. 

   Освен това, действието се развива във Венеция, което си е далеч по-интересно от мрачен Лондон или слънчева Калифорния. Също много от историята на Италия (би трябвало да) е включена, което ще обогати знанията ви ( а това никога не е лошо). А и може би най-логичната ми причина да препоръчвам тази книга е защото преди няколко седмици излезе втората - "Златният мост" и така няма да се налага да чакате цяла година докато я издадат, а ще можете да прочетете цялата поредица на един дъх.
+ има красиви картинки

Няколко ревюта на: Плами, Кая, Юли, Ади

   Започнах тази книга с изключителен интерес (стигнала съм до 112 страница!!!!) и бях наистина заинтригувана от историята. Представена е една изключително интересна гледна точка на един пост-апокалиптичен свят, въпреки че "пост-апокалиптичен" е прекалено силно описание за мен. Същността на историята е, че в един ден милиони хора изчезват без конкретна причина и сюжета проследява живота на "останалите" - как се справят без близките си и как им се отразява събитието. Всеки има различен начин да се справя с живота и беше изключително увлекателно да проследявам това, но това което най-вероятно ме е накарало да оставя книгата е, че 1. ми напомня много на "Живите мъртви", въпреки че засяга коренно различни теми и 2. Защото сериалът е къде-къде по-добър. В романа действието е някак бавно и сухо, докато сериалът е динамичен, с много по-разнообразни герои и повече сюжетни линии. Препоръчвам и двете, но за мен сериалът е по-добър и мнението ми най-вероятно няма да се промени ако прочета книгата отново. (Но има сладко кученце на корицата, което винаги е плюс за мен.) 

Ревюта на: Аз чета, Soulseeker

"Ибис" реално не са ми изпращали книгата - бяха пратили втора бройка на Юли по погрешка и тя се свърза с тях с обещание, че ще я ревюирам. Макар и рядко, понякога имам неистова нужда от весели, летни и романтични книги. Почнах я, ама сякаш още не съм достатъчно подготвена за книгите на Елизабет Филипс. Всеки път като отида в библиотеката има нейна нова книга, а същия ден са били взети поне други 3 нейни - авторката наистина е доста популярна сред българската публика и явно с причина. Доколкото знам, всичките и книги се въртят около някакви спортни звезди или просто някакви супер мъжаги и забавни, саркастични жени. Явно всяка книга проследява любовта им по забавен, трогващ и неописуемо невероятен начин. Може би не е моя тип (може и да не е докато не я прочета), но със сигурност ще ви хареса, ако сте фенове на жанра.

Ревюта на: ЮлиСилвия Тодорова

"Писма до мъртвите с любов" се предполага да е някаква разчувстваща история от типа на "Всички наши места" и всичко, което Джон Грийн някога е писал. Но самата идея звучи много по-интересна - всичко започва с една домашна работа за която главната героиня тя трябва да напише писмо до мъртвец. Явно нещо в това и харесва, защото тя продължава да пише писма до хора, които са починали. Но мисля че това не е всичко, тъй като романът не е сборник с писма - смъртта на сестра ѝ страшно влияе на главната героиня. Не знам какво повече да кажа, наистина не знам за какво става дума отвъд това. Но аз си падам по сълзливите книги и произведенията, които оставят дупка в сърцето ми, а за "Писма до мъртвите с любов" се твърди точно това! Тя със сигурност е една от книгите, които очаквам с най-голямо нетърпение. 


   Аз и Силвия Дей май хич не се спогаждаме. Имам много приятелки, чиито книжно мнение ценя изключително много - и всички от тях са заклети фенки на авторката. За това не тръгнах с негативизъм към 'Седем години копнеж", когато от издателството ми я изпратиха. Но пък я започнах и хич не ми допадна. За това и ще я видите малко по-надолу в този пост. За щастие обаче, Силвия Дей ми се издигна в очите с първата си книга от поредицата "Кросфайър" - "Открита пред теб" ми остави по-добро впечатление. 


   С тези бебчета съм почти невинна - прочетох "Проклятието на тигъра" на един дъх и веднага след това се захванах с втората книга от поредицата - "Търсенето на тигъра". Явно обаче ми дойде малко в повече, за това я оставих по средата и така си и остана - недовършена. И все пак - това е една изключителна поредица, която разказва много за индийския фолклор, трудната любов и остроумните коментари.



   Всъщност това не е единствената книга, която издателство "Еднорог" ми предоставиха - вкъщи имам и "Тайната история" и бавно се боря с нея, макар че за нея имам само една дума - феноменална. Към "Бялата кралица" обаче май хич нямам интерес. По принцип не си падам кой знае колко много по историческите романи, но много ми допадна сериалът по книгата, за това и помолих за нея. Майка ми я прочете и изключително я хареса - каза, че действието е динамично и че живота на младата Елизабет. Би трябвало книгите на Филипа Грегъри да са исторически коректни, така че ако търсите нещо с което да обогатите културата си, то може би "Бялата кралица" е правилната книга за вас.


   Без да се лъжем - "Артлайн" са ми любимото издателство. Издават невероятни книги по невероятен начин и просто всичката им работа е свършена като хората. за това като успях да се свържа с тях и те се съгласиха да работим заедно аз бях повече от доволна. Веднага подхванах "Заточен" и въпреки, че имах бегъл интерес към книгата нещо не ми допадна съвсем - може би това, че главният герой беше доста възрастен (над 70) мисля, а освен това стилът на писане не ми допадна - едновременно прекалено прост, но тежък - след 20 страници се чувстваш изцеден. Но историята разказана в "Заточен" е наистина феноменална - става дума за общество (от пенсионери, малки деца и болни хора) затечено (see what I did there x2) на остров, който е използван за сметище на близкия град и съдбата им сред боклуците. Но като всяка друга дистопия книгата разглежда множеството проблеми на войната и токсичната обстановка, за която може да прочетете повече в ревюто на ShadowDance, което чудесно описва чувствата ми към книгата. 
Скот Уестърфийд ми е един от любимите автори и реално нямам никакво валидно обяснение защо не съм прочела книгата. Всъщност поне два месеца се разхождах насам-натам с "Левиатан" под мишница, надявайки се че ще успея да почета малко, но ефектът "задължителна литература" си каза думата и не стигнах отвъд стотната страница - но както всичко, което Уеастърфийлд пише и това ме остави очарована. Авторът пресъздава Първата световна война през очите на принца на Австро-Унгария - Алекс, който е принуден да напусне кралството си, за да се спаси. Бих могла да определя книгата само като Steam-punk - с изключително много машинарии, политически интриги и разбира се, любимите ми картинки.
Ревюта на: Книголандия, Ради Радев, Ловци на книги


     Много забавна история - бях написала доста дълъг параграф как се извинявам и как всъщност книгите не са мой тип, но след като прочетох резюмето то ми се стори доста по-запленително от преди. Така че веднага подхванах първата книга - "Горещо след полунощ". Историята ми звучи като смесица между едни по-тъмни ловци на сенки, Кейт Даниелс и "Братството на черния кинжал" в едно. Ще видим какво ще излезе и се надявам да не спомена книгите отново в подобен пост след примерно още година.

GIVEAWAY!!!

   Ако най-накрая сте стигнали до тук - моите адмирации! Както споменах в началото на поста - блогът ми става на 2 години на 11 юли. Това удобно съвпадна с планираните подаръци към този пост, така че в крайна сметка имам 5+1 книги за вас!

  Четири от книгите, които са споменати по-горе, подарявам с цел реклама и благодарност към издателството.   Тези четири книги са: "Седем години копнеж", "Бялата кралица", "Заточен" и "По-кротко, лейди". Следващата книга, която ще подаря е "Пророчеството на гарвана" - една моя много любима книга. Имам чувството, че не е достатъчно популярна сред българската публика и наистина искам да запозная поне един от вас със страхотната история на Маги Стийвотър.

    И най-специалния подарък, специално за втория рожден ден на блога! С майка ми от известно време обмисляме някаква идея със subscription boxes - кутии с книги и книжни нещица, подобни на OwlCrate, YA Chronicles и други подобни. Победителят ще получи една примерна такава кутия, за да видим как ще се получат нещата и дали ще има интерес.

   Правилата за участие са прости - споделете публикацията във Фейсбук профила си и коментирайте тук със скрийншот/линк както и с подаръка (/ците), който бихте искали да получите. Ако сте под 14, моля, първо обсъдете участието си в играта с родителите си! Късмет на всички! Ще изтегля победителите на 22 юни.