22 март 2016 г.

Top Ten Tuesday || Ten Books I Really Love But Feel Like I Haven't Talked About Enough/In A While


  Често се случва някоя книга, която страшно ни е харесала, да остане затрупана зад масата любими книги, които винаги фигурират в разговорите ни - и аналогично в блогпостовете ни. Днескашната тема е такава, че да ни накара най-накрая да опишем някои от любимите си книги, на които не отдаваме заслуженото внимание.

   1. "Даровита" - преди около 3 години книгата ми хвана окото и си я купих. Доста време отлагах прочита и, но всъщност ми хареса изключително много. За жалост така се случи, че нямаше с кого да я обсъждам - даже май още нямах блог като я прочетох, но героите останаха далеч от съзнанието ми и ми е трудно да си припомня основните действия. Все пак препоръчвам книгата, защото имаше доста неочаквани обрати, а героите бяха реалистични и интересни (дори съм им запомнила имената!)
   2. "Чужди очи" - подобен случай - с времето книгата ми избледня и не помня нищо от нея, освен че ми хареса много. Така и не се наканих да си припомня действието и да подхвана втората от поредицата.
   3. "Максимум Райд" - за тази поредица не говоря много, сякаш повече в блога. Имам чувството, че винаги я забравям или че намирам по-добър отговор за дадения въпрос от "Максимум Райд". Въпреки това, тя е една от любимите ми поредици и помня колко разпалено я обсъждахме с Лоли преди години.
   4. "Морето на спокойствието" - написах ревю към книгата в което си излях душата, но сякаш след него нямах нужда да споменавам книгата. Истината е, че е една от най-добрите във contemporary жанра, поне според мен и ще съм на седмото небе, ако някой иска да я обсъди с мен.
   5. "В морските дълбини" напълно ми обзе съзнанието и в продължение на пет месеца не можех да спра да говоря за нея. Но със забавянето на третата книга от поредицата, сякаш манията ми поотмина и за това не съм я споменавала в блога от доста време. 
   6. "Love, Rosie" - разбрах за филма от Мони, която в последствие ме просветли, че има и книга. След като адаптацията стана една от любимите ми реших, че трябва да дам шанс и на книгата - не ми хареса колкото филма, но със сигурност я заобичах по един по-различен начин. В крайна сметка обаче, нямам много за казване по нея - сладка, забавна и до там.
   7. "Истината за завинаги" - това е една от първите книги за които писах ревю ( и силно се надявам никой да не отиде да го издирва) и ми е изключително скъпа на сърцето. Представете си колко съм била развълнувана от нея щом чак съм решила да и напиша ревю. Сега ми се струва зарината под масата на другите прочетени книги и не ми се струва като нищо особено - за това и не говоря толкова често за нея. 
   8. "Законът на безсмъртните" - е една от любимите ми книги от 2015 и чак ме е яд, че не я споменавам по-често. правя го от напълно егоистични причини - не искам да си мисля за героите, за това което стана в края на книгата. Освен това се срамувам, че още не съм прочела следващите части от трилогията....
   9. "Скитница" също като "истината за завинаги" е книга четена преди около две години, която ме остави без думи. Още ме държи и още съм изключително впечатлена от сюжетна линия, героите и цялостния стил на писане, но детайлите са ми се размили и чакането за продължението, което май никога няма да бъде публикувано, някак си ми уби желанието да говоря за тази книга, колкото и да я харесвам.
   10. "Please Ignore, Vera Dietz" е книга, която не искаш да споделяш с никого другиго. Хем искаш целият свят да я прочете, хем трябва да я запазиш за себе си. Тази книга ме съсипа по толкова много начини - прекланям се пред гения на A. S. King. Веднага след края исках да почна от начало - нещо случвало се само с поредицата Хари Потър. Така че,да, не говора за Вера, няма и да го направя. Ако някой от вас я прочете ще се радвам да я обсъдим, но дупката в сърцето ми още не е зараснала и следващите няколко месеца тя ще носи името Чарли и ще рискувам да плача всеки път като се опитам да напиша сносно ревю за романа.

   Изводът от този списък е, че а) имам ужасна памет и б) съм изключително егоистична спрямо книгите си. Освен това се вижда някаква тенденция как просто изключвам повечето съвременни романи от опциите си, сякаш винаги говоря за други жанрове, които чета повече. Може би ще направя отделна публикация за жанра, кой знае.

Няма коментари:

Публикуване на коментар