20 май 2016 г.

Carry on, Simon.

    Попадали ли сте на книга, към която се привързвате още от първите страници и знаете, че винаги ще може да се обърнете към нея. Както малките момиченца мечтаят да са Пипи Дългото Чорапче. Както сега, повечето читатели се обръщат към Хари Потър и Пърси Джаксън - това са все образи, които са станали толкова реални за мен, образи с които съм израснала и съм се променила. Е, още с първите страници бях сигурна, че Carry On ще е такава книга. Четох доста негативни ревюта - страхувах се, че и аз като много хора, ще видя само репликата на Хари Потър, ще видя само прозрачни и безхарактерни герои, ще видя само бледото отражение на нещо, което трябва да е фенфикшън онлайн. Но в крайна сметка аз прекарах последните три дни напълно потопена в света на Саймън Сноу - отказвах да прекарам свободното си време по друг начин освен да чета. А докато четях се чувствах чувствителна. Всяка дума ми влияеше, оставяше ми храна за размисъл и провокира много въпроси в мен, така както не е правила книга от изключително много време. Първата ми работа след като приключих книгата бе да се върна да препрочета любимите си моменти. И ще излъжа ако кажа, че го направих само веднъж.

“The whole prophecy is bollocks," I say. "'And one will come to end us. And one will bring his fall.' Did I also bring my own fall?"
"No," Baz says. "That was me. Obviously."
"How did you bring my fall? I stopped the Humdrum myself."

Baz looks back at his phone, bored. "Fell in love, didn't you?”

      Във "Фенка" РейнбоуРоуъл ни запознава със Саймън Сноу и Базилтън Пич чрез допълненията между главите - части от поредицата на Джема Т. Лесли (авторка само в света на Роуъл) както и от фенфикшъна на Кат - "Carry on". Не харесах "Фенка" колкото би ми се искало, но за сметка на това обикнах Саймън Сноу и приятелите му. Макар и някак далечни от главната история, тяхната сюжетна линия ми беше в пъти по-интересна от тази на Кат и Леви. Като разбрах, че "Carry on" ще бъде издаден като роман едва успях да сдържа ентусиазма си. Мислех си, че това ще е издания фенфикшън на Кат, но както Рейнбоу Роуъл казва в края на книгата си - това е нейната собствена представа за героите - което на практика значи, че тя е създали тези образи по три различни начина - писала е за тях като Джема T. Лесли, като Кат и като себе си. Възхищавам ѝ се за това!


“It's the good things that hurt when you're missing them.” 

    "Carry On" започва с пристигането на Саймън Сноу в гимназията за магии Уатфорд за последната си година. Той е свикнал да бъде център на вниманието, очаква да се справи с всеки проблем надвиснал над магическия свят. Но в личен план Базилтън Пич е по-голяма заплаха дори и от The Inaidious Humdrum, уж главният антагонист на историята. Саймън смята, че Баз е вампир (вярно) и когато той не се появява на първия учебен ден Саймън не мигва цяла нощ от страх, че Баз ще изскочи от някъде и ще го източи като подвижна банка кръв. Но Баз не се връща на следващия ден или на по-следващия ден и Саймън започва да се тревожи за съквартиранта си. Месеци по-късно Баз се завръща в Училището за Магия по-наперен от всякога, което несъмнено е завръзката на историята. С пристигането на Баз в училището е разкрита и неговата гледна точка - много по-комплексна и богато изградена, сякаш за да се покаже ярката разлика между образите на Без и Саймън. В последствие те сключват примирие, въпреки осемте години на жива омраза, обединени от общата цел - отмъщение за убийството на Наташа Грим. 



“How often do you have to drink?” 
“Every night, to feel good. Every few nights, to stay sane.” 
“Have you ever bitten anyone?” 
“No. I’m not a murderer.” 
“Does it have to be fatal every time? The biting? Couldn’t you just drink some of a person’s blood, then walk away?” 
“I can’t believe you’re asking me this, Snow. You, who can’t walk away from half a sandwich.” 

 
  Историята беше наистина изпипана откъм приключенската и фентъзи страна. Наистина оценявам това - имаше цяла история отвъд Баз и Саймън, имаше неочаквани обрати, имаше динамика на действието - с две думи, "Carry On" имаше всичко от което един фентъзи роман се нуждае. Ама няма да си крива душата - любовта на Баз и Саймън беше най-прекрасното нещо за което съм чела. Всеки момент между тях носеше невиждано щастие на разнежената ми душа - караниците им, деликатните заяждания, промърморените обиди и опитите да накарат това между тях да сработи. Любимата ми сцена несъмнено е първата им целувка - прочетох я поне десет пъти и с всеки път момента ми ставаше все по-близък до сърцето ( а може би някъде след петия прочит почнах да плача). Във другите книги на Рауел, които съм чела, главно във "Фенка", романсът ми се струваше прекалено захаросан и нереален. Явно бяха нужни вампири и магия, за да може най-накрая да създаде нещо правдоподобно. Баз се бори със сериозна депресия, а Саймън просто е срамежлив, непохватен и неумел с думите - все образи с които мога да се свържа - и двамата се допълваха идеално. Характерите им бяха изградени така, че единия да е буфер на другия, неутрализирайки се и усилвайки се едновременно.


“Sharing a room with the person you want most is like sharing a room with an open fire.


He's constantly drawing you in. And you're constantly stepping too close. And you know it's not good--that there is no good--that there's absolutely nothing that can ever come of it.

But you do it anyway. 
And then...
Well. Then you burn.”


      Обаче колкото и да харесвам Баз и Саймън, те далеч не бяха най-интересните герои. Всеки от второстепенните герои беше изключително плътнокръвен и интересен. Нямам нищо против да прочета още няколко книги със същата дебелина за Пени, която е най-безстрашното момиче, за което съм чела (а и най-добрата приятелка, най-накрая някой е уловил правилно приятелството между момчета и момичета!!!), за Еб (която е нещо като Хагрид в Уатфорд), която се грижи за козичките си, или може би дори за тийнейджърските ѝ години в Уатфорд заедно с лелята на Баз - Фиона. А може би и за Главния Маг, чиято история някак си бе сбита в тази книга - бих се радвала да почета малко за любовта му към Луси, за мечтите му и за амбициите му. Бих се радвала да чета дори за Агата - която хич не харесвах, но все пак напълно оцених ролята на образа ѝ. Без значение за кого чета - напълно готова съм да се потопя в този свят на авторката отново. Дотолкова се привързах към тази история, че ще съм доволна на допълнителна глава публикувана в Tumblr. Но до тогава просто ще задоволявам жаждата си за още snowbaz чрез фенфикшъните онлайн. (Чела съм точно 2 фенфикшъна по книги, любовта ми към тази явно е доста сериозна)


“She told me later that her parents had told her to steer clear of me at school. 
"My mum said that nobody really knew where you came from. And that you might be dangerous." "Why didn't you listen to her?" I asked. 
"Because nobody knew where you came from, Simon! And you might be dangerous!" 
"You have the worst survival instincts." 
"Also, I felt sorry for you," she said. "You were holding your wand backwards.” 

     Ако трябва да съм честна не очаквах толкова много от книгата. Въпреки, че много ми хареса във "Фенка" някак си не бях убедена, че  историята ще бъде представена по интересен начин. Всъщност беше много повече от това - беше забавна и сладка, неангажираща и все пак заслужаваща цялото Ви внимание.  Бях напълно обсебена от света на Рауел, тръгвах за училище в последния момент,не пишех домашни не учих уроци - всичко само и само да прочета още малко. Сега докато пиша това (поне 2 седмици след прочита на романа) ми се приисква да хвана книгата и пак да мина през някои моменти (въпросната първа целувка). Дотолкова книгата се загнезди в ума и сърцето ми.


“I think I might kiss him. He's right here. And his lips are hanging open (mouth breather) and his eyes are alive, alive, alive.” 


    Който ме следи в Goodreads знае за предложението ми за шестте звезди - да са отредени няколко позиции, примерно три, отделени за книги, които толкова са ти повлияли през годината, че заслужават една звезда повече от всички останали. "Carry on" щеше да е първата, кяото бих поставила на такова място за тази година, а може би и за по-дълъг период от време. Не,че четенето на тази книга ме обогати с нещо чак толкова или пък ме научи на някакви морални ценности. По-скоро просто ме направи щастлива. Изключително емоционална съм и да реагирам със сълзи на книга не е нещо нечувано. Но пък се привързвам адски трудно и това привързване, тази връзка, която си изградих с героите, и начина по който живо се интересувах за съдбата им, нареждат романа на първо място за тази година и във ТОП 3 на all-time-favourites-ите ми. 


"And then he kisses me"

    Общо взето, ако си търсите нещо леко и сладко ( и хомосексуално), което да ви изкара от лош читателски застой, то препоръчвам "Carry On" с две ръце ( и всеки друг крайник, който ще ви обеди да си я качите на компютъра или дори да си я купите, възможно най-бързо). 


P.S. Специални благодарности за Теди, която е най-милия и вдъхновяващ човек, който познавам <3 

3 коментара:

  1. Това е най-очарователното ревю, което съм чела. <3 Станах емоционална само докато го четох, а цитати ми влязоха в ума. Нямам търпение и аз да прочета книгата, а дотогава - благодаря ти Анси, че изпълни тези мои няколко минути със сладост и още по-голямо желание за четене. :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ти си основата на това сладка ревю 😉😉😉

      Изтриване
  2. Невероятно, сладко и прекрасно ревю. Отдавна си мислех да прочета книгата, но нещо все ме спираше, харесах много историята на Саймън и Баз във "Фенка", че ме беше страх, тази книга да не го развали, но ти с това чудесно ревю заличи всичките ми съмнения. <3 <3

    ОтговорИзтриване