20 юли 2016 г.

Гондолата на времето - Ева Фьолер

   Лятото е време за релаксиране, но в случая на книжния червей това често означава упорито четене под парещото слънце, докато сте на море или на басейн. И наистина, обстановката около вода и пясък е изключително разполагаща и сякаш близо до водата Ви идват силите да прочетете повече от 100 страници за час (защото тайно божествения ви родител е Посейдон). Е, точно това се случи с мен и "Гондолата на времето" от Ева Фьолер. Рядко ми се случва да прочета книга за един ден, камо ли пък и пълен роман ( а не някой със стотина странички), но тази остана приятна изненада. Още с началото си историята е поднесена интересно и забавно и ако не знаеше, че става въпрос за пътуване във времето от корицата, то сигурно би се залъгал, че ще продължиш да четеш за приключенията на Ана и Матиас из Венеция.

     Явно има нещо в германските автори, издавани у нас - пишат за пътуване във времето и го правят по изключително забавен начин. Най-известната поредица за пътуване във времето, сред тийнейджърите, безспорно е "Скъпоценни камъни" на Кирстен Гир, за това и подходих с известен скептицизъм към "Гондолата". Но Ева Фьолер напълно е развихрила въображението си! Двете поредици почти нямат допирни точки. Ако и вие като мен сте си мислели, че това ще е някоя жалка реплика, то веднага към най-близката книжарница и с "Гондолата" в ръка! (може би дори и с втората...)

    Действието се развива в прекрасната Венеция, където Ана и семейството ѝ са на почивка. Някак много освежаващо е да четеш за нещо различно от Америка или Англия - Италия е някак мистериозна и екзотична. Авторката е вложила много труд (а най-вероятно и пътуване до Венеция) за да може с такава точност да описва различните канали и различните палацо, както и целият етикет на тогавашната култура. В други ревюта прочетох много преувеличени коментари как книгата съдържала много повече исторически факти от учебниците по История, но в интерес на истината нямаше толкова много исторически ( и фактологически точни) събития, колкото изключително богата културна картина на Италия през 1499 година.



    Чрез героите си, всъщност, Ева Фьолер остава най-голям отпечатък. Ана е онова разглезено градско момиче, или поне би била през 2009, тъй като постоянно се шляе наоколо и най-скъпото  притежание е нейният айпод.  Сега може би Ана би сметната за дори скучновата, но пътувайки във времето тя трябваше да се сбогува с айфона си (както и с банята и шокалада) и не спря да мрънка за това. Което изключително много ми хареса! В книгите все виждаме изключително смели образи, които веднага щом нещо страшно/паранормално се случи включват бойния режим и сякаш нищо никога не достига до тях. Ана беше изключително истинска във всяко едно отношение, и дори в лицето на опасността тя си каза "Ужасно много ме е страх, но ще го направя, защото така искам!"Освен това имаше едно изключително особено чувство за хумор, което доста ми допадна. Тъй като книгата е разказана от нейна гледна точка ми беше изключително лесно да се докосна до света, тъй като нищо от заобикалящата среда не беше спестено. Дори ходенията до тоалетна и ужасната миризма на XV век.

    Себастиано, другият главен герой, а и любовният интерес, от друга страна ми се стори... недостатъчен. Сякаш присъствието му беше съвсем бегло, макар и осезаемо важно, до последните стотина страници. Но това е без значение - определено ми допадна като образ - дяволски красив, леко циничен, но всъщност мил и директен. Харесах връзката им с Ана, защото не беше прекалено прибързана, а и всичките им проблеми не се изпариха магически след като се целунаха. YA книгите са склонни да се въртят главно около любовната история, но тук нямаше такова нещо. Едно "Оппа, май почвам да го харесвам" и до там. Това също много ми хареса - наистина не обичам блудкави романи със сладникави (и безпочвени) любовни истории.

   Но душата на историята несъмнено бяха второстепенните герои - Матиас, Клариса и Мариета напровиха прикленията на Ана из Венеция (през 2009 и 1499) в пъти по-лесни и интересни. Много цветни и различни, Матиас е типичният аутсайдер - дебелото срамежливо момче, Клариса е сестрата по съдба на Ана- преживяла е същото като нея и до някаква степен и е ментор във венецианския живот през XV век и Мариета, куртизанка с голяма сърце (и дори по-голяма къща), която винаги беше готова да помогне.



    Друг много интересен аспект за сюжета беше бариерата - магически "редактор" който променя думите ти така, че да пасват на съответната епоха и не позволява такива, които ще разкрият бъдещето да бъдат изречени. Като се замислиш е изключително логично да съществува. Би настанала пълна анархия, ако в XV век хората се разхождат с айфони, заради грешката на някакво глупаво и несъобразително момиче, което случайно е попаднало 510 години назад във времето. Бариерата си беше герой сама по себе си, създавайки много комични ситуации, главно с любимия на всички чели книгата "нужник". Във връзка с всички въпроси за пътуването във времето които някога сте имали - "Гондолата на времето" отговаря на някои от тях, като дори обяснява някои от парадоксите.

   Общо взето, книгата не е произведение на изкуството. Не ме остави напълно разтърсена, не промени начина ми на виждане на някои неща, може да се каже, че изобщо не ми е повлияла. Но ми хареса. За няколко часа просто бях изгубена в света на Ева Фьолер и нищо друго не ме интересуваше. Книгата е от онези леките, които четете не за да научите нещо или да се потопите в съвсем непознат свят, вглъбявайки се напълно в героите - "Гондолата на времето" се чете чисто за удоволствието от четенето. Лека, забавна и неангажираща - перфектно четиво за това лято, а втората излезе скоро на българския пазар.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар