4 ноември 2016 г.

20 август

   На тази дата качих последния си пост тук. Доста неща са се случили от 20 август до сега - повече от два месеца по-късно. Много неща се случиха и сякаш нямах време за четене. До края на ваканцията пътувах, а като се прибрах във Варна бях заета да наваксвам със социалния си живот - излизах в 10 сутринта и се прибирах в 10 вечерта - буквално дори нямах сили за четене вечер. После започна учебната година и вече не беше липса на желание - беше чиста и физическа невъзможност да чета. Само учех и тренирах - всеки ден. Още го правя - решила съм да залегна сериозно над учебниците тази година и за сега оценките ми са добри съм горда от себе си колко систематично си уча уроците. Тренировките също не са нещо лошо, но когато си втора смяна и си принуден да ги правиш след часовете - от 7:30 до към 10, накрая на деня наистина си убит.
   Но бавничко нещата започнаха да се оправят. Зачетох се отново, по стечения на обстоятелствата в Илиада. Да разнообразявам скучните описания на Омир си хванах и друга книга и така за няколко дни имам нови три завършени книги. Поднових си целта в Goodreads, която беше 70-75-80 книги (цел която отдавна се превърна в непостижима) на 45 книги, които мисля че ще успея да завърша дори тази седмица. Започнах с дочитането на книгите на бюрото ми - нещо като своеобразна TBR купчинка. Първо приключих с "Ангелско нашествие" - която всъщност беше книгата, която ме измъкна от този "тъмен период", но за нея повече в ревюто, което ще пусна тази вечер или утре. После завърших и дневникът на Мая ван Уейгънън - "Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" от който съм... доволна. Радвам се, че успях отново да върна книгите си в графика си - взимам си книгата в автобуса, чета във фитнеса (защото понякога не ни пускат преди 8 и имам около половин час за убиване на диванчето) и вмъквам по глава между уроците.
   Мисля че октомври месец някъде се присъединих към PTPI организацията, която има клон във Варна и вече мога да се похваля с една сравнително успешна кампания. Като цяло това също заема доста голяма част от времето ми, но ми харесва изключително много. Освен това не загърбвам съвсем социалния живот и преди срещите на PTPI най-вероятно може да ме намерите навън с приятели. Който следи и другият ми блог сигурно е видял дейли постовете, които също се надявам да продължа да правя, защото от последните два месеца излезе още нещо позитивно - започнах отново да снимам.

Очевидно този пост беше едно голямо лирическо отклонение от цялостната тематика на блога, но мисля че е важно и ще го оставя. В момента разработвам няколко идеи и се надявам възможно най-скоро да достигнат и до вас.  
Много любов за всички четящи това!

Няма коментари:

Публикуване на коментар