5 ноември 2016 г.

Ангелско нашествие - Сюзан Ий

   "Ангелско нашествие" е една много много много много специална книга. Историята ми с романа на Сюзън Ий започва още преди няколко години, когато тъкмо навлизах в BookTube Обществото. Виждах прекрасната корица на "Angelfall" навсякъде, но идеята да прочета книга на чужд език беше толкова далечна за мен. Днес си разглеждах четеца и намерих е-книгата там - оказва се, че е една от първите, която съм си свалила, но очевидно не съм ѝ обърнала внимание защото файла все още стои непрочетен. В началото на година издателство Емас бяха обявили издаването на романа и аз бях много щастлива и макар вече да бяха в онзи застой, за който говорих толкова много в предния си пост, не се сдържах да си купя книгата.
   Започнах я преди около две седмици, примерно, и веднага бях погълната в света на зли ангели и пост-апокалипстичен ужас. За жалост нямам много време и за тези две седмици прочетох точно 54 страници. Но съдбата на героите продължаваше да ме човърка отвътре и по време на кратката ваканция по случай 1 ноември успях да завърша книгата за отрицателно време. За това и ми стана толкова близка на сърцето - след месеци без да се докосвам до книга, Сюзън Ий беше единствената, която успя да разпали страстта ми отново.



   "Ангелско нашествие" е една нетипична история за апокалипсиса. Лошите герои са ангелите - нещо, което определено е извън нормата, особено след като ангелите са представяни като добри и свети същества във Библията. Те нападат Земята без някаква очевидна причина и само за няколко седмици успяват да разрушат повечето главни центрове в Америка. Пенрин, сестра ѝ Пейдж и майка ѝ са обитавали стария си апартамент от нападението до сега, но Пенрин (която го играе главата на семейството) е решила, че мястото вече не е безопасно. Ресурсите са малко и хората са готови да се избият за пакетче спагети, а дори и за по-малко. Когато тръгват по улицата, криейки се между колите, Пенрин и семейството ѝ знаят че са наблюдавани. Младото момиче очаква някой да ги нападне с цел грабеж, но попада на нещо дори по-страшно - нападение на ангели. Докато очакват някой от ангелите да ги забележи зад скривалището им ситуацията бързи се изменя. Изглежда че ангелите не са дошли да опустошат поредния град - всъщност те притискат свои побратим ангел към земята и отрязват безмилостно крилата му. Тогава човешкото семейство става свидел на цялата ангелска ярост в пълната ѝ светлина - ангелът с отрязаните крила започва битка с останалите и въпреки раните си несъмнено успява да покаже надмощие. По време на битката, мечът му е изхвърлен настрани - близо до Пенрин. Без оръжието си ангелът бързо е притиснат отново към земята. Нещо прихваща Пенрин и тя решава, че ангелът заслужава помощта ѝ - тя се промъква до острието му и му го хвърля. Останалите ангели, раздразнени от тази ѝ постъпка решават да отмъкнат сестра ѝ. В суматохата майкаѝ е изчезнала и Пенрин отново остава сама. В крайна сметка решава, че ангелът ще ѝ бъде полезен - докато е в безсъзнание го натоварва на инвалидната количка на сестра си, опакова крилата му и решава, че след като се събуди ще може да го изнудва да я заведе в гнездото на ангелите в замяна на крилете му.  От тук нещата започват да се развиват по-бързо и Пенрин и ангелът се изправят пред много трудности, които сякаш заплашваха все повече и повече с всяка страница.
   Може би най-любимото ми нещо в книгата е хаоса. Във всички други антиутопии виждаме вече един новосъздаден свят - кастите във "Дивергенти", Игрите на глада и т.н. Тук раната е прясна. Действието се развива само шест седмици след нападението на ангелите - шест седмици в които хората все още не са осъзнали какво се случва напълно, все още не са имали възможността да създадат нещо ново. Просто хора с първичните си инстинкти - сякаш по навик прибират ключовете на колите си, не забравят смартфоните си и пазят парите си въпреки, че банкнотите и електрониката отдавна са загубили своята стойност.

    Пенрин е едновременно типичната YA героиня и нещо съвсем оригинално. Последните години стана доста популярно момичетата да са хапливи, нетактични и най-важното - борбени. В което няма нищо лошо, уважавам "Girl Pоwer" и т.н., просто в един момент става досадно героинята дори да не си е помисляла да удари някого, а в следващия момент да се окаже най-забележителната боркиня за времето си. Пенрин беше взимал уроци по самозащита, беше пресметлива и рядко знаеше какво да направи. Тя имаше една цел - да спаси сестра си и за нея нямаше значение как ще я постигне, стига да го направи. Сега като се замисля може и да е точно толкова типична колкото и всички останали. Но явно и аз съм също толкова типична понеже обожавам Пенрин и в момента тя е второто ми аз. И все пак - връзката читател-герой, често пресилва малко някои неща.
  
Като малка мечтаех да стана Пепеляшка, но май съм се превърнала в злата вещица.
Все пак Пепеляшка не е живяла в постапокалиптичен свят, превзет от отмъстителни ангели. "

 Не обичам да говоря в детайли за героите - споменавам Пейдж, защото наистина я харесвам и нямам нищо против да съм в мислите ѝбезцелено с часове (страници). Естествено и другите герои от книгата ми харесаха, но много по-силно впечатление ми прави изграждането на отношенията между тях. Пенрин и Рафи (ангелът с отрязаните криле) са доста интересно дуо и всеки техен диалог е златен и пълни душата ми с толкова много радост. Несъмнено се превърнаха в едно от OTP-та ми и със нетърпение очаквам да разбера какво ще стане между тях. Също много ми хареса отдадеността на Пенрин към семейството - въпреки, че не е близка с майка си, а от сестра ние разкрито недостатъчно, Пенрин бе готова да направи всичко за тях двете. От tumblr Разбирам и че някои от второстепенните герои ще придобият по-голяма роля в следващата книга - още нещо, което чакам да проследя с нетърпение.
   Нетърпение, нетърпение, нетърпение. Само това чувате, защото това прави Сюзан Ий - със сигурност стилът ѝ на писане не блести с някакви качества пред многото други, но винаги успява да те държи в очакване. Въпреки че завърших книгата преди дни не мога да спра да мисля за съдбата на Пенрин и Рафи и какво ще се случи нататък. И това не е илюзията на някакъв plot twist в края - всъщност финала на книгата беше точно такъв какъвто трябваше да бъде и бих излъгала ако кажа, че не го бях очаквала. Но авторката използва това си качество през цялото време - държи читателя на нокти какво ще се случи и дори търсенето на храна в изоставено имение пробужда съмнения в теб.

 "(...) Но има риск да ги изправи на кладата. - Рафи започва да шепне, сякаш говори на себе си: - Огънят обаче може да бъде изкусителен."

 Също изключително интересен е библейския произход на "лошите". В повечето съвременни книги много тропи са взаимствани от митологията - нещо, което открих след есе по темета. За това разглеждането на Библията по този начин е доста интересно за читателя. Като човек, който наистина не разбира от религия смея да кажа, че ми беше изключително интересно да науча за архангели, нефилими и херувими. Може би информацията не е на 100% достоверна, но наистина беше поднесена по един доста интересен начин и мисля, че е чудесна алтернатива. Но освен това са включени и съвременни виждания над религията - има ангели атеисти! Бог е толкова далеч от тях, колкото е и от хората. Искрено се надявам това да се засегне по-обширно в следващите книги, а защо не и главните ни герои да се изправят пред самия "Господ". Или съответно обратното - тъй като виждаме доста паднали ангели/ангели от подземното царство??? - не отхвърлям и възможността за близка среща със Станата. Но ми остава само да гадая...
   "Ангелски свят" ме чака и смятам да отделя този уикенд на нея. Ако по някаква случайност още не сте прочели "Ангелско нашествие" - то какво чакате? Времето е перфектно за нея - светът е толкова приветстващ - само чака да се сгушите на топло под юргана и да четете, слушайки как вятъра навън вие.

1 коментар:

  1. Страхотно ревю! Повече от страхотно, беше истинско удоволствие за четене :)

    ОтговорИзтриване