18 февруари 2016 г.

Скълдъгъри Плезънт - Дерек Ланди.

   След смъртта на чичо си Гордън Стефани не очаква да се забърка в свят в който името ти може да се използва срещу теб не по-зле от заклинанието Империус от "Хари Потър", свят на говорещи скелети и различни разновидности на магията. Светът който Дерек Ланди е създал със започването на поредицата "Скълдъгари Плезънт" е чудата смесица между "Хрониките на Спайдъруик" и "Шерлок Холмс", но пък е брилянтен и очевидно му се е получило добре, щом поредицата има толкова много почитатели из целия свят.

"Нещо, което трябва да запомниш за съюзниците и враговете - никога не знаеш кой кой е, докато не направят последния си ход."

   Историята на Скълдъгъри започва мигновено, без много установяване на нещата - хвърлени сме в буйно действие от самото начало. Останах с впечатление, че тази първа книга е предназначена по-скоро за детската аудитория - напечатана с огромни букви, мистериозна анимирана корица и - най-важното - цветни страници /така де отстрани. трябва да сте виждали томчетата поне веднъж в книжарниците и да знаете какво имам предвид./ Но съм чувала, че нататък поредицата става по-тъмна и определено не трябва да се оприличава единствено като детска литература.

"Умрях, мразейки го, и когато се върнах омразата ми се върна с мен. Питаш ме за природата ми? Природата ми е нещо черно и разкривено."

   Много дълго се отказвах да се захвана с първата книга, колкото и да ми беше препоръчвана, историята на детектива скелет не ми се струваше толкова запленителна и не смятах, че ще ми хареса. В интерес на истината, реално не бях чак толкова впечатлена - действието ми идваше много бавно на моменти, четях през редовете, но в един момент това спря. Поглъщах всяка дума, гледах да не изпусна нищо, да погълна цялата магия разпиляна между страниците. Светът на Ланди е толкова лесен за обичане, че не е истина.

"Можеш да предвидиш какво ще стори някой, само ако знаеш какво вече е сторил."

   Само в тази първа книга се криеха чудесни обрати, за повечето от които дори не бих могла да се досетя, минути /изречения???/ преди да се случат. Но несъмнено, най-интересна част бе магическата система. Първо на първо - имената. Споменах колко са могъщо още в началото, което е само показателно колко ми харесва идеята. Всеки "разполага" с три имена - името с което се ражда, името с което го кръщават и името, което сам си избира, като само третото може да се използва свободно от обществото, докато ако някой те нарече с някое от истинските ти имена, ти незабавно се превръщаш в негов покорен слуга. Освен това има два типа магьосници - Елементали, които си служат със четирите стихии /No shit, sherlock/ и Адепти, за които не мога да кажа много, след като не са разгледани от близо в тази първа книга. Но пък имам още осем томчета да разбера за какво става въпрос...

   Скълдъгъри е перфектния главен герой - забавен, саркастичен и реалистичен. Подхожда към всичко много логически, но същевременно забавно и разпускащо. Сякаш реално не се интересува кой знае колко от развитието на събитията. Има страшно високо мнение за себе си и това много ми харесва - как винаги е самоуверен и как запазва духа си дори в най-напечените ситуации. Пък и в главата ми звучеше точно като един от най-добрите ми приятели и това само допринесе за любовта ми към скелета.

"- За човек без органи имаш доста голямо его.
 - За момиче, което не може да стои изправено, доста критикуваш.
 - Кракът ми ще се оправи.
 - А егото ми ще расте. Каква двойка сме само." 

  
   Вече ми е някак тъжно да осъзнавам, че една завидна част от любимите ми главни герои са по-малки от мен. А Стефани се превърна точно в такава - устата дванадесетгодишна, която все успява да се забърка в неприятности. тя е типичната за подобни приключенски истории персонаж - силното момиче, което трябва да поеме тежестта на цял един свят на раменете си. малко като "Ти си магьосник, Хари!", само че "Чичо ти е мъртъв, а аз съм говорещ скелет, на когото ще помогнеш да разгадае мистериозното му и магично убийство". И все пак малката героиня е глътка свеж въздух,и аз не знам защо. Може би защото и тя си има моментите на неувереност, както всички нас.
"- Оправянето с теб ще е истинско изпитание, нали?
 - Така ми казват даскалите в училище
- Това ще е забавно - отбеляза сухо детективът. - Просто си знам. 
   
   Чайна Сороуз още от началото ме спечели, нищо че моралите и определено са доста съмнителни. Ако живееше в света на Рик Риърдън, тя щеше да е онази дъщеря на Афродита - най-обаятелната, най-сладкодумната, най-привлекателната и несъмнени най-опасната. Успях да се опазя от спойлери, но разбрах, че Чайна продължава активно да участва в поредицата /и се надявам да съм разбрала правилно./ Интересно ми е да разбера повече за историята и със Скълдъгъри - как се запознали, какво е станало между тях. Освен това, тази неземна красавица е запален колекционер и библиотекар, което само ми крещи да продължавам да я "изучавам". Всеки, който събира книги за магия в огромна библиотека ми е милиони пъти по-интересен от средностатистическия магьосник. Чакай... Май не... Както и да е, да, харесвам Чайна. Go China!!!

   Гастли Биспоук е... чудат. Не успях да се привържа кой знае колко към него, но пък края на историята му в тази първа част, просто ме разтърси - не го очаквах и определено не ми харесва! В смисъл харесва ми, но... Нали знаете, това е един от онези моменти в които много ви боли сърцето, искате да се разплачете и да се свиете на топка, криейки се от света, и буквално усещате дупката в душата си, но все пак сте удовлетворени, прекланяйки се пред гения на автора как може да измисли такава сюжетна линия. Да, беше един от онези моменти, които ме накараха да остана до 2 сутринта, да видя какво ще се случи.
   Нямам някакво ясно изразено мнение за Гастли за сега - знам само, че е скъп приятел на Скълдъгъри /а вече и на Стефани/ и че е последвал стъпките на баща си и е станал най-известния шивач в магическото общество., зарязвайки амбициите за взаимна боксова кариера на майка му.

   Танит Лоу бе Селена Сардотиен-а на книгата, много kick ass, много остроумна и много момиче. При първата среща с Танит, незнайно защо, я помислих за някой от лошите, някакъв ловец на чудовища на свободна практика или нещо такова. В последствие май реално ще се окаже, че е от лошите, тъй като една от новелите гласи така, но за сега харесвам Танит - харесва ми колко е борбена, но същевременно мила и съпричастна. Искам тя да голямата сестра, която Валкирия никога не е имала, да си станат приятелки и всичко да прекрасно. Чак докато пиша това осъзнавам колко навътре съм навлязла в този свят само за някакви си три страници. Чак сега осъзнавам и нуждата си от втората книга.




   Като цяло, обявявам тази грипна ваканция за успешна! Миналата година по това време във Варна пак бяхме с грипна епидемия, и завърших две чудесни книжки, а тази година не отстъпва - "Скълдъгъри Плезънт" и "Аз преди теб" бяха чудесни, а да се надяваме, че утре ще се сдобия с втората от тази поредица - "Да играеш с огъня". Препоръчвам с две ръце, много се радвам, че точно това е книгата, която получава титлата "Първо ревю за 2016".Романът няма да ви остави без думи, не е някаква великолепно произведение на изкуство, но със сигурност ще ви накара да размишлявате над сюжета и да искате да прочете оставащите книги от поредицата за едно денонощие /което към този момент ми се струва като напълно постижима задача, sleep is for the week./
Note: Всички снимки са от сайта на поредицата, освен тази на Танит, която намерих в Гугъл и мисля, че е от някоя от чуждестранните корици.

Някой, който я е чел, моля, да ми пише - имам нужда я да обсъждам!!!!

 

9 февруари 2016 г.

The Book Cake Tag

credit: http://paperbacksandprotagonists.blogspot.bg/


   Ана вече беше тагната два пъти /yey me/ за това и тя най-накрая се реши да направи това. Не знам защо днес съм "тя", но ще се примиря /както и вие/ с този факт и ще продължа към тортата си. Напоследък хич не ми се пишат тагове, главно защото всичките ми отговори звучат еднотипни, но ще видим какво ще стане.

  1.Брашно - Книга,която е започнала бавно,но бързо те е грабнала.
    "Не пускай ножа" на Патрик Нес е една от най-любимите ми книги, но не мога да отрека, че в началото действието се развиваше някак мудно, трудно привикнах към стила на писане и напредвах с по десетина страници на час.

2. Маргарин - Книга,чието резюме е много завладяващо.
    Мразя да пиша  и да чета  резюмета. Каквото знам за книгата го знам или от приятел или от някое видео в YouTube. Рядко ще седна да се зачитам в задната корица, най-много отгоре, отгоре да го мина с поглед. предпочитам да чета първите изречения в книгата. Но пък това лято на панаира на книгата изгълтах цялото резюме на "Отмъщението на Монца" и то толкова ми хареса, че даже си купих книгата. Също завладяващо резюме, но с доста по-различна конструкция - кратко и неясно- е това на "Крадецът на книги"

3. Яйце - Книга,която мислеше,че е кофти,но се оказа доста добра.
    Незнайно защо имах предразсъдъци спрямо "Проклятието на тигъра". Изглеждаше ми интересна, но заедно с това ми се струваше като онези гадни ърбън фентъзита, бъкани със секс сцени, които просто не понасям. За щастие не се оказа нищо подобно.

4. Захар - Сладникава книга.
   Познайте какво?! Стефъни Пъркинс.  Този път не. "Внимавай в картинката" от Кристина Дод ми беше препоръчана от библиотекарката, след като казах, че искам нещо много сладникаво, много чик-лит и много момичешко. Романът беше перфектен за това, на места се смях с глас. Може би това, което най-много  ми хареса е факта, че по-силно бе наблегнато върху търсенето на картината и отношенията между героите с ближните им, докато романсът вървеше повече на бакграунд, през по-голямата част от времето.

5. Глазура - Книга,която покрива всеки елемент,който харесваш - забавни моменти,екшън моменти и др.
   Замислих се сериозно над въпроса. Намирам проблеми и неща, които не харесвам дори и в най-любимите си книги, но съм се научила да "живея" с това. Но "Игрите на глада" е поредицата, която успява да ме впечатли отново и отново. Всеки път намирам когато чета части от книгите откривам нови неща, които просто засилват почитанията ми към Сюзан Колинс.

6. Пръчици - Поредица,към която се обръщаш за повдигане на настроението,когато имаш 
нужда от това.
    Поредицата "Скъпоценните камъни" на Керстин Гир или "Хари Потър". Няма много какво да се обяснявам, просто винаги се обръщам към тях, когато съм в застой или просто се чувствам зле. Леки и забавни, те определено ме развеселяват.

7.  Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент.
   Засега съм прочела само 4 книги, които не са препрочитни, но едната е за училище. Така че изборът измежду 3 книги не е особено труден - на първо място в класацията ми за годината е "Please Ignore Vera Dietz" засега. Надявам се да прочета и някоя от другите книги на А.С.Кинг, защото тази ме остави с разбито сърце по най-хубавия начин.

   Не знам кой е правил тага и кой не е, така че всеки да се чувства поканен. 

8 февруари 2016 г.

Books and Songs #4 || Disney Edition

Знам, че вече писва да замазвам блога си с подобни рубрики и тагове, но все още не съм попаднала на достатъчно добра книга, която да разгледам в едно ревю. Но и това ще се случи. Не казвам, че ще говоря за "Въстаническа пролет", но го казвам. Както и да е в предния ми такъв пост /клик/ използвах песента "I'll make a man out of you" от филмчето н а Дисни - "Мулан". Та си казах "Защо да не направя пост само с песни от Дисни?"  така, че това се случи....


 





За Дей, очевидно.






За Джонас и Клео

За Николай