20 май 2016 г.

Carry on, Simon.

    Попадали ли сте на книга, към която се привързвате още от първите страници и знаете, че винаги ще може да се обърнете към нея. Както малките момиченца мечтаят да са Пипи Дългото Чорапче. Както сега, повечето читатели се обръщат към Хари Потър и Пърси Джаксън - това са все образи, които са станали толкова реални за мен, образи с които съм израснала и съм се променила. Е, още с първите страници бях сигурна, че Carry On ще е такава книга. Четох доста негативни ревюта - страхувах се, че и аз като много хора, ще видя само репликата на Хари Потър, ще видя само прозрачни и безхарактерни герои, ще видя само бледото отражение на нещо, което трябва да е фенфикшън онлайн. Но в крайна сметка аз прекарах последните три дни напълно потопена в света на Саймън Сноу - отказвах да прекарам свободното си време по друг начин освен да чета. А докато четях се чувствах чувствителна. Всяка дума ми влияеше, оставяше ми храна за размисъл и провокира много въпроси в мен, така както не е правила книга от изключително много време. Първата ми работа след като приключих книгата бе да се върна да препрочета любимите си моменти. И ще излъжа ако кажа, че го направих само веднъж.

“The whole prophecy is bollocks," I say. "'And one will come to end us. And one will bring his fall.' Did I also bring my own fall?"
"No," Baz says. "That was me. Obviously."
"How did you bring my fall? I stopped the Humdrum myself."

Baz looks back at his phone, bored. "Fell in love, didn't you?”

      Във "Фенка" РейнбоуРоуъл ни запознава със Саймън Сноу и Базилтън Пич чрез допълненията между главите - части от поредицата на Джема Т. Лесли (авторка само в света на Роуъл) както и от фенфикшъна на Кат - "Carry on". Не харесах "Фенка" колкото би ми се искало, но за сметка на това обикнах Саймън Сноу и приятелите му. Макар и някак далечни от главната история, тяхната сюжетна линия ми беше в пъти по-интересна от тази на Кат и Леви. Като разбрах, че "Carry on" ще бъде издаден като роман едва успях да сдържа ентусиазма си. Мислех си, че това ще е издания фенфикшън на Кат, но както Рейнбоу Роуъл казва в края на книгата си - това е нейната собствена представа за героите - което на практика значи, че тя е създали тези образи по три различни начина - писала е за тях като Джема T. Лесли, като Кат и като себе си. Възхищавам ѝ се за това!


“It's the good things that hurt when you're missing them.” 

    "Carry On" започва с пристигането на Саймън Сноу в гимназията за магии Уатфорд за последната си година. Той е свикнал да бъде център на вниманието, очаква да се справи с всеки проблем надвиснал над магическия свят. Но в личен план Базилтън Пич е по-голяма заплаха дори и от The Inaidious Humdrum, уж главният антагонист на историята. Саймън смята, че Баз е вампир (вярно) и когато той не се появява на първия учебен ден Саймън не мигва цяла нощ от страх, че Баз ще изскочи от някъде и ще го източи като подвижна банка кръв. Но Баз не се връща на следващия ден или на по-следващия ден и Саймън започва да се тревожи за съквартиранта си. Месеци по-късно Баз се завръща в Училището за Магия по-наперен от всякога, което несъмнено е завръзката на историята. С пристигането на Баз в училището е разкрита и неговата гледна точка - много по-комплексна и богато изградена, сякаш за да се покаже ярката разлика между образите на Без и Саймън. В последствие те сключват примирие, въпреки осемте години на жива омраза, обединени от общата цел - отмъщение за убийството на Наташа Грим. 



“How often do you have to drink?” 
“Every night, to feel good. Every few nights, to stay sane.” 
“Have you ever bitten anyone?” 
“No. I’m not a murderer.” 
“Does it have to be fatal every time? The biting? Couldn’t you just drink some of a person’s blood, then walk away?” 
“I can’t believe you’re asking me this, Snow. You, who can’t walk away from half a sandwich.” 

 
  Историята беше наистина изпипана откъм приключенската и фентъзи страна. Наистина оценявам това - имаше цяла история отвъд Баз и Саймън, имаше неочаквани обрати, имаше динамика на действието - с две думи, "Carry On" имаше всичко от което един фентъзи роман се нуждае. Ама няма да си крива душата - любовта на Баз и Саймън беше най-прекрасното нещо за което съм чела. Всеки момент между тях носеше невиждано щастие на разнежената ми душа - караниците им, деликатните заяждания, промърморените обиди и опитите да накарат това между тях да сработи. Любимата ми сцена несъмнено е първата им целувка - прочетох я поне десет пъти и с всеки път момента ми ставаше все по-близък до сърцето ( а може би някъде след петия прочит почнах да плача). Във другите книги на Рауел, които съм чела, главно във "Фенка", романсът ми се струваше прекалено захаросан и нереален. Явно бяха нужни вампири и магия, за да може най-накрая да създаде нещо правдоподобно. Баз се бори със сериозна депресия, а Саймън просто е срамежлив, непохватен и неумел с думите - все образи с които мога да се свържа - и двамата се допълваха идеално. Характерите им бяха изградени така, че единия да е буфер на другия, неутрализирайки се и усилвайки се едновременно.


“Sharing a room with the person you want most is like sharing a room with an open fire.


He's constantly drawing you in. And you're constantly stepping too close. And you know it's not good--that there is no good--that there's absolutely nothing that can ever come of it.

But you do it anyway. 
And then...
Well. Then you burn.”


      Обаче колкото и да харесвам Баз и Саймън, те далеч не бяха най-интересните герои. Всеки от второстепенните герои беше изключително плътнокръвен и интересен. Нямам нищо против да прочета още няколко книги със същата дебелина за Пени, която е най-безстрашното момиче, за което съм чела (а и най-добрата приятелка, най-накрая някой е уловил правилно приятелството между момчета и момичета!!!), за Еб (която е нещо като Хагрид в Уатфорд), която се грижи за козичките си, или може би дори за тийнейджърските ѝ години в Уатфорд заедно с лелята на Баз - Фиона. А може би и за Главния Маг, чиято история някак си бе сбита в тази книга - бих се радвала да почета малко за любовта му към Луси, за мечтите му и за амбициите му. Бих се радвала да чета дори за Агата - която хич не харесвах, но все пак напълно оцених ролята на образа ѝ. Без значение за кого чета - напълно готова съм да се потопя в този свят на авторката отново. Дотолкова се привързах към тази история, че ще съм доволна на допълнителна глава публикувана в Tumblr. Но до тогава просто ще задоволявам жаждата си за още snowbaz чрез фенфикшъните онлайн. (Чела съм точно 2 фенфикшъна по книги, любовта ми към тази явно е доста сериозна)


“She told me later that her parents had told her to steer clear of me at school. 
"My mum said that nobody really knew where you came from. And that you might be dangerous." "Why didn't you listen to her?" I asked. 
"Because nobody knew where you came from, Simon! And you might be dangerous!" 
"You have the worst survival instincts." 
"Also, I felt sorry for you," she said. "You were holding your wand backwards.” 

     Ако трябва да съм честна не очаквах толкова много от книгата. Въпреки, че много ми хареса във "Фенка" някак си не бях убедена, че  историята ще бъде представена по интересен начин. Всъщност беше много повече от това - беше забавна и сладка, неангажираща и все пак заслужаваща цялото Ви внимание.  Бях напълно обсебена от света на Рауел, тръгвах за училище в последния момент,не пишех домашни не учих уроци - всичко само и само да прочета още малко. Сега докато пиша това (поне 2 седмици след прочита на романа) ми се приисква да хвана книгата и пак да мина през някои моменти (въпросната първа целувка). Дотолкова книгата се загнезди в ума и сърцето ми.


“I think I might kiss him. He's right here. And his lips are hanging open (mouth breather) and his eyes are alive, alive, alive.” 


    Който ме следи в Goodreads знае за предложението ми за шестте звезди - да са отредени няколко позиции, примерно три, отделени за книги, които толкова са ти повлияли през годината, че заслужават една звезда повече от всички останали. "Carry on" щеше да е първата, кяото бих поставила на такова място за тази година, а може би и за по-дълъг период от време. Не,че четенето на тази книга ме обогати с нещо чак толкова или пък ме научи на някакви морални ценности. По-скоро просто ме направи щастлива. Изключително емоционална съм и да реагирам със сълзи на книга не е нещо нечувано. Но пък се привързвам адски трудно и това привързване, тази връзка, която си изградих с героите, и начина по който живо се интересувах за съдбата им, нареждат романа на първо място за тази година и във ТОП 3 на all-time-favourites-ите ми. 


"And then he kisses me"

    Общо взето, ако си търсите нещо леко и сладко ( и хомосексуално), което да ви изкара от лош читателски застой, то препоръчвам "Carry On" с две ръце ( и всеки друг крайник, който ще ви обеди да си я качите на компютъра или дори да си я купите, възможно най-бързо). 


P.S. Специални благодарности за Теди, която е най-милия и вдъхновяващ човек, който познавам <3 

7 май 2016 г.

Book Buddy-A-Thon

source;
   Видях публикацията на Йоана, в която тя обясняваше замисъла на маратона и сподели книгите, които тя смята да прочете. Тогава бях с Юли вкъщи и предложих и ние да участваме - само малко променихме времето в такова удобно за нас - ще изпълним (да се надяваме!) read-a-thon-a от понеделник (9 май) до събота ( 21 май). За тези 13 дни всяка то нас трябва да прочете трябва да прочете 5 книги в дадената категория:

Книга, чиято корица съдържа любимия цвят на партньора ти.
 Любимият цвят на Юли е червено, за това избрах да прочета "A Court of Thorns and Roses" на Сара Дж. Маас, която е с предимно червена корица. Моят любим цвят е бял и за него Юли избра последната книга излязла от поредицата на Силвия Дей - "One With You"

Книга, на която партньорът ти е дал 5 звезди.
    Тук двете с Юли дълго се взирахме в рафтовете ми. В крайна сметка тя ми подбра "Steelheart" на Брандън Сандерсън, а аз ѝ предложих "Игрите на глада' от Сюзан Колинс.  

Книга, която партньорът ти е избрал от три посочени от теб книги.
    Посочих "Ready Player One" на Ърнест Клайн, "The Raven Boys" на Маги Стийвотър и  "Shadow and Bone" на Лий Бардуго и цитирам "Прочети "The Raven Boys", защото на мен ми е интересно". Тя ми каза три книги, които не помня , но като чух че би искала да прочете "Обещанието" на Карина Хали веднага посочих нея. 

Книга, която и двамата да четете.
    Моментално решихме, че тази книга ще е "Гневът и зората" - бяхме си говорили колко много и двете искаме да я прочетем. Но и "Скритият оракул" - новата книга на Рик Риърдън, остава като възможност (тъй като ще правим и read-along на нея, всеки варненец да се чувства поканен и да ми пише, ако иска да разбере повече).

Книга, която просто искаш да прочетеш. 
    Тук вече си избирам сама "Ready Player One", след като Юли отказа да го направи. А тя си избра "Короната" на Кийра Кас, последната книга от поредицата "Изборът". 

Е, това беше - надявам се никой да няма нищо против, че се включваме. Който желае да участва - да си намери приятелче и да си изберат книгите. Изглежда адски забавно!

2 май 2016 г.

Birthday/Collective Book Haul (за втора предна година)

  

   Миналата година по това време също се окнижих (глагол - като опаричих се; забогатях - сдобих се с много книги) в резултат от рожден ден и пролетното настроение, което те изважда от всякакви reading slumps. Април също така е месецът когато идват финалните контролните и въпреки, че не мога да се похваля с много прочетени книги този месец (2 може би?) и за годината като цяло - мога да се похваля с доста нови попълнения в библиотеката си.

Забележка: Поста не е с цел хвалене или реклама - просто показвам с какви книги съм се сдобила през месеца. Ако някой намира това за нередно моля, просто да излезе от страницата.


     Започвам с най-очевидните томчета - двете цветни книжки от Скълдъгъри Плезънт - втората и третата книга. След първата (на която имам ревю - клик!) много се обсебих по поредицата и реших, че трябва да започна да я събирам. Така импулсивно си купих втората и прочетох адски бързо, а третата получих като подарък за рождения си ден (който е на 13ти април, ако някой се интересува).

    След това, най-голямата книга отдолу е друг подарък - много скъп до сърцето ми. Книжката е за оцветяване, а илюстрациите са на Doctor Who! Един от любимите ми сериали е и въпреки, че често забравям другата си книжка за оцветяване (която също ще фигурира в този хол) мисля, че ще подхвана тази по-сериозно.




   Друг много скъп подарък ми е "Питър Пан в алено", защото Ралица (която не ми е много близка приятелка) ме изненада в училище с букет и подаръчна торбичка. Много мил жест, shout out за Ралица.
   Приятелите ми са адски оригинални - за това и повечето ми подариха пари в пликче (някои даже без пликче)  - за това и повечето книги, които ще видите от тук нататък съм си поръчала/купила. Но останаха три книжки подбрани специално за мен - "петият слон" на сър Тери Пратчет от Перчема, "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак от Лина, която знае колко много обичам "Крадецът на книги" и "A Court Of Thornes and Roses" на Сара Дж. Маас от Юли . Много обич за тях.

   Както казах си купих доста книги сама и първото, в което инвестирах беше поредицата "The Raven Cycle". Обиколих цяла Варна на длъж и на шир, за да открия първата книга, но накрая просто я поръчах от книгомания. А като видях, че и четвъртата книга от поредицата е излязла, просто не се сдържах. Толкова са красиви!

   пък и понеже нямам никакъв самоконтрол - като видях Shadow and Bone в Сиела просто трябваше да я имам. А и е само 9 лева, любимата ми поредица ги заслужава.

    Имах много трудно контролно по математика за което трябваше да уча. И нали, очевидно като ми се наложи да уча аз ще получа някакво неописуемо желание да чета "Война и мир". Та, подхванах "Война и мир" на четеца, но я намерих за 6,50 и реших да си я купя. Много ми харесва за сега, но смятам да я чета през уикендите тъй като ми идва много натоварваща за учебната седмица. (Справих се на контролното!)

    "Ready Player One" е книга за която не съм чувала нищо лошо. резюмето обещава за вълнуваща история и всичко в тази книга крещи, че ще е сред любимците ми за 2016. От доста време исках да се сдобия с нея, но все или нямах пари или книгата не беше в наличност. Но в крайна сметка е при мен и е прекрасна! Корицата е изключително детайлна - изобразява кулите от караваните и момчето, което катери стълбата към дома си (за което знам, че е част от сюжета на романа.) Не смятам, че българската корица е уловила така добре това и за това съм маааалко по-доволна, че си взех английското издание.


    И последната книга, която си взех за този рожден ден (въпреки че си беше напълно Великденски подарък - купих си я днес) е Carry On на Рейнбоу Рауел - историята на саймън Сноу ми беше много по-интересна от основния сюжет във "Фенка" и за това съм адски развълнувана да прочета повече за приключенията на Саймън и Баз.

  

    Не знам дали споменах по-горе, но от началото на тази година нямам никаква мотивация -за постване, за четене - за нищо. Сякаш все не попадах на правилните книги, все ги влачих по седмица, две, но не беше точно reading slump. Но сега се чувствам адски вдъхновена - искам да чета, да пиша, а и май месец се очертава доста лек и спокоен за мен, така че се надявам да дам възможно най-много от себе си на този сайт. та, заради тези мои читателски неволи почти не си бях купувала книги от началото на годината - за това и реших да споделя тези с които съм се сдобила през предните 3 месеца.

    Тези три взех още след Коледа. Няма да си кривя душата - от много време ги исках, а и 2/3 са Хари Потър книги, третата е на Рик Риърдън - не съм се насилила с някакви сериозни и ангажиращи четива. Мога да чета Роулинг и Риърдън и в най-лошите времена.
нещо се прецака качеството, но мисля че се чете.

отне ми около 5 часа да го оцветя - много се гордея с него.

   По едно време "Гневът и зората" много нашумя и прочетох доста добри ревюта за нея. По едно време толкова много се зачетох в тях, че изпитах физическа нужда да отида и да си купя книгата. Така и стана, на следващата вечер взех Ицко и отидохме да я вземем.

  Освен това бях първата да си купи "Стъкленият меч" - продължението на "Алена кралица". За жалост още стои недочетена. ще и дойде времето все някога....
моите адмирации за чудесната корица на Стоян Атанасов
И ми остана само "Сгъстяването на тъмата" - трета книга от поредицата "Паднали кралства" на Морган Роудс. Май и втората книга от поредицата - "Въстаническата пролет" трябва да е в този хол, но не се сетих за това като правих снимките. За това - ето снимка на третата от която съм прочела около 12 страници и все пак не ми се струва толкова зле колкото предните. 
 
 
 
Е, това е края на моя Book haul. Пак казвам, че поста не е с цел хвалене или нещо подобно. Надявам се да ви е харесал!