23 юли 2017 г.

BookTube-A-Thon 2017 || To be read

   Преди 3 години - през лятото на 2014 година - открих Booktube обществото и бях тоооолкова надъхана. Прекарах целият юни месец в гледане на клипчета и упорите изглеждах всяко публикувано видео в каналите на някои от най-известните ютюбъри "в жанра". Е, тогава се проведе първият BookTube-A-Thon, а аз участвах - така че се чувствам задължена да участвам и тази година (Not really, but bare with my dramatic self).  Разбира се всичко за четатона може да откриете в канала на BookTube-A-Thon, който се води от Ариел Бисет. -клик-
  Последните няколко дни ми се чете адски много и някак вярвам че за пръв път мога да завърша последното предизвикателство -а именно "Прочети седем книги".  Има няколко книги, които нямам търпени да завърша (защото и двете са преполовени към момента - вечерта на 23 юли) - а именно "Изчезналият герой" на Рик Риърдън, която поставя началото на прочитането на поредицата "Героите на Олимп", и "The King's Men" на Нора Сакавик - последната книга от поредицата All for the Game, която заплашва да се превърне в любимата ми поредица.  
 
   1. Прочети книга с човек на корицата - тази категория ще запълня с "Изчезналият герой". Както споменах нямам търпение да продължа с поредицата. (преди съм чела до втората книга от поредицата - "Синът на Нептун", но нищо не помня и сега ги препрочитам, защото искам да завърша поредицата) Вероятно ще мина повечето от оставащите ми 230 страници тази вечер, за да мога официално да я завърша в рамките на readathon-a на 24ти юли.

source;
   2. Прочети нашумяла книга - още тук започвам да изпитвам трудности; особено имайки предвид че рязко съм загубила интерес към повечето нашумели книги. Естествено мога чудесно да отхвърля и тази категория с някоя от книгите на Рик Риърдън, които сякаш винаги ще са популярни, но за сега мисля да заложа на "Six of Crows" на Лий Бардуго. Тя е авторка на любимата ми поредица - "Гриша", така че си купих новият ѝ роман още при излизането - по стечение на обстоятелствата той стана в пъти по-известен от трилогията ѝ. Също така някои от любимите ми влогъри и блогъри са die-hard фенове на книгата и нямам никакви съмнения, че ще ми хареса. (проблемът е че може да не съм в настроение за нея, защото съм аз и никога не спазвам tbr-и, оппа) 
source;
   3. Прочети книга за един ден - не е невъзможно. Иска ми се да прочета "Конспирация за короната" - първата книга от поредицата "Откровенията на Ририя" на Майкъл Дж. Съливан. Само при въвеждането на "fantasy book recommendations" в YouTube ми излязоха поне пет видеа в които книгата е хвалена безкрайно и несъмнено успя да привлече интереса ми. Книгите ги има в Читанка, така че смело си качих първата и се надявам искрено да стигна до нея през тази седмица.  Книгата е едва 306 страници и ако ми потръгне бих могла да я завърша за 24 часа, но тъй като не вярвам в себе си съм си подготвила и резервно четиво за тази категория - именно сборника в typewriter поезия, на Tyler Knott Gregson, "Chasrs of the light".

   4. Прочети книга с герой, който е много по-различен от теб - е, ето го и момента на истината. Чудех се къде точно да набутам "The King's Men", тъй като съм убедена, че можех да я използвам за поне 5 от седемте категории. Единственото нещо в което съм напълно сигурна е че ще завърша тази книга!
...
   Добре де, сигурна съм и в още нещо - че тази книга напълно ще ме съсипе. Готова съм, правя го доброволна и бих отделила всичките си сълзи за нея. Въпросът е че може най-вероятно ще ме остави с ужасен book hangover.

   Ок, забравих да кажа с какво героите са различни от мен - с всичко. Те са в отбор по екси, измислен от авторката спорт,  някои от тях имат различни сексуални ориентации от моята, а Ники е то Мексико, което го прави a person of colour (какъвто аз не съм).

source;
   5. Прочетете книга навън - очевидно мога да зачеркна това с някоя манга, комикс или дори друга книга с поезия тъй като е най-лесно. Така може и да стане, особено при положение че имам желание да прочета мангата Haikyuu! тъй като обожавам аниемто. Но за сега изборът ми в тази категория е "Всичко, което не ви казах" от Силест Инг. Книгата е доста популярна в Щатите, но тук не съм чула почти нищо за нея - но доколкото разбрах разглежда смъртта на едно шестнадесетгодишно момиче и как това повлиява на семейството ѝ.

source;
   6. Прочети книга, която си купил заради корицата - тук доста се чудих коя книга да избера, но в крайна сметка се спрях на "More Than This" на Патрик Нес - книгата не е купена само заради корицата, но абсолютно не знаех за какво става дума в нея, преди да си я купя. Името на автора и прекрасната твърда корица (която намерих за 3 паунда и просто нямаше как да не си купя) бяха напълно достатъчни. Бях започнала книгата миналото лято и ми доста ми харесваше, въпреки че не я завърших. Сега само. се чудя дали да я почна от начало или да продължа от там където я бях оставила, тъй като мисля че горе-долу си спомням за какво ставаше дума.

source;
Последната категория е вече спомената (а и заради всичките прочетени TBR постове, то сигурно знаете всички категории наизуст) и е да се прочетат седем книги. Все още има някакви надежди че това може и да се случи тази седмица - а с всички "резервни" книги, които съм подбрала бройката няма да е проблем за мен. Но понеже се познавам, очаквам в края на седмицата да съм прочела книги напълно различни от посочените тук - но за това и ще опитам да въвеждам някакви daily updates и да ви информирам как върви четенето ми през седмицата на BookTube-A-Thon. Вие участвали ли сте в "четатони" преди и какво мислите за тях?

2 юни 2017 г.

Сали Грийн във Варна?!

   Ако името Сали грийн не ви е познато, то най-вероятно сте живели под камък последните няколко години, защото от 2014 книгата ѝ "Полулош" - първата в трилогията "Полуживот" , книгата ѝ успешно е промотирана и върло подкрепяна от много фенове. Та, 2014 година е, отивам аз във Bookpoint до Катедралата (хората от Варна ще знаят) и там, супер яката продавачка, с огромно вълнение ми разказва за книгата. Помня, че не си я купих тогава - на 13 и само с джобните за деня, които не са надхвърляли 4 лв - но това може би беше една от първите книги, за която спестявах с огромно желание. И ето ни тук сега - четири години по-късно поредицата е завършена, а аз съм доволна, защото чакам третата книга да излезе на български от повече от година. нямах причина ад си купя книгата - беше минало достатъчно много време от прочитането на втората и не помнех какво се беше случило и освен това не тръпнах в очакване да разбера какво тепърва предстои.
    Но когато разбрах че Сали Грийн ще идва във Варна?! Във Варна; не само само в София, където обикновено идват малкото известни автори, които са поканени в България! Чувството беше прекрасно и много добре знаех, че ще присъствам на събитието, ще си купя всички книги ще съм достатъчно нагла да поискам автограф на всяка една от тях.


  Както си личи и от снимките, авторката беше изключително сладка, дружелюбна и дори малко притеснена. Срещата протече вълшебно - първо имаше част от "общи приказки" в която писателката обясняваше за вдъхновението ѝ, за приликите с реалния свят и любовта си към героите, които е създала. Заедно с нея говориха преводачка и "водеща", която мисля че беше някаква представителка на издателство "Колибри" (което издава книгите от поредицата "Полуживот") Водещата задаваше достатъчно много въпроси, за да поддържа разговора и после беше отделено време и за въпроси от публиката (и едно момиче спойлна брутално края на третата книга, чудничко).
   След краткото представяне и беседата се започна подписването - очаквах някакви убийствени опашки поне едночасово чакане, но нещата станаха доста бързо, въпреки че със сигурност не беше направено на два-на три. Сали Грийн дори помоли за отделен лист, където всеки, чието има е по-трудно за изписване, да го напише правилно, за да не допуска грешки при подписването. Също до колкото забелязах си говореше кратко с всички, снимаше се със всеки поискал и дори качи няколко снимки в Туитъра си. Супер лъчезарна беше в това отношение и ми направи страхотно впечатление.Както казах по-горе помолих да ми подпише всичките книги - като на всяка остави различно послание, но може би най-любимото ми е това в третата книга - "Wounded but not lost". Във втората беше "Stay positive", а това във първата още е в процес на разкриптиране.


  Но въпреки прекрасните емоции покрай срещата с любим за мен автор, доста повече бях трогната от срещата с някои от интернет приятелите ми - други блогъри или просто хора, с които сме се заговорили с книги. С Юли и Жана се видяхме за пръв път от много време, официално се запознах с Теди, а с Ели се се скатахме в едно ъгълче и обсъждахме колко сме срамежливи. Всъщност този последен разговор се състоя, защото много смело отидох и се запознах с Bookadore - големи пичове са, кво да кажа. Та да де, yohoo me, говоря с непознати!
И това беше - събитието свърши, отидохме да хапнем, разходихме се и после-кой откъдето. А сега завършвам поста неловко с двете общи снимки, които по-стечение на обстоятелствата са двете най-лоши.

тук не сме на фокус; за това и не си давам на апарата на хора

тук светлината е зле, ама другата опция беше да се снимаме пред WC-то.

22 май 2017 г.

The Coffee Book TAG

Май съвсем на скоро говорих за пълната си ненавист към таговете (въпреки че май беше в пост, който не видя бял свят), но напоследък се чувствам адски надъхана да започна отново да пиша в блога и да говоря за книги и всички тези чудесийки. Но както се подразбира от заглавието, очевидно ще правя таг - защо, след като не ги харесвам? Защото седя с отворен учебник пред себе си, а желанието да напиша нещо в блога ще убие перфектната ми диплома - следователно имам нужда от нещо бързо и лесно (в случая и вкусно). И тъй скоро видях тага в канала на Четат ли двама, а и всъщност кафето за мен е религия и сигурно 70% от течащата в мен кръв, така че...


1.Черно кафе: Посочи поредица, в която е трудно да се навлезе, но има постоянни фенове.

За мен това е "The Raven Cycle" на Маги Стийвотър. Всъщност съм чела първата книга от поредицата - мисля че беше преведена като "Пророчеството на гарвана". Въпросът е че всъщност много неща не разбрах, бях объркана и въобще не знаех какво се случва 60% от времето. Не знам дали беше заради лошия превод или защото просто не ѝ отдавах достатъчно внимание, но някак си съм убедена, че всъщност поредицата е брилянтна и много бих я харесала ако я прочета сега, с нов поглед над нещата. (и малко повече знание що е то лей линия).

2.Ментова мока: Посочи книга, която става по - популярна през зимата, или празничен период от годината.

Well, I believe you didn't saw that one coming, но "Хари Потър" - по мое мнение там са описани най-магичните зими и коледни празници и сякаш е перфектната книга, която да четеш докато навън вали сняг. 



3.Горещ шоколад: Коя е твоята любима детска книжка?

Може би най-най-най-най-любимата ми детска книжка е "Пипи Дългото Чорапче", към която наскоро преоткрих любовта си. Израснах с Пипи и като малка винаги мечтаех за своя собствена Вила Вилекула, господин Нелсън и петнист кон. Отделно, десетина години по-късно, тази wanna-be-Пипилота ще опита да препрочете любимата си детска книжка в оригинал - на немски! Пожелайте ми късмет!



4.Двойно еспресо: Посочи книга, която те е държала в напрежение от началото до края.
(сиреч, любимото ми кафе <3)


Тук трябва да кажа "Червен изгрев" на Пиърс Браун. Тази книга наистина ми "отвя шапката", особено последните 100-150 страници.  Бях на тръни през цялото време и тръпнех какво ще се случи по-нататък, а финалът толкова ме впечатли че побързах да започна втората! Вярвам че поредицата ще продължи също толкова добре и се очертава да е дори по-динамична, така че нямам търпение за всичките ваканции през май месец, та да мога да ѝ се отдам напълно.


5.Старбъкс: Посочи книга, която виждаш навсякъде. 

Поредиците на Сара Дж. Маас - сякаш през предните няколко месеца тя преживя бума на кариерата си, поне тук в България - чела съм до трета книга от "Стъкления трон" и съм прочела "Двор от бодли и рози" и от двете не съм... искрено впечатлена? Просто не ми се струват като нищо особено и изпитвам някакъв непукизъм към поредицата, но все пак се чувствам зле че не знам какво се случва в нея; та може би за това винаги ми бие на очи от лавицата, нечия етажерка или просто трите копия в библиотеката.  

6.Безкофеиново кафе: Посочете книга, от която сте очаквали повече.

Определено 'Пазителят" на Лоис Лаури. Очаквах книгата да ми разкрие магични светове и знание представено по деликатен начин, както и много екшън - подобно на трейлъра от филма - за сметка на това романа беше муден, без особено действие и с изключително нелогичен финал.

8.Перфектната комбинация: Посочи книга, която е едновременно горчива и сладка, но в крайна сметка абсолютно задоволителна

А сега де... Толкова се чудих коя книга да отбележа тук, но след като се старая да споменавам не само традиционните и по-нашумели книги - казвам "Alanna: The First Adventure" на Tamora

9. Зелен чай: Посочете книга или поредица с "тиха красота"

Това го интерпретирам като книга, в която въпреки че няма много действие, е безбожно красива. за мен това е "Anna and the French Kiss" на Стефъни Пъркинс, тъй като тя е книга, която автоматично извиква усмивката на лицето ми. Историята е супер сладко разказана на фона на красивия Париж и просто.... ме прави щастлива, това е.

10. Чай лате: Книга, която ви кара да си мечтаете за екзотични места.

Тук отговорът ми несъмнено е "Проклятието на тигъра" на Колийн Хоук. Стига де, говорим си за джунглата на Индия и тигри, които понякога се превръщат в индийски принцове. 

11. Ърл грей: Любима класика.

Не съм чела достатъчно класики, може би само детски - за това и ще посоча именно "Питър Пан" - една от най-любимите ми книги! 

   И това беше - много ми е странно да пиша тагове, не съм го правила от години, но честно казано това е най-лесният начин да ви информирам за всички прочетени книги през месеците, в които не бях толкова активна. Обмислям да направя Tag Tuesday, което говори само по себе си - всеки вторник да има тагове; в коментарите ми кажете какво мислите по въпроса.
(всеки достигнал края на поста получава любовта ми) 

8 април 2017 г.

Имам неща за казване; After by Anna Todd


  Това ревю въобще нямаше да го има, ако не беше двучасовото пътуване от Бургас до Варна в което размишлявах над идната седмица. Сега чета After на Ана Тод, която започнах, защото сякаш това е най-мразената книга, само и единствено след "50 нюанса сиво" и "Здрач". Исках и аз да разбера какво толкова ѝ е недодялано на книгата. И ето ме тук.
   Истината е че After не е лоша книга. Да, не е нищо особено. Да, стилът на писане е елементарен. Да, ненужно дълга е. Да, не е нищо особено - като масата new adult романи. Добра е за жанра си и доставя това, което се очаква от нея - лека, разтоварваща и не напряга повече от две от мозъчните ви клетки.
   Ако по някаква случайност не сте чули за феноменалния успех на After - всичко е започнало през 2013 когато Ана Тод е започнала да пише фенфикшъна "After" с идола от "One Direction" Хари Стайлс. Скоро съответно се появиха и фен преводи в alle.bg  и осъзнахме, всички тогавашни 'писатели" в платформата, колко мащабен е всъщност този фенфикшън. С милиони (???) фенове по света, творбата на Тод става толкова популярна че някак си, две години по-късно, видях книгите ѝ по книжарниците. Имената на героите са сменени - Хари Стайлс е Хардин Скот, другите момчета от британската група също са със сменени имена, но като цяло ако се разровите може да намерите всичките книги от поредицата онлайн - може би е свалена от Wattpad, където оригинално е била публикувана, но още циркулира из български фен сайтове. Каквото и да си говорим - щом този фенфикшън е събрал толкова популярност, значи е нещо повече от случайни думи напечатани на хартия. Авторката има безкрайните ми адмирации че е успяла да пробие, въпреки че всичко е започнало някак на шега.
    Това че ѝ симпатизирам обаче нищо не значи - книгите са толкова драматични, че мисля че и първата ще е достатъчна. Тя е 500+ страници, а към поредицата има още четири също толкова обемни томчета. Просто мисля че мога да отделя това време четейки в пъти по-стойностна литература. Но пък се оказа перфектна за миене на чинии, пране, пътуване и игране на Симс - пускам аудиокнигата и забравям за всичко останало (е, може би за всичко освен за драмата на героите ми в Симс).
   Историята е толкова изтъркана, но сякаш е от онези тропи за които мога да чета отново и отново - именно лошо момче - в лицето на Хардин Скот, и добро момиче. Теса е първа година в колеж и както се оказва новата ѝ съквартирантка - Стефани, е пънкарка, която купонясва всяка вечер, спи с когото си иска и (!) има притеснително количество пиърсинги. Навлизайки в компанията на Стефъни тя се сближава с Хардин - който преди всичко я дразни, закача се с нея и е в часа ѝ по английска литература, което прави лекциите ѝ ад. Но всъщност... Хардин не е толкова лош. Не направи нищо оскърбително през цялата книга. Не пие, не пуши, обича да чете и е мил. И защо е лошото момче? Защото има татуировки, спи с много момичета (въпреки че предупреждава всичките, че не иска нищо повече от секс от тях) и се "държи гадно"? Неговото гадно държание дори не ми влиза в категорията - той просто се закача, дразни, но никога не е груб. (За Бога, пускала съм шеги по-груби от цялостното му държание) Въпросът е че Теса е пълна тъпанарка. 
   Стереотипната читателка е тиха, свита, консервативна и... общо взето смотана. Както и всяко умно момиче. В което няма нищо лошо. Но в стремежа си авторката да създаде релевантна героиня, с която читателите ѝ да могат да се свържат, тя създава един плосък персонаж, без никакви възгледи. Често Теса се описва като смела и независима от Хардин, но всъщност всяка негова дума я наранява, още от самото начало - когато той я закачаше за дрехите, които носи, за факта че не е пила алкохол до сега и т.н. 

    Преди лягане обикновено си създавам малки сценки с героите от книгата, която чета в момента - и четейки "After" не можех да не си представя как обяснявам на Хардин, а и на самата Ана Тод, че момчетата не са двуизмерни и че не е невъзможно да обичам да чета и паралелно с това да ходя на купони. Да нося консервативни дрехи и да обичам алкохол. Всеки може да е каквото си поиска и образа е сто пъти по-нереален сега, отколкото ако Теса му се беше опълчила, беше му теглила една майна (по български) и му беше казала, че няма право да ѝ държи сметка.

  ***

   Поне месец след завършването на предния параграф, аз отново съм тук. Тогава още не бях завършила книгата, но това бяха нещата, които наистина ми направиха впечатление. Е, към днешна дата мнението ми не се е променило. Но съм длъжна да отбележа че въпреки всичко After успя да ме си настани под кожата, дотолкова че имаше моменти в които наистина симпатизирах на героите. Вярвам че никой не може да започне да пише и още с първата си творба да е безгрешен и въпреки че Тод е направила доста грешки, като например недостатъчното развитие на героите, щом книгата ѝ е толкова успешна, значи не е напразно - навярно е съсредоточена повече към фенгърл таргет групата, но въпреки това не мога да кажа само лоши неща. Всъщност историята беше доста добре развита - доста неща се случваха, които бяха последователни и ненапълно нелогични. Дори финала на книгата толкова ме изненада, че обмислих по-висока оценка. 

    В заключение, имайки предвид че прочетох книгата само за да мога да я хейтя с приятелки, всъщност не се оказа чак толкова лоша. Не бих казала че препоръчвам, но пък хей - ако искате да прочетете нещо набързо, в самолета или просто за поредната бройка ( с която сте изостанали) в Goodreads - това е книгата за вас!   

(Ехо, ако някой е обърнал внимание на заглавието, новата ми рубрика се казва "Имам неща за казване", в която ще пиша подобни сбити "ревюта", когато нмямам толкова много за споделяне, че да е пълноразмерно ревю. Ок, чао.) 



11 март 2017 г.

February Wrap-up

   Всеки който е следил блога ми знае че никога не пиша Wrap-up и TBR постове. Опитвах се в началото, но ми се струваше безсмислено - преди, когато още бях редовен блогър (сълзичка), качвах ревю на всяка прочетена книга, а всеки път като си поставех конкретни книги за следващия месец не прочитах нито една от тях. Но сега - когато никой не знае какво се случва с мен... май е удачно. Прочетох хиляди подобни поста до сега и всички са прочели едва седем книги, но за мен това са много - никога не съм чела особено бързо, Goodreads предизвикателството ми казва че дори съм напред, а аз се опитвам да завърша с 6.00 все пак.


    Започнах месеца с "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак, която вдъхнови една друга публикация (която сега е в процес на писане), накара ме да се замисля над някои неща и ме разби на парчета! Другата книга на автора - "Крадецът на книги" е известна на всички и сякаш тя винаги крадеше славата на по-малкото си братче, но за мен "Аз съм пратеникът" сякаш е дори по-прекрасна. Може би не съм разбрала напълно "Крадецът на книги", когато я четох преди 2 години, може просто и да не е била книгата за мен - но несъмнено Пратеникът докосна нещо съвсем различно в мен - със суровата си реалност и гаден хумор, както и всичко между тях. 

    След това завърших "Breathe" на Аби Глайнс съвсем случайно - от един сайт за аудиокниги се свързаха с мен и аз трябваше да избера какво да прочета. След много чудене просто пуснах книгата - бях я прочела някъде до средата и я бях зарязала - не толкова защото загубих интерес, а защото нямах време. Е, аудиокнигите се оказа решението на всичките ми проблеми - слушах по пътя за училище, докато миех чинии, докато тренирах...и един ден след урока ми по немски тя просто свърши. Часовете минаха толкова неусетно, а аз вече се бях привързала към всички герои. Глайнс специализира в писането на new adult романи, като поредицата ѝ "Sea breеze" - чиято първа книга е "Breathe", е съсредоточена в слънчевата Алабама и разглежда по отделно историите на  всички двойки от голяма група на приятели. Е, тази първа история беше за Сейди и Джакс - като той е известен рок музикант и тийн идол, а тя е... персонал в лятната му къща. От там нататък - каквото се очаква. Любов, семейна интрига, няколко кавги, ревнив най-добър приятел - все неща, които очаквах, но не можах да не обикна. Стилът на писане на авторката е толкова лек и приятен, описанията ѝ са прекрасни! Така че ето ме мен - обичайки всички от поредицата, само за тази една първа книга. Но нещата не можеха да останат така, нали?!

   За това и, естествено, следващата прочетена (по-скоро прослушана) книга беше "Because of Low" - втора книга от гореспоменатата поредица. Нея заобичах дори повече и от първата, тъй като се разказваше за мъжа, който открадна сърцето ми в първата книга - Маркъс, един от най-добрите приятели на Сейди. Тази книга беше много по-драматична в семеен аспект, тъй като и двамата герои имаха много проблеми с роднините си. Сякаш тази книга беше по-съсредоточена върху човешки отношения във всякакви аспекти, отколкото само на някаква любовна история.

   И който е прочел поста ми за Books and Songs #6 (или просто предните 20 реда) може да се досети че следващата прочетена книга също е на Аби Глайнс и е именно "Until Friday Nights" - книга която започнах с идеята да науча малко повече за американския футбол, но се оказа нещо повече от това. разказва историята на Маги - момиче, което спира да говори след като е свидетелка на нещо ужасно, и Уес - момче, което бавно губи баща си и намира утеха единствено в новото нямо момиче в града. Като цяло не беше лоша книжката, просто малко ми напомняше на "Морето на спокойствието" и... не ме докосна кой знае колко, но пък хей, беше приятна

И завършвам поста с две стихосбирки - "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?" на Константин Трендафилов и "No Matter The Wreckege" на Сара Кай. Първата исках да прочета още откакто излезе, но сега (20 книжки поезия по-късно) въобще не ми направи впечатление. Имаше и някои добри попадения, но сякаш останалото беше пресилено и беше писано специално, за да се хареса - за мен имаше леко изкуствено звучене и просто не предизвика някакво "уау" в мен, както се надявах. Втората книжка вече наистина ми хареса - отне ми доста време да я прочета, малко мудна ми идваше, но иначе думите бяха подбрани по красив начин и авторката разказа историята си великолепно - говореше за момчетата, които е обичала, за брат си, за семейството -прекрасно беше!
    




  И май е това за февруари. Този пост най-накрая достига финалния си вид на единадесети март и мога да се похваля с още пет прочетени книги - "Shadow and Bone" на Лий Бардуго, която е първата книга от любимата ми поредица - Гриша.  Има поне две ревюта на книгата в блога, както и е спомената милион и един пъти - наистина ми е много драга. Сега, след като я прочетох в оригинал, я обикнах дори повече - отбелязвах всеки цитат, размишлявах над нещата с нов поглед. като цяло беше невероятно, особено факта че успя да ми въздейства също толкова много колкото и при първият прочит преди около 3 години. След нея и прочетох три от новелите към книгата, тези които се явява 0.1 - The Demon in the Wood, която разказва за живота на Тъмнейший като дете,  0.5 - The Witch of the Duva, която е част от сборника "Фолклорни приказки от света на Гриша" и беше доста интересна, въпреки че не беше нищо особено, и 1.5 - The Tailor, която беше за Женя и беше толкова красива и невероятно. Обичам света на Гриша изключително много! За това и сега бавно (ама наистина бавно) чета "Six of crows" до която искам да се докопам от както излезе преди година. 


  Един следобед прочетох и "All The Things I Never Said" на Mae Krell, към която имам смесени чувства - хем ми хареса много, хем ми се стори малко пресилена в опитите си да бъде артистична. Също така авторката е на едва 14 и засяга много сериозни теми, което ми попречи да взема книгата на сериозно. Също така съм изслушала завидно количество от "After" на Анна Тод и дори имам започнато ревю, защото ми остави достатъчно силно впечатление. Така че да се надяваме че няма да ми се наложи да посветя всяка свободна минута на учебниците тази седмица и че ще мога да го завърша. 
 
  Това беше от мен. С пожелание за хубава неделя и никаква смърт в Симс ;) 

8 февруари 2017 г.

Contemporary Books and Songs (#6)

   Напоследък съм малко пристрастена към аудиокнигите, а в частност - към слушането на contemporary романи. За аудиокнигите ще говоря в бъдеща публикация, би сега ми оставя да говоря за прочетеното. Никога не съм знаела как да описвам книгите от съвременния жанр, защото никоя не е чааак толкова специална - обикновено са просто забавни и разтоварващи. За това сега ще ги препоръчам по възможно най-лесния и развлекателен начин - с музика!
(2 часа след като съм написала този увод осъзнавам че съвсем скоро е Св. Валентин и можех да ползвам "празника" като тема на публикацията) 














Възнамерявах песента към "Заедно на път" да е String of Light на Van Stee, но нямаше как да оставя линк от YouTube към нея. Но може спокойно да я намерите в Spotify - клик!


27 януари 2017 г.

Първият TBR, който планирам да завърша.

  Още от както получих подаръците си за Коледа (пари в пликче) правих планове кои книги ще си купя. Но още от ранен декември ме тресеше една жажда за "нещо повече" - нещо повече от блудкава романтична история, нещо повече от глубав тийнейджърски роман, нещо повече във всеки аспект - нещо, което ще провокира мисловна дейност, книга, която ще завладее цялото ми съществуване и ще промени коренно мнението ми за всичко (малко като разговорите с най-добрият ми приятел). Та, ако това е нещо, което вече сте чували - благодаря че сте чели поне един от скорошните ми постове! Покрай края на срока и всичко останало спрях да мисля за въпросните книги, които искам да си купя, но онзи ден си седнах на дупето и си събрах финалния списък - махнах от количката си в e-zona "Хари Потър", "Магнус Чейс" и всичко подобно на което щях да се наслаждавам точно една седмица. Посветих се на събирането на заглавия, които могат да се превърнат в стойностни за мен - какво в крайна сметка си купих ще видите в бъдещ book haul, но за сега - импровизирана TBR купчинка.
   Оставам на страна книгите, които вече притежавам, повечето точно от онези тийнейджърските - надявам се най-вече да завърша повечето поредици измежду рафтовете ми, както и може би най-накрая да се отдам на творчеството на Джордж Р. Р. мартин и Дж. Р. Р. Толкин. Някои от по-интересните заглавия, които смятам да завърша тази година са "Баба праща поздрави и се извинява", "Мъглите на Авалон", "Принцът на тръните", "Богат, беден", "Червен изгрев" (и вероятно и следващата от поредицата - "Златен син"), поредиците "Академия за вампири" и "Кръвни връзки" (обожавам (обожавамобожавамобожавам) Сидни и Ейдриън и най-накрая трябва да завърша поредицата!, но за да стиган до нея съм си възложила първо да завърша Академията), реших да дам втори шанс и на "Създадена от дим и кост", да довърша поредиците "Скълдъри Плезънт" и "The Raven Cycle", да се добера до "Цветът на магията" на Пратчет и "Името на вятъра" на Ротфус. После и до всичко, което притежавам от брандън Сандерсън, а за финал - ще приключа с препрочитането на "Игрите на глада" и ще си купя (собствено) копие на "Пипи Дългото чорапче", защото днес си пуснах филмчето и реших че заслужавам да препрочета любимата си детска книга десет години по-късно.

А сега към непознатото:
"Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигур - случайно попаднах на трейлъра за филма и веднага провокира интереса ми. 
"Момчето в раираната пижама" на Джон Бойн - защото обичам да си причинявам болка
"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни, за която преобърнах цяла Варна, само защото Ева ми я препоръча, а с Кати вече се бяхме уговорили да я прочетем заедно през междусрочната.

"Човек на име Уве" на Фредерик Бакман; защото съм си поставила за цел да прочета всичко на Бакман, което бъде издадено у нас; не съм чула нито едно лошо мнение за която и да е от книгите му. 
"Любов"на Елиф Шафак - понеже Жори каза че ще ме накара да преосмисля значението на думата "Любов"
"Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян, която просто изглежда красива.
"Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт
"Различен клас" на Джоан Харис
"Изкуството да се състезаваш в дъжда" на Гарт Стайн, защото кученце.
"The Lioness Qurtet" на Тамара Пиърс
"I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън; защото тя има най-поетичния и красив стил на писане, на който съм попадала.
"The Foxhole Court" на Nora Slavic
До каквото се добера на V. E. Sshwab - в частност "Vicious" и "A Darker Shade of Magic"
"Момичето от влака" на Паула Хоукинс; защото бях много развълнувана за филма, но не ме пуснаха.
"Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс
"Лавина" и "Глухарчето" от Блага Димитрова. Както и "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков. Българските автори заслужават подкрепа.
"Нощният цирк" на Ерин Моргенстърн, която би трябвало да е просто магична.
"Нищо" на Яна Телер
"More Than This" на Патрик Нес
"Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий, "1984" на Джордж Оруел, "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри", "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър, "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд и "За мишките и хората" на Джон Стайнбек - малко от  класиките, които мисля че ще ми допаднат. Може би и нещо на Кърт Вонегът.
Заедно с "Пипи дългото чорапче", която споменах в началото се надявам и да прочета някои от другите книги на Линдгрен - примерно "Роня, дъщерята на разбойника". От детските книжки също се надявам отново да прочета за "Приключенията на Том Сойер/ Хъкълбери Фин"
"Детски и домашни приказки на братята Грим"
"Питър Пан в алено" от  Джералдин Макохран
"Extremely Loud and Incredibly Close" от Jonathan Safran Foer; вдъхновила един от любимите ми филми.
"Aristotle and Dante Discover The Secrets of the Universe" на  Benjamin Alire Sáenz
"American Gods" на Нийл Геймън; скоро ще излиза и сериал
Говорейки за сериали - дано да прочета поне първата книга от "A Series of Unfortunate Events" нас Лемъни Сникет; тиражът в България е напълно изчерпан, но се надявам някак си да се сдобия с преведените книги. 

И за сега май е това. На последно място, искам да преживея:
"203 предизвикателства за пътешественици" от Мария Ангелова. Но искрено ме съмнява това да стане едва през 2017 година. Но за никъде не бързам...


9 януари 2017 г.

Годината в книги

(Днес сме 11 януари и аз сега решавам да довърша новогодишния си пост. Не съдете)

   Октомври(ноември?) когато започнах отново да пиша в блога, почнах една публикация с "Книги, които са ми направили впечатление" - с такова заглавие, именно защото не бях прочела някои от тях. Още не съм. Но сега ще говоря за тях в частност, за тези които успяха да се отпечатат в съзнанието ми през 2016 година.

  Започвам я рачешката, с "451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри, която завърших снощи и вече несъмнено е сред любимите ми книги. Една от книгите, за които ще разкажа след малко, ме вдъхнови да чета по-"дълбоки" книги - нещо съвсем различно от библиотеката с young adult романи, които бях насъбрала. На едно литературно четене един младеж прочете откъс от любимата си книга- - именно творбата на Бредбъри, и още тогава ме заинтригува. Сега, с манията си по книги, които са "нещо повече" отново се присетих за Гай Монтег и пожарникарите. Е, сега е една и от моите любими книги и мога да цитирам цели пасажи без проблем.

   Още от както навлязох в Booktube Обществото преди няколко години един конкретен комикс ми привлече вниманието - всички говориха за "Saga" на Brian K. Vaughan и Fiona Staples, и сякаш никой никога не казваше нещо отрицателно за комиксите. Е, аз виждам как не биха се харесали на някои хора - понякога сякаш всичко идва в повече -странните същества, множеството plot twist-ове... Но аз не съм един от тези хора и напълно обожавам "Saga"! Самите илюстрации за безкрайно красиви, а историята е завладяваща - разказана е от гледаната точка на малката Хейзъл - детето на Марко и Алана, любовници от две различни раси, които воюват от както свят светува. През броевете виждаме вселенските пътувания на семейството, виждаме как Хейзъл пораства и виждаме всички хора (и същества), които успяват по някакъв начин да се докоснат до семейството. (преди малко забелязах, че като пиша за книги в подобни списъци рядко разказвам за какво се разказват. Ами пробвах, не съм добра в това - моля, просто прочетете Saga и ми пишете, за да фенгърлстваме)
  


  Като завърших "Carry On" в Goodreads написах, че романът заслужава 6/5 звездички, просто защото знам, че ще ми остане любим дълго време - така и стана. Реално съм препрочитала любими моменти от книгата прекалено често и е една от малкото книги, които помня изключително добре - обикновено забравям какво се е случило. Нямам какво повече да кажа - май съм си изляла всичко тук.

   Най-много оценявам книгите, които са ме изкарали от reading slumps - две такива тази година бяха "Гневът и зората" и "Ангелско нашествие" - докато първата ме остави напълно безмълвна и запленена (дотолкова че да прочета всички новели към нея и да проклинам Сиела, че втората книга още не е преведена), то "Ангелско нашествие" просто беше точно това от което се нуждаех тогава - малко разнообразие в YA жанра, но достатъчно позната, за да не ме отвее тотално - имам и ревю, в което може да прочетете повече. (shameless self promo). А пък Ева е казала всичко, което аз имам за казване по "Гневът и зората", за това прочетете ревюто ѝ (защото е страхотна!) Ето още малко вдъхновение - клик.

   Подобно на "Ангелско нашествие" - книга, която не беше нещо особено, но заобичах е "Гондолата на времето" на Ева Фьолер.  И честно - тя фигурира в списъка главно защото ни събра с Кати, която сега много ценя.


  Говорейки за Кати, с нея навлязохме в една доста разпалена дискусия за "Илиада" и покрай това ѝ споменах за "The Song of Achilles" - книгата, която беше завзела света ми тогава. Романът разглежда историята на Патрокъл и Ахил, още от както са деца, но е толкова много повече от това. Всъщност, аз все още не съм я завършила, но със сигурност е една от най-увлекателните книги до които съм се докосвала и не я докосвам от чист страх, че няма да мога да пипна друга книга (или дори да изляза от къщата) след емоционалната травма.
 
   

Тази година много се "зарибих" по поезия - изчела съм около 15 томчета с поезия, но тези, които най се отличиха са "Whiskey Words and a Shovel II" на R.H.Sin и "The princess saves herself in this one" на Amanda Lovelace - препоръчвам ги със всяка фибра на тялото си. Не мисля че подходящ начин да ревюираш поезия, но това са най-красивите думи, събрани на хартия.

    Последна, но не на последно място - книгата с която започнах годината: "Please Ignore, Vera Dietz" на A.S.King -  невероятна, поразяваща и всички други подобни прилагателни! Разби света ми на хиляди парченца, накара ме да чувствам 1001 емоции и ме разби тотално. Дори има специално отредено място в scrapbook-a ми. Мисля, че специфичния стил на писане на A.S.King направи книгата хиляди пъти по-добра и нямам търпение да прочета нещо друго нейно - но темите засегнати във всичките ѝ книги определено не са леки и трябва да си в определено настроение, за да се впуснеш в тях.

   
 Honourable mentions: "I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън, която не беше прочетена през 2016, единствено и само заради мързела ми. Уникален стил на писане, много поетичен и описателен... Не знам, беше особено, но беше прекрасно и ме накара да се чувствам едно такова топло и гъделичкащо отвътре, както само наистина добрите книги ме карат да се чувствам. Нещото, което ме накара да подхвана романа, всъщност е това видео на Момо - мисля, че поемата, която е създала за героите от книгата е невероятна и бих се радвала, ако я чуете.

    Същата работа с "More Than This" на Патрик Нес - много ми харесваше, бях в слъмп, не съм я завършила, много искам.

  И това е. Ето го краят. Ако си стигнал до тук - браво, възхищавам ти се! Та - постът е много по-дълъг от обикновено и това е защото реших малко да попроменя стила си - наскоро осъзнах колко много се е променил изказа ми, но как сякаш не го допускам в писането си - надявам се това да стане, искам да пиша малко по-свободно и... не знам как да го опиша, просто мисля че има някаква разлика. 2017, иха. Един приятел каза, че "ще е нашата година, защото 2017 е просто число и ние сме прости". 2017 ми звучи хубаво. Целта ми в Goodreads e 69 - най-вероятно няма да я изпълня. Личната ми е цел е да завърша повечето поредици, които съм почнала и да чета повече книги, които ме карат да се замисля - в такова настроение съм напоследък. Пък ще видим к'во ще стане.