8 април 2017 г.

Имам неща за казване; After by Anna Todd


  Това ревю въобще нямаше да го има, ако не беше двучасовото пътуване от Бургас до Варна в което размишлявах над идната седмица. Сега чета After на Ана Тод, която започнах, защото сякаш това е най-мразената книга, само и единствено след "50 нюанса сиво" и "Здрач". Исках и аз да разбера какво толкова ѝ е недодялано на книгата. И ето ме тук.
   Истината е че After не е лоша книга. Да, не е нищо особено. Да, стилът на писане е елементарен. Да, ненужно дълга е. Да, не е нищо особено - като масата new adult романи. Добра е за жанра си и доставя това, което се очаква от нея - лека, разтоварваща и не напряга повече от две от мозъчните ви клетки.
   Ако по някаква случайност не сте чули за феноменалния успех на After - всичко е започнало през 2013 когато Ана Тод е започнала да пише фенфикшъна "After" с идола от "One Direction" Хари Стайлс. Скоро съответно се появиха и фен преводи в alle.bg  и осъзнахме, всички тогавашни 'писатели" в платформата, колко мащабен е всъщност този фенфикшън. С милиони (???) фенове по света, творбата на Тод става толкова популярна че някак си, две години по-късно, видях книгите ѝ по книжарниците. Имената на героите са сменени - Хари Стайлс е Хардин Скот, другите момчета от британската група също са със сменени имена, но като цяло ако се разровите може да намерите всичките книги от поредицата онлайн - може би е свалена от Wattpad, където оригинално е била публикувана, но още циркулира из български фен сайтове. Каквото и да си говорим - щом този фенфикшън е събрал толкова популярност, значи е нещо повече от случайни думи напечатани на хартия. Авторката има безкрайните ми адмирации че е успяла да пробие, въпреки че всичко е започнало някак на шега.
    Това че ѝ симпатизирам обаче нищо не значи - книгите са толкова драматични, че мисля че и първата ще е достатъчна. Тя е 500+ страници, а към поредицата има още четири също толкова обемни томчета. Просто мисля че мога да отделя това време четейки в пъти по-стойностна литература. Но пък се оказа перфектна за миене на чинии, пране, пътуване и игране на Симс - пускам аудиокнигата и забравям за всичко останало (е, може би за всичко освен за драмата на героите ми в Симс).
   Историята е толкова изтъркана, но сякаш е от онези тропи за които мога да чета отново и отново - именно лошо момче - в лицето на Хардин Скот, и добро момиче. Теса е първа година в колеж и както се оказва новата ѝ съквартирантка - Стефани, е пънкарка, която купонясва всяка вечер, спи с когото си иска и (!) има притеснително количество пиърсинги. Навлизайки в компанията на Стефъни тя се сближава с Хардин - който преди всичко я дразни, закача се с нея и е в часа ѝ по английска литература, което прави лекциите ѝ ад. Но всъщност... Хардин не е толкова лош. Не направи нищо оскърбително през цялата книга. Не пие, не пуши, обича да чете и е мил. И защо е лошото момче? Защото има татуировки, спи с много момичета (въпреки че предупреждава всичките, че не иска нищо повече от секс от тях) и се "държи гадно"? Неговото гадно държание дори не ми влиза в категорията - той просто се закача, дразни, но никога не е груб. (За Бога, пускала съм шеги по-груби от цялостното му държание) Въпросът е че Теса е пълна тъпанарка. 
   Стереотипната читателка е тиха, свита, консервативна и... общо взето смотана. Както и всяко умно момиче. В което няма нищо лошо. Но в стремежа си авторката да създаде релевантна героиня, с която читателите ѝ да могат да се свържат, тя създава един плосък персонаж, без никакви възгледи. Често Теса се описва като смела и независима от Хардин, но всъщност всяка негова дума я наранява, още от самото начало - когато той я закачаше за дрехите, които носи, за факта че не е пила алкохол до сега и т.н. 

    Преди лягане обикновено си създавам малки сценки с героите от книгата, която чета в момента - и четейки "After" не можех да не си представя как обяснявам на Хардин, а и на самата Ана Тод, че момчетата не са двуизмерни и че не е невъзможно да обичам да чета и паралелно с това да ходя на купони. Да нося консервативни дрехи и да обичам алкохол. Всеки може да е каквото си поиска и образа е сто пъти по-нереален сега, отколкото ако Теса му се беше опълчила, беше му теглила една майна (по български) и му беше казала, че няма право да ѝ държи сметка.

  ***

   Поне месец след завършването на предния параграф, аз отново съм тук. Тогава още не бях завършила книгата, но това бяха нещата, които наистина ми направиха впечатление. Е, към днешна дата мнението ми не се е променило. Но съм длъжна да отбележа че въпреки всичко After успя да ме си настани под кожата, дотолкова че имаше моменти в които наистина симпатизирах на героите. Вярвам че никой не може да започне да пише и още с първата си творба да е безгрешен и въпреки че Тод е направила доста грешки, като например недостатъчното развитие на героите, щом книгата ѝ е толкова успешна, значи не е напразно - навярно е съсредоточена повече към фенгърл таргет групата, но въпреки това не мога да кажа само лоши неща. Всъщност историята беше доста добре развита - доста неща се случваха, които бяха последователни и ненапълно нелогични. Дори финала на книгата толкова ме изненада, че обмислих по-висока оценка. 

    В заключение, имайки предвид че прочетох книгата само за да мога да я хейтя с приятелки, всъщност не се оказа чак толкова лоша. Не бих казала че препоръчвам, но пък хей - ако искате да прочетете нещо набързо, в самолета или просто за поредната бройка ( с която сте изостанали) в Goodreads - това е книгата за вас!   

(Ехо, ако някой е обърнал внимание на заглавието, новата ми рубрика се казва "Имам неща за казване", в която ще пиша подобни сбити "ревюта", когато нмямам толкова много за споделяне, че да е пълноразмерно ревю. Ок, чао.) 



Няма коментари:

Публикуване на коментар