23 октомври 2017 г.

еднообразие;

   До сега два подобни поста са се публикували в книжното блогърско общество - този на Ева, преди няколко месеца, и сега този на Теми (които съответно може да посетите с кликването върху имената им). Ако случайно сте живеели под камък и сте изпуснали "големият скандал", то ето за какво се говори накратко: еднообразие.
   Когато започвах блога си през 2013 имаше само още  4-5 блога за книги в моята таргет група; сега в групата на "Българските книжни блогъри" има 293  члена, като се предполага че всеки от тях има блог. За 4 години блоговете са се увеличили многократно - не знам дали стана мода или нещо подобно, но имайки предвид че съм чувала изказвания от сорта на "О, ами аз сега нямам много пари за книги... Хм, може и аз да си направя блог, за да ми изпращат издателствата нови заглавия" - хайде моля ви се, хора.
    Така че естествено че не ми стана готино нещо върху, което съм работила над три години, да бъде захвърлено ей така, само защото не съм харесала новата "най-популярна книга на българския пазар", за да може титлата "Най-популярна книжна блогърка" да получи някоя девойка, която чете само каквото ѝ изпратят и използва едни и същи пет прилагателни да описва прочетения (х) роман във всяко едно от ревютата си.
   Това доведе до обезценяване на мнението - за какво ми е да чета няколко ревюта на една и съща книга, като във всичките ще прочета еднакви неща. "Уникална, прекрасна, невероятен стил на писане, ангажиращи герои" - ясно ми е. За това и в един момент  стана така че имаше десетина човека, които публикуваха редовно в своите сайтове, е се завъртаха десетина еднотипни ревюта на една и съща книга - едно след друго, всеки ден. Останалите, които някак си (ужасено изражение) не четат със скоростта на светлината и не смогваха на всеки два дена да споделят ново ревю се задоволяваха с най-любимото ми нещо на света - таговете. Да, във YouTube те са много забавни, но като отговорите на блогър (у) са само за поредиците "Хари Потър", "Пърси Джаксън" и "Реликвите на смъртните"... и това във всеки блог - да, мерси, аз съм пас.
    И така, в тази въртележка от еднаквости, всяка малка проява на креативност си е чисто бунтарство; и бива развалена за точно няколко дни. Няма нищо лошо да се черпи вдъхновение от други блогъри - лично аз намирам музата, точно в някои от статиите, които чета, както в случая - но е безсмислено всичките тези плюс, минус триста човека да напишат публикация по образец на въпросната "оригинална", в период от три дни и дори да не споменат от кого са го видели.
   Общо взето ми писна - а явно и не само на мен. Защото от нещо, което обичам писането тук се превърна в бреме - не си мисля "О, каква хубава книга прочетох, искам да напиша ревю за нея", а "Хм, как бих могла да съчетая в един пост нещо, което ме интересува, НО И ще бъде прочетено от повече от двама души?". Някак си сама се бях ограничила в една рамка, че тук ще пиша само за книги, а в момента... не чета много - нямам време, заета съм, а и съм в reading slump. Това по-малко блогърка ли ме прави? (Надявам се не) Не ми се говори за книги, но черпя безкрайно вдъхновение от всичко наоколо и винаги ме сърбят пръстите да напиша следващия си пост. Но, като символично ново начало и оставянето на целият този "негативизъм" зад гърба ми, реших че това ще е последния ми пост тук. Както някои от вас знаят имам втори блог lluxita - където се надявам да с поделям повече за пътешествията си, за фотографиите си, за музиката, която слушам... а вече и за книги.

1 коментар: