27 януари 2017 г.

Първият TBR, който планирам да завърша.

  Още от както получих подаръците си за Коледа (пари в пликче) правих планове кои книги ще си купя. Но още от ранен декември ме тресеше една жажда за "нещо повече" - нещо повече от блудкава романтична история, нещо повече от глубав тийнейджърски роман, нещо повече във всеки аспект - нещо, което ще провокира мисловна дейност, книга, която ще завладее цялото ми съществуване и ще промени коренно мнението ми за всичко (малко като разговорите с най-добрият ми приятел). Та, ако това е нещо, което вече сте чували - благодаря че сте чели поне един от скорошните ми постове! Покрай края на срока и всичко останало спрях да мисля за въпросните книги, които искам да си купя, но онзи ден си седнах на дупето и си събрах финалния списък - махнах от количката си в e-zona "Хари Потър", "Магнус Чейс" и всичко подобно на което щях да се наслаждавам точно една седмица. Посветих се на събирането на заглавия, които могат да се превърнат в стойностни за мен - какво в крайна сметка си купих ще видите в бъдещ book haul, но за сега - импровизирана TBR купчинка.
   Оставам на страна книгите, които вече притежавам, повечето точно от онези тийнейджърските - надявам се най-вече да завърша повечето поредици измежду рафтовете ми, както и може би най-накрая да се отдам на творчеството на Джордж Р. Р. мартин и Дж. Р. Р. Толкин. Някои от по-интересните заглавия, които смятам да завърша тази година са "Баба праща поздрави и се извинява", "Мъглите на Авалон", "Принцът на тръните", "Богат, беден", "Червен изгрев" (и вероятно и следващата от поредицата - "Златен син"), поредиците "Академия за вампири" и "Кръвни връзки" (обожавам (обожавамобожавамобожавам) Сидни и Ейдриън и най-накрая трябва да завърша поредицата!, но за да стиган до нея съм си възложила първо да завърша Академията), реших да дам втори шанс и на "Създадена от дим и кост", да довърша поредиците "Скълдъри Плезънт" и "The Raven Cycle", да се добера до "Цветът на магията" на Пратчет и "Името на вятъра" на Ротфус. После и до всичко, което притежавам от брандън Сандерсън, а за финал - ще приключа с препрочитането на "Игрите на глада" и ще си купя (собствено) копие на "Пипи Дългото чорапче", защото днес си пуснах филмчето и реших че заслужавам да препрочета любимата си детска книга десет години по-късно.

А сега към непознатото:
"Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигур - случайно попаднах на трейлъра за филма и веднага провокира интереса ми. 
"Момчето в раираната пижама" на Джон Бойн - защото обичам да си причинявам болка
"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни, за която преобърнах цяла Варна, само защото Ева ми я препоръча, а с Кати вече се бяхме уговорили да я прочетем заедно през междусрочната.

"Човек на име Уве" на Фредерик Бакман; защото съм си поставила за цел да прочета всичко на Бакман, което бъде издадено у нас; не съм чула нито едно лошо мнение за която и да е от книгите му. 
"Любов"на Елиф Шафак - понеже Жори каза че ще ме накара да преосмисля значението на думата "Любов"
"Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян, която просто изглежда красива.
"Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт
"Различен клас" на Джоан Харис
"Изкуството да се състезаваш в дъжда" на Гарт Стайн, защото кученце.
"The Lioness Qurtet" на Тамара Пиърс
"I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън; защото тя има най-поетичния и красив стил на писане, на който съм попадала.
"The Foxhole Court" на Nora Slavic
До каквото се добера на V. E. Sshwab - в частност "Vicious" и "A Darker Shade of Magic"
"Момичето от влака" на Паула Хоукинс; защото бях много развълнувана за филма, но не ме пуснаха.
"Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс
"Лавина" и "Глухарчето" от Блага Димитрова. Както и "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков. Българските автори заслужават подкрепа.
"Нощният цирк" на Ерин Моргенстърн, която би трябвало да е просто магична.
"Нищо" на Яна Телер
"More Than This" на Патрик Нес
"Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий, "1984" на Джордж Оруел, "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри", "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър, "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд и "За мишките и хората" на Джон Стайнбек - малко от  класиките, които мисля че ще ми допаднат. Може би и нещо на Кърт Вонегът.
Заедно с "Пипи дългото чорапче", която споменах в началото се надявам и да прочета някои от другите книги на Линдгрен - примерно "Роня, дъщерята на разбойника". От детските книжки също се надявам отново да прочета за "Приключенията на Том Сойер/ Хъкълбери Фин"
"Детски и домашни приказки на братята Грим"
"Питър Пан в алено" от  Джералдин Макохран
"Extremely Loud and Incredibly Close" от Jonathan Safran Foer; вдъхновила един от любимите ми филми.
"Aristotle and Dante Discover The Secrets of the Universe" на  Benjamin Alire Sáenz
"American Gods" на Нийл Геймън; скоро ще излиза и сериал
Говорейки за сериали - дано да прочета поне първата книга от "A Series of Unfortunate Events" нас Лемъни Сникет; тиражът в България е напълно изчерпан, но се надявам някак си да се сдобия с преведените книги. 

И за сега май е това. На последно място, искам да преживея:
"203 предизвикателства за пътешественици" от Мария Ангелова. Но искрено ме съмнява това да стане едва през 2017 година. Но за никъде не бързам...


9 януари 2017 г.

Годината в книги

(Днес сме 11 януари и аз сега решавам да довърша новогодишния си пост. Не съдете)

   Октомври(ноември?) когато започнах отново да пиша в блога, почнах една публикация с "Книги, които са ми направили впечатление" - с такова заглавие, именно защото не бях прочела някои от тях. Още не съм. Но сега ще говоря за тях в частност, за тези които успяха да се отпечатат в съзнанието ми през 2016 година.

  Започвам я рачешката, с "451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри, която завърших снощи и вече несъмнено е сред любимите ми книги. Една от книгите, за които ще разкажа след малко, ме вдъхнови да чета по-"дълбоки" книги - нещо съвсем различно от библиотеката с young adult романи, които бях насъбрала. На едно литературно четене един младеж прочете откъс от любимата си книга- - именно творбата на Бредбъри, и още тогава ме заинтригува. Сега, с манията си по книги, които са "нещо повече" отново се присетих за Гай Монтег и пожарникарите. Е, сега е една и от моите любими книги и мога да цитирам цели пасажи без проблем.

   Още от както навлязох в Booktube Обществото преди няколко години един конкретен комикс ми привлече вниманието - всички говориха за "Saga" на Brian K. Vaughan и Fiona Staples, и сякаш никой никога не казваше нещо отрицателно за комиксите. Е, аз виждам как не биха се харесали на някои хора - понякога сякаш всичко идва в повече -странните същества, множеството plot twist-ове... Но аз не съм един от тези хора и напълно обожавам "Saga"! Самите илюстрации за безкрайно красиви, а историята е завладяваща - разказана е от гледаната точка на малката Хейзъл - детето на Марко и Алана, любовници от две различни раси, които воюват от както свят светува. През броевете виждаме вселенските пътувания на семейството, виждаме как Хейзъл пораства и виждаме всички хора (и същества), които успяват по някакъв начин да се докоснат до семейството. (преди малко забелязах, че като пиша за книги в подобни списъци рядко разказвам за какво се разказват. Ами пробвах, не съм добра в това - моля, просто прочетете Saga и ми пишете, за да фенгърлстваме)
  


  Като завърших "Carry On" в Goodreads написах, че романът заслужава 6/5 звездички, просто защото знам, че ще ми остане любим дълго време - така и стана. Реално съм препрочитала любими моменти от книгата прекалено често и е една от малкото книги, които помня изключително добре - обикновено забравям какво се е случило. Нямам какво повече да кажа - май съм си изляла всичко тук.

   Най-много оценявам книгите, които са ме изкарали от reading slumps - две такива тази година бяха "Гневът и зората" и "Ангелско нашествие" - докато първата ме остави напълно безмълвна и запленена (дотолкова че да прочета всички новели към нея и да проклинам Сиела, че втората книга още не е преведена), то "Ангелско нашествие" просто беше точно това от което се нуждаех тогава - малко разнообразие в YA жанра, но достатъчно позната, за да не ме отвее тотално - имам и ревю, в което може да прочетете повече. (shameless self promo). А пък Ева е казала всичко, което аз имам за казване по "Гневът и зората", за това прочетете ревюто ѝ (защото е страхотна!) Ето още малко вдъхновение - клик.

   Подобно на "Ангелско нашествие" - книга, която не беше нещо особено, но заобичах е "Гондолата на времето" на Ева Фьолер.  И честно - тя фигурира в списъка главно защото ни събра с Кати, която сега много ценя.


  Говорейки за Кати, с нея навлязохме в една доста разпалена дискусия за "Илиада" и покрай това ѝ споменах за "The Song of Achilles" - книгата, която беше завзела света ми тогава. Романът разглежда историята на Патрокъл и Ахил, още от както са деца, но е толкова много повече от това. Всъщност, аз все още не съм я завършила, но със сигурност е една от най-увлекателните книги до които съм се докосвала и не я докосвам от чист страх, че няма да мога да пипна друга книга (или дори да изляза от къщата) след емоционалната травма.
 
   

Тази година много се "зарибих" по поезия - изчела съм около 15 томчета с поезия, но тези, които най се отличиха са "Whiskey Words and a Shovel II" на R.H.Sin и "The princess saves herself in this one" на Amanda Lovelace - препоръчвам ги със всяка фибра на тялото си. Не мисля че подходящ начин да ревюираш поезия, но това са най-красивите думи, събрани на хартия.

    Последна, но не на последно място - книгата с която започнах годината: "Please Ignore, Vera Dietz" на A.S.King -  невероятна, поразяваща и всички други подобни прилагателни! Разби света ми на хиляди парченца, накара ме да чувствам 1001 емоции и ме разби тотално. Дори има специално отредено място в scrapbook-a ми. Мисля, че специфичния стил на писане на A.S.King направи книгата хиляди пъти по-добра и нямам търпение да прочета нещо друго нейно - но темите засегнати във всичките ѝ книги определено не са леки и трябва да си в определено настроение, за да се впуснеш в тях.

   
 Honourable mentions: "I'll Give You The Sun" на Джанди Нелсън, която не беше прочетена през 2016, единствено и само заради мързела ми. Уникален стил на писане, много поетичен и описателен... Не знам, беше особено, но беше прекрасно и ме накара да се чувствам едно такова топло и гъделичкащо отвътре, както само наистина добрите книги ме карат да се чувствам. Нещото, което ме накара да подхвана романа, всъщност е това видео на Момо - мисля, че поемата, която е създала за героите от книгата е невероятна и бих се радвала, ако я чуете.

    Същата работа с "More Than This" на Патрик Нес - много ми харесваше, бях в слъмп, не съм я завършила, много искам.

  И това е. Ето го краят. Ако си стигнал до тук - браво, възхищавам ти се! Та - постът е много по-дълъг от обикновено и това е защото реших малко да попроменя стила си - наскоро осъзнах колко много се е променил изказа ми, но как сякаш не го допускам в писането си - надявам се това да стане, искам да пиша малко по-свободно и... не знам как да го опиша, просто мисля че има някаква разлика. 2017, иха. Един приятел каза, че "ще е нашата година, защото 2017 е просто число и ние сме прости". 2017 ми звучи хубаво. Целта ми в Goodreads e 69 - най-вероятно няма да я изпълня. Личната ми е цел е да завърша повечето поредици, които съм почнала и да чета повече книги, които ме карат да се замисля - в такова настроение съм напоследък. Пък ще видим к'во ще стане.